№ 13416
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110113401 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 52, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от М. М. .а - К.
против „З. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди в общ размер на 86,40 лв. (осемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки), ведно със законната лихва за забава от момента на
постановяване на отказа на ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, както и за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000,00 лв. (три хиляди лева),
представляващи част от общо претендираното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва за
забава от момента на постановяване на отказа на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че е увредено лице по
смисъла на чл. 432, ал. 1 от КЗ, което има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по повод
претърпени вреди вследствие на настъпило ПТП, причинено от водач на
автомобил марка „., с валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответника, с номер на полица ., валидна от 31.08.2022 г. до
30.08.2023 г., който автомобил е бил собственост към онзи момент на „ОТП - ..
Твърди, че на 09.01.2023г., около 15:50 ч., в гр. София, се е движила по .” в
посока към кръговото движение на пл. „.”, пресичайки локалното платно на
булеварда пред складова база на магазин „.”. В този момент, водачът на
автомобил марка „. - Б. Г. Н., движещ се по .” към пл. „.”, прави забранен ляв
завой, пресичайки непрекъсната осева линия на пътното платно, не пропуска
насрещно движещите се автомобили и не пропуска ищцата, като реализира
ПТП, удря ищцата отзад и отдясно на таза с предната част на автомобила.
1
Твърди се, че вследствие на реализираното ПТП ищцата била повалена на
земята и за кратко загубила съзнание, както и изпитвала силни болки в
дясната част на тялото, които я възпрепятствали да се изправи и да се движи,
поради което била откарана за преглед в Спешното отделение на УМБАЛ
„Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД от пристигналата на място линейка на Бърза
помощ. Сочи, че там било направено изследване с Рентгенография и е
издаден фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент. В
резултат на причинените травми се е наложило издаване на два броя болнични
листове за период от 14 дни домашно лечение, поради обстоятелството, че
ищцата полага труд на две места по два отделни трудови договора. Сочи, че за
получаване на документите от осъществения спешен преглед, ищцата е
заплатила сумата от 22,40 лева, за които е издадена и надлежна фактура от
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД. Твърди, че е сторила разходи за
издадено съдебномедицинско удостоверение, в размер на 60 лв., както и е
направила 4 лв. пътни разходи за предвижване с градски транспорт. Сочи, че
през следващите дни състоянието не се подобрило, поради което направила
допълнителна консултация с лекар, като било назначено ЯМР изследване.
Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на
сериозни болки и страдания, като изпитвала е интензивна болка в десните
ръка и крак, частична невъзможност за функционално и пълноценно ползване
на дясната ръка през първите седмици след ПТП, болка при сгъване и
разгъване на лакътя и пръстите на дясната ръка, болка при продължителен
престой в изправено положение и движение, при изкачване и слизане на
стълби. Сочи, че било затруднено самостоятелното извършване на някои
битови и физиологични ежедневни дейности и нужди, поради което се е
налагало да получава помощ от близките си. Наред с горното, налице са
твърдения за наличието на белег на десния лакът, който освен че я загрозявал,
постоянно й напомня за инцидента и я карал да изпитва негативни емоции.
Сочи, че в много продължителен период от време е изпитвала и множество
негативни емоции, сънувала е кошмари, усещала е наличие на уплаха, стрес,
притеснение, тревожност, безсъние, като страха от това да се движи сама
навън и особено да пресича пътни платна не бил отминал. Ищцата твърди, че
с цел уреждане на имуществените и неимуществени вреди, на 04.03.2023 г.
уведомила ответника посредством електронна форма за подаване на
претенция. В резултат на това била образувана Ликвидационна преписка по
щета № . като ответникът я е информирал, че не са налице предпоставки за
уважаване на претенцията и е отказал да изплати каквото и да е
обезщетение. Ищцата претендира и законна лихва за забава върху исковите
суми от 30.05.2023 г. – датата, на която твърди да е получил отказ от
застрахователя, до окончателното й изплащане.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че не бил установен категорично механизмът на ПТП, както и видът и
характерът на вредите, участието на твърдените лица в ПТП, вината на
застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва
ищцата да е получила увреждания при ПТП, да е изпитвала болки и
страдания. Признава, че към 09.01.2023 г. е било налице застрахователно
2
правоотношение между него и делинквента – Б. Г. Н. по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К-12, от който се установява, че на 09.01.2023г., около 15:50 ч. в гр. София,
.“, пред складова база на магазин „.“ е настъпило ПТП с участник л.а. „.,
управлявано от Б. Г. Н., и пострадало лице пешеходец – М. М. .а – К., която
получила контузия на лакътя.
