Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОНИР ЛУКАНОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 13085 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 406308 от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 59207/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 118
състав, са отхвърлени предявените от М.Г.И. с ЕГН
********** и И.П.И. с ЕГН ********** срещу ЧСИ Н.П., рег.№ 847 на КЧСИ и Н.И. Х.-Б.с
ЕГН *********, искове с правно основание чл.75 ЗС за възстановяване владението
на недвижими имоти, изградени в дворно място находящо се в гр.София, ул. „*******,
съставляващо парцел II-489 от квартал 81а, по плана на гр.София, местност бул. „България“, а
именно: апартамент /мезонетен тип/ №7, развит на четвърти етаж и в
подпокривното пространство, кота 8.10 и кота 10.40 от одобрения архитектурен
проект, със застроена площ от 187.7 кв.м., заедно с прилежащите идеални части
от общите части на сградата; гараж № 2 заедно с мазе № 2 на партерния етаж, с обща застроена площ от 23.3 кв.м., от които
имоти ищците са отстранени с протокол за въвод във владение от 02.04.2015г. по
изп. дело № 20128470400756 на ЧСИ Н.П.. С решението са осъдени М.Г.И. и И.П.И. да
заплатят на ЧСИ Н.П., рег.№ 847 на КЧСИ, сумата от 4128 лева – съдебни разноски
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ищците М.Г.И. и И.П.И. са
осъдени да заплатят на Н.И. Х.-Б., сумата от 850 лева – съдебни разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от И.П.И., като са изложени съображения за неправилност на решението. Във
въззивната жалба се излагат твърдения, че действията на ЧСИ Н.П. по
извършване на въвода във владение на недвижим имот били нищожни, били опорочени
извършените действия по връчване на съдебни книжа от страна на ЧСИ и не
произвеждали действие. Посочва се, че заповедта за изпълнение била
издадена върху нищожен документ по чл. 417 от ГПК – нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, поради което издадена заповед и изпълнителен
лист били нищожни. Изпълнителното дело образувано при ЧСИ Н.П. било образувано
незаконосъобразно, тъй като при образуването не са били представени
изпълнителния титул и съпътстващите ги документи. Пред въззивния съд поддържа
въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемата страна М.Г.И., не изразява становище по жалбата в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК. Пред въззивния съд в първото по делото заседание М.Г.И. чрез
адв. Л.М. е подала молба на основание чл. 265,а л.1 от ГПК, с която желае да се
присъедини към подадената въззивна жалба, като с нарочно определение на съда М.Г.И. е
присъединена като въззивник по делото. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа жалбата
като посочва, че липсата на разпореждане за издаване на изпълнителен лист било
съществен порок.
Въззиваемата страна Н.И. Х.-Б., чрез
адв. С.А. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като
счита същата за неоснователна. Законосъобразно бил извършен въводът във
владение на въззиваемата страна. Посочва се, че във жалбатa липсвали посочването на конкретни нарушения на процесуалните правила
извършени от страна на районния съд нарушения на процесуалните правила. Посочва
се, че ищците са били надлежно уведомявани от страна на съдебния изпълнител,
като им била предоставяна възможност да обжалват действията му. Посочва се, че
не били налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 75 от ЗС, като в
случая липсвало нарушение в смисъла на чл. 75 от ЗС. Посочва се, че
постановлението за възлагане вече е било атакувано пред съд, като с решение по
ч.гр. д. № 11598/2014 г. по описа на СГС са оставени бе уважение искането на
ищците за тяхната отмяна. Не били налице предпоставките за обезсилване на
заповедта за изпълнение и на издадени изпълнителел лист по ч. гр. д .№ 35900/12
по описа на СРС. Пред въззивния съд поддържа отговора на въззивната жалба и
претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна ЧСИ Н.П., чрез
адв. Т.М. изразява становище по жалбата извън срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като
счита същата за неоснователна. Във въззивната жалба не били изложени конкретни
пороци на постановеното решение. Съдът правилно бил приел, че извършения въвод
във владение бил извършен законосъобразно.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на И.П.И.
