№ 63
гр. Бургас, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242000600104 по описа за 2024 година
С присъда № 5/27.02.2024 г. постановена по НОХД№485/2023г.
Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия П. Х. П. – със снета по
делото самоличност, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
28.07.2022 г. на път SLV 1112, километър 16, между селата Бинкос и
Селиминово, област Сливен, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Мерцедес Е 200 CDI“ с ДК № СН .. АС, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.С..,
ЕГН**********, като след деянието е избягал от местопроизшествието,
поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 и
чл.54 от НК му НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
1
от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е
ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е ЛИШИЛ
подсъдимия П. Х. П. от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Постановил е вещественото доказателство лек автомобил „Мерцедес Е
200 CDI“ с ДК № СН .. АС, оставен на съхранение в КАТ - ОД на МВР -
Сливен, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му
П. Х. П..
Постановил е веществените доказателства: 1 бр. велосипед, черен на
цвят, без надписи по него, с изкривена капла и скъсана гума, с поставена
лепенка Г 2780 и парче от калник на велосипед с прикрепен към него
светлоотразител с поставена лепенка Г 3059, след влизане на присъдата в
сила ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика Ц. Д. С., ЕГН ********** от с. Бинкос,
общ.Сливен
Постановил е веществените доказателства: 1 бр. плик с намиращи се в
него 2 бр. джапанки и 1 бр. раница с поставена лепенка Г 2773; 1
бр.полиетиленов плик с поставени в него кутия цигари и 1 бр. банкнота от 5
лв. с поставена лепенка Г 2772, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ
ВЪРНАТ на частните обвинители Ц. Д. С., ЕГН ********** от с. Бинкос и Н.
Ц. С., ЕГН ********** от с. Бинкос.
Постановил е веществените доказателства: в 1 бр. хартиен плик парче
от биологичен материал с лепенка Г 2340; 1 бр. тампон с иззет за изследване
ДНК-материал от волан на лек автомобил „Мерцедес Е 200 CDI“ с ДК № СН
.. АС с поставена лепенка Г2777; 1 бр. хартиен плик с намираща се в него
тапицерия от седалката на водач на лек автомобил „Мерцедес Е 200 CDI“ с
ДК № СН .. АС с поставена лепенка Г 2569 и 1 бр. полиетиленов плик с
намиращи се в него парчета от лек автомобил с поставена лепенка Г 3279,
след влизане на присъдата в сила ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без
стойност.
ОСЪДИЛ е подсъдимия П. Х. П., с установена по делото самоличност,
да заплати по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата от 2 298,40 лв. /две
хиляди двеста деветдесет и осем лева 40 стотинки/, представляваща
2
направените в хода на досъдебното производство разноски.
ОСЪДИЛ е подсъдимия П. Х. П., с установена по делото самоличност,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Сливен сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
направените по делото съдебни разноски.
ОСЪДИЛ е подсъдимия П. Х. П. да заплати на Ц. Д. С., ЕГН
********** от с. Бинкос, общ. Сливен направените по делото разноски в
размер на 3 300 лв. /три хиляди и триста лева/.
ОСЪДИЛ е подсъдимия П. Х. П. да заплати на Н. Ц. С., ЕГН
********** от с. Бинкос, общ. Сливен направените по делото разноски в
размер на 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните
обвинители Н. Ц. С. и Ц. Д. С., които чрез своя повереник - адв. А. Б. от САК,
правят оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания -
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Намират
същите за занижени. Претендират увеличение на наказанията - лишаване от
свобода около и над средния предвиден размер, а наказанието лишаване от
правоуправление да се увеличи пропорционално, като бъде приложена
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК. Не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание не се явяват частните обвинители и техния
повереник адв. Б..