По делото е представен фиш за спешна медицинска помощ на пациента
М. .а – К., като при първоначалния преглед специалистите са установили, че
същата е в съзнание. Съгласно лист за преглед на пациент № 596 се
установява, че ищцата е с контузия на лакътя, поради претърпян автомобилен
инцидент, с палпаторна болезненост в дясното рамо и таза, както и ограничен
обем на движения в лакътя. Назначени са изследвания с рентген на лакътната
става – фас и профил, както и рентген на таза, от които не се установяват
травматични увреждания. Назначена е терапия чрез покой, криотерапия и
НСПВС, като е констатирана временна неработоспособност. На ищцата били
издадени два броя болнични листове - № . тъй като ищцата имала две трудови
правоотношения.
Представена е издадената на М. .а - К. от УМБАЛ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“ ЕАД фактура № .. от 26.10.2023г. за обща стойност от 22,40 лева, като
от същата става ясно, че е извършено картово плащане на сумата чрез ПОС
терминал за предоставени на ищцата копия от медицинска документация
От съдебномедицинско удостоверение № 28/2023г. се установява, че
ищцата е била с охлузване, кръвонасядане и оток в областта на дясната
лакътна става, оток в областта на дясната гривнена става, оток на четвъртия
пръст на дясната ръка, кръвонасядане на четвърти пръст на дясната ръка,
кръвонасядане и оток на дясното бедро. Установено е, че травматичните
увреждания са получени от действието на тъпи предмети и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаната – при удар от
автомобил.
Представени са платежни документи – .г. от УМБАЛ „Александровска“
ЕАД за стойност 60,00 лева и основание – преглед на живо лице с издаване на
съдебномедицинско удостоверение, както и системен . от 10.01.2023г. за
сумата от 4,00 лева за издаване на дневна карта от ЦГМ ЕАД.
На 16.01.2023г. бил извършен преглед на ищцата от д-р ., за което бил
издаден ., поради оплаквания от болки в областта на дясната лакътна става и
дясна предмишница, в дясна седалищна област и по десния крак след ПТП,
като е назначена терапия НСПВС, аналгетици, както и препоръка за МРТ.
Вследствие на така дадената препоръка, било проведено магнитно-резонансно
образно-диагностично изследване от 20.01.2023г., с обект на изследване –
дясна предмишница, като заключението било нормални МРТ находки.
По делото е представена имейл кореспонденция от 04.03.2023г. между
3
ищцата и ответното дружество, ведно със заявление за причинени
неимуществени вреди от ПТП по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, въз основа на която се установява, че била
образувана преписка по щета № .. Със съобщение с изх. № . на „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД, застрахователното дружество е отказало изплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите З. К. К., ... В показанията си свидетелката К., очевидец на
процесното ПТП, споделя, че видяла жена, пресичаща улицата в близост до
пл. „.“, която била ударена от кола, движеща се в посока „Х..“ към пл. „.“.
Сочи, че за първи път видяла ищцата при инцидента, когато оказала
съдействие, както и изчакала съпруга на пострадалата и органите на реда.
Споделя, че е видяла удара от автомобила, след което били необходими
няколко секунди, за да стигне до ищцата. Споделя, че на мястото на инцидента
няма пешеходна пътека, а се явява продължение на тротоара. Спомня си, че
л.а. е идвал от насрещното, като е направил ляв завоя, пресякъл платното, след
което прави обратен завой в насрещното и удря ищцата.
Свидетелката . споделя, че познава ищцата от 2013г., като сочи, че след
януари 2023г. същата била коренно променена физически и психически. Сочи,
че до този момент ищцата била позната като радостен, одухотворен и
удовлетворен човек, който се занимава със спорт. Споделя, че когато я видяла
два-три дни след инцидента, десните ръка и крак били превързани, като М.
К. била казвала, че усеща болки в гърба. Споделя, че е виждала подуване в
ръката на ищцата, както и белег, за който знае, че я притеснява. На
свидетелката правело впечатление, че след инцидента ищцата се
притеснявала когато пресичала на пешеходни пътеки, както и когато в близост
минавали коли. Сочи, че М. .а – К. и споделяла за кошмари след инцидента,
като не знае дали е посещавала психолог. Сочи, че след инцидента при
разходки в планината ищцата се изморявала лесно и правела почивки на 10
минути.
