№ 291
гр. Варна , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900569 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба, подадена от aдв.И.Р.Т. действащ като пълномощник на
Н.С.К., с ЕГН ***, в качеството му на съдружник в “Транс Ком“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Параскева Николау“ №4, ет.2, против Отказ
рег.№20210729211113 от 02.08.2021г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по
вписванията, постановен по постановен по Заявление с вх.№20210729211113/29.07.2021г. за
вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър на промени в
обстоятелствата, а имено на заличаването на жалбоподателя като съдружник, поради
неговото напускане на дружеството.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваният отказ. Жалбоподателят сочи, че неправилно длъжностното лице е приело, че не
са изпълнени изискванията на Търговският закон, при които съдружник може да прекрати
членственото си правоотношение. Поддържа се, че упражняването на потестативното право
по чл.125, ал.2 от ТЗ от съдружник, чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на
дружеството има за последица автоматичното прекратяване на членственото
правоотношение с факта на изтичане на срока на предизвестието, без да е необходимо
осъществяването на друг юридически факт., като са развити подробни съображения и се
цитира относима съдебна практика. Поддържа се още в случая, са налице всички условия и
1
предпоставки за заличаване на съдружника в ТР по партидата на дружеството, поради се
което моли за отмяната на атакуваният отказ и даване на указания на АВ да извърши
исканото вписване.
При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията е постъпил
отговор, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по същество, са
идентични с мотивите на атакуваният отказ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице-
заявител по чл.15, ал.1, т.4 вр. т.3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.
С Отказ с рег.№20210729211113 от 02.08.2021г. длъжностното лице при Агенция по
вписванията е отказало на заявителя Н.С.К., с ЕГН ***, действащ чрез aдв.И.Т., да впише
промяна по партидата на “Транс Ком“ ООД, с ЕИК *********, по Заявление с вх.
№20210729211113/29.07.2021г. обявяване на напускането му като съдружник в дружеството.
В мотивите към отказа е посочено, че не са ангажирани доказателства за уреждане на
последиците от напускането, в това число решение на общото събрание за напускането
/изключването/, за изменение на дружествен договор и за промените в капитала на
дружество, свързано с освободените дялове на напускащият съдружник, което е пречка да се
извърши исканото вписване.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на
цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице
е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното
вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на
закона, от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от
охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните
от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.
2
От представеното по делото копие от преписката по Заявление с вх.
№20210729211113/29 07.2021г., се установява, че като приложение към него заявителят е
представил Предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ до “Транс Ком“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Параскева Николау“ №4, ет.2, чрез
съдружника “Ол Сийз България“ ЕООД, с ЕИК *********, от Н.С.К. в качеството му на
съдружник в първото дружество, с което същият е заявил, че прекратява участието си като
съдружник с изтичане на тримесечен срок от уведомяването. Така описаното уведомление е
връчено, чрез ЧСИ с рег.№712 в КЧСИ, които е съставил Удостоверение за връчване, чрез
залепване на Уведомления по реда на чл.47 от ГПК на седалището и адреса на другия
съдружник и на напусканото дружество, като са приложени 4 бр. препис от уведомленията
по чл.47 от ГПК. Като приложения към заявлението са представени още и Декларация по
чл.13, ал.4 от ТЗ, Пълномощно и Квитанция за внесена държавна такса.
На първо място, въпреки че този факт не е намерил отражения в атакувания отказ,
съдът намира, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл.125, ал.2 от ТЗ, според
който съдружник в дружеството с ограничена отговорност може да прекрати участието си с
писмено предизвестие до дружеството, направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването, или по-дълъг, ако е предвиден в дружествения договор, съгласно
диспозитивния характер на цитираната норма. За успешното упражняването на това право, е
нужно волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на
определен срок, както и същото да достигне до своя адресат. Ето защо допускането на
вписване за напускане от съдружника, предполага документално удостоверяване, че
изявлението е получено от неговия адресат-дружеството. Доколкото законът не
регламентира конкретен способ за отправяне на писменото уведомление, то може да се
осъществи по различни начини, като обаче то следва да бъде извършено на адреса на
управление на дружеството. Наред с това фактът на получаване на уведомлението от
дружеството, следва да бъде доказан във всеки конкретен случай, като се представят
съответните документи.
