Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260581
гр.Русе, 14.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4111 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че са се снабдили срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410
по ГПК по ч.гр.дело № 614/2019 г. по описа на РРС за сумата от 314,78 лв.,
представляваща задължения по два договора за мобилни услуги- № *********/09.09.2016 г. и № *********/ 26.10.2016 г., индивидуализирани
във фактури № **********/15.01.2017 г., № **********/15.02.2017 г. и №
**********/ 15.04.2017 г.
Актът бил
връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК, във връзка с което им
било указано да предявят претенциите си по общия исков ред.
Твърдят, че
между ответника и “Теленор България” ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги № *********/09.09.2016
г. за мобилен телефонен номер **********, съгласно който на клиента било
предоставено и мобилно устройство Tablet Alkatel Pixi3 8 4G Вlасk, както и
Договор за мобилни услуги № *********/ 26.10.2016 г., касаещ
мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Tablet
Alkatel Pixi4 7 3G White.
Сочат, че клиентът
не е изпълнил свои парични задължения към дружеството, като вземанията били
начислени в 3 бр. фактури, както следва:
-Фактура №
**********/15.01.2017 г., издадена за отчетен
период 15.12.2016 г.-14.01.2017 г., включваща следните задължения: за
мобилен номер **********-месечна абонаментна такса 16,66 лв. и такса спиране на
номер 0,75 лв., общо 17,41 лева, а с ДДС-20,89 лв., за мобилен номер
**********-месечна абонаментна такса 1 6,66 лв. и такса спиране на номер 0,75
лв., общо 17,41 лв., а с ДДС-20,89 лв.От
общата стойност 41,78 лв. били приспаднати 11,42 лв., надвнесени от предходен
отчетен период, или дължими останали 30,36 лв.
-Фактура №
**********/15.02.2017 г. за отчетен
период 15.01.-14.02.2017 г., включваща следните задължения: за мобилен
номер **********-месечна абонаментна такса от 19,99 лева, с вкл.ДДС, за мобилен номер **********-месечна
абонаментна такса 16,66 лв. и роуминг таксуване
(общо) 124.51 лева, а след приспадане на компенсации от 24,94лв.-общо 139,48
лева, с вкл.ДДС, или за двата номера-159,47 лв.
Твърдят, че
изискуемостта на вземанията на “Теленор България” ЕАД
по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.До настоящия
момент длъжникът не е извършвал плащания по тях.В тази връзка ищецът прекратил на 07.03.2017 г.
предсрочно договорите на абоната по негова вина поради изпадането му в
забава.На ответника била издадена
Фактура № **********/15.04.2017 г., включваща задължение за неустойки по т.11 от двата контракта от общо
804,11 лв., съставляваща сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на действието му.В заповедното производство заявените размери
по тези пера са съответно 49,98 лв. и 74,97 лв.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдената сума в
заповедното производство, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението.Търсят се разноски по двете дела.
Ответникът Я.В.Ч.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва
предявените искове.Наведени са доводи, че процесните договори не носят подпис
на абоната, както и че уговорените клаузи за неустойки са нищожни, поради
нарушаване на добрите нрави.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 614/ 2019 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за дължима от Я.В.Ч. сума от 314,78 лв.,
представляваща главница по два договора за мобилни услуги от 09.09.2016 г. и от
26.10.2016 г., със законната лихва върху нея от 01.02.2019 г.
С
определение от 05.08.2020 г. е допусната поправка на ОФГ, като заповедният съд е
постановил вместо думата “главница” да се чете “задължения по Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.09.2016 г. и Договор за мобилни услуги №
********* от 26.10.2016 г., което вземане е индивидуализирано във фактури №
**********/ 15.01.2017 г., № **********/ 15.02.2017 г. и № **********/
15.04.2017 г.”.Актовете са връчени на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На заявителя било съобщено да
предяви вземанията си по общия исков ред.Разпореждането е връчено на 30.05.2019
г.Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена от
дружеството по пощата на 01.07.2019 г., първи работен ден
след 30.06.2019 г., и е постъпила в съда
на 03.07.2019 г.
Представени
са Договор за
мобилни услуги № *********/09.09.2016 г. за телефонен
номер **********, и Договор за мобилни услуги № *********/ 26.10.2016 г., касаещ телефонен номер **********, сключени между ответника
и ищцовото дружество.Съгласно тези контракти, на клиента били предоставени съответно
мобилно устройство Tablet Alkatel
Pixi3 8 4G Вlасk и мобилно устройство Tablet Alkatel Pixi4 7 3G White.
Ответната
страна е оспорила подписите на потребителя в двата договора.Назначената по
делото почекова експертиза е потвърдила, че Я.Ч. е положил подписи в тези документи.