Свидетелят ., съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени съгласно
чл. 172 ГПК, споделя, че съпругата му е човек, който много се грижи за
здравето си, като води балансиран начин на живот, който бил нарушен след
инцидента. Сочи, че след ПТП ръката на ищцата била подута, имало сериозна
рана на десния лакът и синина на хълбока. Споделя, че при по-ниски
температури ищцата изпитва болки, ръката и се подувала. Сочи, че след
инцидента съпругата му спряла да кара колело, поради страх, а в града не
излизала сама, заради болките в крака . Споделя, че ищцата се плаши от
звука на клаксоните на автомобилите, както и сънувала кошмари. Сочи, че
подскачала на сън, треперела, а когато пресичала кръстовище, винаги се
държала за свидетеля, както и била нервна. Съдът, съобразно целия събран по
делото доказателствен материал, кредитира показанията на свидетелите, като
непротиворечиви, обективни и последователни.
По делото е приета САТЕ, която съдът кредитира като обективна,
изчерпателна и компетентно изготвена, от която се установява механизмът на
настъпилото на 09.01.2023г. ПТП, което кореспондира на останалите
4
доказателства, и от която се установява, че при придвижване на пешеходката
М. М. . – К. по .“ в посока към кръговото движение на пл. „.“, пресичайки
локалното платно на булеварда пред магазин „.“, водачът на л.а. „. – Б. Г. Н.,
прави забранен ляв завой, пресичайки непрекъснатата осева линия на пътното
платно, не пропуска насрещно движещите се автомобили и не пропуска
ищцата, която се движи по продължението на тротоара, като реализира ПТП.
Вследствие на така осъществената забранена маневра, автомобилът удря
пешеходката отзад и отдясно на таза с предната част на автомобила.
Установява се, че водача на лекия автомобил е нарушил чл. 119, ал.4 ЗДвП, чл.
63 ППЗДвП и чл. 84, ал. 1 и 3 ППЗДвП, за което свидетелства и приетата по
делото административно-наказателна преписка, част от която е Наказателно
постановление № . от 20.01.2023г. на ОПП на СДВР. Експертът изяснява, че в
района на ПТП липсва пътна сигнализация и пътни знаци, а маркировката е
единствено единична непрекъсната линия между двете ленти на движение,
както и че ПТП е станало през светлата част на деня, като не са налице данни
за влошени пътни условия. Предвид получените травми, вещото лице
установява, че скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била около
8-10 км/ч. Прави се извод, че водачът на лекия автомобил е предприел
забранена маневра – ляв завоя, пресичащ траекторията на движение на
пешеходката, като мястото на преминаването не било обозначено, но се
явявало естествено продължение на тротоара и единственото, по което
могат да се предвижват пешеходците в участъка. В заключението вещото лице
посочва, че ПТП не било предотвратимо от страна на пешеходката, тъй като
автомобилът се е придвижвал зад нея до момента на удара и тя не е можела да
го види.
По делото е приета и СМЕ, която съдът кредитира като компетентно и
мотивирано изготвена, съгласно която ищцата е претърпяла следните
увреждания: охлузване, кръвонасядане и оток в дясната лакътна става, оток в
областта на китката и оток с кръвонасядане на четвъртия пръст на дясната
ръка, оток и кръвонасядане на дясното бедро към тазобедрената става. Прави
се извод, че уврежданията се дължат на действие на твърди предмети и добре
отговарят на получени от процесния инцидент, като са в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с него. Вещото лице изяснява, след получаването
им и в първия месец от тях, пострадалата е изпитвала болки и страдания.
Установява се, че охлузването на лакътя било дълбоко, поради което след
зарастването на раната се наблюдавал белег със сиво-белезникав цвят и с
траен, постоянен характер, който ще остане за цял живот. От допълнителна
СМЕ се установява, че заболяванията на ищцата нямат отношение към
механизма на получаване на уврежданията както и за оздравителния процес.
Установява се, че съгласно медицинската документация, приложена по делото,
не се наблюдава „малформация“ у ищцата. В съдебно заседание, проведено на
26.02.2025г. вещото лице пояснява, че не е установено увреждане, свързано с
нарушение на движението на долните крайници на ищцата, за наличието на
което ответникът излага твърдения, както и че дори да при наличието на
затруднена походка, същото не би повлияло на продължителността на
възстановителния процес.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 52, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника
по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Следва
да докаже и че е спазил изискванията на чл. 380 от КЗ, а именно – че е
отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция с посочена
банкова сметка.
