РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Русе, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело №
20254500500476 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е обжалвало Решение №
1616/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 1524/2024г. по описа на Русенския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от него искове.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен
акт и да постанови друг, с който да уважи изцяло предявените искове.
Претендират се разноски за производството.
Въззиваемата страна в о.с.з. изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира, че
решението е валидно и допустимо.
На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция споделя изцяло
мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно
установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита,
че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
1
От фактическа страна по делото е доказано следното :
С Договор за потребителски кредит / ДПК / № **************** от
21.10.2019г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил предоставен на Т.
З. Д. кредит в размер на 1600 лв., със срок на плащане 24 месеца, месечната
вноска от 97,14 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 48,93 %, годишен
лихвен процент 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като общо дължимата
сума по кредита била 2331,16 лв.
Д. закупила допълнителна услуга „Фаст“, за сумата от 480 лева, и
допълнителна услуга „Флекси“ за 720 лева, като размерът на вноската за
закупените услуги бил 50 лева. Така общото задължение по кредита станало
3531,16 лева, с общ размер на месечната вноска 147,14 лева. С част от сумата
по договора - 308,80 лв., било извършено рефинансиране на друг договор,
който Д. била сключила с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Солидарен
длъжник по ДПК бил С. С. М. – ответник в първоинстанционното
производство.
Съгласно чл.6.1 от Общите условия / ОУ/, приложими към ДПК,
клиентът има задължение да върне на кредитора предоставените средства,
заедно с договорното възнаграждение и възнаграждението за закупения пакет
от допълнителни услуги.
След като на 21.03.2022г. била платена втората и последна вноска по
кредита / общо изплатени 308,91 лв. /, било преустановено плащането на
дължимите вноски, поради което на основание чл.12.3 от ОУ целият усвоен
кредит бил обявен за предсрочно изискуем.
По заявление на ищеца била издадена Заповед № 2800/01.11.2023 г.
по гр. д. № 5663/2023г. по описа на РРС за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоредено на Т. З. Д. и С. С. М.
да заплатят солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от
1530,19 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от
31.10.2023 г. до изплащане на вземането; 568,71 лв., представляващо
неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.12.2019 г. до 06.01.2021
г.; 239,47 лв. – лихва за забава за периода от 11.11.2019 г. до 06.01.2021 г.;
910,91 лв. – законна лихва за периода от 06.01.2021 г. до 30.10.2023 г.,
държавна такса в размер на 64,99 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100
лв.
С Разпореждане № 8986/01.11.2023г. по същото дело било
отхвърлено заявлението на „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД „ за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК солидарно срещу
двамата длъжници в частта, в която се иска присъждане на сумите : 460 лв. –
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и 690 лв. –
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, претендирани въз
основа на ДПК № 30040107755/21.10.2019 г., както и разноски за заплатена
държавна такса над сумата 64,99 лв. до претендираните 87,99 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение над сумата 100 лв. до претендираните 180
лв.
По заповедното производство постъпило възражение от С. С. М., че
2
не дължи претендираните от него, солидарно с Т. Д., суми, с оглед на което с
Разпореждане от 12.02.2024г. РРС указал на заявителя, че може в 1-месечен
срок да предяви срещу С. С. М. иск за вземането си.
В указания срок „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предявило
срещу С. С. М. претенциите си, предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство по настоящото дело.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК -
да се признае за установено по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, че С. С. М. му дължи парични суми по ДПК №
30040107755 от 21.10.2019г., за които била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявени са и осъдителни искове по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК - за
заплащане на суми за закупени пакети за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, с обща стойност 1150 лв.
С оглед задължението на съда да следи за наличие на неравноправни
клаузи в договори, сключени с потребител, както и за нищожни клаузи -които
противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят,
районният съд е направил анализ на клаузите в процесния ДПК.
Неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител / какъвто е
процесният ДПК / - уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя, са нищожни, съгласно
чл. 146, ал.1 от ЗЗП, освен ако не са уговорени индивидуално / разпоредбите
на чл. 143 - 148 от ЗЗП, съгласно чл. 24 от ЗПК, се прилагат и за ДПК /.
При твърдения на продавач/доставчик, че клауза от договор при ОУ е
договорена индивидуално, в негова доказателствена тежест е да установи този
факт. В случая, процесният договор е сключен при общи условия, като
кредиторът не е ангажирал доказателства в производството, че клаузите на
договора не са били предварително определени от него, съответно, че е
предоставил възможност на кредитополучателя да влияе върху съдържанието
на договора. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране
на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори,
съгласно чл. 147а ал.5 от ЗЗП не е доказателство за действителното приемане
на общите условия от потребителя и получаване на екземпляр от него.
Макар кредиторът да може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с ДПК, не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая обаче, на датата на сключване на ДПК
между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги : приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
3
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление
на кредита, за които кредиторът не разполага с възможност да събира отделна
такса, извън сумата по общите разходи по кредита ( т.1, § 1 от ДР на ЗПК).
Уговарянето им с отделно споразумение представлява заобикаляне на закона,
съгласно чл.10 а, ал. 2 от ЗПК. Същото следва да бъде санкционирано с
нищожност на споразумението, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Още
повече, че допълнителните такси не са обвързани от задължения на
кредитора, чието изпълнение да е обусловено от настъпването на ясно
описани условия. Тъй като клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца/доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна, тя е и
нищожна, на основание чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Така мотивиран, правилно районният съд е приел, че клаузите
относно закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 480 лв. и закупена
допълнителна услуга „Флекси" в размер на 720 лв., са недействителни.
Допълнителен аргумент е изложен и след преценка на размера на ГПР, който
при включване на посочените в процесния договор пакет допълнителни
услуги ще надвишава лимитите по чл.19, ал.4 от ЗПК, и следователно
клаузата, с която е уговорен, също е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на целия договор, когато те могат да бъдат заместени по право от
повелителни норми в закона или може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части, които хипотези в конкретния казус
не са налице. Недействителността на договора на основание чл. 22, вр. чл. 10,
ал. 1 от ЗПК обуславя недействителността на ДПК. В този случай, съгласно
чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, като извършените от
кредитополучателя плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване
само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума
и на обезщетението за забава – в случая, в общ размер на 308,91 лв., или на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД се дължат 1291,09 лв. - неизплатена
главница, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. До този размер правилно районният
съд е признал за установено съществуването на вземането, представляващо
задължение по ДПК № № 30040107755/21.10.2019 г., съответно над посочения
размер основателно е отхвърлил предявения иск.
Изложеното по –горе съображения обосновават извода на районния
съд за неоснователността, съответно отхвърлянето на предявените осъдителни
искове за заплащане на суми, за които се претендира, че са дължими като
такси за закупени допълнителни услуги – „ Флекси „ и „ Фаст“.
Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора жалбоподателят дължи на ответника по
4
в.жалба сторените пред въззивната инстанция разноски, но такива не са
претендирани, съответно не следва да се присъждат.
Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1616/28.11.2024г., постановено по
гр.д. № 1524/2024г. по описа на Русенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5