Решение по дело №40/2022 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 42
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20225410200040
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Д., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20225410200040 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени електронен фиш серия К №
5670713/11.03.2022г. на ОДМВР-Смолян като незаконосъобразен, издаден
неправилно, предвид допускането на нарушение както на материалния закон,
така и на процесуалните правила. Счита, че са допуснати множество
съществени нарушения на производствените правила при издаване на фиша.
Грубо нарушение на закона е непосочването във фиша на нарушената правна
норма, за която е наложено наказанието глоба. Посочена е единствено
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която предвижда, когато нарушението
по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Счита, че не е конкретизирана обаче коя от разпоредбите на
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 ал. 1 и т. 6 и ал. 3, т. 6 от чл. 182 от ЗДвП е
нарушена, т.е. за превишение с каква скорост се налага наказание. Счита, че
липсата на пълна и точна правна квалификация на описаното нарушение от
фактическа страна във всички случаи нарушава правото на защита на
1
наказаното лице и представлява съществено нарушение на производствените
правила, в каквато посока е константната практика на съдилищата. В случая,
грубо е нарушено правото на защита на наказаното лице, което няма как да
разбере за какво конкретно нарушение е наказано и каква санкция се
предвижда за това нарушение, за да бъде наложена глоба в двоен размер.
Твърди, че ел. фиш му е връчен по пощата без към същия да е прикрепен
какъвто и да било снимков материал, за да се ориентира къде точно е било
нарушението и дали той е управлявал посоченото МПС. В КАТ - София му е
обяснено, че няма как там да му бъде предоставен такъв снимков материал,
понеже нарушението е заснето на територията на друга дирекция и трябвало
да праща молба до там и да му бъде пратена евентуално такава. Но в случая е
налице 14- дневен срок за посочване на нарушител, който в случая няма как
да бъде спазен. Така отново грубо е нарушено правото му на защита, като не
може да посочи лицето, което е управлявало МПС и съответно да бъде
установен нарушителя. Твърди, че не е пътувал сам и не е управлявал
автомобила, като не смята, че той е извършил посоченото нарушение.
Оспорва категорично извършването от него на описаното в ЕФ нарушение
от фактическа страна. Оспорва да е управлявал автомобила с посочената
скорост при съответното ограничение на скоростта в посоченото населено
място. Намира, че контролният орган своеволно и без съответните
доказателства и съображения е въвел в системата за електронно засичане
съответната разрешена скорост. Не става ясно в какъв диапазон на засичане
на скоростта е бил настроен радара. Известно е, че същият засича скоростта
на движение на автомобила в диапазона 150-300 метра. При липса на
доказателства относно местоположението на табелата, мястото на засичане и
настройката на диапазона, в който засича радара не може да се счита за
установено по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че
автомобилът е бил засечен в границите на населеното място с посочената
скорост. Счита, че обстоятелството, че се касае за електронен фиш, а не за
АУАН не означава, че е отпаднала необходимостта от доказване на
изложените в същия обстоятелства. Напротив, презумптивната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не важи по отношение на издадените електронни
фишове и в тежест на контролния орган - в случая е посочена ОДМВР е да
докаже изложените в същия факти и обстоятелства. Намира, че това не е
2
извършено, понеже доказателства не са посочени от органа. При липсата на
такива, следва да се приеме, че от материална страна не е осъществил
посочения състав на административно нарушение. При неправилното
установяване на посочените факти и обстоятелства е допуснато друго
съществено нарушение на производствените правила, предвид необективната
и незадълбочена, респ. незаконосъобразна проверка, осъществена от
контролния орган. Оспорва също така редовното установяване на скоростта с
автоматизираното техническо средство като намира, че същото не отговаря на
изискванията на чл. 38 от Закона за измерванията, съгласно който
“Първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор.” Проверка на средството не е била извършена от някой от посочените
органи и съответно същото не следва да се счита за годно измервателно
средство. Отделно от това счита, че в нарушение на производствените
правила, никъде във фиша не е отразено пред кой съдебен орган, в какъв срок
и чрез кого има право да оспорва същия. Счита, че това нарушение, в
съвкупност с останалите нарушения на производствените правила, изложени
по-горе, води до съществено нарушение на процесуалния закон и грубо
нарушаване на правото му на защита и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения фиш. Счита, че не на последно място по
важност е факта, че е посочен ел. фиш с № К/5020807, в едногодишният срок,
по който е извършено процесното нарушение, за да се приеме, че е в
условията на „повторност“. Никъде обаче не става ясно този ел. фиш от коя
дата е издаден, за нарушение на коя разпоредба в закона и за какво
превишение на скоростта. Следва да се има предвид, че „повторност“ на
извършеното нарушение е налице единствено, когато се касае за същото по
вид нарушение, т.е. касаещо превишение на скоростта в същия диапазон,
посочен в ел. фиш - над 30 км/ч., нещо което в случая няма как да се установи
при липсата на конкретизиране на предходно издадения ел. фиш, с което
грубо е нарушено правото на защита на наказаното лице.