и М.Г.И. е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 75, от ЗС от М.Г.И. и И.П.И. срещу К.Г.К.за осъждането на
ответниците за предаването на фактическата власт на следните недвижими
имоти, изградени в дворно място находящо се в гр.София, ул. „*******,
съставляващо парцел II-489 от квартал 81а, по плана на гр.София, местност бул. „България“, а
именно: апартамент /мезонетен тип/ №7, развит на четвърти етаж и в
подпокривното пространство, кота 8.10 и кота 10.40 от одобрения архитектурен
проект, със застроена площ от 187.7 кв.м., заедно с прилежащите идеални части
от общите части на сградата; гараж № 2 заедно с мазе № 2 на партерния етаж, с обща застроена площ от 23.3 кв.м., от които
имоти ищците са отстранени с протокол за въвод във владение от 02.04.2015г. по
изп. дело № 20128470400756 на ЧСИ Н.П..
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че с протокол за въвод във владение на недвижим имот от
02.04.2015г. по изп. дело № 20128470400756 на ЧСИ Н.П., купувачът Н.И. Х.-Б.е
въведена във владение на процесните имоти – апартамент 7, гараж и мазе, като
въводът е осъществен срещу ищците по делото М.Г.И. и И.П.И..
По
делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на право
на строеж от 29.10.1997 г., № 62, том LLLXVI, дело № 32673/1997 г., съгласно
който П.М.М.и съпругата му В.И.М.като собственици на право на
строеж за построяване на жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект и
строителни книжа в дворно място, находящо се в гр. София, ул. „*******, съставляващо
парцел II, отреден за имот планоснимачен номер 489 от квартал
81 „а“, по плана на гр. София, местност
бул. „България“ продават на М.Г.И. и И.П.И.
правото на строеж за построяването следния недвижим имот, находящ се в същата
сграда, а именно: апартамент /мезонетен тип/ №7, развит на четвърти етаж и в
подпокривното пространство, кота 8.10 и кота 10.40 от одобрения архитектурен
проект, със застроена площ от 187.7 кв.м., заедно с прилежащите идеални части
от общите части на сградата; гараж № 2 заедно с мазе № 2 на партерния етаж, с
обща застроена площ от 23.3 кв.м.
Представено е и разрешение за ползване № 94-П-00114/09.09.1998 г. за ползване
на строеж: жилищна сграда на ул. „*******, София, район „Триадица“, местност бул. „България“, кв. 81а, пар.
II-489.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 148 от 05.06.2009 г., том III, рег.
№ 6152, дело № 495/2009 г., съгласно който за обезпечаване на вземането на С.И.А.,
М.Г.И.
и И.П.И. учредяват в полза на С.А.втора по ред договорна ипотека
върху следните недвижими имоти изградено върху, находящо се в гр. София, ул. „*******,
съставляващо
парцел II, отреден за имот планоснимачен номер 489 от квартал
81 „а“, по плана на гр. София, местност
бул. „България“ продават на М.Г.И. и И.П.И.
правото на строеж за построяването следния недвижим имот, находящ се в същата
сграда, а именно: апартамент /мезонетен тип/ №7, развит на четвърти етаж и в
подпокривното пространство, кота 8.10 и кота 10.40 от одобрения архитектурен
проект, със застроена площ от 187.7 кв.м., заедно с прилежащите идеални части
от общите части на сградата; гараж № 2 заедно с мазе № 2 на партерния етаж, с
обща застроена площ от 23.3 кв.м.
По делото е представено изп. д. № 20128470400756 по описа на ЧСИ Н.П., рег.
