№ 638
гр. Русе, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20234520101978 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС от В. А. А. против
И. В. Т..
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици при права 3/4 ид.ч.
за него и 1/4 ид.ч. за И. Т. на имот в гр. М., обл. Русе. Заявява, че по силата на
Решение № 755/19.04.2011 г. на РС- Русе, постановено по гр. д. № 3970/2010
г., както и Решение № 492/20.10.2011 г. по в.гр.д. № 654/2011 г. на ОС- Русе на
основание чл. 108 от ЗС, ответницата била осъдена да предаде владението на
3/4 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ I- 743 в кв. 35 по плана
на гр. М., обл. Русе, целия с площ от 919 кв.м. при граници и съседи: 0.7029 -
улица, 0.7100 - улица, 0.758 - поземлен имот и 0.744 - поземлен имот, както и
на 3/4 идеални части от построените в същото дворно място жилищна сграда и
стопански постройки.
От влизането в сила на цитираните съдебни решения и досега
ответницата ползвала имота и отказвала да предаде владението. Това
наложило да бъде връчена нотариална покана на 23.01.2013 г. от нотариус
Адриана Филчева, с която Т. била уведомена, че ако не предаде владението в
седмичен срок, дължи ежемесечно обезщетение за лишаването на ищеца от
право на ползване в размер на 100.00 лева за идеалните части от къщата и
150.00 лева за дворното място или общо ежемесечно обезщетение за ползване
в размер на 250.00 лева.
Претендира да му бъде заплатено обезщетение за лишаване от
ползване в размер на 6000.00 лева за периода от началото на януари 2018 год.
до края на декември 2019 г.
1
В хода на делото е допуснато изменение на претенцията, като същата
се счита за предявена в размер на 4500 лв. за периода от 01.01.2018 г. до
30.07.2019 г. за ¼ ид.ч. от целия имот.
Ответницата И. В. Т. е подала отговор, с който оспорва предявения иск.
Твърди, че ищецът има достъп до имота. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение. Прави възражение за прихващане с направени подобрения в
периода 2019-2023 г., чиято стойност определя на 6000.00 лева. В хода на
производството ответната страна е оттеглила възражението си прихващане.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С Решение № 755/19.04.2011 г. на РС - Русе, постановено по гр. д. №
3970/2010 г. и Решение № 492/20.10.2011 г. по в.гр.д. № 654/2011 г. на ОС-
Русе, И. В. Т. е осъдена да предаде владението на В. А. А. и С.А.а.К на 3/4
идеални части от дворно място, съставляващо УПИ I-743 в кв. 35 по плана на
гр. М., обл. Русе, целия с площ от 919 кв.м. при граници и съседи: 0.7029 -
улица, 0.7100 - улица, 0.758 - поземлен имот и 0.744 - поземлен имот, както и
на 3/4 % идеални части от построените в същото дворно място жилищна
сграда и стопански постройки.
По делото е приложена нотариална покана от ищеца, връчена на
ответницата на 23.01.2013 г. от Адриана Филчева – нотариус с район на
действие РС – Русе, с рег. № 629 на Нотариалната камара, в която е посочено,
че към този момент ищецът ползва само една стая, представляваща по-малко
от ¼ ид.ч. от къщата и е лишен от правото да ползва полагащите му се ¾ ид.ч.
от целия имот. С поканата е определил дължимо обезщетение за лишаване от
правото на ползване на тези части в размер на 100 лв. месечно за къщата и 150
лв. месечно – за дворното място.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 189/30.07.2019 г., том. 1, рег. № 3425, дело № 150 на нотариус К.
Петкова-Груева с рег. № 218 на Нотариалната камара с район на действие РС –
Русе, вписан с вх. рег. № 4859/30.07.2019 г. на Служба по вписванията, се
установява, че В. А. И. е продал на С.А.а.К собствената си ¼ ид.ч. от
процесния недвижим имот.
В съдебно заседание от 28.11.2024 г. ищецът е дал обяснения при
условията на чл. 176 ГПК, като същият е заявил, че има ключ за една стая от
имота, че има достъп до двора на имота, тъй като няма ограда, но целият двор
е засят от ответницата. Той е искал да ползва както двора, така и къщата, но тя
не го допускала.
По делото са разпитани двама свидетели за опровергаване твърденията
на ищеца. Свидетелят П. А Т. - полицейски инспектор към Второ ПУ – Русе,
изнася данни, че по повод процесния имот, системно постъпвали сигнали и
жалби от ищеца. Претенциите от негова страна били първоначално И. да
напусне имота, впоследствие твърдял, че му е отказан достъп, а по-късно
2
искал достъп до всички помещения в жилището. Според свидетеля ищецът
има ключ от входната врата на жилището. Имотът бил без пътна врата, няма
ограда и достъпът до него е съвсем свободен.
