№ 1360
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Пловдив, код по БУЛСТАТ:
*********, подадена чрез пълномощника юрисконсулт А., против Решение №
755 от 10.03.2022 г., постановено по гр. дело № 6872 по описа на РС –
Пловдив за 2021 г., поправено с Решение № 1898 от 30.05.2022 г.,
постановено по същото дело, в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
71,23 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
Застраховка „Каско +“ по щета № 44011512005870, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.04.2021 г., до окончателното плащане, както и сумата от 320,51 лв. –
разноски по делото. Във въззивната жалба са изложени подробни
съображения за неправилност на решението в посочената част. Поддържа се,
че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявения осъдителен
иск, доколкото ищцовото дружество не е доказало същия при условията на
главно и пълно доказване. Излагат се доводи, че по делото липсват конкретни
данни относно мястото и времето на твърдяното от ищеца ПТП, както и че не
е установено на пътното платно да е била налице описаната в исковата молба
дупка. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника адвокат Я., в
който жалбата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване
на решението като правилно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ищеца „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 86,23 лв., от които 71,23 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Застраховка
„Каско +“ по щета № 44011512005870 за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 29.08.2020 г. в гр. Пловдив, на ул. ***, при което л. а.
„Мерцедес“, модел Е320, с рег. № ***, преминава през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, и 15 лв. – ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане. С обжалваното решение
районният съд е приел от фактическа страна, че е настъпило описаното в
исковата молба ПТП, в резултат на което на процесния автомобил са били
причинени вреди, стойността на възстановяване на които възлиза на 155,30
лв. Приел е за установено още, че към датата на ПТП за автомобила е била
сключена валидна застраховка „Каско+“ с ищцовото дружество, че във връзка
с настъпилото произшествие е била образувана преписка по щета №
44011512005870, по която на собственика на автомобила е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 71,23 лв. Изложил е съображения,
че с изплащането на посочената сума ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – ответника по делото. За
недоказано е приел наведеното от последния възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на автомобила, както и извършването от
страна на ищцовото дружество на ликвидационни разноски. При така
установеното съдът е намерил за основателна и е уважил исковата претенция
за сумата от 71,23 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, като е отхвърлил иска за сумата от 15 лв. – ликвидационни
разходи. В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в
сила.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС. След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и
пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:
2
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя - за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За
ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е
необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Настоящият състав на съда намира, че правилно като краен резултат
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответната община. В случая от събраните по
делото писмени доказателства се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „КАСКО+“
между ищцовото дружество и собственика на процесното МПС към датата на
твърдяното ПТП, както и факта на плащане на застрахователното
обезщетение на собственика А.К.В. в сочения от ищеца размер. Следва да се
отбележи, че посочените фактически изводи, до които е стигнал и
първоинстанционният съд, не са оспорени от ответната община във
въззивната жалба. Съгласно приложените по делото Общи условия по
договора твърдяното от ищеца ПТП представлява покрит от застраховката
риск. Доводите в жалбата във връзка с установяването на настъпването на
ПТП и неговия механизъм и наличието на причинна връзка между този
механизъм и вредите въззивният съд намира за неоснователни. От съвкупната
преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на
приетата в хода на производството пред първата инстанция автотехническа
експертиза се установява настъпването на процесното ПТП по описания в
исковата молба начин, включително и механизма на настъпване на
увреждането - попадането в дупка и нейното местоположение, съответно
претърпените имуществени вреди и връзката между ПТП и настъпилото
увреждане. По делото е представено уведомление за щета № 44011512005870,
подадено от водача на процесния автомобил Д.М.И., в което същият е заявил,
че на 29.08.2020 г. при движение по ул. *** в гр. Пловдив лекият автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. № *** преминал през дупка на пътя, при което се
увредила предната лява гума на автомобила. Представени по делото са и
опис-заключение по щета с посочения по-горе номер, съдържаща опис на
увредените по автомобила детайли, снимков материал на повредите на
автомобила, както и фактура за извършената ремонтна услуга. Разпитан като
свидетел, водачът на автомобила Д.И. посочва, че движейки се из кв. „***“,
попаднал в необозначена дупка на пътното платно, при което по автомобила
настъпили следните увреждания – спукана гума и изкривена джанта.