№ 847, район на действие СГС. Изпълнителното дело е било образувано по молба с
вх. № 06073/20.12.2012 г. от С.А.против длъжника И.П.И.. Към молбата е приложен
изпълнителен лист издаден на 31.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 35900/2012 по описа на
СРС, 50 състав, приложена е и заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 31.07.2012 г. издадена по по ч.гр.д.№
35900/2012 по описа на СРС, 50 състав, съгласно която И.П.И. е осъден да
заплати на С.А.сумата от 50000 лв. дадена в заем на длъжника на 05.06.2009 г.,
със законната лихва за периода от 25.07.2012 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 3000 лв. за периода от 05.06.2009 г. до 05.06.2010
г., както и 1060 лв. разноски. По изпълнителното дело на 14.02.2013 г. на М.Г.И. и И.П.И. са
връчени покани за доброволно изпълнение, като с поканата е наложена възбрана
върху процесните имоти ипотекирани в полза на взискателя, както и е насрочен
опис на възбранените имоти. С протокол от 24.03.2014 г. за опис и оценка на
недвижимо имущество е извършен опис на двата процесни имота собственост на
ищците по делото. С обявление за публична продан по изп. д. № 20128470400756 от
09.04.2014 г. е обявено на интересуващите се, че от 14.04.2014 г. до 14.05.2014
г. ще се проведе публична продажба на недвижими имоти собственост на И.П.И. –
длъжник и М.Г.И. ипотекарен длъжник, находящи се в сграда в гр. София, ул. „*******,
съставляващо парцел II, отреден за имот планоснимачен номер 489 от квартал 81
„а“, по плана на гр. София, местност бул. „България“, а именно: апартамент
/мезонетен тип/ №7 при начална цена 222300 лв. и гараж № 2 заедно с мазе № 2
при начална цена 24000 лв. По изпълнителното дело с постановление от 15.05.2014
г. е констатирано, че във връзка с изнесения на публична продан имот апартамент
/мезонетен тип/ №7 е постъпило едно наддавателно предложение от Н.И. Х.-Б., като най-високата цена при наддаването
е предложил именно наддавачът Н.И. Х.-Б.в размер на 222766 лв. и същата е
обявена за купувач на имота. С постановление от 15.05.2014 г. е
констатирано, че във връзка с изнесения на публична продан имот гараж № 2
заедно с мазе № 2 е постъпило едно наддавателно предложение от Н.И. Х.-Б., като най-високата цена при наддаването
е предложил именно наддавачът Н.И. Х.-Б.в размер на 24388 лв. и същата е
обявена за купувач на имота. С два броя постановления за възлагане на недвижим
имот от 20.05.2014 г. на Н.И. Х.-Б.са възложени процесните недвижими имоти апартамент
/мезонетен тип/ №7 и и гараж № 2 заедно с мазе № 2.
По изпълнителното дело се намира решение от 16.10.2014 г. постановено по
ч.гр.д. № 11598/2014 г. описа на СГС, IV – В състав, съгласно което са
оставени без уважение жалбите на И.П.И. и М.Г.И. срещу постановление за
възлагане на недвижим имот /апартамент/ от 20.05.2014 г. и постановление за
възлагане на недвижим имот /гараж/ от 20.05.2014 г. по изп. д. №
20128470400756. На събраните суми от извършената публична продан на процесните
недвижими имоти е разпределена с протокол от 11.02.2015 г.
По изпълнителното дело с покани за доброволно изпълнение получени лично от И.П.И.
и М.Г.И., същите са уведомени, че следва да предадат доброволно процесните
имоти на купувача, като в противен случай ще бъде извършен въвод във владение
на купувача на 18.03.2015 г. С решение № 1077 от 16.02.2015 г. постановено по
ч.гр.д. № 1708/2015 г. описа на СГС, II – A
състав, e оставенa без
уважение жалбaтa на И.П.И. срещу
„постановлени за въвод“ по изп. д. № 756/2012 г. по описа на ЧСИ Н.П..
С молба с вх. № 01006/17.03.2015 г. от М.Г. поради внезапно заболяване е
поискано насроченият за 18.03.2015 г. въвод във владение да бъде отменен, като
към молбата е приложен болничен лист. С два броя протоколи от 18.03.2015 г. във
връзка с въвода по отношение на процесните имоти поради здравословното
състояние на М.Г. насрочения опис е отложен за 02.04.2015 г. С нови
покани за доброволно изпълнение получени лично от И.П.И. и М.Г.И., същите са
уведомени, че следва да предадат доброволно процесните имоти на купувача, като
в противен случай ще бъде извършен въвод във владение на купувача на 02.04.2015
г.
