Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 728/ 14,07,2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 14,07,2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гр. д. № 793/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба от Д.В.Й. ***, ЕГН **********; длъжник
по изпълнително дело № 20118290400444 по описа на ЧСИ Д. с рег. № 829 с район
на действие ОС Пловдив, против Разпореждане, постановено на 07,05,2019 г. по посоченото
изпълнително дело, с което се оставя без уважение искането му да бъде
прекратено по отношение на него изпълнителното производство на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция. Жалбоподателят счита обжалваното
разпореждане за незаконосъобразно и иска същото да бъде отменено.
Взискателят в изпълнителното производство „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; заявява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК), поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от изпратеното копие от изпълнително дело №
20118290400444 по описа на ЧСИ Д. с рег. № 829 с район на действие ОС Пловдив,
същото е образувано на 28,09,2011 г. по
молба от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД – гр. **** и представен с нея изпълнителен лист, издаден
въз основа на Заповед № 10131/22,08,2011 г. за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14744/2011 г. на РС Пловдив,
с която се разпорежда длъжниците М.З.К.; П.Н.Б.; В.Е.К.; Д.В.Й.; Г.Р.Б.; да
заплатят солидарно на взискателя суми, дължими въз основа на договор за кредит.
С договор за цесия от 28,12,2011 г. вземанията – предмет на изпълнение, са
придобити от „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; и въз основа на
молба от 20,04,2012 г. дружеството е конституирано като взискател.
Изпълнението е насочвано срещу имущество на
различни длъжници, като регулярно са искани и предприемани действия срещу всеки
от тях. Тези срещу жалбоподателя по
хронологичен ред са както следва:
- през м. септември 2011 г. са наложени запори на
трудово възнаграждение (изпратено е запорно съобщение до работодател – л. 62) и
на лек автомобил (л. 75);
- през м. май 2012 г. – повторно запорно съобщение
до работодател (л. 144);
- през м. март 2013 г. – запор на ТВ (разпореждане
на л. 186);
- през м. октомври 2017 г. – искане за налагане на
запор на вземания срещу трети лица (молба на л. 386);
- през м. февруари 2018 г. – запор на трудово
възнаграждение, след който срещу този длъжник са извършвани и други
изпълнителни действия.
С молба от 09,04,2019 г. (л. 563) длъжникът Й. е
поискал да бъде прекратено спрямо него изпълнителното производство на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като в продължение на повече от две години
(2012-2017) спрямо него не са искани и предприемани изпълнителни действия.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането поради това, че предприеманите в този период
действия срещу други от солидарните длъжници са поддържали висящността на изпълнителното
производство и спрямо този длъжник.
Настоящата инстанция не споделя този извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според
разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва
по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
С посоченото тълкувателно решение изрично се разяснява, че задължението на
взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се
реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на
нови изпълнителни способи.
Безспорно е, че всяко от изброените по-горе действия
спрямо длъжника Й. е прекъсвало срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и след него
е започвал нов двугодишен срок. Безспорно също е, че в периода от м. март 2013
г. до м. октомври 2017 г. срещу Й. не са искани и не са предприемани
изпълнителни действия, но в същия период такива са реализирани спрямо други
длъжници. Спорът се съсредоточава върху това дали изпълнителните действия,
насочени срещу имущество на едни от солидарните длъжници, имат прекъсващо срока
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК действие и спрямо останалите солидарни длъжници,
срещу които такива действия не са предприемани в течение на същия срок.
Солидарната отговорност между длъжниците дава на
кредитора допълнителната възможност да се удовлетвори изцяло от имуществото на
който и да е от тях. Това обаче не означава, че правоотношението между него и
всички длъжници е общо и неделимо. Напротив, макар задължението да е общо и
изпълнението от страна на един от длъжниците да освобождава от и останалите,
между кредитора и всеки от солидарните длъжници съществуват отделни,
самостоятелни правоотношения (именно поради това и процесуалното положение на
солидарните длъжници в гражданския процес по разрешаване на материалноправния
спор е на обикновени другари).
Отделни и самостоятелни са и процесуалните правоотношения
с всеки от солидарните длъжници в рамките на изпълнителния процес. Взискателят
разполага с процесуалната възможност да се снабди с общ изпълнителен лист и да
образува общо изпълнително производство срещу всички солидарни длъжници, но е
длъжен да поддържа висящността на производството спрямо всеки от тях поотделно.
Аналогично на давностните срокове, и този по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК тече
поотделно и самостоятелно срещу всеки от солидарните длъжници и прекъсването
или спирането му срещу някой от тях не произвежда действия спрямо останалите
(арг. от чл. 125 ал. 1 от ЗЗД).
По изложените съображения обжалваното разпореждане,
с което искането за прекратяване, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, на
изпълнителното производство спрямо длъжника Й. е оставено без уважение, следва да се
приеме за незаконосъобразно и да бъде отменено.
Затова съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане,
постановено на 07,05,2019 г. по изпълнително дело № 20118290400444; по описа на
ЧСИ Д. с рег. № 829 с район на действие ОС Пловдив; с което се оставя без уважение
искането на Д.В.Й. ***, ЕГН **********; да бъде прекратено по отношение на него
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: