РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Перник, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720101403 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по искова молба, подадена от М. АС. СП. и Н. Г.
СП., чрез адв. А. А., срещу С. Г. СТ., с която се иска ответникът да бъде осъде да
заплати на ищците сумата от 9500 лева, чийто размер е намален по реда на чл. 214
ГПК в съдебно заседание до сумата от 6567,30 лева, представляваща обезщетение,
равняващо се на наемоподобен доход за ползване от ответника на собствените им 4/ 6
идеални части, притежавани в режим на СИО, от УПИ с идентификатор
55871.509.1183 по КККР на гр. П., съставляващ парцел с площ от 367 кв.м., с адрес на
имота гр. П., „А. м.“ № **, заедно с построените в същия имот еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 55871.509.1183.1 със застроена площ от 70 кв.м. и сграда с
идентификатор 55871.509.1183.2 със застроена площ от 15 кв.м., за периода от
23.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба- 23.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за замяна на недвижим имот и
МПС № 100, том III, рег. № 10394, дело № 481 от 2014 г., заедно с ответника са
съсобственици на УПИ с идентификатор 55871.509.1183 по КККР на гр. П.,
съставляващ парцел с площ от 367 кв.м., заедно с построения в същия имот сграда с
идентификатор 55871.509.1183.1 със застроена площ от 70 кв.м. Поддържат, че с
влязло в сила решение за съдебна делба по гр. д. № 2327/2015 г. на ПРС са признати
правата им на собственост, като ищците притежават в режим на СИО 4/ 6 идеални
части от имота, а ответника- 1/ 6 идеална част. Релевират доводи, че само ответникът
ползва целия имот, както и построените в него сгради, с което ги лишава без основание
да упражняват правото си на собственост. Посочва, че след влизане в сила на
1
решението по първата фаза на делбата по гр. д. № 2327/2015 г. на ПРС на 20.06.2020 г.
са изпратили на ответника нотариална покана, връчена на 23.07.2020 г., с която са
поискали от него обезщетение в размер на 500 лева месечно за лишаването им от
ползване на имота, но същият не им го е заплатил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание ответникът оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени,
като твърди, че ищците са измамници, присвоили са си наследството му и отказва да
им плаща.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за замяна на
недвижим имот и МПС № 100, том III, рег. № 10394, дело № 481 от 2014 г. на
20.11.2014 г. Г. С. Г.е прехвърлил на М. АС. СП. и Н. Г. СП. собствените си 4/ 6
идеални части от поземлен имот с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. П.,
съставляващ парцел с площ от 367 кв.м., заедно с построената в същия имот сграда с
идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 70 кв.м., като Г. С. Г. си е
запазил вещното право на ползване върху заменения имот, докато е жив, а в замяна М.
АС. СП. и Н. Г. СП. са прехвърлили на Г. С. Г. лек автомобил марка „Ф. Б.“ с
идентификационен номер /VIN/ *****************.
От представен препис-извлечение от акт за смърт № 51/12.01.2015 г., се
установява, че Г. С. Г. е починал на 11.01.2015 г.
С влязло в сила на 14.01.2020 г. решение № 1716 от 25.11.2019 г. по гр.д. №
2327/2015 г. на ПРС са изнесени на публична продан няколко недвижими имоти,
включително процесния УПИ с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. П*,
заедно с построените в него сгради, които са били допуснати до делба с решение №
379/22.04.2016 г., постановено по същото дело, между С.Г. С., С. Н. З., М. АС. СП. и Н.
Г. СП., при следните квоти- 1/ 6 идеална част за С.Г. С., 1/ 6 идеална част за С. Н. З. и 4/
6 идеални части за М. АС. СП. и Н. Г. СП..
Като писмено доказателство е приета и нотариална покана с рег. № 4334, том 1,
дело 158 от 22.06.2020 г., с която М. АС. СП. и Н. Г. СП. са поканили ответника да им
заплаща по 500 лева месечно обезщетение за лишаването им от право да ползват
техните 4/ 6 идеални части от процесния имот. Нотариалната покана е връчена на С.Г.
С. лично на 23.07.2020 г., видно от направено от нотариус Р. М. удостоверяване в този
смисъл.
По делото са представени и експертно решение на ТЕЛК, с което на С.Г. С. е
определена 50% трайно намалена работоспособност, както и разпореждане №
13220802707/01.01.2022 г. на ТП на НОИ, с което е преизчислена пенсията за
инвалидност поради общо заболяване на ответника.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Е.
