№ 6
гр. Ивайловград, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.а
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20215650100063 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Предявен е иск от от ХР. К. Б. от с.Кабиле, Ямболска област, чрез
пълномощника му адв. Д.Д. от АК – Ямбол, със съдебен адрес – гр. Ямбол, ул.
„*******“ № 14, кантора 404 срещу М. СТ. СТ. от гр. Ивайловград, ул.
„*******“ № 13. Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.3 от Семейния
кодекс (СК).
Ищецът твърди, че че с ответницата се познавали от 2009 г. и около
една година живели заедно, след което се разделили. През 2016 г. отново
подновили приятелството си, като ответникът постоянно я посещавал в
гр.Кърджали, където ответницата работела. Ответницата забременяла и през
януари 2017 г. отново заживели заедно при нейните родители в Ивайловград.
На 11.04.2017 г. се родил синът им – Д. Х. Б..
Съвместното им съжителство било непоносимо, като ответницата
изгонила ищеца от дома им и той заживял на квартира, за да бъде близко до
сина си. Редовно бил с детето си, много го обичал и се грижел за него. През
2018 г. ответницата започнала връзка с друг мъж, дори се преместила да
живее при него и ограничила контактите между ищеца и сина му. През това
време фирмата, в която ищецът работела фалирала и в края на 2018 г., той се
прибрал в Ямбол.
От тогава до момента на подаване на исковата молба само веднъж бил
виждал детето си по „месинджър“ - а, тъй като му предстояла много тежка
операция и „докторите не били сигурни в щастлив край“.
Ответницата не желаела да контактува с него и постоянно намирала
някакви причини да не вижда детето. Независимо от това, ищецът редовно
плащал издръжката за детето си. На 09.04.2021 г. майка му се обадила на
1
майката на ответницата и поискала да дойдат при детето за рождения му ден
на 11.04.2021 г. Бил купил много подаръци и дрехи и много искал да го види.
Известно време след това се обадила ответницата и заявила,че няма да ги
приеме,защото майка му много я обидила и са щели да отвлекат детето. След
това блокирала телефона му и той по никакъв начин не можел да осъществи
контакт с детето си. Заявява, че никога не е имал намерение да отвлича сина
си, нито по някакъв начин бил оспорил родителските права на ответницата.
Моли с ответницата да бъдат призовани на съд и съдът да постанови
решение, с което да определи личните контакти на ищеца със сина му Д. Х. Б.,
като му разреши да го взема един път в месеца петък, събота и неделя с
преспиване поради отдалеченото разстояние, както и един месец през лятото
и пет дни по коледните или новогодишни празници.
Претендира и за направените разноски.Прилага Удостоверение за
раждане на детето Д. Х. Б., издадено въз основа на Акт за раждане №
0496/13.04.2017 г. на Община Кърджали и адвокатско пълномощно.
Ответницата, в законоустановения едномесечен срок дава отговор на
исковата молба, чрез процесуалния си представител – адв. Гергана
Караджонова – Писарова от ХАК, като предявява и насрещен иск.
Изразява становище, че предявения първоначален иск е допустим, но
неоснователен. Описва подробно от своята гледна точка отношенията й с
ищеца. Действително с ищеца били родители на малолетното дете Д. Х. Б..
Действително се запознала с ищеца през 2009 г. през месец юли, като малко
след това решили да живеят заедно в гр. Бургас като съвместното им
съжителство продължило до април 2010 г., когато се разделили. След това
ответницата по първоначалния иск работела в гр. Кърджали, като пред 2016 г.
отново подновили връзката си, като ищецът идвал при нея веднъж месечно,
всеки месец за по няколко дни обикновено петък, събота и неделя. През месец
юли 2016 г. ответницата забременяла и и имала тежка бременност, което
наложило престоя й в болнични заведения и напускане на работата в
Кърджали и наетата от нея квартира. Баща й помогнал да си пренесе багажа
отново в гр. Ивайловград, а ищецът не пожелал да дойде с нея, тъй като
решил да живее в гр. Ямбол. През периода от м. септември 2016 г. до м.
