РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. гр. Хасково, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20255640101404 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 предл.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ от Г. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, бул**********, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул********** адв. И.И от АК - Хасково, против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***************.
Ищцата твърди, че дълги години е живяла извън България, но се
завърнала отново и уреждайки новото си битие установила, че се води
съобразно банковите изисквания като „недобросъвестен длъжник" и не е в
състояние да получи най-обикновено банково обслужване. Съгласно издадено
й удостоверение № *************** г. от БНБ - Централен кредитен
регистър, тя се явявала длъжница на дружеството ответник -„Еос Матрикс"
ЕООД със сумата: 603 лв. главница, лихви: 1 186 лв. и разноски: 280 лв. към
датата на издаване на удостоверението. Посоченият идентификатор на кредит
бил под № *************** като датата на придобиване на задължението от
ответното дружество била посочена на ********** г. От същото
удостоверение се виждало, че ищцата била съм длъжник и на „С.Г.Груп" ЕАД,
ЕИК ********* със сумата: 1 364 лв. главница, лихви:1 165,70 лв. към датата
на издаване на удостоверението. Посочения идентификатор на този кредит
бил под № ********** като датата на придобиване на задължението от
„С.Г.Груп" ЕАД била посочена на ********** г. Тъй като ищцата нямала
задължения към тези дружества, а не била и известявана през този период от
над 16 години за задължения и прехвърлянето им, отправила покани и до
1
двете дружества за зaличаване на задълженията от Централния кредитен
регистър на БНБ. Отбелязването в този регистър водело до понижаване на
кредитния рейтинг на физическото лице и нито една кредитна институция не
желаела да отпусне кредит на подобно лице, фигуриращо в регистъра. Това
водело до много неблагоприятни последици, като специално за ищцата й се
отказвал кредит от банките и тя била в много неизгодна позиция по
отношение на покупателната й способност, тъй като се отказвало да й бъде
издадена включително и кредитна карта. След изпращане на поканите от
„С.Г.Груп" ЕАД й изпратили изрично уведомително писмо, че ще бъде
заличена от ЦКР на БНБ и действително те сторили това.
Поддържа се в исковата молба, че от ответното дружество нямало
никакъв отговор, макар че то получило поканата за доброволно изпълнение на
********** г., а и ищцата не можела да установи телефонен контакт с никое
лице, което да й даде конкретен отговор за задължението към това дружество,
от какво произлиза то, как е цедирано, без ищцата да е била уведомена за това.
БНБ заличавало тези отбелязвания в ЦКР само по искане на заявения
кредитор или след представяне на влязло в сила решение на съд.
Ето защо за ищцата възниквал правен интерес от водене на
установителен иск, за да бъде заличена от ЦКР. Счита, че дори да е имала към
някого такова задължение от 603 лв. и той да го е прехвърлил законосъобразно
на ответното дружество на ********** г., то давността за това вземане
отдавна била погасена. Начислените лихви и разноски били акцесорно
вземане следващо главницата, но и те били незаконосъобразно начислени за
период, по-голям от три години.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да
се признае за установено в отношенията между страните, че задължението на
ищцата в размер на 603 лв. главница, ведно с акцесорните лихви и разноски,
заявено от ответника пред БНБ е погасено по давност и поради нищожното
прехвърляне на това вземане на трето лице. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В уточнителна молба с вх. рег. № ********** г., след запознаване с
писмени отговор, ищцата излага допълнителни доводи, свързани с правния й
интерес от водене на настоящото производство като посочва, че до депозиране
на отговора на исковата молба от ответника, не е знаела че е била длъжник на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по договор за стоков кредит №
**********. Оспорва това твърдение, заявява, че няма взаимоотношения с
подобно дружество, а и не се посочвало за каква стока става въпрос и от кога
точно е този стоков кредит. Твърди, че подобно правоотношение не
съществува, а и дори и да се приеме, че има такова, то било погасено по
давност. Едва с отговора на исковата молба, ответното дружество я уведомило
официално за прехвърлянето на вземането за което претендира, че е редовно и
не е било погасено по давност. Това било предпоставка за реализиране на
вземането и отново обосновавало правният интерес от завършване на процеса.