3
Свидетелят заявява в показанията си, че автомобилът бил собственост на
неговата баба, като същият бил снабден от нея с пълномощно за управление.
Посочва, че инцидентът настъпил късно вечерта – около 11 часа, а улицата не
била добре осветена. Отрича в процесната вечер да е употребявал алкохол
или упойващи вещества. Заявява, че той сам уведомил застрахователя за
настъпилото ПТП. В хода на проведения пред първоинстанционния съд
разпит на свидетеля е предявено представеното от ищцовото дружество
уведомление за щета, при което същият потвърждава, че подписът върху
уведомлението е негов. Показанията на свидетеля, макар и да не са детайлни,
са преки, логично последователни и кореспондират с останалите
доказателства по делото, включително уведомлението за щета, опис-
заключението на експерт на застрахователя и снимковия материал, и след
преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът ги кредитира. На следващо място, от
заключението на вещото лице по изслушаната пред първата инстанция
автотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира изцяло като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че при описания
механизъм на ПТП от техническа гледна е възможно да бъдат повредени
посочените детайли в съответната степен при преминаване през дупка с
широчина поне 25 см и дълбочина около 10 см. Вещото лице посочва, че
повредите са типични за подобен механизъм на ПТП. От заключението му се
установява още, че стойността на ремонта за възстановяване на повредите
възлиза на 155,30 лв., от което следва, че е в размер по-голям от изплатеното
от ищеца в полза на собственика на автомобила обезщетение. Действително
за процесния пътен инцидент не е съставен протокол за ПТП от служители на
МВР, но съставянето на такъв в случая не е било задължително, доколкото по
делото не се установи да е налице някоя от хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, в които се изисква задължително посещаване
на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи. Отделно от това,
протоколът за ПТП не съставлява законоустановена форма за доказване на
пътнотранспортно произшествие. Последното подлежи на установяване
посредством всички допустими по ГПК доказателствени средства. По тази
причина неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба доводи
относно липсата на съставен протокол за ПТП.
По делото не се спори, че ул. *** се намира в границите на гр. Пловдив,
затова именно ответната община е адресат на задълженията, предвидени в чл.
167 ЗДвП за поддържане и ремонт на пътя, за сигнализиране на
препятствията по него и за отстраняването им във възможно най-кратък срок.
Общината като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. По тази
причина редът за реализиране на нейната отговорност е по чл. 49 ЗЗД. В
конкретния случай процесното произшествие е настъпило именно в резултат
на бездействието на последните да предприемат действия по обозначаване и
обезопасяване на процесния участък (подобни действия не се сочат и
4
установяват по делото), поради което правилно първоинстанционният съд е
приел, че ответната община носи отговорност за причинените при
произшествието вреди.
Във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилност на
обжалваното решение във връзка с изводите му за неосноватеност на
възражението за съпричиняване, поради което то не следва да се обсъжда от
въззивния съд (по арг. от правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК).
По изложените съображения съдът приема, че предявеният осъдителен
иск за сумата от 71,23 лв. се явява основателен, поради което правилно
същият е бил уважен от първоинстанционния съд.
Горното налага извода за неоснователност на подадената въззивната
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – да
се потвърди.
При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. В негова полза следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 168 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 755 от 10.03.2022 г., постановено по гр.
дело № 6872 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., поправено с Решение №
1898 от 30.05.2022 г., постановено по същото дело, в частта, с която Община
Пловдив, код по БУЛСТАТ: *********, е осъдена да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 71,23 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Застраховка
„Каско +“ по щета № 44011512005870, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.04.2021 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 320,51 лв. – разноски по делото.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Пловдив, код по БУЛСТАТ: *********, да заплати
на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 168 лв.
– разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6