Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 08.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 26 януари.……..…………………………………… през две хиляди двадесет и първа година……….…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 191 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е по иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

Предявен е иск от Т.Г.Д. и В.И.Д., по който са конституирани като ответници М.М.Я., Е.К.И., Т.К.Я., Д.К.Я., А.В.А. и М.В.А..

Ищците твърдят, че през 2003 година закупили имот, подробно описан в исковата молба – апартамент на трети етаж в жилищна сграда. Първите четирима ответници са собственици на първия етаж, а последните двама, конституирани в хода на производството – на втория. Твърдят, че през лятото на 2015 година направили неотложен ремонт на покрива на сградата, като освен това подменили дограма и входната врата. Въпреки отправените до ответниците покани да им възстановят съответната част от изразходваните средства, последните не сторили това. Ето защо предявяват настоящия иск, като молят съда да осъди солидарно първите четирима ответници като собственици на първия етаж да им заплатят сумата от 2 610.70 лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Същите суми претендира солидарно и от последните двама ответници като собственици на втория етаж. Претендират и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответниците М.М., Е.К. и Д.К. вземат становище за неоснователност на предявения иск. Правят възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност. Твърдят, че не е свиквано и не е провеждано Общо събрание на собствениците за обсъждане необходимостта от ремонт на покрива. Ремонтът е започнал без тяхно знание. Не е била налице наложителност на извършения ремонт. Претенцията на ищците е неоснователна, а представените по делото доказателства се оспорват.

Ответникът Т.К. не взема становище по предявения иск.

Ответницата М.А. представя по делото удостоверение за направен от нея отказ от наследството на праводателя й собственик на апартамент в жилищната сграда.

Ответникът А.В. в срока за отговор прави възражение за местна подсъдност. Оспорва по същество предявения иск, като излага доводи за липса на неотложност на извършения ремонт; за неспазване на предвидения в ЗУЕС ред за извършване на разходи и ремонти в етажната собственост; за вида и обема на извършените ремонтни дейности и вложени материали и средства. Оспорва истинността и относимостта на представените писмени доказателства.

В хода на делото са представени писмени доказателства, изслушани са съдебно-техническа експертиза и допълнение към нея и са разпитани свидетели.

Установено е, че ищците и ответниците са собственици на жилища, разположени на всеки от трите етажа в жилищна сграда, находяща се в жк „Стара планина” в град Берковица – блок 25.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че покривът на жилищната сграда е бил в много лошо състояние, с множество течове и компрометирана конструкция. Входната врата била счупена и не се затваряла, бил счупен и прозорец на стълбищната площадка. През 2015 година ищците предприели действия по отстраняване на повредите, като за целта закупили материали и ангажирали хора. Съдебно-техническата експертиза е допусната, за да установи дали са извършени посочените от ищците строително-монтажни работи и каква е стойността на вложените материали. В приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице са посочени извършените на място строително-монтажни работи и подробно е описана стойността на отделните видове материали, които са вложени в ремонта. Съгласно заключението на вещото лице, включително и допълнителното такова, общата стойност на вложените материали е 6 108.99 лева.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Истатко Димитров Д., баща на ищеца В.Д.. Същият посочва, че през 2015г. е направен основен ремонт на покрива, тъй като е имало течове. Твърди, че е бил на ремонта през цялото време и всичко на покрива е сменено. Свидетелят посочва, че ищецът В. сам е заплатил за ремонта и на майсторите. Посочва, че е сменена входната врата на сградата и прозореца до нея, защото са били счупени. Свидетелят посочва също така, че ищецът В. сам е купувал материалите по искане на майсторите.

Свидетелят И.Г.Г. посочва, че е участвал в ремонта на покрива през месец август 2015г. Свидетелят твърди, че материалите са купувани от ищците – В. и Т., и че ищецът В. му е платил за работата. Свидетелят обяснява, че прозорецът и входната врата са били в много окаяно състояние и изгнили, вратата не се затваряла. Свидетелят твърди, че течове от покрива е имало и преди ищците да се нанесат, ремонт преди това не е правен и когато ищците са се нанесли да живеят покривът на сградата в бил в окаяно състояние.

По делото е разпитан и И.И.Г. – син на И.Г.Г. – който също е участвал в ремонта на покрива през месец август 2015г. Свидетелят посочва, че всичко на покрива е подменено -керемиди, дъски, мертеци, обшивка. Според свидетеля материалите са купувани от ищците, ищецът В. е платил на свидетеля за работата.

При така установените факти, съдът намира за обосновани следните изводи :

Между страните е безспорно наличието на съсобственост между тях в град Берковица, ж.к. „Стара планина“, блок 25, вход Г като ищците са собственици на апартамента на третия етаж. Ответниците

М.М.Я., Е.К.И., Д.К.Я. и Т.К.Я. са собственици на апартамента на първия етаж, а ответникът А.А. е собственик на апартамента на втория етаж на сградата. М.А. е представила отказ от наследство, поради което последната не е собственик на жилище в жилищната сграда и по отношение на нея производството следва да бъде прекратено.

         През лятото на 2015г. ищците са извършили строително-монтажни работи в сградата – ремонт на покрива, подмяна на входна врата на сградата и прозорец.

