№ 1025
гр. Плевен, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430101981 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и
2 от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от К. Е. Д. с
ЕГН ********** от гр.*** вх.Е ап.8, представлявана от процесуалния си
представител адв. П. А. от АК Плевен против **** ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.П***, вх.В, ап.8. Ищцата твърди, че работила на
трудов договор при ответника на длъжност „продавач-консултант“. Със
Заповед №8/22.02.2023г. на управителя на дружеството, връчена и на
24.02.2023г. с куриер, било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6
КТ. Ищцата твърди, че наказанието било наложено поради неявяване на
работното място в продължение на 4 работни дни. Твърди, че издадената
заповед за наложено дисциплинарно наказание уволнение е
незаконосъобразна. Ищцата твърди, че заповедта получила с куриерска
пратка на 24.02.2023г., в който момент тя била в отпуск поради временна
1
нетрудоспособност. Твърди, че поради това работодателят би могъл да
прекрати трудовия договор само след предварително разрешение на ОИТ.
Твърди, че на 20.08.2022г. пострадала при ПТП, като от същия момент и до
настоящия ползва отпуск поради временна неработоспособност. До датата на
прекратяване на трудовото правоотношение представяла на работодателя
своевременно болничните листове. Предхождащият такъв преди датата на
уволнение бил за периода 24.01.2023г. до 15.02.2023г. Тъй като временната и
неработоспособност продължила повече от 6 месеца, ищцата подала в ТЕЛК
документи. На 15.02.2023г. получила от ТЕЛК уведомление да се яви за
преглед на 04.04.2023г. На 14.02.2023г. уведомила касиерката на
дружеството, че е подала документи в ТЕЛК за удължаване на болничен и ще
представи болничен лист след освидетелстване от ТЕЛК. Ищцата твърди, че
на 19.02.2023г. получила покана от работодателя да даде писмени обяснения
за неявяването си на работа на 16 и 17.02.2023г. На 21.02.2023г. представила
писмени обяснения, в които уведомила работодателя си, че има подадени
документи в ТЕЛК, но въпреки това работодателят издал заповед за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото и
правоотношение. На 04.04.2023г. била освидетелствана от ТЕЛК,
впоследствие бил издаден и болничен лист за периода 16.02.2023г. –
16.04.2023г. Тъй като към момента на издаване на заповедта ищцата е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност, то ищцата твърди, че заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение следва да бъде отменена на това основание без спорът да
бъде разглеждан по същество. Отделно от това твърди, че заповедта не е
мотивирана, тъй като в същата липсва дата на извършване на нарушението,
както и е противоречие между правните и фактически основания за налагане
на наказани „уволнение“. Поради незаконното уволнение, ищцата твърди, че
останала без работа и моли съда да осъди работодателя да и заплати
обезщетение по чл.225 за срок от шест месеца в размер на 5353,92 лева.
Твърди, че работодателят и дължи и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224 КТ в размер на 635,67 лева. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото
правоотношение. Моли съда да я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да осъди работодателя да и заплати обезщетение за
2
оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5353,92 лева за
шест месеца, да постанови поправка в трудовата книжка и да осъди ответника
да и заплати обезщетение по чл.224 КТ в размер на 635,67 лева. Претендира
разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковете. Твърди, че от представено заверено копие на „отчетна
форма“ е видно, че ищцата не се е явявала на работа в продължение на 4
работни дни. Твърди, че на 21.02.2023г. ищцата се явила в дружеството за
даване на обяснения и разговаряла със служителка, но не е съобщила, че е в
болничен. Твърди, че ищцата била поканена да подпише декларация па чл.333
ал.1 КТ, но отказала. Твърди, че с поканата за попълване на декларация по
чл.333 КТ, работодателят е изпълнил задълженията си и не е могъл да събере
необходимата информация, но по вина на ищцата. Твърди, че дори след
издаване на болничния лист на 05.04.2023г., ищцата не го е представила на
работодателя, нито е уведомила работодателя за издаването му. По
отношение на твърденията, че в заповедта не е посочен времеви интервал на
нарушението, ответникът твърди, че периодът на нарушението е
конкретизиран с документи. По отношение твърдението, че е налице
противоречие между правната квалификация и фактическото положение
твърди, че в тези случаи правната квалификация се определя въз основа на
фактическото положение. В случай, че бъде отменено наложеното
дисциплинарно наказание, то искът за присъждане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск се явява неоснователен – такова
обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители. Поддържат доводите си от исковата молба и писмения
отговор. Представят писмени бележки.
Ищцата прави изменение на предявения иск за присъждане на
обезщетение като претендира такова в размер на 3091,10 лева вместо
първоначално посочената сума от 5353,92 лева.
От фактическа страна, съдът приема следното :
От представения на лист 10 трудов договор, се установява, че страните
са били в трудови правоотношения считано от 13.09.2019г. , като ищцата е
работила в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с
трудово възнаграждение от 710 лева с месторабота град Плевен.