януари 2017 г., ищецът и ответницата се видели за не повече от една седмица,
като се чували по телефона само пред това време, но не много често. През
януари 2017 г. ищецът дошъл в гр. Ивайловград и заживели заедно, като
родителите на ответницата им дали първия етаж от къщата, за да са отделно и
никой на никого да не пречи. Започнали да правят ремонт на етажа и да
подготвят детската стая на детето. С идването си ищецът показал грубо
поведение - викал, крещял, държал се грубо, агресивно, с ответницата,
нейното семейство, съседи и познати, като винаги измислял повод за ревност,
дрязги и пр. След раждането на детето започнали да го гледат в Ивайловград.
Ищецът започнал работа в Свиленград и в продължение на няколко месеца се
прибирал нощно време и помагал за детето. С времето обаче отношението му
започнало да се променя и било много лошо, както към ответницата, така и
2
към всички останали. В един момент се стигнало дотам, че не можели да
живеят заедно, за което ответницата счита, че причината е изцяло и
единствено в ищеца – нямал постоянна работа и често сменял фирмата в
която работи. В края на 2018 г., началото на 2019 г. ищецът и ответницата
окончателно се разделили и ищецът се прибрал в гр. Ямбол, като в
последните месеци преди това живял на квартира в гр. Ивайловград.
Ответницата изтъква, че отношенията между страните се влошили
толкова много, че се наложило да се обърне към съда с молба за защита, за
което било образувано гр. дело № 10/2019 г., по описа на PC - Ивайловград.
По силата на Заповед за защита от домашно насилие, ищецът бил задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата, както и
да я доближава за срок от 12 месеца, като за това прилага и съответните
документи по делото.
В последствие било образувано и гр. дело № 111/2019 г., по описа на
PC - Ивайловград, по което имало постановено Решение № 6/11.02.2020 г.,
влязло в законна сила на 04.06.2020 г., като по силата на същото на
ответницата са предоставени родителските права върху детето и съдът е
постановил детето да живее при нея на адрес гр. Ивайловград, ул. „*******"
№ 13. Със същото решение имало определен режим на лични отношения
между бащата и детето, като той имал право да го вземе при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. на деня без
преспиване и един месец през лятото, когато ответницата не била в платен
годишен отпуск, като ищеца бил задължен след това да връща детето
незабавно след изтичане на определеното време. Твърди, че от момента в
който той има тези права, нито веднъж не се е възползвал от тях.
Не отговаряло на истината, че ищецът бил плащал издръжка на детето.
Във връзка с неплащането на издръжка имало заведено дело при ДСИ при PC
– Ивайловград - ИД № 20205650400021, като представя и Удостоверение №
129/02.06.202 1г., от което било видно, че ищеца не плаща така определената
му издръжка от 130 лв., която била под минималната установена за страната
към настоящия момент и към дата 02.06.2021 г. дължал 2194 лв. неплатени
издръжки. В тази връзка ответницата се била обърнала и към Прокуратурата
като е пуснала жалба с вх. № 2628/08.06.2021 г., по описа на РП - Ямбол, като
заверено копие от нея представя по делото.
Не отговаряло на истината, че няма определен режим на лични
отношения между детето и бащата.
Моли съда да не уважи предявените срещу нея искове, тъй като счита
същите за недопустими и неоснователни поради факта, че вече има
определени лични отношения между родителите и детето, издръжка,
местоживеене на детето, които не се спазват от ищеца, като счита на този
етап, че няма основание за промяната им. В случай, че съдът уважи исковата
претенция на ищеца, моли срещите да бъдат осъществявани в присъствието
на социален работник и в нейно присъствие, без преспиване първите шест
месеца, поради ниската възраст на детето и поради факта, че то не познавало
3
баща си и щяло да е нужно определено време, за да свикнат един с друг.