Договор за мобилни услуги № *********/09.09.2016
г. е бил сключен за срок от 24
месеца до 09.09.2018 г. със стандартен абонамент от 19,99 лв., а Договор за мобилни
услуги № *********/ 26.10.2016 г.-24 месеца до 26.10.2018 г. със стандартен
абонамент от 29,99 лв.на месец.Абонатът е удостоверил с подписа си, че са му
били връчени Общите условия на оператора, както и ценови листи за абонаментните
планове към тези контракти.По делото няма спор, че във връзка предоставяните от
дружеството мобилни услуги на ответника ежемесечно са били издавани фактури за дължимите
от него цени.Във връзка с процесното вземане са представени 2 бр. фактури по
това перо, касаещи периода 15.12.16 г.-15.02.2017 г.
Ищецът е пояснил как са формирани
задълженията, визирани в документите, формиращи обща стойност от 189,83 лв. Ответникът
не е ангажирал доказателства да е погасил това вземане на оператора в сроковете
и при условията, посочени в чл.27 и чл.71 от ОУ.В тази връзка ищецът се
възползвал от предвидената възможност в чл.75 от ОУ и прекратил едностранно
всички договорни отношения.По делото се установява, че това е станало на 07.03.2017
г.
В процесните
договори за ползване на мобилни услуги е предвидено, че при предсрочно
прекратяване на правоотношенията по вина на абоната, последният ще дължи на
насрещната страна неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока.
Ищецът е посочил,
че е редуцирал вземането за неустойка по двата контракта съответно до 49,98 лв.
и до 74,97 лв.
Назначеното по
делото вещо лице, след запознаване с представените в производството
доказателства и извършена проверка при ищеца, е потвърдило, че задълженията на
ответника за процесния период за предоставените му мобилни услуги от оператора възлизат
в общ размер на 189,83 лв. Експертът е докладвал, че само първите две фактури
са надлежно осчетоводени при дружеството.Търсената неустойка, при съобразяване
постигнато споразумение между търговеца и КЗП, е определена на 124,95 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД е подаден в предвидения в закона преклузивен срок, предвид което се явява
допустим.Разгледана по същество, претенцията е основателна.По делото безспорно се установява, че между страните
са възникнали взаимоотношения по двата договора от 09.09.2016
г. и от 26.10.2016 г., по силата на които ответникът се задължил, срещу
предоставените му от мобилния оператор далекосъобщителни услуги, да заплаща
месечна цена.Приетата в производството експертиза, по която няма възражения, е
определила, че за заявения по исковата молба период абонатът не е заплатил на
доставчика цена в общ размер на 189,83 лв.Ответникът не е ангажирал
доказателства да е погасила тези задължения нито към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, нито
до приключване на устните състезания по настоящото дело.Сумата се следва
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.
Ищецът е претендирал и неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на потребителя, съгласно постигнатите между тях уговорки.Ответникът
е направил възражение, че клаузите са нищожни, поради противоречие с добрите
нрави.
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка са визирани в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълг.дело
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС-такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.В
процесния случай мобилният оператор се задължава
да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят–да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга.От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен,
но без да
се предоставя ползването на услугата
по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума
по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС-Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г.
по т.д.
№ 2659/2014г. на ВКС , I т.о.
и Решение № 219/09.05.2016г. по
т.д. № 203/2015г. на ВКС ,
I т.о.Тъй като противоречието между клаузите за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договорите, то следва
извода, че не е налице валидно неустоечно съглашение.В
тази си част контрактите не са породили правно действие.
Оспорените от
ответната страна клаузи имат характеристики и на неравноправни по смисъла на
ЗЗП. В случая абонатът безспорно
притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на
ЗЗП.Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието ”неравноправна
клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието ѝ, същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.В случая
процесните договори са сключени при предварително определени условия от единия съконтрахент–доставчика на мобилни услуги.Видно е, че
представените договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за
неустойка да са били индивидуално договаряни.Според чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от
същата разпоредба е казано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.Съдът намира, че в процесния случай ответникът не е имал възможност да изрази воля по
отношение на клаузите за неустойка.Претенциите в тази част се явяват
неоснователни.
В тежест на ответникът са разноските за двете
производства, съразмерно с уважената
част от исковете.
По изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.В.Ч.,
ЕГН **********,***, че дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц. ***,
сумата от 189,83 лв., представляваща
задължения по Договор по Договор за мобилни услуги № ********* от
09.09.2016 г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 26.10.2016 г., което
вземане е индивидуализирано във фактури № **********/ 15.01.2017 г. и № **********/ 15.02.2017 г., със законната
лихва върху нея от 01.02.2019 г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 282 от 04.02.2019 г. , поправена с
Определение № 3371 от 05.08.2020 г., по ч.гр.дело № 614/2019 г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 189,83 лв. до 314,78
лв. за вземане по ф-ра № **********/
15.04.2017 г.”., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Я.В.Ч., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост-4”,
Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц.
***, по банкова сметка ***: ***, сумата
от 497,52 лв.-разноски по делото и 232,18 лв.-разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/