2
В регистъра ЦКР било посочено, че ищцата дължи освен главница от 603 лв.,
още и разноски от 280 лева и лихви от 1186 лева. В отговора на ищеца се
посочвало, че все още ответникът не се е снабдил с изпълнителен лист, което
според ищцата било закононарушение, защото без произнасяне от съд не
можело да се подава подобна информация в ЦКР - за какво и от къде са
начислени разноски, от кога и за колко време е начислена дължимата лихва,
въпроси които се определяли само от съда, а не от личните виждания на
служителите на ответника. Освен това в ЦКР се подавала информация за вече
санкционирани от съд правоотношения, а настоящото не било такова. Според
ищцата ответникът не е имал задължение по закон да подаде такава
информация, която й нанасяла имуществени и неимуществени вреди.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Във връзка с материалноправната и процесуалноправната легитимация
на ответното дружество се излага в отговора, че вземането на кредитора
произтича от договор за стоков кредит № **********, сключен с "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, вземането по който е било цедирано на „Еос
Матрикс” ЕООД с договор за цесия от дата ********** г. Съгласно чл. 99, ал.
4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав
на договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта
на договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването по чл.99, ал.4 ЗЗД
имало за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1
ЗЗД. Длъжникът можел успешно да възразява за липсата на уведомление, само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомяването /в този смисъл Определение № 978/18.07.2011 г. на
IV г.o. на ВКС/. В случая ищцовата страна не твърдяла, че е изпълнила на
стария кредитор, като липсвало и твърдение изобщо да е погасила дълга. Към
отговора са приложени и уведомления за сключения договор за цесия, като
след връчването им на ищцата следвало тя да се счита за уведомена за
сключения договор за цесия. В този смисъл било и Решение № 123/24.06.2009
г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о.,ТК, в което съдът, в изпълнение на
правомощията си по чл. 291 ГПК, приемал за правилна съдебната практика,
съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл. 99, ап. 4 ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. В тази насока било и Решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС, I т.о, ТК, в което било указано, че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
3
Същото следвало да бъде съобразно като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Във връзка с допустимостта на иска е изложено в отговора, че същият е
недопустим по следните съображения:
Противно на изложеното в исковата молба, фигурирането на
задължението в Централен кредитен регистър не можело да бъде окачествено
като осъществяване на принуда по отношение на плащането на задължения,
които са погасени по давност и категорично не обосновавало правния интерес
на ищеца от воденето на настоящото производство, в рамките на което да бъде
установена недължимостта на вземанията, поради погасяването им по
давност.
Към настоящия момент за процесните по иска суми не бил налице
издаден изпълнителен лист, не било налице висящо изпълнителното
производство, като в нито един момент не са били предприемани действия,
които да накърнят правната сфера на ищеца, обуславящи наличието на правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Съдебната практика, обективирана
в Определение № 128 от 11.03.2024 г. по ВЧГД 114/2024 ОС - Пазарджик;
Решение № 158 от 13.02.2024 г. на РС - Плевен по ГД № 2335/2023 г.;
Определение № 724 от 21.03.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 364/2022
г.; Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. o., ГК;
Решение № 2843 от 18.02.2024 г. на СРС по гр, д. № 30859/2023 г., била
категорична, че след като не се предприемани съдебни мерки за процесните
вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или образуване на
принудително изпълнение, макар да е налице неотписване на вземането от
информационната система на кредитора това не обуславяло необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземането. Поради което не била налице една от
абсолютните процесуални предпоставки, а именно - правен интерес. От друга
страна, дори предприемането на изпълнителни действия или предявяване на
иск от страна на кредитора срещу ищцовата страна с предмет процесното
вземане, също не би обосновало правен интерес у последния. Това било така,
тъй като можел да се защити ефективно, като възрази за изтекла давност в
рамките на съответното инициирано от кредитора производство.
Ответникът счита предявения иск и за неоснователен като излага
следните съображения в тази връзка: За „Еос Матрикс” ЕООД, в качеството му
на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните
институции, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за
Централния кредитен регистър, възниквало нормативно определено
задължение да предоставя информация за кредитната задлъжнялост на всички
свои клиенти, задължение което не отпадало дори и при липсата на
притезателно право на принудително изпълнение. Съгласно Определение №
967 от 15.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 436/ 2024 г, на Окръжен съд - Варна:
„Регистрираните по реда на чл. 3а от ЗКИ лица са длъжни да събират и
4
подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за
всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези
кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
22/16.07.2009 г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен
регистър. От друга страна погасителната давност, на която се позовава
длъжникът- ищец по делото е материалноправен институт и изтичането на
определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане,
а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава
да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение - чл. 118 33Д. В този смисъл дори отказът да се заличи едно
неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не е в противоречие с
изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото
задължение не е погасено. Погасена е само възможността на кредитора да
предприеме неговото принудително удовлетворяване. Извънсъдебното
позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително
поканата за неговото издължаване, не представлява повод за предявяване на
иска за отричане правото на принудително изпълнение."