Отделно от това предявява НАСРЕЩЕН ИСК за увеличаване на
размера на издръжката от 130 лв. / сто и тридесет/ лева на 230 /двеста и
тридесет/ лева месечно.
Претендира съдът да осъди ищеца да заплати и всички разноски
направени от нея в настоящия процес.
Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на
довеждане от нейна страна за потвърждение на горепосочените факти.
Моли съда, да задължи ищеца да представи документи относно
материалното и имотното си състояние и доходи, които той е получавал една
година назад преди датата на завеждането на исковата молба.
Заявява, че за доказване на насрещния иск ще се ползва от посочените
доказателства в отговора на исковата молба.
Моли да й бъде дадена възможност да ангажира и нови доказателства
след запознаване на позицията на ищеца по насрещния иск.
Моли да й бъде дадена възможност след представяне на писмен отговор
от страна на ищеца да представи и допълнителни доказателства, включително
и възможност да поиска и назначаването на експертизи, като в съдебно
заседание в зависимост от становището на ищеца ще се ангажира и с други
доказателства.
Моли да й бъде дадена възможност в първото по ред съдебно заседание
да представи служебна бележка за това, че детето посещава детска градина в
гр. Ивайловград.
Прилага препис от писмения отговор и предявения насрещен иск за
ищеца.
В законоустановения срок ищецът по първоначалния иск не дава
отговор по насрешния иск.
Съдът е указал на страните, че спорните факти, които са от значение за
решаване на делото и връзките между тях подлежат на доказване и, че всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
В съдебно заседание ищецът по основния иск ХР. К. Б., редовно
призован, не се явява, не се представлява. Ответницата М. СТ. СТ. се
представлява от адв. Гергана Караджонова - Писарова от АК – Хасково, с
пълномощно по делото.
В съдебно заседание е извършен разпит на свидетелите С. Д. СТОЕВ и
Е. Д.А С.
Приобщени доказателства:
Заверено копие от Удостоверение за раждане на Д. Х. Б. издаден въз
основа на Акт за раждане № 0496 от 13.04.2017 г.; заверено копие от Договор
за правна защита и съдействие серия Я № ********** от 15.04.2021 г., както
и приложените с писмения отговор, а именно: заверени копия от Декларация
за СМПИС; Кореспонденцията между ответницата и бащата и между
4
ответницата и бабата на детето по бащина линия, провела се по messenger,
приложение Fesebook; Съобщение, Решение № 2/ 11.03.2019 г.; Заповед за
защита от домашно насилие № 2/ 11.03.2019 г.; Изпълнителен лист от
19.09.2020 г.; Удостоверение за банкова сметка, всички по гр.д. № 10/ 2019г .
по описа на РС- Ивайловград; Решение № 6/ 11.02.2020, влязло в сила на
04.06.2020г. по ГР.Д. № 111/ 2019 г. по описа на РС – Ивайловград;
Удостоверение № 129/ 02.06.2021 г. по И.Д. 20205650400021, по описа на
ДСИ при РС- Ивайловград, Жалба с вх. № 2628/ 08.06.202 1г. по описа на РП-
Ямбол; Адвокатско пълномощно, Служебна бележка № 1 от 15.09.2021 г. за
това, че детето Д. Х. Б. посещава ДГ „ Ивайловград“ и Медицинска бележка
от АИППМП на Д-р Т. Т.ов от 27.09.2021 г. , че детето Д. Х. Б. е болен и е на
домашно лечение.
Установена фактическа обстановка:
От представените по делото документи е видно, че ищецът по основния
иск и ответницата по същия са родители на детето Д. Х.Б. , р. на 11.04.2017 г.
С Решение № 2/11.03.2019 г. па гр. д. № 10/2019 г. на РС – Ивайловград,
на ищеца ХР. К. Б. са били наложени мерки по ЗЗДН, изразяващи се в
указване да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
ответницата М. СТ. СТ. и забрана да да се доближава на по – малко от 100 м.