С протокол за въвеждане във владение на недвижим имот от 02.04.2015 г. е
отнето владението от И.П.И. и М.Г.И. на процесните недвижими имоти и е въведен
купувача –взискател Н.И. Х.-Б..
Съгласно разпоредбата чл. 75 от ЗС, владелчески иск може да се
предяви в шестмесечен срок, като по своя характер срокът е преклузивен. С
изтичането на срока отпада притезанието на владелеца, затова съдът следи
служебно за спазването му. Тъй като отнемането е нарушение на владението, което
се състои в еднократно действие, с което се отнема фактическата власт върху
имота от владелеца, от деня на извършването му започва да тече шестмесечния
преклузивен срок, в който владението може да бъде защитено с предявяване на иск
по чл. 75 от ЗС. Следователно срокът започва
да тече от деня на отнемане на владението. В настоящият случай, като се
съобразят твърденията на ищците и представените писмени доказателства във
връзка с отнемане на 02.04.2015 г. на владението на имота, с предявяването на
иска на 02.10.2015 г. преклузивния срок е спазен. Обстоятелството, че ищците са
загубили фактическата власт върху процесните имоти именно на 02.04.2015 г. се
установява от протокол за въвеждане във владение на недвижим имот от 02.04.2015
г. по изп. д. № 20128470400756, съгласно който е отнето владението от И.П.И. и М.Г.И.
на процесните недвижими имоти и е въведен купувача –взискател Н.И. Х.-Б..
С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на
вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило
непрекъснато повече от 6 месеца срещу всяко нарушение. Под „нарушение“ по
смисъла на чл. 75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се
отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се
създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт, като
например системно преминаване през имота, изграждане на постройка в него,
изграждане на постройка в съседен имот, но на вътрешната регулационната линия
между двата имота, заграждането на част от имота по начин, който затруднява
достъпа до него и др. Лишаването на владелеца от осъществяваната от него
фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС
и в случаите, в които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен
изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен.
Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в
процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити срещу този
незаконен въвод с иск по чл. 75 от ЗС, когато е владял имота в продължение на
повече от 6 месеца. В подкрепа на този извод на съда е и изричната разпоредба
на чл. 358 от ГПК. Следва да се отбележи, че тази норма не урежда един нов вид
иск за защита на нарушено владение, а само посочва какви са правомощията на
гражданския съд в производство по предявени искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС,
когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е отнето по нареждане
или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган. С оглед на горното в настоящия случай предявените
искове се явяват допустими в т. ч. и предявените искове срещу частния съдебен
изпълнител. В настоящия случай въззивният съд намира за недоказани предпоставките
на иска по чл. 75 ЗС.
Настоящият въззивен състав намира, че от представеното изп. д. №
20128470400756 по описа на ЧСИ Н.П. не се установяват нарушения извършени от
съдебния изпълнител във връзка с провеждането на публичната продан на
процесните имоти, както и във връзка с извършването на въвода във владение на
същите, тъкмо обратното действията на съдебния изпълнител са законосъобразни и изцяло кореспондиращи с
разпоредбите и процедурите, посочена в ГПК за извършване на публична продан и
извършването на въвод във владение. Съдебният изпълнител е насочил
изпълнението към недвижими имоти собственост на длъжника по изпълнителното дело
И.П.И., именно срещу когото е издаден изпълнителен лист от 31.07.2012 г. по
ч.гр.д.№ 35900/2012 по описа на СРС, 50 състав и срещу когото е образувано
изпълнителното дело, както и срещу ипотекарния длъжник М.Г.И.,
обстоятелство установяващо се от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 148 от 05.06.2009 г., том III, рег. № 6152, дело № 495/2009 г.
