РЕШЕНИЕ
№ 21354
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110102241 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М. В. К.
срещу /ФИРМА/ искове, с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1270738 от 29.06.2023 г., в
условията на евентуалност обявяване за нищожна на
клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1270738 от 29.06.2023 г., и
кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1043,34 лв., предявен като частичен от
5050 лв., представляваща платена при начална липса на
основание сума.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
1
права при твърденията, че на 29.06.2023 г. сключил с
ответника договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1270738 за отпускане на заем в размер на 5000 лв.
Поддържа, че кредитът е следвало да бъде изплатен за 18
месеца, като освен главницата е трябвало да се върне и
сумата в размер на 1750 лева, представляваща лихва, която
представлявала 23,33 %. Посочва, че уговореният ГПР бил
49,66 %. Твърди се, че в договора не е посочено какъв е
размерът за предоставяне на поръчителството, а след
усвояване на заемните средства ищецът установил, че е
начислена по кредита и сумата 5050 лв. – такса за
обезпечение с поръчителство. Оспорва да е подписвал
договор за поръчителство. Счита, че договорът за
предоставяне на потребителски кредит е нищожен, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, тъй като не била
спазена формата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че не е
посочен начина, по който се формира ГПР. Развива
аргументи, че към ГПР ответникът следвало да включи и
таксата за гарант, тъй като сключването на договор за
поръчителство било условие за отпускането на кредита. По
отношение на клаузата на чл. 5 от процесния договор, счита
че е неравноправна и нищожна, уговорена в противоречие с
чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19,
ал.1 и 4 от ЗПК. Твърди се, че сключването на договор за
гаранция е задължително условие. Релевира доводи, че е
изплатил изцяло процесния кредит, включително сумата в
размер на 5050 лв., въз основа на нищожна според ищеца
2
клауза, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил и следва да бъде осъден да възстанови тази сума
като дадена без правно основание.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор
на исковата молба, с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва
предоставянето на поръчителство да е било условие за
сключване на процесния договор. Счита, че договорът за
поръчителство е отделно облигационно правоотношение,
по което не е страна. Твърди, че ГПР е изчислен по
предвидената в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК
методология, както и че е предоставил цялата необходима
информация на ищеца във връзка с формирането му.
Твърди, че ищецът е имал право да се откаже от договора
като не е упражнил това свое право.
В съдебно заседание ищецът М. В. К., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
284556/09.09.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
3
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът с определението си, постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от
доказване релевантния за спора факт, че между страните е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 1270738 от 29.06.2023 г., с който /ФИРМА/, като
кредитодател е предоставил на М. В. К., като
кредитополучател, сума в размер на 5000,00 лева, която е
следвало да се върне на 18 месечни вноски, съгласно
погасителен план към договора. Общата сума която е
следвало да върне ищецът възлиза на сумата в размер на
6750,00 лева, включваща 5000,00 лева главница и 1750,00
лихва, при лихвен процент от 23,33 % и ГПР от 49,66 лева.
В чл. 5 от договора страните договорили, че заемната сума
се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза на
дружеството, заемодател. Договорът за поръчителство се
сключва не по късно от края на работния ден, в който е
отпуснат заемът. С чл. 5 от договора страните също така
уговорили, че при одобряване от Дружеството на така
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от
кредитодателя, нито от лицето предоставило обезпечението,
като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на заема.
По делото бе допусната и изслушана съдебно
4
счетоводна експертиза. От изслушаната по делото
експертиза се установява, че крайният срок за издължаване
на кредита е 20.12.2024г. Ищецът по договора е заплатил
сумата в размер на 6357,29 лева, от които: 5000 лева
главница, договорна лихва в размер на 313,95 лева, сумата в
размер на 180,00 лева за събиране на вземането, сумата в
размер на 50,00 лева за предсрочно погасяване и сумата от
813,34 лева към /ФИРМА/. Вещото е установило при
извършена справка в счетоводството на ответника, че няма
данни за задържани такси за незадължителната услуга за
гаранция, а именно, че ответникът регулярно е прехвърлял
получените суми за гаранционните такси дължими към
/ФИРМА/. При изчисляване на ГПР като разход в него е
включена единствено договорната лихва, при което ГПР
възлиза на 49,66%, а когато към ГПР се добави и общо
начислената сума в размер на 11 800,00 лева, включително
възнаграждение за обезпечение съгласно договореното в чл.
5 от договора и срок на кредита от 18 месеца, то ГПР ще
възлиза на 262,21%.
По гореустановеното съдът прави следните правни
изводи: По главните искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пред.1 и пред.2 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11
ЗЗП, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № 1270738/29.06.2023 г.
Безспорно установено по делото е, че на 29.06.2023 г.
ищецът е сключил с "/ФИРМА/ договор за потребителски
5
кредит № 1270738, като е бил предоставен кредит в размер
на 5000,00 лева, който е следвало да се върне до 21.12.2024г.,
ведно с лихва в размер на 1750,00 лева. Заплатена е и такса
гарант в размер на 813,34 лева, такса разходи в размер на
180,00 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на
50,00 лева. По делото също така съдът приема, че безспорно
се установи, че по договора за кредит ищецът е заплатил
общо сума в размер на 6357,27 лева предсрочно на
25.08.2023г., разпределена, съобразно горепосоченото. Няма
спор и относно това, че съгласно изискване на
горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави
обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от
/ФИРМА/ в полза на ответното дружество, като за това М.