В процесния случай към заявлението за вписване на заличаването на съдружника, са
представени доказателства за връчване на писмено уведомление за прекратяване на
членственото правоотношение, чрез връчване от служител на ЧСИ на вписаният в ТР адрес
на управление на дружеството /в този смисъл доказателствата за връчване по адреса на
др.съдружник са ирелевантни за спора/. Съдържанието на въпросните доказателства обаче
не удовлетворява формалните и съдържателни изисквани за редовност на връчването. Вярно
е, че след изменението на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. частните съдебни
изпълнители разполагат с компетентността да връчват извънпроцесуална документация, т.е.
всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. В
изпълнение на тази компетентност обаче, според чл.43 от ЗЧСИ връчването на книжата,
следва да се извършва при условията и по реда на чл.37-чл.58 от ГПК. По силата на
посоченото препращане, за да се приеме, че е налице редовно връчване при приложимите
3
относно търговците разпоредби на чл.50, ал.4 вр. ал.2 с чл.47, ал.5 от ГПК, следва да бъдат
предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл.47, ал.1 до ал.3
от ГПК. Тук е мястото да се посочи, че правният извод на частния съдебен изпълнител за
редовност на връчването не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка.
Видно е от съдържанието на горецитираното уведомление по чл.47 от ГПК за
получаване от “Транс Ком“ ООД на предизвестието за напускане на съдружника, че не са
спазени изискванията за връчване, доколкото липсва каквото и да е удостоверяване на
фактите и обстоятелствата довели до залепване на уведомлението-т.е. че не е намерен
достъп до канцеларията или лице, съгласно да получи поканата, поради което е залепено
уведомление, не е посочено, също така къде е залепено уведомлението-на входната врата
или на пощенската кутия, респективно дали е пуснато уведомление в пощенската кутия и
т.н. Изложеното води до извода, че е налице съществен пропуск, водещ до незавършеност на
фактическия състав на процедурата по връчване, което е пречка за приложение на фикцията
по чл.47, ал.5 от ГПК за редовност на връчването чрез залепване на уведомление. В този
смисъл процедурата по връчване на уведомлението за напускане на съдружник е опорочена,
поради което потестативното право на същия по чл.125, ал.2 от ТЗ не е надлежно
упражнено, респективно не е породило целеният ефект.
По изложените съображения атакуваният отказ, се явява правилен и законосъобразен
и като такъв следва да бъде потвърден, без да е се налага изследване на останалите
предпоставки от фактически състав по едностранно прекратяване на членственото
правоотношение в ООД.
За пълнота следва да се посочи, че по въпроса дали напусналият съдружник е
легитимиран да инициира отразяване в ТРРЮЛНЦ на напускането си, е налице
противоречива съдебна практика, която е довела до образуване на Тълкувателно дело
№1/2020г. на от Общото събрание на Търговската колегия на ВКС, по което понастоящем
няма постановен тълкувателен акт. Преобладаващата понастоящем съдебна практика
приема, че в ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ не е предвидена възможност съдружниците сами да подават
заявления за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи дружеството, включително и
прекратяване на тяхното участие като съдружници по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, каквато
изрична възможност е уредена в чл.141, ал.5 от ТЗ досежно напускането на управителя, ако
дружеството не заяви това обстоятелство за вписване. Прилагането по аналогия на
разрешението, дадено за напусналия управител по реда на чл.141, ал.5 от ТЗ или чл.30, ал.2
от ЗТР, към напускащия съдружник е недопустимо, доколкото този факт има значение за
отношенията на дружеството като правен субект с третите лица, поради което възможността
да се заяви това вписване е предоставена на изрично и изчерпателно изброени лица в чл.15,
ал.1 от ЗТР. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗТР, според която дружеството, което е задължено
да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва
да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, не може да обоснове
обратен извод, тъй като при бездействие на управителя да заяви вписването в ТР, бившият
4
съдружник може да сезира АВ, която да ангажира административно-наказателната му
отговорност по чл.40 и 41 от ЗТРРЮЛНЦ, както и да потърси по съдебен ред отговорността
му за претърпени вреди.
В заключение, макар и по различни съображения, съдът приема, че атакувания отказ,
е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ рег.№20210729211113 от 02.08.2021г. на длъжностно лице
по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.
№20210729211113/29.07.2021г. за заличаване на Н.С.К., с ЕГН *** като съдружник в “Транс
Ком“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Параскева
Николау“ №4, ет.2.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в седмодневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5