от ответницата, от местата й за социални контакти, както и да посещава
жилището й за срок от 12 месеца.
С Решение № 6 от 11.02.2020 г. по гр. д. № 111/2019 г. на РС –
Ивайловград, упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете – Д. Х. Б. е предоставено на майката – ответницата М. СТ.
СТ.. Постановено е местоживеене на детето при майката, като на бащата е
определен режим на лични отношения и контакти с детето и е осъден да
заплаща на детето ежемесечна издръжка в р-р на 130 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 07.11.2019 г.
От представеното Удостоверение от Съдебноизпълнителна служба при
РС – Ивайловград е видно, че към 02.06.2021 г. бащата дължи в полза на
майката като законен представител на детето Д. Х. Б. сумата от 2744.29 лв. –
присъдени разноски, неплатени месечни издръжки и законни лихви върху
неплатените месечни издръжки.
Ответницата е подала жалба – преписка № 2628 /08.06.2021 г. в РП –
Ямбол против ищеца, с оглед извършено престъпление по чл. 183 от НК.
От свидетелските показания на св. С. Д. СТОЕВ – баща на ответницата
МАРИАНА С.ОВ С., се установява, че преди да се роди детето, ищецът
дошъл да живее у тях, но впоследствие след като се родило детето започнали
скандали и семейни разправии, вследствие на което ищецът излязъл на
квартира. Докато бил на квартира в Ивайловград виждал детето когато
пожелае, но след това напускайки града не е изявявал желание да го вижда.
Не плащал и издръжка – за цялото време бил платил само две – три издръжки
– от порядъка на 120 – 130 лв. всяка. Ищецът не се интересувал от детето и не
5
бил идвал да го види откакто напуснал града Не бил идвал да види детето или
да изпрати подаръци нито за рожден ден, нито за други празници. Детето се
отглеждали изцяло със средства на майката и нейните близки. През 2021 г.
дошла майката на ищеца и се видяла с детето, като обаче след това започнала
да вдига скандали на обществени места и по улиците на града.
От показанията на св. Е. С се установява, че били семейни приятели с
ищеца и ответницата, тъй като съпругът й и ищецът били колеги. Докато били
в приятелски отношения, пред свидетелката ищецът се държал грубо с
ответницата, като постоянно я обиждали и ревнувал, поради което
свидетелката и съпругът й се отдръпнали от тях като приятели и спрели да
общуват. Впоследствие след раздялата между ищеца и ответницата закарали
ищеца до Ямбол и с. Кабиле. След това свидетелката не е виждала ищеца да
идва в Ивайловград. Ответницата й била споделяла, че ищецът не е идвал да
вижда детето и, че не е плащал издръжка. Свидетелката познавала майката на
ищеца, която видяла за последно през м. май 2021 г., когато майката на ищеца
дошла в Ивайловград, като искала да вземе детето. Започнала да заплашва
свидетелката и да я „кълне“, обвинявайки нея и съпруга й за финансовите
проблеми на сина й. Държала се агресивно – крещяла и обиждала персонала в
обекта , където ответницата работела.
Правни изводи
По отношение първоначалния иск с правно основание чл. 59, ал.3 от СК.
Предявеният иск е допустим, но неоснователен.
С Решение № 6 от 11.02.2020 г. по гр. дело № 111/2019 г. по описа на
РС – Ивайловград е определен режим на лични отношения между ищеца като
баща и детето, а именно - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9.00 часа до 18.00 часа на деня без преспиване и един месец през лятото,
когато ищцата не ползва платен годишен отпуск, като задължава бащата да
връща детето незабавно след изтичане на определеното време, поради което
не отговаря на истината твърдението на ищеца, че няма определен режим на
лични контакти и отношения с детето от съда. Ищецът не доказа твърденията
си, че ответницата не желаела до контактува с него и, че е препятствала по
някакъв начин режима му на лични отношения с детето. От свидетелските
показания се установява, че именно ищецът не е проявявал желание да
осъществява тези контакти с детето. Ищецът не доказа и твърдяното от него в
исковата молба, че редовно плаща издръжка за детето. Нещо повече, от
представените от ответницата документи е видно, че че към 02.06.2021 г.