К. е заплатил сумата от 813, 34 лева.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключеният
между страните Договор за потребителски кредит №
1270738 от 29.06.2023 г.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
6
условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение № 1 начин. Неспазването на всяко едно от
посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение N 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима
от потребителя" и това е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В
договора като обща сума, която следва да бъде върната е
посочена сумата 6750, 00 лева, която включва отпуснатия
кредит 5000 лева, и 1750, 00 лева- лихва, при лихвен
процент- 23,33%. Посочено е, че ГПР е 49. 66%, но не е ясно
същия от какво се формира. Не са посочени взетите
предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
7
т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената
Преддоговорна информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване договора
да е сключен по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от
ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното
плащане по договора за гаранция в размер на 813, 34 лева.
Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с
поръчителство, за което на ищеца е събрана съответната
такса, както се установи от изслушаната ССчЕ, като се
установи, че последната не е включена в ГПР. Освен това се
установи, че на тази уговорка ищецът не е могъл да влияе,
тя е била налична в договора преди сключването му.
Установи се безспорно по делото, че от заплатените от
ищеца суми, отнесени по услугата за гаранция са суми в
размер на 813, 34 лева. Това обстоятелство безспорно се
установява и от представената от ответника Преддоговорна
информация, където в т. 4.3 изрично е посочено, че разхода
за гаранция, който заемателя ще направи при сключване
на договор за гаранция, не се включва в ГПР по кредита,
тъй като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1,
т. 1 от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не
е задължително условие за предоставяне на кредита.
Според съда обаче, тази сума несъмнено следва да бъде
включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
8
който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с
включването на възнаграждението, предвидено в Договора
за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49,
66%, действителния такъв би нараснал драстично/, както
се установи и от изслушаната ССчЕ на 262,21%. В този
смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР
компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване
на договора, за да може потребителя да прецени дали да
сключи договора за кредит при така определените условия
за връщането на заетата сума. Ирелевантно е уговореното,
че се касае за допълнителна уговорка, несвързана с
договора за кредит, както и че сумите са регулярно
прехвърлени от ответника на /ФИРМА/, доколкото се
събират с погасителните вноски и са дължими съгласно
договора.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
9
ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона, или че
договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той
е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, и пре неспазването му то договора и сключен при
явно противоречие със закона. Поради това, в настоящия
случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочената по-горе клауза от договора
обуславя недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключеният
между страните Договор № 1270738 за потребителски
кредит от 29.06.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пред.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
10
19, ал. 4 от ЗПК, поради и което по същество съдът не
следва да обсъжда останалите, релевирани от ищеца
основания за нищожност на договора.
При уважаване на главния иск, съдът няма
задължението да разглежда по същество евентуално
предявения установителен такъв.
По иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
При установена нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК дължима е само чистата стойност
на така предоставения кредит. Нормата на чл. 22 от ЗПК
субсимира особен вид извъндоговорна отговорност, тоест
дадените суми над чистата стойност на кредита
/главницата/, подлежат на връщане, като дадени без
основание. Така по делото се установи от изслушаната
ССчЕ, че ищецът е заплатил главницата в размер на
5000,00 лева, като над тази сума е заплатил и сума за такса
гарант в размер на 813,34 лева, такса разходи в размер на
180,00 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на
50,00 лева, или общо сумата в размер на 1043,34 лева, която
сума подлежи на връщане, като дадена при изначална
липса на основание.
Следователно така предявения като осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД също е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
11
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца.На ищеца следва да се присъди
заплатената от него държавна такса в размер на 252,00 лева,
както и заплатения от него депозит за изслушване на
експертиза в размер на 300,00 лева. Процесуалният
представител на ищеца – ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ
***************, с адрес на упражняване на дейността в
/АДРЕС/, представлявано от адвокат Д. М. М., претендира
присъждане на адвокатско възнаграждения в хипотезата на
чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 966,00
с ДДС за всеки от така предявените искове. По делото не е
релевирано от ответника възражение за прекомерност. Така
съдът намира, че по установителния иск на ищеца с оглед
цената на иска следва да бъде присъдено на основание чл. 7,
ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на
966,00 лева с ДДС, а по така предявения осъдителен иск с
оглед цената на иска в размер на 485,20 лева с ДДС. Или на
процесуалния представител на ищеца следва общо да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 1451,20 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски
кредит № 1270738/29.06.2023 г., сключен между /ФИРМА/,
12
ЕИК **************, като кредитодател и М. В. К., ЕГН
**********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал.
1, пред.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. К., ЕГН **********, сумата в размер на
1043,34 лв. /хиляда четиридесет и три лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща платена при начална
липса на основание от ищеца сума по Договор за
потребителски кредит № 1270738/29.06.2023 г., сключен
между /ФИРМА/, ЕИК **************, като кредитодател и
М. В. К., ЕГН **********, като кредитополучател.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. К., ЕГН **********, сумата в размер на
552,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ***************, с
адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/,
представлявано от адвокат Д. М. М., сумата в размер на
1451,20 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, присъдено
13
в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14