Като дружество, попадащо в хипотезата на чл. 4 от Наредба 22, „Еос
Матрикс” ЕООД било задължено да предоставя информация до БНБ, за
всички задължения на свои клиенти. От така изложената фактическа
обстановка било видно, че дружеството изпълнява нормативно задължение за
подаване на информация в Централния кредитен регистър за процесното
вземане, но това не можело да бъде категоризирано като основание за
предявяване на отрицателен установителен иск.
Съобразно господстващото становище в правната теория и
задължителната съдебна практика, погасителната давност не водела до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и
длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била
ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не
погасявала самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от
време законодателят свързвал друга правна последица, а именно
невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по
принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна
давност следователно не сезирало съда с искане за произнасяне по въпроса за
съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовавал на
давност предметът на предявения иск не бил съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2828/2018 г., ІІІ г. o., ГК.
В процесния случай в исковата молба не се оспорвало неизпълнението
по сключения договор за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено
5
липсата на притезателно право на принудително изпълнение, което не
следвало да се приравнява на несъществуване на вземането. Тъй като
материалното право на кредитора продължавало да съществува дори и след
изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива
по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като
той продължавал да дължи и можел да изпълни доброволно. Искът за
признаване на установено, че ищеца не дължи на ответното дружество
процесните суми, тоест че не съществува вземане за сумите, бил
неоснователен, защото вземането продължавало да съществува, но придобило
едно ново качество - естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по
давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не
дължи", категорично противоречало на нормативната уредба на института на
погасителната давност. Не на последно място се сочи, че макар да са били
налице извънсъдебни действия, по аргумент изведен от Определение №
549/29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на BКС, IV г. o., Определение №
474/07.11.2019 г., по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на BКС, ІV г. o., Определение №
95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на BКC, IV г. o., Определение №
318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на BКC, III г. о., „страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане".
По така изложените съображения, ответникът счита предявения иск за
неоснователен и недоказан и като такъв моли да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираните от ищцата разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуален
представител в лицето на адв. И.И от АК - Хасково. Поддържа основателност
на заявената претенция, както и искането за присъждане на направените по
делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2 и ал.3, вр.
чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното от ищцата удостоверение № БН*************** г.,
издадено от Българска Народна Банка - Централен Кредитен Регистър,
съдържащо справка за кредитна задлъжнялост, на основание Наредба № 22 на
БНБ за ЦКР, по заявление с вх. рег. № БНБ-153505/04.12.2024 г. се установява,
че Г. Б. М. е вписана като длъжник към ответното дружество със сумата: 603
лв. главница, лихви: 1 186 лв. и разноски: 280 лв. към датата на издаване на
удостоверението. Посоченият идентификатор на кредит е с №
*************** като датата ********** г. е посочена като дата на
придобиване на задължението от кредитора. Видно е от същото
6
удостоверение, че ищцата Г. Б. М. е вписана като длъжник и към „С.Г.Груп"
ЕАД, ЕИК ********* със сумата: 1 364 лв. главница, лихви:1 165,70 лв. към
датата на издаване на удостоверението. Посочения идентификатор на този
кредит е с № ********** като датата на придобиване на задължението от
„С.Г.Груп" ЕАД е посочена ********** г.
С Покана за доброволно изпълнение от ищцата Г. Б. М. до ответното
дружество „Еос Матрикс” ЕООД, достигнала до адресата на ********** г.,
видно от обратна разписка № *************** от ********** г. на „Спиди“
АД, ищцата е поканила ответника да зaличи това задължение в БНБ -
Централен кредитен регистър в 7-дневен срок от получаване на поканата,
поради това, че тя не е уведомявана за прехвърляне на нейно задължение и
поради изтекла абсолютна давност за това вземане.
Приложено е и Уведомително писмо от „С.Г.Груп“ ЕАД до Г. Б. М.
относно заличаване в ЦКР при БНБ, с което и предвид възраженията на
ищцата, последната е уведомена, че „С.Г.Груп“ ЕАД ще предприеме мерки за
обявяване на задължението за погасено в информационната система на ЦКР в
законоустановения срок и ред.