бащата дължи в полза на майката като законен представител на детето Д. Х. Б.
сумата от 2744.29 лв. – присъдени разноски, неплатени месечни издръжки и
законни лихви върху неплатените месечни издръжки. С оглед
гореизложеното, настоящият състав счита, че искът по чл. 59, ал.3 от СК не е
основателен и не следва да бъде уважен.
По отношение насрещния иск за увеличаване размера на издръжката.
Предявеният иск е допустим.
6
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка , и
възможностите на лицето, което я дължи.
Размерът на издръжката, обаче, на едно дете не може да бъде по– малък
от ¼ от минималната работна заплата (МРЗ), която с ПМС № 331 от
26.11.2020 г. е определена на 650 лв., считано от 01.01.2021 г. Оттам следва,
че минималният размер на издръжката е 162.50 лв.
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските
права и при когото няма да живее детето, да дава издръжка е предпоставка не
само за размера на издръжката, но и за основанието на иска.
Издръжката на детето се дължи и от двамата родители, независимо при
кого то живее, но следва да са има предвид, че отглеждащият родител следва
да приеме по принцип по – малък дял от издръжката в пари. Това е така,
защото при съвместното живеене на детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от тези разходи са и в полза на детето и се дават в
натура. В конкретния случай отглеждащия родител е майката, която с
помощта на родителите си осигурява необходимия финансов ресурс за
нормалното отглеждане на детето.
Следователно родителят, който не упражнява родителските права и
детето не живее при него, в случая бащата, следва да поеме по – висок размер
от паричната издръжка на детето.
При определяне на издръжката, съдът следва да вземе предвид и
законовият критерий на чл. 49, ал.2 и чл. 50, ал.1 от Правилника за прилагане
на закона за закрила на детето (ППЗЗДет), касаещ осигуряването от
държавата на средства, диференцирано според възрастта на детето, когато то
е настанено за отглеждане при роднини близки или в приемно семейство и е в
зависимост от гарантирания минимален доход (ГМД). В конкретния случай
необходимите средства за издръжка на дете от 3 до 14 години - до 3,5-кратния
размер на гарантирания минимален доход. Размерът на ГМД е 75.00 лв. на
месец. Следователно съобразно посочения критерий минимално
необходимите средства за издръжка на детето Д. Х. Б. възлизат на 263 лв.
По делото не се събраха доказателства за допълнително необходими
разходи за издръжка на детето. Нуждите на детето Д. Х. Б. се преценят с
оглед на правилното му отглеждане и са свързани със здравословно
състояние, възраст и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се
преценят нормалните, ежедневни нужди на детето от храна, облекло и
условия за отглеждане. В конкретния случай не са установени специални
нужди на детето, като например свързани с неговото здравословно състояние
– разходи, свързани с лечение и др., поради което съдът преценя, че
необходимите средства, съобразени с критерия, посочени в ППЗЗДет в р-р на
263 лв. са достатъчни за издръжка на детето.
7
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в по – висок от присъдения с Решение № 6/11.02.2020 г. по гр. дело
№ 111/2019 г. по описа на РС – Ивайловград, следва да се установи промяна
на обстоятелствата при които е бил определен размера на издръжката.
Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата
мотивирали определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е
присъдена преди повече от година и половина. През този период се е
увеличила МРЗ, съответно и минималният размер на издръжката. Отделно от
това, обективно през последните месеци се наблюдава ръст на цените на
източниците на енергията, а оттам и покачване на цените на храната и други
основни продукти от първа необходимост.