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че преценката на решаващия съд за липсата на
предпоставките на чл.55 от НК е правилна. Намира оплакването за наличие на
явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователно. Счита, че
наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съответства на
обществената опасност на деянието и дееца и би постигнало целите на чл.36
от НК в пълнота. Сочи, че съдът обосновано и отчел съпричастността на
пострадалия, начина на извършване на деянието, както и чистото съдебно
минало на дееца, като правилно е приложил чл.66, ал.1 от НК с петгодишен
изпитателен срок. Пледира за потвърждаване на присъдата като обоснована,
законосъобразна и справедлива.
Защитата на подсъдимия адв. И. заявява, че присъдата е правилна,
3
законосъобразна и постановена в съответствие със събраните по делото
доказателства. Намира, че съдът правилно е определил наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли съда да потвърди
присъдата изцяло.
Подсъдимият П. в личната си защита заявява, че поддържа
становището на своя защитник, като няма какво да добави. Изразява
съжаление за случилото се.
В последната си дума подсъдимият П. моли за потвърждаване на
присъдата.
Въззивната жалба на частните обвинители е подадена съгласно чл.318
от НПК, като е спазен 15-дневния преклузивен срок за обжалване и
протестиране на присъдата, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК,
поради което е процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени
във въззивната жалба, изслуша становищата на страните в съдебно заседание,
анализира приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията
в жалбата, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от
НПК, намира жалбата на частните обвинители за неоснователна.
Сливенският окръжен съд е провел съдебното следствие при стриктно
спазване на процесуалния ред, изследвал е всички относими към предмета на
доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства.
Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият П. Х. П. живее в с.
Ч., обл.Сливен с майка си - свидетелката С.Ш. и притежава лек автомобил
„Мерцедес Е 200 CDI“ с ДК № СН ... АС, закупен на 30.06.2022 год. От
21.08.2023 г. работи като общ работник в „Палиррия-България“ ЕАД, гр. Нова
Загора. Преди това е бил наеман като общ работник за определена работа в
кметството на селото.
Около полунощ на 28.07.2022 год. подсъдимият се прибирал сам с
4
автомобила си от гр. Сливен, където бил през деня във връзка с лични
ангажименти. Тръгнал към с. Ч. по главния път Сливен - Казанлък, от който
слязъл на пътния възел за с. Бинкос.
Приблизително по същото време от с. Селиминово за с. Бинкос, където
живеел с майка си и брат си, тръгнал да се прибира постр. С.С.. Пострадалият
гостувал на братовчед си - св. Н.С. в с. Селиминово, където употребил
алкохол. Малко преди полунощ тръгнал към с. Бинкос, управлявайки
велосипед, собственост на брат му - св. Ц. С..
На около 100 м. от кръстовището, където се включил на
второстепенния път Селиминово - Бинкос, подсъдимият, движейки се на къси
светлини, блъснал движещия се пред него в същата посока постр. С..
Подсъдимият усетил удара, още повече, че тялото на пострадалия С., в
резултат на силния удар, се блъснало в дясната част на предното панорамно
стъкло на автомобила и го счупило. Въпреки това, подс. П. продължил
движението си по пътя и навлязъл в с. Бинкос. Вече в селото, под стълб на
уличното осветление, подсъдимият спрял и слязъл от автомобила, за да
огледа щетите, тъй като нещо в дясната част на автомобила силно стържело.
Забелязал част от предната броня да виси от автомобила, откъснал я и я
захвърлил в близост до моста в началото на селото. Веднага след това
продължил към с. Ч., където паркирал автомобила до дома си и се прибрал.
Тогава решил, въпреки късния час, да се обади по телефона на кмета на
селото - св. Д.Д. В телефонния разговор споделил с кмета, че малко преди с.
Бинкос е блъснал „нещо“ на пътя, но въпреки настоятелните запитвания от
страна на кмета, отрекъл да е блъснал човек. Уговорили се да отидат заедно
рано сутринта на мястото на инцидента и да проверят какво се е случило.
