Р
Е Ш Е Н И Е
№442 16.03.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На седми
февруари година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: K. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 5841 по описа
на съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на ЕТ „***“, БУЛСТАТ: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „***“, бл. 41, вх. 6, ет. 4,
представлявано от Д.Т.Н., ЕГН: ********** против наказателно постановление № 470696-F
485122/16.10.2019г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на НАП,
съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение
на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не прави искане за разноски.
За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се
явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Не правят искане за разноски.
Съдът като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на 30.04.2019г.
в 13:11 часа на търговски обект -
магазин „***“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „***“, бл.182, собственост на ЕТ „***“,
проверяващите установили, че при сравняване данните от действащото в обекта
фискално устройство и наличните суми в касата, не била отбелязвана всяка
промяна на касовата наличност със съответното записване в момента на
извършването й.
Наличността в касата била в размер на 245,29лв,
изброена от Д.Я.К,, ЕГН **********, в качеството на продавач в обекта и
посочена в Опис на паричните средства в касата, неразделна част от ПИП №
0345728/30.04.2019г. Наличността в касата, съгласно междинния отчет №
0068619/30.04.2019г. от действащото в търговския обект фискално устройство
модел DATECS FP 60 KL с инд. DT351762 и № на ФП: 02681594 и установена връзка с
НАП под № 3914436/20.04.2018г. била в размер на 4675.64лв. Фискалното
устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“
суми.
Установената промяна в касовата наличност била в
размер на 4430,35лв. и представлявала извеждане на пари в касата, която не била
отразена на фискалното устройство в момента на извършването.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за
извършена проверка сер. АА № 0345728/30.04.2019г.
АУАН
бил съставен на 08.05.2019 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа
на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че
търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
му наложил административно наказание, «имуществена санкция», в размер на 500
лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН, правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН
и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата
на чл. 118, ал. 4
от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Материално
- правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и
очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г.
на МФ. Тази разпоредба касае случаите,
извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите «служебно
въведени» или «служебно изведени» суми.
Констатираната
с акта фактическа обстановка принципно не се оспорва и кореспондира по
безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола
за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, дневен финансов отчет от датата на проверката, пълен
отчет на фискалната памет и показанията на актосъставителя, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването
на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Сумата от 4430.35 лв., представлявала разлика в повече
от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство.
Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде
отразена във фискалното устройство като «служебно изведени». Твърдението на
процесуалния представител на фирмата – жалбоподател, че тази сума не е
постъпила в касовия аппарат, тъй като в този момент упълномощено от управителя
лице е отивало да предаде фактурите и да приключи сумите по тях, остава
недоказано и съдът го приема като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност. Нарушението е безспорно установено и е
наказуемо по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този
вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за
неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други
подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо
значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за
маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на
приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо
напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и
отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно
незначителна.
Нарушението
е квалифицирано правилно, като е съобразен моментa на извършването му. С оглед
извършеното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, законосъобразно е наложено административно наказание
по вид и размер, на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция
е в законоустановения минимум от 500 лева, поради което и не подлежи на
корекция от съда. Същата е съобразена с предпоставките по чл.27 ал.1 - ал.3 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
По
делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи
произнасяне и разноските остават така, както са направени от страните.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
470696-F 485122/16.10.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” -
Бургас в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. против ЕТ
„***“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „***“,
бл. 41, вх. 6, ет. 4, представлявано от Д.Т.Н., ЕГН: **********, с което на
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185
ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.