В тежест на ответника е да установи всички свои правопогасяващи и
правоизключващи възражения, вкл. и възражението за съпричиняване на
вредите – неспазване на разпоредби от ЗДвП и пр.
С проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 23871 от
10.06.2024г., обявен за окончателен в открито съдебно заседание, подведено на
30.10.2024г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че към 09.01.2023 г. е било налице
застрахователно правоотношение между ответника и делинквента – Б. Г. Н. по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Предназначението на имуществената застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е да репарира, в рамките на
застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди,
за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования делинквент. Ето защо застрахователят обезщетява
причинените вреди в същия размер, в който на основание чл. 45 ЗЗД, е
задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Съгласно чл.
51 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следователно застрахованият
делинквент по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите отговаря към третото увреденото лице за всички преки и
непосредствени вреди от увреждането.
На първо място, съгласно чл. 380 КЗ лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която
да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, ищцата е отправила писмени молби за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди, към които е приложила доказателства за
извършването на процесните разходи.
6
От така събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че исковите претенции са доказани по основание.
Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения
размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпилите обстоятелства
- следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение
0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99
г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
За определяне на размера на иска за неимуществени вреди, съдът
съобрази фактите, установени от заключението на СМЕ и събраните гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите . и ., касаещи
интензивността на болките и степента на възстановяване. При тези факти и
при условията на чл. 52 ЗЗД съдът приема, че справедлив размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 4 000,00
лева. За да стигне до този извод, съдът отчита, на първо място, фактите,
сочещи на преживяна физическа и психическа травма и съпътстващите ги
отрицателни преживявания (болка, уплаха, физически дискомфорт, промени в
живота, свързани със намаляване на спортната активност на лицето,
въздържане от излизане от вкъщи и сама, неспокоен сън, нервно напрежение)
- ищцата е взимала болкоуспокояващи, изпитвала е дискомфорта на
травматичните увреждания при качване по стълбите и нуждата от чужда
помощ. Същевременно прилагането на критерия на справедливостта изисква
съдът да съобрази и фактите, свързани с благоприятната прогноза относно
травматичните физически увреждания.От СМЕ се установява, че болките са
били налице около месец след инцидента, като следва са се отчете наличието
на видим белег по тялото на ищцата, който според експерта ще остане до края
на живота . Допълнително към датата на процесния инцидент ищцата е била
в активна трудоспособна възраст – 43 г., като е претърпяла травматични
увреждания - охлузване, кръвонасядане и оток в дясната лакътна става, оток в
областта на китката и оток с кръвонасядане на четвъртия пръст на дясната
ръка, оток и кръвонасядане на дясното бедро към тазобедрената става, от
7
които е търпяла болки, а възстановителният процес е продължил около месец,
като вследствие на инцидента се наблюдавало подуване на ръката в
продължителен период след инцидента, за което свидетелства свидетелката ..
По направеното от ответника възражение за намаляване на
отговорността му поради съпричиняване от страна на увреденото лице,
съдът уточнява следното.
Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е
длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в
пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението
на пострадалото лице е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е
налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя
единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е
налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да
са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното
поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е
задължителната за съдилищата практика – обективирана в Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда
на чл. 290 ГПК. В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е
налице съпричиняване от страна на увреденото лице за получените
увреждания. Ответникът сочи, че ищцата е нарушила правилата за движение
по пътищата, като е навлязла внезапно на пътното платно, както и че не е
пресичала на специално обособено за това място. По делото категорично се
установи, че ударът е настъпил в зона, естествено продължение на тротоара,
вследствие на осъществяване на забранена маневра от водача на лекия
автомобил, като ищцата не е имала възможност да избегне ПТП, тъй като
процесното МПС се е движело зад нея и не е можела да го види. Съгласно
представената по делото административно-наказателна преписка, категорично
се установява, че водача на лекия автомобил е нарушил правилата за движение
по пътищата, като не е пропуснал ищцата, която е пресичала по
продължението на тротоара. Направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е неоснователно, поради което не следва да бъде
уважено.
С оглед изложеното, доколкото искът за претърпените неимуществени
вреди е предявен за сумата от 3 000,00 лева, частично от сумата от 5 000,00
лева, а съдът счита за справедливо обезщетение за претърпените болки и
страдания в размер на 4 000,00 лева, искът следва да бъде уважен за пълния
претендиран размер.