В о. с. з. жалбоподателя не се явява и не изпраща представител.
С писмено становище пълномощникът на жалбоподателя адв. Г. П.
счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че са
3
допуснати множество нарушения на процесуалните правила. Съществено
процесуално нарушение е непосочването във фиша на правната норма, с
което е ограничено правото на защита и е от категорията на абсолютните
предпоставки за отмяна. Липсата на точна квалификация лишава
жалбоподателя да разбере за какво конкретно нарушение е наказан и каква
санкция се предвижда за това нарушение, за да бъде наложена глоба в двоен
размер. Счита, че непредставянето на снимков материал лишава
жалбоподателя да разбере къде е извършено нарушението, както и правото
му да посочи кой е управлявал автомобила. Твърди, че доверителят му не е
управлявал автомобила на посочената дата и място. Не става ясно
използваният уред в какъв диапазон на засичане на скоростта е бил настроен
радара. Известно е, че същият засича скоростта на движение на автомобила в
диапазона 150-300 метра. При липса на доказателства относно
местоположението на табелата, мястото на засичане и настройката на
диапазона, в който засича радара не може да се счита за установено по
безспорен и категоричен начин обстоятелството, че автомобилът е бил
засечен в границите на населеното място с посочената скорост. Счита, че
доказателствената сила на акта за установяване на административно
нарушение по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не важи по отношение на издадените
електронни фишове и в тежест на контролния орган - в случая е посочена
ОДМВР е да докаже изложените в същия факти и обстоятелства. Това не е
извършено, понеже доказателства не са посочени от органа. При липсата на
такива, следва да се приеме, че от материална страна жалбоподателя не е
осъществил посочения състав на административно нарушение. При
неправилното установяване на посочените факти и обстоятелства е допуснато
друго съществено нарушение на производствените правила, предвид
необективната и незадълбочена, респ. незаконосъобразна проверка,
осъществена от контролния орган. Счита, че автоматизираното техническо
средство не отговаря на изискванията на чл. 38 от Закона за измерванията,
съгласно който “Първоначалните и последващите проверки на средства за
измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор." Проверка на средството не е била извършена от някой от
посочените органи и съответно същото не следва да се счита за годно
измервателно средство. При непредставянето на искания от тях документ
4
моли съда да счете, че същия не е годно измервателно средство. Счита, че
допуснатите нарушения са съществени и са абсолютно основание за отмяна
на наказателното постановление, предвид което моли съда да отмени
електронен фиш серия К № 5670713, издаден от ОДМВР-Смолян. Моли, да
бъдат присъдени разноски при условията на чл.5, т. 1 от Наредба № 1 за
адвокатските възнаграждения, а именно оказана безплатна правна помощ на
юрист.
В о. с. з. въззиваемият ОДМВР - Смолян не изпраща представител.
С придружително писмо УРИ: 252000-2448/11.05.2022г. на
Началника на РУ- Девин е изпратена административната преписка по
атакувания електронен фиш. Моли съда да отхвърли жалбата, тъй като счита
същата за недопустима и неоснователна. В случай, че по делото са
представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се
претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по
реда на Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение да прекомерност, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба № 1 се
явява прекомерно и не отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за
адвокатурата-хонорара да е „обоснован и справедлив“.
С молба – становище пълномощникът на ОДМВР- Смолян - главен
юрисконсулт К. В. оспорва жалбата на Г. С. Н. срещу електронен фиш серия
К № 5670713, като счита претенциите изложени в нея за неправилни и
неоснователни. Счита, че от доказателствата по делото по безспорен начин се
доказва, че на 11.03.2022 г. в 14:37 ч. в гр. Д., на път III-кл. № 866 на 50 км. +
100 м., с посока на движение от КПП „З.“ към бензиностанция „П. К.“, при
въведено ограничение с пътен знак „В26“ от 40 км/ч., водачът на автомобил
модел „Порше Кайен“ с peг. № ****, жалбоподател в настоящото
производство, е превишил разрешената скорост в населено място от 31 до 40
км/ч. над въведеното ограничение, с което е нарушил чл. 21, ал. 2 във връзка с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че процесното нарушение е извършено в
условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на
електронен фиш серия К № 5020807, видно от представената по делото
5
Справка за нарушител/водач, поради което, счита, че правилно
жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 800 лева, на основание
чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Счита, че при издаването на
обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство не са допуснати нарушения. От
формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, в това число посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с
конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, населеното място,
датата, точния час на извършване му, марката и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на
нарушението, включително максимално допустимата скорост, конкретно
измерената скорост и стойността на превишението, нарушените законни
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Счита, че фишът е издаден при кумулативното
наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл. 189, ал. 4,
изречение първо от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Счита че в случая следва да бъде съобразена и легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш“, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП
- електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. В установените от закона реквизити на електронния
фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване
да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики
следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Тъкмо поради това фишът не представлява „документ“ в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собствеността/ползването на автомобила.
При тези факти счита, че в случая е бил изцяло спазен редът за установяване,
6
фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението в
административно- информационната система на ОД на МВР гр. Смолян,
последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собствеността на
автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания електронен фиш. Твърди,
че по делото са представени данните за извършеното нарушение, изготвени с
АТСС, под формата на снимков материал, съобразно изискванията на чл. 16
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Снимковият материал, изготвен
съобразно изискванията на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121 з-532 от
12.05.2015 г. приложен към ЕФ, съдържа визуализация на момента на
заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя
автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира
регистрационния му номер достатъчно ясно. Счита, че нарушението е
безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и
приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Счита, че не следва да се подлага на преценка дали деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид изричната норма на
чл. 189з от Закона за движение по пътищата, изрично изключваща от
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН извършените нарушения по Закона за
движение по пътищата. Горните правни и фактически доводи обосновават
съответствието на санкционния акт с приложимите норми за провеждане на
производство по издаване на електронния фиш, като същият е издаден при
спазване на установената форма и има предвиденото съдържание, в това
число правно и фактическо основание, като не са допуснати твърдените
съществени нарушения на процедурните правила. Предвид гореизложеното,
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на Г. С. Н.
срещу електронен фиш серия К № 5670713 на ОДМВР - Смолян, като
неоснователна и потвърди процесния електронен фиш като законосъобразно
издаден. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН претендира разноски -
възнаграждение за юрисконсулт. При условията на евентуалност, в случай, че
по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско
възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния
7
размер, определен по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН прави възражение за прекомерност. Счита, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба
№ 1 се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е
„обоснован и справедлив”.
РП- Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП и от лице, имащо правен интерес от
обжалването, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана,
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставен е Електронен фиш серия К № 5670713/11.03.2022г.,
издаден от ОДМВР - Смолян за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, за това, че на 11.03.2022 г.
в 14.37 часа в гр. Д., общ. Девин, на път III- кл. № 866 на 50 км.+100 м. с
посока на движение от КПП „З.“ към бензиностанция „П. К.“ при въведено
ограничение с ПЗ „В26“ от 40 км./ч. и отчетен толеранс от 3 км./ч. в полза на
водача. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/5020807 с МПС „Порше Кайен“, вид лек
автомобил с регистрационен номер **** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 551
разрешена стойност на скоростта 40 km/h, установена стойност на скоростта
78 km/h, превишена стойност на скоростта 38 km/h. Собственик, на когото е
регистрирано МПС –Г. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Г. Б. № *,
ет.*, ап.*, поради което за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2, във
връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.
182, ал. 4 от ЗДвП му е наложена глоба 800.00 лева.
С платежно нареждане от 11.03.2022г. жалбоподателят е заплатил
сумата от 560.00 лева.
8
Изготвен е Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система рег. № 252р-3011/14.03.2022г., според който
автоматизираното техническо средство/система вид ТFR1-М № 551 е
използвано на дата 11.03.2022г., на път III-866 на км.50+100, в близост до
КПП „З.“, с посока на движение от КПП „З.“ към бензиностанция „П. К.“, на
служебен автомобил *****.
От справка в централна база КАТ, изготвена на 09.05.2022 г. се
установява, че лек автомобил марка „Порше Кайен“, с рег. № **** е
собственост на Г. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Г. Б. № *, ет.*,
ап.*.
От справка за нарушител се установява, че спрямо жалбоподателя
има издадени 9 броя актове, 8 броя НП и 25 броя фишове.
Представен е Електронен фиш серия К № 5020807/ 28.06.2021г.,
издаден от ОДМВР – Добрич за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.
1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба 50.00 лева.