В случая в наддавателните процедури по обявените публични продажби на
процесните недвижим имоти е взел участие само едно лице – Н.И. Х.-Б., която е внесла задатъците в
предвидения размер. Наддавателните предложения по отношение и на двата имота от
Н.И. Х.-Б.са били
подадени своевременно - в периода от 14.04.2014 г. до 14.05.2014 г., проданта е
продължила един месец и е завършила в посочения в обявлението ден - 14.05.2014 г.
След изтичане на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на
определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в
присъствието на единствения наддавач е обявил Н.И. Х.-Б.за купувач на апартамент /мезонетен тип/ №7 и на
гараж № 2 заедно с мазе № 2, за които обстоятелства са съставени два броя
протоколи от 15.05.2014 г., които са съобразени с изискванията на чл. 492, ал.
1 ГПК. След влизане в сила на постановленията за възлагане са предприети
действия по осъществяването на въвод във владението на процесните недвижими
имоти, за което ищците по делото са надлежно уведомени чрез изпратени покани за
доброволно изпълнение получени лично от И.П.И. и М.Г.И., с които същите са
уведомени, че следва да предадат доброволно процесните имоти на купувача, като
в противен случай ще бъде извършен въвод във владение на купувача на 18.03.2015
г. На посочената дата въводът не е осъществен по искане на М.Г. поради внезапно
заболяване и същият е отложен за 02.04.2015 г., за която дата са изпратени нови
покани до ищците, които покани са били получени лично от тях, като на 02.04.2015
г. е отнето владението от И.П.И. и М.Г.И. на процесните недвижими имоти и е
въведен купувача –взискател Н.И. Х.-Б.. Предвид на гореизложеното следва да се приеме, че извършената публичната
продан на двата процесни имота, както и въводът във владение на същите са
разгласени и проведени при спазване на законовите изисквания.
Настоящият състав намира за неоснователни
изложените твърдения във въззивната жалба за нищожност на издадена заповед за
изпълнение както и на издадения изпълнителния лист. В правната теория и
съдебната практика се приема, че пороците на съдебните актове, в зависимост от
тежестта, последиците и способите за тяхното отстраняване, са две групи -
пороци, които не водят до нищожност, недопустимост или неправилност и пороци, и
пороци, които водят до нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт.
В първата група влизат явната фактическа грешка, неяснотата и непълнотата на съдебния
акт, за които е характерно, че се отстраняват от съда, постановил порочния
съдебен акт, без да е необходимо да се използват способите за атакуване на
нищожни, недопустими или неправилни актове. Втората група пороци са тези, които
водят до нищожност, недопустимост или неправилност и те налагат да се отстрани
порочния акт чрез обжалването му или чрез атакуването му пред ВКС чрез
извънредните средства за отмяна на влезли в сила порочни решения, а съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността може да се предяви от страна
по делото и по исков ред безсрочно или чрез възражение. Нищожността е
най-тежкият порок на съдебния акт, който не е дефиниран в закона, но в
съдебната практика се приема, че е налице, когато съденият акт е постановен
извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на
писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде
разкрита по пътя на тълкуването. Нищожният съдебен акт, за разлика от
недопустимия, не е годен да породи правни последици. От съдържанието на
атакуваните съдебни актове, настоящият съдебен състав намира, че същите са
валидни, като не са налице пороци, които да води до тяхната нищожност. Нито
едно от посочените от ищците основания за порочност не водят до нищожността на
съдебните актове, като за пълното следва да бъде посочено, че твърденията за
извършени процесуални нарушения от страна на районния съд при постановяване на атакуваните
съдебни
актове може да доведе до тяхната недопустимост или
неправилност, но не и до нищожността им, в този смисъл е и решение № 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014
г. на ВКС, ГК, І ГО.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на
СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на въззивниците не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение. На въззиваемата страна Н.И. Х.-Б.с оглед неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 850 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за неоснователно възражението на въззивниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА С
решение № 406308 от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 59207/2015 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 118 състав.
ОСЪЖДА М.Г.И. с ЕГН ********** и И.П.И. с ЕГН ********** да заплатят на Н.И. Х.-Б.с ЕГН *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 850 лв., представляваща направените разноски пред СГС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.