По иска за имуществени вреди за сторени разходи във връзка с
настъпилото ПТП, съдът намира следното.
По делото се установи извършеното противоправно деяние, като следва
да се даде отговор на въпроса дължи ли ответникът възстановяване на
сторените разходи за медицински услуги и разходи във връзка с ПТП, за които
се твърди, че са на стойност 86,40 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.
1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" се задължава
8
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. По делото са приети
фактура за 22,40 лева за получаване на документи от осъществения спешен
преглед в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, за което ищцата е
извършила картово плащане, както и два броя фискални бонове – единият за
сумата от 60,00 лева за преглед за издаване на съдебномедецинско
удостоверение при УМБАЛ „Александровска“, както и за сумата от 4,00 лева
– дневна карта за градски транспорт за 10.01.2023г. Съдът намира, че
процесните разходи са сторени във връзка с процесното ПТП, като е извършен
преглед на ищцата, за което същата е заплатила сумата от 60,00 лева. От
свидетелските показания се установява, че ищцата не разполага със собствено
превозно средство, поради което се прави извода, че разхода от 4,00 лева за
закупуване на дневна карта за градския транспорт за 10.01.2023г., когато са
извършени и прегледите на ищцата, е в причинна връзка с инцидента. По
отношение на сторените разходи за издаване на копия от медицинска
документация за извършени прегледи в спешното отделение на УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, по делото са приложени фиш за спешна
медицинска помощ (л.11) и лист за преглед (л. 12), както и от събраните по
делото гласни доказателствени средства, се установи, че непосредствено след
инцидента ищцата е откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където и е
оказана спешна медицинска помощ. Във връзка с образуване на настоящото
производство и доказване на исковите претенции на ищцата, същата е
следвало да се снабди с доказателства за сторените прегледи, респ.
здравословното състояние след инцидента, за които е заплатила такса в
размер на 22,40 лева, за което свидетелства приложената по делото фактура.
По изложените съображения, съдът приема, че искът с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпените имуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен за пълния претендиран размер от 86,40
лева.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ -
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
9
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи законна
лихва най-рано от датата, на която е уведомен за претенцията на увреденото
лице, като предвид заявлението на ищцата за образуване на щета и изплащане
на обезщетение, е отправена на 04.03.2023г., за което е образувана преписка по
щета на 10.03.2023г. От страна на ищцата законната лихва се претендира от
30.05.2023 г. (от отказа на ответното дружество да изплати обезщетение). Ето
защо посочените по-горе сума в размер на 3 000,00 лева – неимуществени
вреди, и 86,40 лева – имуществени вреди, следва да се присъдят ведно със
законната лихва, считано от 30.05.2023 г. до окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед развитието на производството и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК право
на разноски има само ищцата. Ищцата претендира разноски в производството
в общ размер на 1 530,00 лева, от които 170,00 лева държавна такса, 800,00
лева – адвокатско възнаграждение, 500,00 лева – депозити за изготвяне на
САТЕ и СМЕ и 60,00 лева – депозити за свидетели, за които са налице
доказателства в кориците на делото. Ответникът прави възражение по чл. 78,
ал. ал. 5 ГПК. Съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото по делото
са предявени два отделни иска, проведени четири открити съдебни заседания,
на които процесуалният представител на ищцата е вземал активно участие,
разпитани са трима свидетели, както и са изслушани и приети две експертизи.
С оглед на това, съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на
800,00 лева се явява обосновано и съответстващо на принципите на
разумност, пропорционалност и справедливост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, .
да заплати на М. М. .а – К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., по иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 3 000,00 лева, представляващи
част от общо претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5 000 лева, по силата на застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ № ./11/., във връзка с реализирано на 09.01.2023г.
пътно-транспортно произшествие в гр. София по вина на Б. Г. Н., водач на л.а.
„., ведно със законна лихва върху сумата от 30.05.2023г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, .
да заплати на М. М. .а – К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., по иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 86,40 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по
силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ №
./11/., във връзка с реализирано на 09.01.2023г. пътно-транспортно
произшествие в гр. София по вина на Б. Г. Н., водач на л.а. „., ведно със
законна лихва върху сумата от 30.05.2023г. до окончателното плащане.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „З., ЕИК . да заплати на М.
М. .а – К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., сумата от 1 530,00 лева –
разноски, сторени в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11