Представени са по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835; протокол № 3-47-22 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол ТFR-1М, идент. № 551/10 и снимков материал.
Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се
ангажира отговорността на водачите на МПС чрез съставяне на електронен
фиш, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с
АУАН и НП. Електронният фиш /ЕФ/ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, като формата и начинът му на
издаване са регламентирани само и единствено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП, без да
са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и реквизити, но има
характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му действие.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
9
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай,
съставеният електронен фиш серия К № 5670713/11.03.2022г., издаден от
ОДМВР- Смолян за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4 от Закона за движението по пътищата за надлежна индивидуализация на
приложената санкционна норма.
В ЕФ като санкционни са посочени нормите на чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. От текста на цитираните норми се установява,
че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е конкретна санкционна, а обща
норма, уреждаща режима на електронния фиш като властнически акт;
нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не предвижда конкретна санкция за
конкретно нарушение, а точно обратното, тя е с бланкетен характер, като
урежда налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради
наличието на квалифициращия признак "повторност". Легална дефиниция на
понятието повторност е дадено в т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а именно "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
10
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Кои са тези нарушения обаче, за които се предвижда санкция в двоен размер
и какво е първоначалното наказание за тях нормата на чл. чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП сочи чрез възприетия механизъм на препращане към другите алинеи на
чл. 182 от ЗДвП.
В нормата на чл. 182, ал. 1-3 ЗДвП са предвидени множество
санкции в различни размери в зависимост от конкретните фактически
параметри на извършеното нарушение, като критериите са: стойността на
превишението на скоростта /дали се касае за превишаване на общо
ограничение на скоростта или на такова въведено с пътен знак В26/; дали
превишението е извършено в рамките на населено място или извън него; вида
на МПС, с което е извършено нарушението. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от
ЗДвП е препращаща. В ЕФ освен общата норма на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и
бланкетната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, уреждаща повторността, следвало
да се посочи и конкретната санкционна норма от чл. 182, ал. 1-3 ЗДвП, която
кореспондира на фактите по процесния случай и величината на
превишението, каквато би била например нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Такова посочване в ЕФ липсва, което обаче не накърнява правото на защита
на наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му обвинение,
тъй като е ясна волята на наказващия орган. Въпреки, че в ЕФ не е отразено
при коя от хипотезите на чл.182, ал.1 е осъществено нарушението, в
издадения ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение, както
и че нарушението е извършено в населено място, поради което горното не е
довело до съществено нарушаване правата на жалбоподателя. За това съдът
намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
представляващи основание за отмяна.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира,
че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин
и действително на датата и мястото отразени в електронния фиш, описаният
в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 551, за което средство е издадено удостоверение за
11
одобрен тип средство за измерване от БИМ, приложено по делото и валидно
към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 81 км/час, след отчетен толеранс от минус 3%
е определена скорост от 78 км/час. Видно е, че е налице разминаване между
установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема
скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база
превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за
конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от
3%. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и
електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача наказуемата
скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост
от 81 км/час е намалена на 78 км/час. Нарушението е безспорно установено от
приложения снимков материал от техническо средство, като в случая
скоростта е била ограничена до 40 км/ч, а същата е била превишена от
водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Същевременно е
представено и копие от протокол за проверка, от който се установява, че
техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е
наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по
чл.10 от Наредбата.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден по отношение на Г. С. Н., в
качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС, видно от
приложената справка от информационната система на ОДМВР- Смолян.
Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори
факта, че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на
нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
12
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно
правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП
и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно,
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Превишената стойност на скоростта е 38 км/ч,
поради което санкцията е при условията на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/5020807. Същата правилно е определена в размер на
800 лв., тъй като в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е определена глоба в размер на
400 лв., която следва да бъде удвоена при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП и
законосъобразният размер на същата за осъщественото нарушение възлиза на
800 лв.
Съдът намира, с оглед на гореизложеното, че Електронен фиш серия
К № 5670713/11.03.2022г., издаден от ОДМВР- Смолян следва да се потвърди
като законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните
имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в
административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3
ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед
изхода на делото води до извод, че в случая се дължат разноски на
въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер
на 100 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на
ОДМВР-Смолян.
13
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №
5670713/11.03.2022г., издаден от ОДМВР- Смолян за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М №
551, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
на Г. С. Н. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Г. Б. № *, ет.*, ап.*, на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложена
глоба 800.00 лева, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Г. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Г. Б. № *,
ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР- Смолян, представлявано от старши
комисар К. П. – директор сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14