№ 136
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Ивета Б. Парпулова
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215200600357 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят- подсъдим ИВ. ЛЮБ. Н. се явява лично и с адвокатите
Продан П. и Е.П.-К..
Частният тъжител В. П. С., редовно уведомен, не се явява. За него се
явява адв. Л.К..
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Костова: Да се даде ход на делото.
Адв. К. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав и секретаря.
1
Съдът прикани страните към спогодба.
Такава не се постигна.
Адв. П.: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
Адв. Костова: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
Адв. К.: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че първоинстанционният съд
е дал правилна правна квалификация и в осъдителната част е присъдата е
правилна и законосъобразна. Не е нужно да се повтаря изцяло фактологията.
Не сме изправени пред нова фактическа обстановка. Поддържам изцяло това,
което като пледоария и като разбор сме направили пред първата инстанция.
Налице е противоправно поведение на подсъдимия. Моля да оставите в сила
присъдата на първоинстанционния съд, да я потвърдите.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба и
да отмените обжалваната присъда в нейната осъдителна част, която сме
обжалвали, като ни присъдите и сторените разноски, за които представихме
днес и доказателства. Считаме, че на първо място инкриминирания цитат,
който е възприет като клеветнически не фигурира в тъжбата на тъжителя,
нито пък в тъжбата му е посочено, че преписаното престъпление е именно
това, което РС е приел. В този смисъл, тъжбата считаме, че продължава да
бъде с недостатъци, неотговарящи на изискванията по чл. 81 и ние за първи
път с присъдата узнахме, че съществува такова обвинение, по което не сме се
защитавали пред първоинстанционния съд. Тук не става въпрос за правната
квалификация на обвинението, тук става въпрос, че липсват твърдения да има
такъв цитат, за което е осъден подзащитният ни, нито пък, че конкретно
според тъжителя е извършено престъпление по чл.304б, ал. 1 от НК. В този
смисъл, едно от исканията ми в жалбата е не само оправдаване на нашия
2
подзащитен, а и за прекратяване на наказателното производство, тъй като
след 6- месечния срок за подаване на тъжбата, тя не е прецизиране във вида,
за каквото обвинение е осъден подзащитният ми. Дори и да се приеме, че
тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК считаме, че присъдата е
необоснована и неправилна в своята осъдителна част. Изложили сме
съображения за това в нашата допълнителна въззивна жалба, които искам
само да коментирам. На първо място, изобщо анализът на този цитат, който
съдът счита за клеветнически показва, че с него не се преписва престъпление.
Цитатът е, същността му е: „Даваш му вика 2000 лв. и чакаш. Аз останах
гръмнат и т.н.“ Престъплението по чл. 304б, ал. 1 от НК се изисква да бъде
дадена не следваща се облага на лице, което да упражни влияние върху друго
длъжностно лице. Тук няма нито една дума за такова нещо. Даже не се казва,
че той е получил тези 3000 лв. Казва се: „Даваш 3000 лв. и чакаш.“ Какво
означава това чакаш? От тук нататък всичко е въпрос на подразбиране, на
допълване на база мисловен анализ, но няма обективно казано твърдение, че
някой е получил 3000 лв., че е упражнил влияние върху някое трети
длъжностно лице и то конкретно, за да бъде назначен някой друг на съответна
длъжност. Всичкото това нещо не се отнася за нашия подзащитен. Няма
твърдение за извършено от тъжителя престъпление, поради това няма
приписване на такова. Тук държа да отбележа, че свидетелските показания на
свидетелите, посочени от нас, те възпроизвеждат срещи с лица, които са
казали на Радков, че давайки парите на С., той може да съдейства за
започване на работа ВЕЦ-овете, но имайте предвид, че не това казва той на
срещата. Той не каза това, което ни се пресъздава. Той казва: „Даваш 3000
лв. и чакаш.“. Дали е искал да разбуди въображението на публиката. Дали е
искал те сами да стигнат до извод. Това е нещо съвсем различно. Това не
съдържа в себе си обективно приписване на престъпление. Обръщайки
внимание и на глаголното време, което е използвано, в комбинацията на
липса на твърдения за престъпление. Моля да имате предвид, че той не казва
еди- кой си е отишъл, дал е 3000 лв., И. С. ги е получил. Изобщо не се твърди
такова нещо вече да се случвало. Казва се отиваш, даваш и чакаш. На
практика това не представлява твърдение за настъпил факт, който да
представлява престъпление, което се приписва, а представлява прогноза и
предположение какво би се случило, ако се дадат парите, но това не
твърдение за един настъпил факт. Поради тази причина няма как да бъде
3
осъден за приписано престъпление, което вече се е случило. Отделно този
смислов синтактичен анализ на казаното, моля да имате предвид, че на този
баланс на право на формиране на мнение и неговото външно изявление и
правото на неприкосновеност честта и достойнството на отделния индивид .