Малко след полунощ на мястото на удара между автомобила и
велосипедиста се озовал св. Б.М.. Управлявал служебен микробус с
работници към с. Оризаре. Пред него друг микробус с работници бил
управляван от негов колега - св. С.К.. Излизайки от с. Селиминово, след
подстанцията, забелязал спрелия микробус на колегата си св. Кула с
включени аварийни светлини. Свидетелят М. спрял зад него и се приближил,
като в този момент видял тялото на пострадалия по средата на пътното
платно. До тях спрял и друг, идващ от с. Селиминово автомобил, с четирима
младежи, сред които и св.Д.Д.. Свидетелят М. веднага позвънил в дежурната
5
част на ОД на МВР - Сливен и съобщил за случилото се. Заявил, че
пострадалият няма признаци на живот и под главата му на пътното платно се
била образувала голяма локва кръв. Встрани от него се намирал велосипеда
със силно деформирана задна джанта, както и части от автомобил.
За кратко време след като бил получен сигнала, на
местопроизшествието пристигнал екип на КАТ - Сливен - свидетелите Г.Г. и
В.В.. Свидетелят Г. провел разговор с кмета на с.Бинкос - св. Б., който вече
бил пристигнал на мястото, и от него разбрал, че пострадалият е С.С. - жител
на селото.
Свидетелят Г. помолил св.Б. да отиде до селото и да донесе найлон, с
който да покрият трупа на пострадалия до пристигането на дежурната група.
Кметът се върнал след няколко минути и уведомил служителите на КАТ, че
при влизането си в селото забелязал разхвърляни части от лек автомобил.
Свидетелят Г. качил кмета на с.Бинкос - св.Б. в служебния автомобил и
потеглили за селото. Пристигайки в с. Бинкос, до стълб от уличното
осветление, св. Г. действително забелязал разпръснати части от автомобил.
Сравнявайки цвета им с тези на намерените на местопроизшествието,
установили, че са от един автомобил.
Кметът на с. Бинкос заявил, че точно на това място, на самия стълб,
има монтирана охранителна видеокамера и предложил на св. Г. да влязат в
сградата на кметството и да прегледат видеозаписите от камерата. В сградата
на кметството, преглеждайки видеозаписа от същата вечер, двамата
установили, че малко след полунощ до стълба спрял лек автомобил
„Мерцедес“ с ДК № СН ... АС. Водачът на автомобила излязъл от купето,
издърпал от предната част на автомобила счупено парче от бронята,
захвърлил го в близост до пътя, качил се в колата и продължил по пътя към
центъра на селото. На видеозаписа ясно се виждало, че предното панорамно
стъкло на автомобила е счупено в дясната си част. Докато преглеждали
видеозаписа, св. Г. получил обаждане, че водачът на издирвания автомобил е
установен от служители на Криминална полиция, задържан е в с. Ч. и е
доведен в сградата на ОД на МВР - Сливен. Наредено му било да се върне в
гр. Сливен, за да тества с „Дрегер“ водача на автомобила – подс.П. за
употреба на упойващи вещества. В ОД на МВР – Сливен тестовете за
наркотични вещества и алкохол показали отрицателни резултати.
6
В хода на разследването е назначена и съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза, резултатите от която установили, че
подсъдимият не е управлявал автомобила след употреба на алкохол или
упойващи вещества. От експертиза № 147/04.08.2022 г. /л.109 от досъдебното
производство/ е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на
пострадалото лице с концентрация 1.91 промила.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп
№121/2022 год. / л. 152/, пострадалият С.С., на 56 години, е получил тежка,
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния
стълб и гръбначния мозък, гръдния кош и крайниците.
Непосредствено преди настъпването на смъртта пострадалият С. е
изпаднал в тежко шоково състояние вследствие тежката черепномозъчна
травма, множествените травматични увреждания и тежката кръвозагуба,
получена в резултат на разкъсването на кръвоносните съдове. Настъпването
на смъртта е било неизбежно и неминуемо. Смъртта не е била мигновена, но е
настъпила за период от около 5 - 10 минути, което се установява от
анемизиранито на вътрешните органи и кожата, както и образувалата се около
глава на пострадалия локва кръв, за което е необходимо известно време.
Описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на
твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и са получени при възникналото пътно
- транспортно произшествие. Ударът по тялото на пострадалия е бил откъм
задната повърхност на тялото му, при което е паднал със значителна сила
напред по повърхността на пътното платно.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза /л. 159/, скоростта на движение на автомобила
„Мерцедес Е 200 CDI“ с ДК № СН ... АС, управляван от подс. П. преди
настъпването на пътно-транспортното произшествие и към момента на удара
е около 63 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила при тази скорост на
движение е около 52 м. Водачът на автомобила – подс. П. е възприел
опасността едва в момента на удара, т.е. същият е закъснял с реакцията си,
въпреки, че към момента на осветяване на велосипедиста от светлините на
автомобила, той се е намирал на разстояние около 61 метра, респ. не е
попадал в опасната зона на спиране на автомобила. Подсъдимият е имал
техническата възможност да съобрази осветеността пред автомобила си с
7
наличната видимост и своевременно да възприеме движещият се пред него
велосипед. Техническите причини, довели до настъпването на пътно-
транспортното произшествие се заключават на първо място в неправилното
поведение на подсъдимия П., който не е наблюдавал постоянно пътното
платно пред себе си. Налице е значително закъснение на реакцията при
възможността за възприемане на попътно движещ се тъмен обект. В
заключението си експертът е посочил, че за настъпването на пътно-
транспортното произшествие значителна роля е изиграл и факта, че
пострадалият не е бил със светлоотразителна жилетка, а велосипедът не е бил
оборудван със светлоотразители и светлинен източник. В съдебно заседание,
след предявяване на вещественото доказателство-велосипед, вещото лице
променя заключението си като посочва, че не поддържа заключението си в
частта относно втората техническа причина за настъпването на ПТП,
доколкото констатира, че велосипедът е бил снабден със светлинен източник.
Правилна е преценката на решаващият съд, че така описаната
фактическа обстановка се потвърждава от: протокол за оглед на пътно-
транспортно произшествие и фотоалбум към него /л. 4-13 от ДП/; протокол за
оглед в с. Бинкос / л. 15-17 от ДП/; протокол за оглед на автомобил
„Мерцедес“ /л. 19-26 от ДП/; протокол за доброволно предаване на СД с
видеофайлове от охранителна камера в с. Бинкос /л. 27 от ДП/; приемо -
предавателен протокол за приемане на съхранение в склад на МПС /л. 29 от
ДП/; договор за покупко - продажба на МПС /л. 42 от ДП/; удостоверение за
наследници /л. 45 от ДП/; препис извлечение от акт за смърт /л. 49 от ДП/;
обяснения на подс.П. / л. 87, л. 90 от ДП/; показанията на свидетелите Б.М. /
л.93 от ДП/, Г.Г./ л. 94 от ДП), М.М./ л.96 от от ДП), Ц. С./ л. 97 от ДП/, И. И. /
л. 98 от ДП/; С.Ш. / л. 99 от ДП/; Д.Д./л. 100 от ДП/; Д.Д. /л. 101 от ДП/;Н. С.
/л.103 от ДП/; протокол за извършена видео- техническа експертиза /л. 112-
118 от ДП/; протокол за извършена трасологическа експертиза / л. 122 – 127
от ДП/; протокол за извършена трасологическа експертиза на велосипед / л.
130 – 132 от ДП/; резултати от проведени изследвания за алкохол и
наркотични вещества /л.138 – 142 от ДП/; съдебно - медицинска експертиза на
пострадалия С.С. / л. 152 – 155 от ДП/; автотехническа експертиза / л. 159-173
от ДП/; справка за съдимост / л. 175 от ДП/; декларация /л. 177 от ДП/.
Обоснован е изводът на съда, че фактическата обстановка по спора се
установява по несъмнен начин от доказателствения материал, събран в хода
8
на досъдебното производство, както и от показанията на посочените по-горе
свидетели, в това число и на свидетелите Б., С.К. в хода на съдебното
следствие.
