РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Радомир, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100962 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430
ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата и при условията на договор № CCIR-
./06.07.2017 г. за кредитна карта за физически лица, сключен между „У.К. Б.“ АД и
наследодателя на ответниците – М. А. М., банката предоставила на последния кредитен
лимит в размер на 500,00 лева, при месечен лихвен процент върху усвоената сума от
кредита в размер на 1%.
В чл. 3.1 от договора било посочено, че минималният размер на месечната
погасителна вноска се равнявал на сумата от 15,00 лева.
Съгласно чл. 3.1.2 от договора периодът на издължаване на текущите задължения бил
между 1-во и 15-то число на месеца, като крайният срок за издължаване на задълженията по
процесния договор за кредит бил 31.07.2019 г. Съгласно т. 6. 1 от договора срокът се
удължавал еднократно с нов двугодишен период, който изтекъл на 31.07.2021 г.
Съгласно чл. 8.12 от договора, ако кредитополучателят не е обслужвал дълга 61 дни,
задължението ставало предсрочно изискуемо.
Поради непогасяване на задълженията по договора в срок до 31.07.2021 г., за
ищцовото дружество се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. М.
М. чрез неговата майка и законен представител А. В. М. да заплати на ищеца дължими суми
1
по договор № CCIR-/06.07.2017 г. за кредитна карта за физически лица, както следва: сумата
от 475,24 лева – главница, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното и
пълно погасяване на задължението, договорна лихва за периода от 16.04.2020 г. до
21.05.2021 г. в размер на 66,08 лева, както и наказателна лихва в размер на 80,64 лева за
периода от 16.04.2020 г. до 11.10.2022 г. (след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК).
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С писмена молба, моли в случай, че са налице условията на закона, съдът да
постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въпреки
дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На
същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че
ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на
09.03.2023 г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се е
представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен,
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 610,00 лева, от
които 100,00 лева – внесена държавна такса, 150,00 лева – депозит за вещо лице и 360,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител
2
А. В. М., с ЕГН: **********, двамата с адрес: с. Р., общ. Р., обл. Перник ДА ЗАПЛАТИ на
„У. Б.“ АД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № 7 дължими
суми по договор № CCIR-./06.07.2017 г. за кредитна карта за физически лица, както следва:
сумата от 475,24 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) –
главница, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното и пълно погасяване
на задължението, договорна лихва за периода от 16.04.2020 г. до 21.05.2021 г. в размер на
66,08 лева (шестдесет и шест лева и осем стотинки), както и наказателна лихва в размер на
80,64 лева (осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки) за периода от 16.04.2020 г. до
11.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител
А. В. М., с ЕГН: **********, двамата с адрес: с. Р., общ. Р., обл. П. ДА ЗАПЛАТИ на „У. Б.“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С. Н.“ № . сумата от 610,00
лева (шестстотин и десет лева), представляваща направени разноски по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3