Не е спорно между страните, че на 20.08.2022г. ищцата е пострадала
3
при пътнотранспортно произшествие, като е била диагностицирана със
счупване на бедрена кост и като от същата дата - 20.08.2022г. на същата е
разрешен от здравните органи отпуск поради временна неработоспособност.
Установява се от представени болнични листове, че същата е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност, за което са издавани болнични листове
за срок от по 30 календарни дни.
По делото е представен на лист 27 болничен лист отново за 30
календарни дни, считано от 24.01.2023г. до 15.02.2023г. включително.
По делото е представена Заповед № 008/22.02.2023г. на управителя на
ответното дружество, връчена на ищцата на 24.02.2023г. с препоръчана
куриерска пратка, с която на същата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Видно от заповедта, в същата е отразено, че
наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено, тъй като работодателят
е приел, че ищцата не се е явила на работното си място в продължение на 4
работни дни.
Спорно по делото е ползвала ли се е ищцата от закрилата по чл.333,
ал.1, т.4 от КТ към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение,
респективно законосъобразна ли е издадената заповед за уволнение ?
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на
ищцата на 24.02.2023г. с препоръчана куриерска пратка.
Към тази дата ищцата е ползвала отпуск, поради временна
неработоспособност, разрешен й от здравните органи и ответникът е могъл да
я уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда, каквито
данни по делото липсват. Отпускът, поради временна неработоспособност е
бил разрешен от здравните органи, считано от 20.08.2022г., като последният,
предхождащ уволнението, болничен лист е бил издаден на 24.01.2023г. и с
него е разрешен отпуск поради временна неработоспособност за времето от
24.01.2023г. до 15.02.2023г. включително.
От показанията на свидетелката В. Й., се установява, че на 21.02.2023г.
ищцата е представила обяснения, изискани от работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание. Ищцата го е уведомила, че болничният поради
временна нетрудоспособност ще бъде продължен от ТЕЛК, за което е
необходим да представи производствена характеристика. Видно от
представените обяснения, приложени по делото, ищцата е уведомила
работодателя, че продължава да е в непрекъснат болничен, и ще го
представи, когато бъде издаден от ТЕЛК. Също в обясненията си, които е
представила пред работодателя, е посочила, че на 15.02.2023г. е получила
писмо от ТЕЛК, с което е поканена за освидетелстване от ТЕЛК на
04.04.2023г. В писмото е посочено, че към момента ползва непрекъснат
болничен.
От правна страна, с оглед разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата за
медицинската експертиза, когато временната неработоспособност е
4
продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в
две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава
само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са
налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в
следващите 6 месеца. В тези случаи болничният лист, с който се продължава
отпускът поради временна неработоспособност, се издава със задна дата.
Поради това, съдът приема, че на 21.02.2023г. ищцата е уведомила
работодателя, че е в непрекъснат болничен, като на 04.04.20203г. предстои да
се яви в ТЕЛК за освидетелстване и работодателят е знаел, че се е ползвала
със закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ.
Представената по делото декларация съдът приема, че не касае ищцата,
тъй като в същата не е отразено име на ищцата. Поисканата от работодателя
информация се е съдържала в писмените обяснения, дадени по реда на чл.193
КТ на 21.02.2023г. и приложените към тях документи.
По делото е приет като доказателство болничен лист №
Е20221583821/05.04.2023г., от който е видно, че действително на 04.04.2023г.
ищцата е била освидетелствана от ТЕЛК, трети състав, към ****, който е
констатирал, че същата е все още временно неработоспособна, вследствие на
което отпускът поради временна неработоспособност е продължен за времето
от 16.02.2023г. до 16.04.2023г. включително. Съгласно разпоредбата на
чл.333, ал.1, т.4 от КТ в случаите по чл.330, ал.2, т.6 КТработодателят може
да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на
разрешения му отпуск. Съгласно ал.7 на същата норма закрилата по този
член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги
когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се
прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на
разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен,
учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./.
Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза,
болничният лист се издава в деня, в който се установи временната
неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата
на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение
се допуска в случаите, когато болничният лист е продължение, както е в
процесния случай. В тези случаи отпускът, даден за временна
неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е
следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че
той може да е неработен за лицето, а съгласно ал.5 когато прегледът е бил
извършен и временната неработоспособност е била своевременно
констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за
минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното
заведение и амбулаторен лист се прецени, че лицето през това време е било
5
временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни
непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар,
до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК.
В настоящия случай ищцата е започнала ползването на непрекъснат
отпуск поради временна неработоспособност още от 20.08.2022г., като на
21.02.2023г. чрез писмените си обяснения е уведомила работодателя, че
отпускът ще бъде продължен с нов болничен лист след решение на ТЕЛК,
доколкото временната й неработоспособност продължава повече от 6 месеца,
и че ще ползва разрешения й от здравните органи отпуск, като не се явява на
работа, за да изпълнява служебните си задължения. Това води до единствен
извод, че към 24.02.2023г., когато й е била връчена заповедта за уволнение,
ищцата е била в законоустановен отпуск, за който работодателят е бил
уведомен, поради което е бил длъжен да изиска преди уволнението й
предварително разрешение на инспекцията по труда, но не го е сторил.