По възражението за давност на ответниците М.М.Я., Е.К.И., Д.К.Я. съдът намира следното:

Погасителната давност за вземания за извършени строително-ремонтни дейности в съсобствен имот е петгодишна и започва да тече от момента на извършването им. В настоящия случай се претендират разноски за извършени ремонтни дейности през 2015г., а исковата молба е подадена в съда на 28.03.2019г. т.е. в петгодишния давностен срок. Предвид това, възражението за погасяване на вземанията по давност на ответниците е неоснователно.

Покривът на сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, е обща част по смисъла чл. 38 от ЗС. Общи части по смисъла на същата разпоредба са и входната врата на сградата и прозореца на стълбището.

Съгласно чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.

Съгласно § 1.  т. 8 от ЗУЕС "Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.

Съгласно разясненията дадени в ППВС 6/1974 г. и ТР № 85/02.12.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК на ВС при защита правата на съсобственик, направил разноски по съсобствен имот следва да се направи разграничение според отношението на останалите съсобственици – ако разноските са извършени с тяхно съгласие, намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне, отговорността им се реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, като при последните два случая се държи същевременно и сметка за вида на разноските – необходими или полезни.

Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа /гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето, в чиито интерес е предприетата работа/ предварително по решение на общото събрание или последващо/, отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание , съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата /извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61 ал.2 ЗЗД. /Решение 85 от 24.06.2014г. по гр.д. 1157/2014г. на ВКС, 2-ро ГО/

По делото няма данни и твърдения за проведено общо събрание, на което да е взето решение за извършване на процесния ремонт.         Предвид липсата на взето решение на общото събрание и липсата на данни за изрично противопоставяне от страна на ответниците на извършения ремонт, в случая отговорността за извършените разноски следва да се определи по правилата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД

Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви и логични и доказват реалното извършване на претендираните от ищците строително-монтажни работи – ремонт на покрива през лятото на 2015г., подмяна на входна врата и прозорец. Гласните доказателства съответстват на приетите по делото писмени такива – голяма част от които са фактури, фискални бонове и експедиционни бележки именно от лятото на 2015г. Съдът взема предвид възможната заинтересованост на свидетеля Истатко Д. с оглед обстоятелството, че същият е баща на ищеца. Показанията на Истатко Д. обаче се потвърждават от приетите по делото фактури за закупени материали, от заключението на приетите експертизи и са в съответствие с показанията на другите двама свидетели. Други доказателства, които да са в противоречие, с посочените не са ангажирани по делото.

Процесните СМР и стойността на вложените материали се доказват и от приетите съдебно-технически експертизи. В тях подробно са посочени извършените от ищците строително-монтажни работи, изчислена е стойността на вложените материали, а допълнителното заключение изяснява и конкретния вид и стойност на сложените керемиди. Ответниците не ангажираха други доказателства, които да опровергаят свидетелските показания, писмените доказателства и приетите експертизи.

С оглед на изложеното, съдът намира извършените строително-ремонтни дейности за доказани, като се установи и че същите са били необходими, защото от покрива е имало течове, а вратата и прозореца на сградата са били счупени. И тримата свидетели посочват, че течове по покрива е имало дълго време, както и преди ищците да се нанесат в апартамента. Тези обстоятелства са породили необходимостта от извършване на процесния ремонт. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и /или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие като наводнение, пожар или друго или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. /в този смисъл горепосоченото Решение 85 от 24.06.2014г. по гр.д. 1157/2014г. на ВКС, 2-ро ГО/. Без значение е квалификацията на ремонта, посочена от ищците като „наложителен“, тъй като правната квалификация по делото е изцяло задължение на съда и страните не са длъжни да използват точните законови термини и наименования. С оглед установените факти по делото процесните СМР са били необходими и за тях е имало обективни предпоставки – наличието на течове през продължителен период от време, счупена врата и прозорец. Предвид това, целта на извършените СМР е била именно да бъдат приведени посочените общи части в състояние, годно да осигури нормалното им използване и същите да бъда използвани по предназначение.

Стойността на материалите, необходими за извършените строително-ремонтни дейности, според заключението на вещото лице е 6 108.99 лева.

Работата е предприета и в свой интерес, поради което ищците следва да поемат съответна част от разходите, а ответниците отговарят само да размера на обогатяването си. Обогатяването в случая представляват разходите по ремонта, които другите собственици са си спестили и които са заплатени изцяло от ищците.

Съгласно установените по делото квоти в съсобствеността посочената сума следва да бъде разпределена на 3 равни части или по 2036.33 лева за всяка група от собственици на съответния етаж. С оглед на изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени до размера от 2036.33 лева и отхвърлени за разликата до заявените 2 610.70 лева.

Относно разноските:

Ищците са направили разноски съгласно представен списък в общ размер на 730 лева. Ответницата М.Я. е направила разходи за адвокат в размер на 480 лева, а А.А. – в размер на 415.00 лева. На ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на иска в общ размер на 569 лева и на ответниците съобразно отхвърлената част.

         По изложените мотиви, съдът

        

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА М.М.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Я. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Г.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2036.33 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2019 година до окончателното изплащане на задължението, представляваща припадащата им се част от общата сума за ремонт, както и сумата от 284.50 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера от 2 610.70 лева

ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2036.33 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2019 година до окончателното изплащане на задължението, представляваща припадащата му се част от общата сума за ремонт, както и сумата от 284.50 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера от 2 610.70 лева.

 

ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплатят на М.М.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 106 лева – за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплатят на А.В.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 91 лева – за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на М.В.А. с ЕГН ********** ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :