Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260053/05.02.
Година 2021 Град П.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд IV – ти наказателен състав
На
десети ноември
Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар:
Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело № 01619 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №Пк-8-6
от 02.06.2020 г., издадено от началник на РДНСК – П. към ГД „Строителен контрол“
при Дирекция за национален строителен контрол, на основание
чл.232, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ, във вр. с чл..222, ал.1, т.15 от ЗУТ и
правомощията по чл. 239, ал.1, т. 2 от ЗУТ, предоставени му със заповед №
РД—13-171/13.06.2019г. на Началник ДНСК, на Д.К.К. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер 1000 /хиляда/лева, за това,
че на 16.01.2020г. във функциите си на главен
архитект на Община П., е издал Разрешение за строеж №13/16.01.2020 г. за
строеж: „Осигуряване на транспортен достъп /вход-изход/ за УПИ V-506.162 „за обслужващи и стопански дейности“ в кв.162, гр. П., на името на
„Инфракоректстрой“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. П.,
ул.“Кракра“, бл.4, ап.36, ет.З, представлявано от Р.Г.Ц., и на Община П., като
собственик на улици и тротоари, без да е извършено частично изменение на ПУП, в
нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.4 изречение 1-во, във връзка чл.145,
ал.2 от Закона за устройство на територията, във вр. чл.9, ал.1 и 2 във
вр.чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии /Обн. ДВ.бр.7/19.01.2018г./.
Срещу
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Д.К., с която се оспорва
законосъобразността и обосноваността му. Излагат се възражения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му и
се твърди, че нарушението не е извършено и не е налице основание за административно наказване.
В
съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично. Пълномощникът му – адв. А.А., обосновава
тезите в жалбата с доводи, че при образуване на производството са допуснати
съществен нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен в отсъствие
на свидетели и без да налице и изключението по чл.40, ал.4 от ЗАНН, както и че
не е връчен по предвидения ред на жалбоподателя. Излагат се и възражения по същество на спора
като се твърди, че по делото не е доказано имотът, във връзка с който е
издадено разрешението за строеж, да граничи със съществуваща и въведена в експлоатация
велоалея. Въз основа на това пълномощникът моли за отмяна на издаденото
наказателно постановление, като издадено в противоречие с материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
– ст. ю.к. К.И., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено, като издадено при спазване на процесуалните изисквания и в
съответствие с материалния закон.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На
23.01.2020г. в Регионална дирекция за национален строителен контрол П.
било получено
писмо изх. № 20/СЛУ-335/17.01.2020 г. на община П. с приложено копие от Разрешение за строеж №13/16.01.2020 г., издадено
от главния архитект на община П. за строеж:
„Осигуряване на транспортен достъп /вход-изход/ за У ПИ V-506.162 “за обслужващи и стопански дейности“, в кв. 162, гр. П., област П.“, на името на „Инфракоректстрой“ ЕООД. гр. П., ЕИК ********,
представлявано от управителя Р.Г.Ц., и Община П., ЕИК *******, представлявана
от кмета на община П. - С.В.. Уведомителното писмо било изпратено на основание изискването в чл. 149, ал. 5 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и било заведено в РДНСК с вх. №
РС-П-34-20-00-060/23.01.2020г.
На основание
чл.156 от ЗУТ началникът на РДНСК – П. възложил на свидетелката инж. Р.Л.С. –
главен инспектор в РДНСК – П., извършване на служебна проверка за законосъобразност
на издаденото разрешение за строеж в 14-дневен срок от уведомяването.
Във връзка с възложената проверка свид. С.
***, където на място се запознала с материалите по преписката, свързана с
издаденото разрешение за строеж. Установила, че се касае за строеж четвърта категория, съгласно чл. 137, ат. 1, т. 4.
буква „а“ от Закона за устройство на територията и чл. 8, ат. 1. т. 2. б. „а“
от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строеж. Местоположението
на предвидения за изпълнение строеж: „Осигуряване на транспортен достъп /вход-изход/ бил в УПИ V-506.162 кв.162 по
плана на гр. П., кв.“Твърди ливади“, отреден „за обслужващи и стопански дейности“, одобрен със Заповед №
1678/28.09.2017г. на Кмета на община П.. Имотът бил собственост на
„Инфракоректстрой“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Ц., съгласно договор за
покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 15.09.2011 г.
и договор за покупко-продажба от 11.07.2018 г.
Свидетелката
Р.С. се запознала и с одобрения на 17.12.2019г. инвестиционен проект от главния архитект на община П.. В Част „Пътна“ от него било
предвидено изпълнението на строежа в ул.“6-ти септември“ и в тротоар, /ползван
като велоалея/, представляващи имоти публична общинска собственост, съгласно
чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост. Проектът за строежа по всичките
му части: Пътна, Трасировъчен план, Временна организация на движението и
Организация и безопасност на движението, бил приет с протокол
№ 44-1/12.12.2019г. на
Общински експертен съвет по устройство на територията.
Разрешението
за строеж №13/16.01.2020г. било издадено на „Инфракоректстрой“ ЕООД, в качеството му на възложител, по
смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ - собственик на имот УПИ V-506.162.
кв.162 по плана на гр. Г1ерник-кв.“Твърди ливади“, и на Община П., възложител, по смисъла
на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ - като собственик на улици и тротоари - чл. 56, ал. 2
и чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост.
Въз основа
на проверените документи и с оглед задължението си по чл.156, ал.2 от ЗУТ – да провери съответствието на
издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект с
предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/, свидетелката С. констатирала, че предвидения за
изпълнение строеж, съгласно одобрения инвестиционен проект засяга съществуваща и въведена в експлоатация
велоалея, като елемент на Комуникационно-транспортна система на урбанизираната
територия, с което се нарушава
предвиждането на подробния устройствен план в частта на велоалеята пред имота, а
това е изисквало частично изменение на
ПУП преди издаване на разрешението за строеж.
Констатациите
от проверката били отразени в
констативен протокол № PC-13/04.02.2020г. на РДНСК-П.. Като
заключение контролният орган отразил в съдържанието му, че е налице несъответствие
на съгласувания и одобрен инвестиционен
проект с предвижданията на действащия ПУП, тъй като
първият предвижда транспортен достъп до имота, който ще бъде изпълнен в
съществуващата велоалея, и че разрешението е издадено без да е
извършено необходимото частично
изменение на ПУП .
С оглед
констатираното нарушение с мотивирана заповед № ДК-11-ПК-1/05.02.2020г. началникът
на РДНСК - П. отменил издаденото разрешение за строеж № 13/16.01.2020 г.,
заедно с одобрения на 17.12.2019г. от гл. архитект на община П. инвестиционен проект за същия
строеж. Със заповедта наредил, в 5-дневен срок от влизането й в сила, главният
архитект да изиска и отрази отмяната
върху всички екземпляри на съответните строителни книжа, след което
да уведи РДНСК за извършеното.
Заповедта
била съобщена на заинтересованите лица и на главния архитект на Община П., не
била обжалвана по реда на чл.215 от ЗУТ
и влязла в сила на 24.03.2020г..
След влизането й в сила и с оглед определения
в заповедта 5-дневен срок, с писмо изх. № 20/слу-335-4 от
01.04.2020г. на зам. кмет на Община П. в
РДНСК – П. постъпило уведомление, че действията по отразяване на отмяната на разрешението
за строеж и одобрения инвестиционен проект върху всички екземпляри на
строителните книжа са надлежно извършени.
На 04.03.2020г., с
писмо изх. РС-П-34-20-00-120 на РДНСК-П., до арх. Д.К. била изпратена покана на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН.
Същата била получена на 06.03.2020г. В указания срок същият не се явил.
Поради това, на 01.04.2020г., в отсъствие на нарушителя, свид.
Р.С. образувала административнонаказателно производство с АУАН №ПК-8/01.04.2020г.,
като приела, че Разрешение за строеж № 13/16.01.2020 г. е издадено от главния
архитект на Община П., без да е извършено частично изменение на ПУП, в
нарушение на разпоредбата на чл. 148. ал. 4, изречение I-во, във вр.
чл. 145, ал. 2 от ЗУТ във вр. чл. 9, ал. 1 и 2 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 3 от
Наредба РД-02-20-2/20.12.2017г.
АУАН бил предявен
и връчен жалбоподателя на 18.05.2020г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения.
На 02.06.2020 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН и издал наказателно постановление,
с което основание чл.232, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ, във вр. с чл..222, ал.1,
т.15 от ЗУТ и правомощията по чл. 239, ал.1, т. 2 от ЗУТ, предоставени му със
заповед № РД—13-171/13.06.2019г. на Началник ДНСК, ангажирал административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя за горепосоченото нарушение.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на свидетелите Р.Л.С.,
Д. А.
Т.; както и приетите като писмени доказателства заверени копия на: акт
за установяване на административно нарушение АКТ №ПК-8/01.04.2020 г.; констативен протокол №
ПК-9-1/27.05.2020 г.;, писмо-покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, изх.№ РС-П-34-20-00-120/04.03.2020г. на РДНСК-П., известия за доставяне, Писмо изх.№
РС-П-34-20-00-084/07.02.2020 г. на РДНСК-П., заповед № ДК-11-ПК-1/05.02.2020 г. на Началника на
РДНСК-П. Констативен
протокол № PC-13/04.01.2020 г.; Констативен протокол №
РС-П-34-20-1/24.03.2020г.; Разрешение за строеж № 13/16.01.2020 г.; Писмо изх.№
20/СЛУ-335/17.01.2020 г. Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на ДНСК; писмо изх. № 20/слу-335-4 от 01.04.2020г. на зам.Кмет на Община П..
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт,
съобразявайки и доводите на страните, съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнонаказателната процедура, опорочаващи
законосъобразността на обжалвания административнонаказателен акт, които да
обосновават отмяната му.
Възраженията направени от страна на пълномощника на
жалбоподателя в тази насока не се приемат за основателни.
Твърдяното нарушение при изготвянето на констативния
протокол за извършената проверка не рефлектира
спрямо законосъобразността на наказателното
постановление. Началото на административнонаказателното производство се поставя
не с този протокол, а със съставяне на АУАН. Констативният протокол е
доказателствено средство за
начина на извършване на проверката, за проверените документи,
направените констатации и за събраните доказателства, т.е., относим е към
доказването на нарушението посочено в акта. Възраженията относно съставянето на протокола
засягат годността му като доказателствено средство, на които ще бъде даден
отговор по нататък, а не законосъобразността на административнонаказателната
процедура.
Съдът не
констатира нарушение на изискванията в чл.40 от ЗАНН относно свидетелите.
Съгласно на чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът за установяване
на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и на
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Алинея 3 допуска само по изключение, при липса на такива
свидетели, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той да се
състави в присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство следва
изрично да се отбележи в съдържанието му. Материалите по
административнонаказателната преписка установяват, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от свид. Р.С. в присъствието на свидетели:
инж. Д.Т. и инж. Е.А.– двамата съответно инспектор и гл. инспектор в РДНСК – П..
От свидетелските показания и приетите писмени доказателства безспорно се
установи, че извършването на проверката по реда на чл.156 ЗУТ е било възложено
на инж. С.,***, разгледала е материалите по
преписката във връзка с издаденото разрешение за строеж и е извършила служебна проверка за съответствието на
издаденото разрешение и одобрения инвестиционен проект с предвижданията на
действащия подробен устройствен план, като
констатациите си подробно е отразила в констативен протокол № РС-13/04.02.2020г..
От показанията на свид. Д.Т. се установява, че не е участвала лично в
проверката в Общината, но се е запознала с постъпилите в РДНСК - П. уведомление
за издаденото РС, със самото разрешение и приложената към него скица за имота с
отразени в нея предназначение на имота и граници. Макар да е спорно качеството
на свидетел на установяването на нарушението на свид. Т., нарушение на
процесуалните изисквания в случая няма, тъй като при съставянето на акта са
присъствали двама свидетели, съгласно изискването в чл.40, ал.3 от ЗАНН /както
е отбелязано и в съдържанието му/, приложимо при отсъствие на свидетели по
чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Оспорената годност на констативния протокол като
официален документ не рефлектира спрямо формирания извод, тъй като в случая не
е налице хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН – съставяне на акт в отсъствие на
свидетели. По тези съображения, съдебният състав приема, че твърдяното от
пълномощника нарушение на изискването в чл.40 от ЗАНН относно свидетелите не е
допуснато.
Съдебният състав не констатира и нарушение на
изискването в чл. 43, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН за връчване на съставения АУАН. В случая актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, след надлежно изпратена и връчена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Видно е от записите в съдържанието му, че впоследствие е предявен лично на арх.
К., подписан е от него и на 18.05.2020г. му е връчен препис, удостоверено с
подписа му. В този аспект правото му на
защита не е накърнено.
По същество:
Съдебният състав приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е действително извършено и законосъобразно е ангажирана отговорността
му за него.
По делото
не се спори относно факта, че разрешение за строеж №13/16.01.2020г. е издадено от
главния архитект на Община П. на „Инфракоректстрой“ ЕООД и на Община П., в
качеството им на възложители - първият като собственик на УПИ V-506.162, кв.162 по
плана на гр. П., кв.“Твърди ливади“, а вторият като собственик на улици и
тротоари съгласно чл.56, ал.2 и чл.3, ал.2 от Закона за общинската собственост.
Не е спорно, че на 17.12.2019г. жалбоподателят
в същото длъжностно качество на основание чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ е съгласувал
и одобрил и инвестиционния проект, по
който е издадено разрешението за строеж, както и че проектът впоследствие е
приет с протокол на ОбЕСУТ.
Съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗУТ съгласуването на инвестиционния
проект се състои в проверка на съответствието му с предвижданията на подробния
устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и
устройствените показатели. От друга страна, при наличие на издадено разрешение
за строеж в компетентността на органите на ДНСК е
служебно да проверят съответствието на издаденото разрешение за строеж и
одобрения инвестиционен проект с предвижданията на действащия подробен
устройствен план, съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗУТ.
Вмененото
на жалбоподателя нарушение е, че при дължимата проверка за съответствие
по-горе, е пренебрегнато обстоятелството, че предвиденият за изпълнение строеж: „Осигуряване на транспортен достъп
/вход-изход/ за УПИ V-506.162 “за обслужващи и стопански
дейности“, в кв. 162, гр. П., област П.“, съгласно
одобрения инвестиционен проект, засяга съществуваща и въведена в експлоатация
велоалея. като елемент на КТС /комуникационно-транспортната система/ на
урбанизираната територия, с което съответно се нарушава и предвиждане на
подробния устройствен план в частта на велоалеята пред имота.
Съгласно чл.4, ал. 1, т. 3 от
Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, системата от велосипедни трасета и велопаркинги,
представляват елементи на Комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии и като такива са неразделна част от подробните
устройствени планове по чл. 110, ал. 1 от ЗУТ,
а съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от наредбата при решаване на специфични
проблеми на КТС се разработва частично изменение на ПУП.
По делото не е спорно, че разрешение
за строеж №13/16.01.2020г. е
издадено от главния архитект на Община П. без да е извършено частично изменение на ПУП, каквито са изискванията на наредбата.
Посочените обстоятелства се
установяват от всички събрани по делото доказателства - гласни и писмени, еднопосочни по своето съдържание, и тъй
като са безспорни между страните
подробното им обсъждане не е необходимо.
.
Спорен е
въпросът имало ли е основание в конкретния случай за изпълнение на горепосочената процедура,
доколкото жалбоподателят твърди,
че по делото не е доказано наличие на велоалея, с която да граничи имота, във
връзка с който е издаденото процесното разрешение за строеж.
Съдът намира тези възражения за неоснователни.
Съществуването на
изградена и въведена в експлоатация велоалея, както и засягането й
от предвидения строеж, за който е издадено процесното разрешение за
строеж, е непосредствено установено от свид. С. при извършване на възложената й
служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ. От показанията й се установява,
че непосредствено и обстойно се е запознала с всички
документи по административната преписка, образувана във
връзка с издаденото по заявление на на
собственика на имота - „Инфракоректстрой“ ЕООД разрешение за строеж, проверила
е съответствието на одобрения инвестиционен проект с предвижданията
на действащия подробен устройствен план /което по същество е било предмет на
възложената й проверка - чл.156, ал.2 ЗУТ/, при което е констатирала, че
предвиденият за изпълнение строеж: „Осигуряване на транспортен достъп /вход-изход/ за УПИ V-506.162, кв.162 по плана на гр. П., кв.“Твърди ливади“,
ул.„6-ти май“, на практика ще бъде изпълнен в съществуващата велоалея.
Съдът кредитира показанията на
свид. С. като обективни и добросъвестно дадени, тъй като са последователни,
логични и напълно кореспондират на останалите събрани доказателства.
Като се посочи, велоалеите представляват елементи на
Комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и като такива
са неразделна част от подробните устройствени планове по чл. 110, ал. 1 от ЗУТ.
В този смисъл, законосъобразното издаване
на разрешение за строежа е изисквало
извършване на частично изменение на ПУП, предвид разпоредбите на чл. 9,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г.
Именно тези обстоятелства, възприети лично, свидетелката инж. Р.С. е
отразила в съставен констативен протокол №РС-13/04.02.2020г. от проверката по
чл.156 от ЗУТ. Същият представлява официален удостоверителен
документ, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК
се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства. Истинността на протокола не се оспорва от жалбоподателя. Същият
е подписан от инж. С., както и от жалбоподателя в качеството му на гл.
архитект. Свид. Д.Т. не е полагала
подпис в протокола, поради което
степента на нейно участие в проверката е
ирелевантно за доказателствената сила на документа. Законът не установява
изискване проверката по чл.156 ЗУТ да се извършва от специално назначена
комисия. Видно е от резолюирането на
полученото в РДНСК – П. уведомление по чл.149, ал.5 от ЗУТ, че извършването на служебна проверка по реда на
чл.156 ЗУТ е възложено на конкретно длъжностно лице - инж. С., поради което
подписването на протокола от нея е
достатъчно, за да служи той като доказателство за удостовереното в съдържанието му.
В хода на административната
процедура, развиваща се паралелно с административнонаказателното производство,
именно въз основа констатираното в протокола несъответствие на издадените разрешение за строеж и одобрения
инвестиционен проект с предвижданията на действащия подробен устройствен план,
на основание чл.156, ал.3 от ЗУТ с мотивирана
заповед № ДК-11-Пк-1/05.02.2020г. началникът на РДНСК - П. отменил издаденото
разрешение за строеж и инвестиционния проект. В цитираната заповед подробно са
изложени установените обстоятелства в хода на проверката по чл.156 от ЗУТ въз
основа материалите по преписката, образувана по подаденото заявление за
издаване на разрешение за строеж, както и при преглед на относимите строителни книжа, съхранявани безсрочно от общинската администрация. Изрично
е посочено, че строеж: „Изграждане на велоалея, свързваща
централен градски парк с парк „Изток“ в гр. П.“, включително в участъка
на ул.“6" май, е въведен в експлоатация с Удостоверение № 04/12.01.2018 г.
за въвеждане в експлоатация, в което е вписано, че строежът е заснет и нанесен
в кадастралния план на гр. П., видно от Удостоверение изх. №
25-113466-20.12.2017 г. от Служба по геодезия картография и кадастър - П., т.е.
че е изпълнен чл. 116, ал. 1 от ЗУТ и чл. 175, ал. 5 от ЗУТ.
Заповедта по чл.156, ал.3 от ЗУТ е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 214 от ЗУТ
и подлежи на оспорване по съдебен ред относно валидност и законосъобразност по
реда на чл.215 от ЗУТ. Издадената в случая
Заповед № ДК-11-Пк-1/05.02.2020г. на началник РДНСК - П. не е обжалвана, влязла е в законна сила на
24.03.2020г. и в определения срок отмяната е отразена върху всички екземпляри
на строителните книжа. Вярно е, че
жалбоподателят като главен архитект на община П. и издател на отменените
със заповедта разрешение за строеж и проект няма право на жалба, доколкото
актът е постановен при служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ,
не засяга негови права и интереси в качеството му на административен орган и
той не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ.
Независимо от това, влязлата в сила
заповед за отмяна на РС представлява
индивидуален административен акт по чл. 214, т.2 от ЗУТ, който поражда правни последици, задължителни за неговите
адресати. В случая същата е завършек на процедура за служебен контрол по реда на чл. 156, ал.1-3 от ЗУТ
и произтичащия от необжалването й по
предвидения ред стабилитет означава, че процесното РС е издадено в нарушение на
ЗУТ. Поради това с отмяната на РС и инвестиционния проект е осъществен признака
от състава по чл. 232, ал.1, т.2,
предл.3 от ЗУТ – издадени строителни книжа в нарушение на
нормативните изисквания, посочени по-горе.
В този аспект изводът за нарушение, до който е
достигнал актосъставителят след влизане
в сила на заповедта за отмяна на строителните книжа, а впоследствие и АНО, се
явява обоснован и законосъобразен, а ангажирането на отговорността на
длъжностното лице по чл. 232, ал.1, т.2
от ЗУТ за незаконосъобразно издаване на разрешение за стоеж е
извършено при правилно приложение на материалния закон.
Нарушението е извършено виновно, доколкото
съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти, както и издаването
на разрешенията за строеж при спазване на нормативните изисквания и в
съответствие с действащите устройствени планове е задължение на главния
архитект на общината. Както се посочи вече, съгласуването на инвестиционните
проекти се състои именно в проверка на съответствието им с предвижданията на
подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на
застрояването и устройствените показатели /чл.145, ал.2 от ЗУТ/.
По
вида и размера на наложеното административно наказание.
Санкцията за установеното
нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.232, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ, която
предвижда, наказване с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което издаде строителни книжа в нарушение на този
закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по
проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. В
случая на жалбоподателя е наложено административно наказание в минималния
предвиден в закона размер, а именно 1000 лв. С оглед на това и предвид обстоятелството,
че производството е образувано по жалба на наказаното лице, съдът няма правомощия за намеса
по отношение определения от АНО
размер на глобата и наказателното постановление следва да се потвърди.
Присъждане на
разноски не претендира никоя от
страните.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №Пк-8-6 от 02.06.2020 г., издадено от началник на РДНСК – П. към
ГД „Строителен контрол“ при Дирекция
за национален строителен контрол, с
което на основание чл.232, ал.1, т.2,
предл.3 от ЗУТ, във вр. с чл..222, ал.1, т.15 от ЗУТ и правомощията по чл. 239,
ал.1, т. 2 от ЗУТ, предоставени му със заповед № РД—13-171/13.06.2019г. на
Началник ДНСК, на арх. Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, пл. „Св. Иван Рилски“ №1 А - главен архитект на Община П., е наложено административно
наказание глоба в размер 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.148, ал.4, изречение 1-во, във връзка чл.145, ал.2 ЗУТ, във
вр. чл.9, ал.1 и 2 във вр.чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии /Обн. ДВ.бр.7/19.01.2018г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