Съдът, за да обоснове, че тази граница е прекрачена и не следва да се
ангажира наказателната отговорност на нашия подзащитен се е обосновал с
решение по конституционно дело № 1/1997 г. на КС, който разглежда този
въпрос, но според мен първоинстанционният съд не подбира най-съществено
от това решение, в което още през 1996 г. се казва, че тази граница на
правото на мнение не неознача, че не може да бъде осъществявана публична
критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни
органи. По-късно дори се сочи, че държавната власт могат да бъдат
подложени на по-високо ниво дори и от това, на което са подложени частни
лица. Считам, че в тази хипотеза се намираме и ние. Съгласно нашата
конституция това право на свободно изразяване на мнение и то спрямо
политически лица и още по- разширено, там още повече се торелира това
нещо като съдействаща да нормалното развитие на демократичните процеси.
Посочват се примери, в които зарази тази малка разлика РБ е осъждана
многократно. В настоящият случай няма спор, че тъжителят е политическа
фигура. Той е председател на Общинската организация на ГЕРБ за Белово,
председател е на Общинския съвет, също е и общински съветник.
Първоинстанционният съд изважда малко от контекста това, което той казва.
За радост имаме цялостен запис от изказването от него. Той разказва защо се
кандидатира за общински съветник, започвайки от това какво заварва като се
връща след 10- годишния си престой в САЩ. Отива в Общината, искайки да
направи проект за къща със собствено финансиране. Те му казват, че не може
със собствено финансиране, а че трябва да мине по програма. След това
разказва как е отишъл при Социалните, които му казват: „Трябва да се
поискаш парите за децата, които отглеждаш сам“ . Той казва: „Не, аз
имам пари, не са ми нужни“ Не, трябва. Гледа улиците. Всичко това той
изрежда преди да стигне до В.С. и накрая неговото възклицание. Това е
тотална корупция и изобщо не се отнася конкретно за неговата фигура, а за
общото, което заварва тук. Това е оценка за цялостната управление на
Община през времето, през което е отсъства, който не накърнява личните
права, честта и достойнството на тъжителя. При едно такова изказване,
4
представляващо оценка преди години това стана нашумяло дело при на
журналистът Дачков, който беше оправдан на две инстанции, защото съдът
прецени, че това окачествява управлението, а не неговата чест и достойнство.
Моля да имате предвид всичко това. Да имате предвид в какво си качество е
говорил подзащитният ми, който е и участник в предизборна напредвара е
преценил за необходимо да съобщи на избирателите какво е заварил и защо е
решил да участва, изпълнявайки своя нравствен дълг. Моля да приемете, че
престъпление липсва и да оправдаете подзащитния ми, ако не прецените, че
трябва да бъде прекратено наказателното производство, каквото възражение
също поддържам. Моля за присъждане на разноски.
Адв. Костова : Уважаеми окръжни съдии, след тази подробна пледоария
аз може би няма какво да допълня. Моля да ревизирате първоинстанционната
присъда и да отмените същата в обжалвана й част, като приемете, че нашият
подзащитен не е извършил вмененото му престъпление. Нашият подзащитен
е дал тази оценка на цялостното управление на Община Белово по време на
предизборна кампания и в качеството си на общински съветник, не давайки
оценка на качествата на В.С., а давайки оценка на политическата партия, към
която принадлежи В.С.. Моля да отмените присъдата и да признаете за
невиновен нашия подзащитен. Моля за присъждане на разноски за двете
истнации.
Право на лична защита на подсъдимия: Адвокатите казаха всичко аз
нямам какво да кажа
Последна дума на подсъдимия: Искам да ме признаете за невинен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да обсъди доводите на
страните.
След тайно съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе в законния срок с решение.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 10:13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6