Към доказателствения материал са приобщени и Искане – договор за
отпускане на стоков кредит и паричен заем № ********** от ********** г.,
както и Общи условия за отпускане на целеви стоков кредит и допълнителен
паричен заем на „УниКредит Кларима“ АД, видно от които на посочената дата
– ********** г. между ищцата Г. Б. М. и „УниКредит Кларима“ АД е сключен
договор за потребителски кредит за сумата в размер на 1250 лв., за закупуване
на компютър на стойност 1250 лв., при ГЛП 36.061 %, ГПР – 42.67 %, със срок
на договора - 24 месеца, платим на 24 месечни вноски, всяка в размер на 73,85
лв., с посочен падеж на 1-ва вноска – 30.04.2007 г. и начин на погасяване: на
каса (Bulcollect).
Във връзка с твърденията на ищцата, че не е уведомена за прехвърляне
на процесното вземане, като писмено доказателство е приет по делото
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД („цедент“) и „ЕОС Матрикс“ ООД
(цесионер) на ********** г., по силата на който цедентът прехвърля и продава
заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио с необслужвани
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица като продадените и прехвърлени вземания са
описани в Приложение № 1 към договора за цесия, неразделна част от него, а
цесионерът купува и приема прехвърлените вземания. Приложено е и
Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и „ЕОС
Матрикс“ООД от ********** г., в което е включено и вземането към ищцата в
размер на 602,80 лв. по договор № ********** от ********** г.
По делото не е представено пълномощно, по силата на което цедентът е
упълномощил цесионера, да уведоми от негово име всички длъжници по
7
цедираните вземания, но към отговора на исковата молба е приложено
Уведомление с изх. № *************** г. за извършено прехвърляне на
вземания от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез пълномощника
си „Еос Матрикс” ЕООД, до Г. Б. М., за извършеното прехвърляне на
вземанията на „Еос Матрикс” ЕООД по договора за кредит от ********** г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 предл. 3 ГПК, който според настоящия съдебен състав е процесуално
допустим, противно на становището на ответника. Това е така, тъй като
допустимостта на иска за несъществуване на вземане се свързва с правен
интерес, а той е налице винаги, когато ответникът е имал поведение или
твърдения преди или по време на процеса, че в негова полза съществува
отричаното с иска вземане, в случая с оглед извършеното вписване в ЦКР и
оспорването и на основателността на предявения иск.
По този въпрос настоящият съдебен състав споделя съдебната практика
(напр. Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г.
о. и Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, IV г.
о., Определение № 468 от 18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ВКС, III г.
о., определение № 476 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4569/2018 г., ВКС, III г. о.
и др.), която приема, че реализирането на отговорността за разноски по чл. 78,
ал. 2 ГПК и възможността на ищеца - длъжник да получи решение при
признание на иска са достатъчни, за да обосноват правен интерес от предявен
отрицателен установителен иск за "недължимост" на вземания поради изтекла
давност, т. е. производството по такъв иск става допустимо, дори ако
ответникът го признае с отговора на исковата молба, какъвто именно е
настоящия случай.
Тук е мястото да се допълни с оглед ответните възражения, че предмет
на отрицателните установителни искове за "недължимост" на суми поради
погасяване по давност на вземането за тях в действителност е
несъществуването на притезание на кредитора (като правомощие, което е част
от вземането, особено състояние на вземането), поради погасяването му по
давност.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен поради следните
съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав, следва да се обсъди
въпроса, касаещ пасивната материалноправна легитимация на ответника с
оглед въведеното възражение от страна на ищцата за това, че цесията не й е
била съобщена. Това е така, тъй като в случаите на материално
правоприемство на вземането поради прехвърлянето му чрез договор за цесия,
какъвто е настоящия случай, при предявен иск по чл.439 ГПК, респ. ОУИ,
въпросът дали ответникът по иска е кредитор или не на длъжника е въпрос по
съществото на спора и следва задължително да се разгледа от съда /в този
8
смисъл Определение № 504/18.10.2016г. по ч.т.д. № 1819/2016г. на II т.о. на
ВКС/. Ако се установи, че договорът за цесия не е породил правно действие по
отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявения иск да се
отхвърли като неоснователен поради липсата на пасивна материална
легитимация на ответника по иска. Ето защо, съдът счита, че преди да
разгледа възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност,
следва да обсъди това възражение.