За пълнота, съдът ще обсъди и съдържанието на оспорваната заповед.
С оглед разпоредбата на чл.195 КТ, заповедта трябва да съдържа данни за
нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се
налага, описание на нарушението и време на извършването му. Видно е, че в
същата не е посочено времето на извършване на нарушението - отбелязано е,
че е налице неявяване на работното място в продължение на 4 работни дни
без да е конкретизиран времевия интервал, в който е отчетено нарушението.
Законът предявява определени изисквания към съдържанието и и липсата на
който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказание,
посочени в ал.1 има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното
наказание. Нормата, в която са изброени тези реквизити е императивна,
поради което за тяхната наличност, съдът следи служебно. В този смисъл е и
практиката ( р.341-95г.-III г.о. ВС, р.448-98г.-III г.о. ВКС, р.1506-99г.-III г.о.
ВКС). Изискването за включването на тези реквизити в заповедта е по
същество изискване за нейното мотивиране и за обосноваване на наложеното
наказание. Тези реквизити имат важно значение, тъй като на тях се основава
преценката за съответствието между тежестта на нарушението и наложеното
наказание. Това оправдава строгостта , с която законът се отнася към
задължението за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание.
При тези изводи, съдът счита, че издадената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. На основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ следва уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено,
като бъде отменена Заповед № 008/22.02.2023г. на управителя на търговско
дружество „****, ЕИК ***, за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
Акцесорен характер има предявеният иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ и
ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „продавач-консултант“.
6
Акцесорен характер има и предявения иск по с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ и с оглед представената от ищцата в съдебно заседание
декларация, ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3091,10 лева за периода, през който е останала
без работа, а именно 24.02.2023г. – 15.06.2023г. Съдът счита, че исковата
претенция е основателна, тъй като през процесния период, ищцата, въпреки,
че е била в отпуск поради временна неработоспособност е била с прекъснати
здравно осигурителни права и не е получавала обезщетение за времето на
болничния. След отмяна на уволнението и възстановяване на правата, ищцата
има възможност да избере дали да получи обезщетение за времето, в което е
останала без работа поради незаконно уволнение или обезщетение поради
временна нетрудоспособност.
По отношение на предявения иск по чл.224 КТ за присъждане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съдът счита ,че същият е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като това обезщетение е
предвидено в случай на прекратяване на трудовото правоотношение. В
случая, заповедта за налагане на дисицплинарното наказание уволнение
подлежи на отмяна и ищцата е предявила иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност.
По разноските :
Ищцата е предявила пет иска и е заплатила адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лева , или по 160 лева за всеки иск.
Основателни са исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и 3 КТ, като по
исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2, за които два иска, ответникът дължи на
ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева. За иска
по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ, ответникът дължи разноски в размер на 92,38
лева съобразно уважената част на иска.
За исковете по чл.344 т.4 КТ и чл.224 КТ, ответникът не дължи
разноски на ищцата.
Разноските на ответника са в размер на 800 лева, и съдът приема, че за
всеки иск, разноските са в размер на по 160 лева. С оглед изхода на спора,
ищцата следва да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 320 лева за исковете по чл.344 т.4 КТ и по чл.224
КТ и 67,62 лв за иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 КТ.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса за
исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ в размер на по 30 лева, по чл.344 ал.1 т.3
КТ в размер на 50 лева, както и 200 лева за назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 008/22.02.2023г. на
управителя на търговско дружество „****, ЕИК ***, с която на основание
чл.188 т.3 КТ на ищцата К. Е. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Е ап.8 е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото
правоотношение поради нарушаване на трудовата дисциплина – неявяване на
работното място в продължение на 4 работни дни без оправдателен документ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Е. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Е ап.8, на
заеманата преди уволнението длъжност „Продавач-консултант“ в „****, ЕИК
***.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, „***
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П***, вх.В, ап.8 ДА
ЗАПЛАТИ на К. Е. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Е, сумата от 3091,10
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
24.02.2023г. - 15.06.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 11.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от К. Е. Д. с
ЕГН ********** от гр.*** вх.Е ап.8 против „*** ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.П***, вх.В, ап.8 иск с правно основание чл.224 КТ и
цена 635,67 лева за присъждане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от КТ **** ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.П***, вх.В, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на К. Е. Д. с ЕГН
********** от гр.*** вх.Е ап.8 разноски в размер на 412,38 лева.
ОСЪЖДА К. Е. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Е да заплати на ****
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П***, вх.В, ап.8 разноски в
размер на 387,62 лева.
ОСЪЖДА чл.78, ал.6 от ГПК **** ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П***, вх.В, ап.8 заплати по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 50 лв. за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ, 60 лева за двата
неоценяеми иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, както и направените разноски за
вещо лице в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от считано връчването му на страните
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9