Съдът следва да се съобрази и с възможностите на родителя, който
дължи издръжка, като намира, че независимо, че същия е обективен показател
и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи,
следва да се има предвид, че задължението за даване на издръжка на
непълнолетните деца е безусловно, тъй като и двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите
на всеки от тях поотделно.
При определяне на размера на издръжката следва да се съобразят, както
непосредствените грижи на родителя при когото живее детето, така и изцяло
интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата
си родители. В конкретния случай трябва да се съобразят и конкретните
реални нужди на детето Д. Х. Б. с оглед правилното му отглеждане,
възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако
родителите живееха заедно.
В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателствени
средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът по
делото, ответник по насрещния иск е трудово ангажиран и реализира някакви
доходи.
Съдът, след като определи издръжка по отношение на малолетното дете
Д. Х. Б. в размер на 263 лв., съобразен с критерия по ППЗЗДет и установи, че
бащата ХР. К. Б. е в трудоспособна възраст, намира, че за детето Д. Х. Б.,
същият следва да заплаща издръжка в размер на 170 лв., който размер е
съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката на детето, която полага
непосредствени грижи по отглеждането на детето, като издръжката се дължи
считано от 16.06.2021 г., а до пълния предявен размер от 230 лева искът
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора ищецът по първоначалния иск ХР. К. Б. и
доколкото не е направил възражение за прекомерност, следва да заплати на
ответницата М. СТ. СТ. направените от нея разноски в р-р на 926.13
/деветстотин двадесет и шест лв.и 13 ст./ адвокатско възнаграждение. Същият
като ответник по насрещния иск има право да поиска заплащане на
8
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Доколкото обаче не е поискал това изрично, съдът счита, че такива разноски
не му се дължат.
С оглед изхода от делото, съдът приема, че ищецът/ответник по
насрещния иск ХР. К. Б., на осн. чл. 78, ал.6, вр. чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК, вр.
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Ивайловград сумата в размер на 57.60 лв., представляваща държавна такса
4% определена върху тригодишните платежи върху размера, с който е
завишена месечната издръжка (36 Х 40 лв.) за детето Д. Х. Б..
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 59, ал. 3 от ЗС, с който ХР. К. Б. с
ЕГН ********** с адрес в с. Кабиле, Ямболска област, ул. „Спратак” № 20,
чрез процесуалния му представител адв. Д.Д. от АК – Ямбол, със съдебен
адрес: гр. Ямбол, ул. „*******” № 14, к-ра 404 иска да бъде определен режим
на лични отношения между него като баща и детето Д. Х. Б. с ЕГН
**********, като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 6 от 11.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 111/2019 г. по описа на РС – Ивайловград месечна
издръжка, дължима от ХР. К. Б. с ЕГН ********** детето Д. Х. Б. с ЕГН
**********, чрез майката М. СТ. СТ., като увеличава същата от 130 лв. /сто и
тридесет лв./ на 170 лв. /сто и седемдесет лв./, считано от 16.06.2021 г., като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 230 лв. /двеста и
тридесет лв./, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението по отношение на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА ХР. К. Б. с ЕГН ********** с адрес в с. Кабиле, Ямболска
област, ул. „Спартак” №20, на основание чл. 78, ал.6, вр. чл. 69, ал.1, т.7 от
ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на
РС- Ивайловград държавна такса по настоящото производство в размер на
57.60 лв /петдесет и седем лв. и шестдесет ст./, върху увеличения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА ХР. К. Б. с ЕГН ********** с адрес в с. Кабиле, Ямболска
област, ул. „Спартак” №20, да заплати на М. СТ. СТ. с ЕГН ********** от
гр. Ивайловград, ул. „*******“ № 13, като майка и законен представител на
малолетното дете Д. Х. Б., направените разноски по делото в размер на
926.13 лв./деветстотин двадесет и шест лв. и 13 ст./
Решението може да се обжалва пред ОС-Хасково в двуседмичен
9
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
10