Свидетелят И. С. И., твърди, че от ответницата знае, че едното
помещение е на сестра й и ищеца и стои затворено. Къщата нямала входна
врата, оградата била прекъсната отзад и всеки можело да влезе. Според него
ответницата не е препятствала ищцата да ползва къщата.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като
намира същите за добросъвестно депозирани и годни да послужат за
формиране на правосъдната воля по релевантните за спора въпроси и
непротиворечащи на представените писмени доказателства.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че средният месечен пазарен наем на
имота, описан в исковата молба, изчислен за ¼ от имота през процесния
период е 26.86 лв. Следователно за целия 19-месечен период, за който се
отнася претенцията – 01.01.2018 г. – 30.07.2019 г., наемът е 510.34 лв.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза, с оглед
специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на
иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ е недвижим имот, какъвто е
процесният случай, включва кумулативното наличие на следните
предпоставки: съсобственост между ищеца и ответницата по отношение на
имота; лично ползване от ответницата на целия имот или на площ, по-голяма
от съответстващата на правата й в съсобствеността; писмена покана,
отправена от ищеца до ответницата за заплащане на обезщетение; причинна
връзка между невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на
другия съсобственик-ответник и ползата, която ищецът е пропуснал след
поканата - размера на обезщетението (обикновено в размер на дължимия
пазарен наем).
В случая между страните не се спори, че за периода 01.01.2018 г. –
30.07.2019 г. са били съсобственици на дворно място, съставляващо УПИ I-743
в кв. 35 по плана на гр. М., обл. Русе, целия с площ от 919 кв.м. при граници и
съседи: 0.7029 - улица, 0.7100 - улица, 0.758 - поземлен имот и 0.744 -
поземлен имот, както и на построените в същото дворно място жилищна
сграда от 84 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота,
като правата на ищеца са ¼ от имота.
Спорен, с оглед релевираните в отговора на исковата молба доводи, е
другият релевантен елемент от фактическия състав на правната норма -
3
личното ползване от страна на ответницата на целия процесен недвижим имот.
Съгласно съдебната практика, ползването на цялата обща вещ от ответника за
задоволяване на свои собствени нужди, е налице когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост
може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности /в този смисъл е
Тълкувателно решение 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по т. д. 7/2012 на ОСГК на
ВКС/.
Както се установи от свидетелските показания, ищецът има ключ от
къщата. Този факт се потвърждава и от нотариалната покана на ищеца до
ответницата, в която се твърди, че той ползва една стая, която представлява
около ¼ ид.ч. от къщата. Има достъп и до двора, тъй като имотът е без пътна
врата, няма ограда и достъпът до него е свободен. Също така ищецът лично в
съдебно заседание потвърждава, че има ключ за една стая от къщата.
В случая, настоящият съд приема, че ищецът не проведе пълно и
главно доказване, че през исковия период ответницата е ползвала целия
недвижим имот, съответно, че е препятствала възможността му при
необходимост да се ползва от него, съобразно притежаваните от него права. В
тази насока по делото не са представени каквито и да било доказателства.
Напротив, от доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството
по инициатива на ответника, бяха опровергани изложените в исковата молба
твърдения.
Липсата на една от предпоставките от фактическия състав на нормата
на чл. 31, ал. 2 ЗС обезсмисля обсъждането на останалите елементи, тъй като
за уважаването на тази претенция е необходимо кумулативното им наличие.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователен и недоказан
предявения от ищеца иск за сумата 4500 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от него 1/4 ид. ч. от процесния
недвижим имот, находящ се в гр. М., обл. Русе.
При този изход на спора, в полза на ответницата следва да се присъдят
сторените от нея разноски в размер на 900 лв. – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе,
**********, против И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. Русе,
************, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС – за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 4500 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/4
идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо
4
УПИ I-743 в кв. 35 по плана на гр. М., обл. Русе, целия с площ от 919 кв.м. при
граници и съседи: 0.7029 - улица, 0.7100 - улица, 0.758 - поземлен имот и 0.744
- поземлен имот, както и на построените в същото дворно място жилищна
сграда от 84 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, за
периода от 01.01.2018 г. до 30.07.2019 г.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ********** да
заплати на И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. Русе, ************,
сумата от 900 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5