Н. А., се установява, че познава ответника от шестдесет години, тъй като вече е
живеела в съседство когато се е родил- на същата улица „А. м. “, но на номер 69. След
смъртта на Г. С. Г., когото свидетелката нарича „д. Г.“, в процесния имот е останал да
живее единствено неговият син- ответникът С.С.. Свидетелката посочва, че ищецът Н.
Г. СП. е син на сестрата на Г. С. Г.. От нейните показания се установява още, че
последните месеци преди смъртта, докато Г. Г. е бил болен, за него са се грижели
единствено ищците, които са го карали по болници и са го погребали. След неговата
смърт свидетелката не е виждала ищците в процесния имот. Ответникът живее в тази
къща от раждането си, а докато е бил жив баща му Г. Г., двамата са живеели на
различни етажи. Г. Г. е коментирал със съпруга на св. А. политиката, но не са пиели
2
заедно алкохол.
По делото е изслушана съдебноикономичекса /оценителна/ експертиза, от
заключението на която, коригирано от вещото лице в съдебно заседание, се установява,
че евентуалният пазарен наем за процесния имот, средно месечно би възлизал на 492,55
лева, като съобразно притежаваните от ищците в режим на СИО 4/ 6 идеални части от
имота, те би следвало да получат 328,37 лева месечно от наема или общо 6567,30 лева
за периода от 23.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба- 23.03.2022 г. При
определяне на средния пазарен наем за имота вещото лице е направило проучване на
аналогични имоти- къщи с дворно място под наем в гр. П. и други населени места в
област П. Съобразило е, че предлагането е много ограничено. Посочило е, че средните
офертни цени са колебливи в изследвания период с много малък темп на повишаване,
като вещото лице е направило съответните корекции за съответствие- площ,
допълнително застрояване, етажи, състояние на довършителни работи, обзавеждане,
местоположение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като намира същото за
обосновано, задълбочено и компетентно изгответно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.
В тежест на ищците е да докажат: 1) че процесният имот е съсобствен; 2) че са
отправили покана до ответника да им предостави за ползване имота или да им заплаща
обезщетение; 3) че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността; 4) ползата, която ищците са
пропуснали след поканата, в размер на дължимия пазарен наем.
В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане на претендираните
суми или че е предоставил достъп до имота на ищците.
С Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК е разяснено, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт
върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
/или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва
лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето
лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им
пречи да ги реализират. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал.
2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Ищците са отправили до ответника нотариална покана с рег. № 4334, том 1, дело
158 от 22.06.2020 г., връчена на 23.07.2020 г., с която по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС са
го поканили да им заплаща обезщетение за лишаване от ползването на техните 4/ 6
3
идеални части от процесния имот. По делото се установи по категоричен начин, че С.
Г. СТ. е ползвал имота през процесния период от 23.07.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба- 23.03.2022 г.
С приетото по делото заключение на вещото лице по съдебноикономическата
експертиза е доказан и размерът на евентуалния пазарен наем за процесния имот, който
средно месечно би възлизал на 492,55 лева. Съобразно притежаваните от ищците в
режим на СИО 4/ 6 идеални части от имота, те би следвало да получат общо 328,37
лева месечно от наема или общо 6567,30 лева за периода от 23.07.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба- 23.03.2022 г.
С оглед гореизложеното, доказани се явяват предпоставките за уважаване на
предявените искове.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на 2260 лева, от които 1680 лева за
адвокатско възнаграждение, 380 лева- държавна такса и 200 лева за възнаграждение на
вещото лице съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. СТ. , ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „А. м.” № 75, ДА
ЗАПЛАТИ на М. АС. СП., с ЕГН **********, и Н. Г. СП., с ЕГН **********, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 6567,30 лева /шест хиляди петстотин шестдесет и
седем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение, равняващо се на
наемоподобен доход за ползване от С. Г. СТ. на собствените на М. АС. СП. и Н. Г. СП.
4/ 6 идеални части, притежавани в режим на СИО, от поземлен имот с идентификатор
*****.***.**** по КККР на гр. П., съставляващ парцел с площ от 367 кв.м., с адрес на
имота гр. П., „А. м.“ № **, заедно с построените в същия имот еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 70 кв.м. и сграда с
идентификатор *****.***.****.* със застроена площ от 15 кв.м., за периода от
23.07.2020 г. до 23.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковете-23.03.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. СТ. , ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „А. м.” № 75, ДА
ЗАПЛАТИ на М. АС. СП., с ЕГН **********, и Н. Г. СП., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2260 лева /две хиляди двеста и шестдесет лева/ -
съдебно-деловодини разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4