По делото, както бе посочено по-горе, е представен единствено Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД („цедент“) и „ЕОС Матрикс“ ООД (цесионер) на
********** г., ведно с Приложение № 1, в което е описано процесното
вземане. Не са изложени твърдения, респ. не са ангажирани от ответното
дружество – цесионер доказателства за това, ищцата да е уведомена на
основание чл.99 ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит от ********** г., поради което следва да се
приеме, че към датата на образуване на настоящото дело – 30.05.2025 г.,
ищцата не е била надлежно уведомена от стария кредитор за извършената
цесия.
Към отговора на исковата молба по настоящото дело, ответникът е
представил Уведомление с изх. № *************** г. за извършеното
прехвърляне на вземанията на „Еос Матрикс” ЕООД по договора за кредит от
********** г. от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез
пълномощника си „Еос Матрикс” ЕООД, до ищцата Г. Б. М., подписано от
Калоян Диков, като искането е алтернативно съдът да приеме, че с връчването
на препис от отговора и приложенията към него ищцата е надлежно
уведомена за извършената цесия. Към отговора на исковата молба и в
последствие обаче, сред книжата не е представено самото пълномощно, с
което Калоян Диков е бил овластен от стария кредитор да уведоми длъжника
по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С оглед на горното, съдът приема, че на първо място ответникът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване в процеса факта, че
надлежно е уведомил ищцата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД.
Законовото изискване за уведомяване на длъжника за договора за цесия
е предвидено с цел превенция на потенциалното плащане два пъти от
длъжника, респективно плащането от него на ненадлежен кредитор. С оглед
на това му предназначение, уведомяването за цесията няма конститутивно, а
само за противопоставимост действие. Поради това практиката на ВКС
приема, че възражение за неосведомяване за прехвърлянето на задължения
длъжникът може да прави успешно, само ако твърди, че е изпълнил изцяло на
стария кредитор до момента на узнаването (така Определение №
987/18.07.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о. и други).
В случая ищцата не твърди въобще да е осъществила плащане към
9
стария кредитор, с оглед на което следва да се разгледа следващия спорен
въпрос, касаещ погасяване на вземането по давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Приетите по делото и неоспорени в с.з. от
ищцата писмени доказателства установяват, че на ********** г. между Г. Б.
М. и „УниКредит Кларима“ АД е сключен договор за потребителски кредит,
въз основа на който на ищцата е а предоставена сумата в размер на 1250 лева,
целево за закупуване на компютър. Отпусната сума е следвало да бъде
върната на 24 на брой месечни погасителни вноски, всяка в размер на 73,85 лв.
в периода 30.04.2007 г. – 30.04.2009 г. Предсрочна изискуемост на
задълженията по договора нито „УниКредит Кларима“ АД, респ. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, нито ответникът „Еос Матрикс” ЕООД не са
обявявали. Погасителната давност за задълженията за главница, като част от
анюитетните вноски, е 5-години, а на лихвите – 3-години, течаща от деня,
следващ падежа на всяка вноска. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно
Решение № 3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114
ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случая падежът на
последната анюитетна вноска по договора е 30.04.2009 г., а датата на устните
състезания по настоящото дело е 29.10.2025 г. като между двете дати е изтекъл
период, по-дълъг от 16 години. Кредиторът не е предявявал иск и не е
инициирал образуване на заповедно производство против длъжника за
събиране на вземанията си, а се защитава с възражение против отрицателния
установителен иск на длъжника като липсват данни по делото давността да е
била спирана или прекъсвана преди това.
По всички изложени съображения, предявеният иск като основателен
следва да бъде уважен с оглед погасяване по давност на процесните вземания.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че
ищцата е направила изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на
същата следва да се присъдят такива в общ размер от 552,00 лева, от които
52,00 лева за заплатена държавна такса и 500,00 лева за заплатен адвокатски
хонорар, съгласно представените доказателства за реалното им извършване и
приложения списък по чл.80 ГПК. Възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото същото е дори под
минимумите, предвидени в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, според цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и извършените от адв. И.И процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***************, че Г. Б. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, бул**********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул********** адв. И.И
от АК - Хасково, не дължи следните суми: 603 лева - главница, лихви - 1186
лева и разноски 280 лева, по договор за отпускане на стоков кредит и паричен
заем № ********** от ********** г., сключен между Г. Б. М. и „УниКредит
Кларима“ АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ АД („цедент“) и „ЕОС Матрикс“ ООД (цесионер) на **********
г., поради това, че в полза на ответника и в тежест на ищцата не съществува
притезание с оглед погасяване по давност на вземането.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Г. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул**********,
съдебен адрес: гр.Хасково, ул********** адв. И.И от АК - Хасково, сума в
размер на 552,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
11