№ 984
гр. Перник, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720101527 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Топлофикация-Перник” АД, срещу С. Б. С. ЕГН ********** гр.****** ул.*
******* бл.** * ап.*** Абонатен № ********** с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 677.96 лева - представляваща ½ част от общия дълг в размер 1355.91
лева,
от които:
сумата 593.80 лева – ½ част от общата главница в размер 1187.59 лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, посочения адм.дрес за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер 84.16 лева – ½
част от общо дължимата законна лихва за забава в размер 168.32 лева, за
периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г;
ведно със законната лихва върху главницата 593.80 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 01.08.2022 г. до
1
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
2658 от 02.08.2022 г. по ч.гр.д. № 04402/2022 г. на ПРС. Моли да му бъдат
присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответницата е
подала отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер, като
твърди, че между страните не е налице облигационно отношение, тъй като
ответницата няма качеството „потребител“ на топлинна енергия. Оспорени са
представените към исковата молба писмени документи.
По подробно изложените в отговора доводи и аргументи, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява редовно призована нито
лично, нито се представлява от адвокат.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2658
от 02.08.2022 г. по ч.гр.д. № 04402/2022 г. на ПРС, поради което съдът
намира, че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
2
предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”.
Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според
която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е
необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода.
От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части
(чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
3
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от
доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен
системата за дялово разпределение.
При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово
разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се
разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела.
За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е
реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло.
След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители,
монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова
единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по
действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия.
При тази система от значение за размера на сумите, дължими за
4
топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя
страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на
дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски
сделки.
Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени
уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми
за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като
съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на
дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции,
а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно.
Съдът намира, че ответницата се явява клиент на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е
възникнала по силата на закона, а съдържанието на последната е определено
от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация-Перник”АД.
В настоящия случай от съвкупната преценка на писмените
доказателства :
-нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 433, том
4, рег. № 5233, дело № 610/2006 от 22.11.2006 г., приетия препис –
извлечение от акт за сключен граждански брак от 21.12.2002 г. се установява
5
че А.Р.С., по време на брака си с ответницата С. Б. А.а, е придобил
собствеността на процесния апартамент, поради което е придобит в режим на
СИО, предвид на това, че брака е сключен на 21.12.2002 г.
Няма данни възникналата по между им СИО е прекратена, като на
основание чл.28 от СК, ответницата да станала съсобственик на ½ ид.ч. от
процесния топлоснабден апартамент.
В случая СИО се явява бездялова съпружеска съсобственост
По делото няма доказателства в процесния период собствения на
ответницата топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е
бил предоставен за ползване на друго лице.
От тук следва и извода, че през процесния период ответницата е била
съсобственик, респ. ползвател на собствената си ½ част от процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник
В тази връзка съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154,
ал.1 от ЗЕ, ответницата е потребител на топлоенергия
Както вече бе посочено, в сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода.
От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.
143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
6
140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се
разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела.
За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е
реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло.
След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители,
монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова
единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по
действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия.
При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна
енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи
в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на
дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски
сделки.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за
дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
7
получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З. през
процесния период системата за дялово разпределение в СЕС е въведена от
момента на сключване на Договора за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ в СЕС.
Уредът за търговско измерване е топломера монтиран в абонатната
станция, който подлежи на контрол от Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор.
Вещото лице е установило, че:
- монтираният в абонатната станция топломер е преминал
задължителният метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от Закона за
измерванията, поради което е направило и извод за неговото съответствие с
одобрения тип.
-сумите са начислени служебно поради неосигурен достъп до жилището
-начисленията са за : отопление стая, баня, сградна инсталация
-топлата вода е 93 кубика за заявени 2 лица при неосигурен достъп
-изравнителните сметки не са обжалвани и са били влезли в сила
Съгласно Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, за
разпределение между абонатите на топлофицираното дружество подлежи
нетната топлинна енергия, която се подава на ФДР, а отчетената по
показанията на топломера топлинна енергия е брутна и от нея следва да се
приспаднат споменатите технологични загуби. Вещото лице е установило, че
е изпълнено изискването на Наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС.
8
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. Р. Б. се
установява, че на ищцовото дружество за периода по исковата молба за
топлоснабдения имот, находящ се на посочения административен адрес, се
дължи стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия, която е в общ
размер на посочения в исковата молба, като помесечно задължението за
главница, вещото лице е отразило в приложена към заключението таблица, а
за ½ част от процесния топлоснабден имот за процесния период
незаплатената част възлиза на сумата- както се претендира.
Няма частични плащания, няма и частично погасени по давност суми
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а
съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В горния смисъл предявения иск е основателен и доказан, поради което и
следва да бъде уважен.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва
за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство.
9
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение.
В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за
заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху
ответника.
Предвид това, че възнаграждението на представляващия юрисконсулт
ищеца се определя от съда, което е определено в минимален размер, то и
съдът не следва да се произнася по противопоставеното от ответницата
възражение за прекомерност на същото.
В горния смисъл съдът намира, че ищецът е доказал разноски в исковото
производство : 25лв.д.такса, 600лв. за вещи лица и юк.възнаграждение 150лв.
общо 775лв.
Разноските в заповедното производство са 27.12лв. за д.такса и 50лв.
юк.възнаграждение
С оглед изхода на делото на ответницата не се дължи присъждане на
разноски.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. С. ЕГН
********** гр.Перник ул.* ******* бл.** * ап.*** с Абонатен № **********
по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр.
чл.410 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”- сумата 677.96 лева -
представляваща ½ част от общия дълг в размер 1355.91 лева, от които:
сумата 593.80 лева – ½ част от общата главница в размер 1187.59 лева,
10
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, посочения адм.дрес за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер 84.16 лева – ½
част от общо дължимата законна лихва за забава в размер 168.32 лева, за
периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г; ведно със законната лихва върху
главницата 593.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ - 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № 2658 от 02.08.2022 г. по ч.гр.д. №
04402/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С. Б. С. ЕГН ********** гр.Перник ул.* ******* бл.** *
ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република”
РАЗНОСКИ :
в исковото производство : 25лв.д.такса, 600лв. за вещи лица и
юк.възнаграждение 150лв. общо 775лв. и в заповедното производство:
27.12лв. за д.такса и 50лв. юк.възнаграждение.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №
01730/2022 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11