Правилна е преценката, че фактическите констатации са изведени и на
базата на писмените доказателствени средства, и заключенията по
назначените в хода на досъдебното производство експертизи, изброени
подробно по-горе. Събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Относимите към решаване на делото обстоятелства -
скорост, посока на движение на автомобила, място на удара, механизъм на
пътнотранспортното произшествие, характер на нараняванията на
пострадалото лице са категорично установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК.
Правилно съдът е кредитирал горепосочените гласни доказателствени
източници, от които се установяват релевантните за делото факти, приети за
установени по - горе. По отношение на заключенията на изготвените по
делото експертизи - видео- техническа, трасологическа, трасологическа
експертиза на велосипед, химически експертизи за изследвания за алкохол и
наркотични вещества, съдебно - медицинска експертиза на пострадалия С.С.,
съдът правилно е приел, че същите имат съществено значение за изясняване
на обстоятелствата по делото. Същите са изготвени от компетентни вещи
лица, в чиито знания, безпристрастност и обективност съдът е нямал
основание да се съмнява. Пред първата инстанция страните не са оспорили
експертните заключения, като последните правилно са приобщени към
материалите по делото по надлежния процесуален ред. Съдът с основание е
кредитирал и приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, копия от документи на лекия автомобил, справки
за нарушител/водач, справка за съдимост, характеристична справка, препис-
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници и др. Правилна е
преценката на съда, че писмените доказателствени източници са приложени и
приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с
останалите доказателствени материали, не се оспорват от страните и са
приобщени по съответния процесуален ред - чрез прочитането им.
9
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи.
Правилно съдът е заключил, че с деянието си подсъдимият П. от
обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3,
предл.4, вр.ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК като на 28.07.2022 г. на път SLV 1112,
километър 16, между селата Бинкос и Селиминово, обл.Сливен, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Е 200
CDI“ с ДК № СН .. АС, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20,
ал.2 от ЗДвП-„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.С.., ЕГН **********, като след
деянието е избягал от местопроизшествието.
Не се спори по делото, че подсъдимият е правоспособен водач. На
инкриминираната дата, в тъмната част на денонощието подсъдимият се
движел по главния път Сливен-Казанлък, от който слязъл на пътния възел за
с.Бинкос и на около 100 м. от кръстовището, движейки се с управлявания от
него автомобил на къси светлини, нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДП, което задължава водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, при което настъпило ПТП с движещия се пред автомобила
велосипедист, пряка последица от което била смъртта на пострадалия.
Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил както
преди произшествието, така и в момента на удара, е била около 63 км/ч.
Същата не е била технически съобразена с атмосферните условия,
конкретната пътно-климатична обстановка, конкретните условия на видимост
при движение на къси светлини. От доказателствата по делото се установява,
че подсъдимият се е движел с включени къси светлини в тъмната част на
денонощието на неосветен, прав и открит пътен участък, с несъобразена за
конкретните пътни условия скорост, позволяваща му предприемане на мерки
за безопасност, позволяващи му да намали скоростта и да възприеме другия
10
участник в движението-велосипедиста. При своевременно възприемане на
опасността и предприето спиране автомобилът би спрял до мястото на удара
на около 9 метра. Подсъдимият П. обаче не е предприел действия за
намаляване на скоростта на автомобила до спиране преди мястото на удара.
Вместо това скоростта е останала непроменена, настъпил е удар на
велосипедиста отзад, след което водачът на автомобила е продължил
движението си. По този начин подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 изр. 2 от ЗДП, въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта
или да спрат, когато възникне опасност за движението. Опасността е внезапна
и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда
задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на
ПТП. Продължавайки да управлява автомобила си в същата пътна лента с
непроменена скорост от 63 км/ч, без да премине в съседната пътна лента
дори и частично и без да осигури безопасно странично разстояние до
велосипедиста, подсъдимият го настигнал и последвал удар между дясната
част на предното панорамно стъкло на автомобила и задната повърхност на
тялото на пострадалия. В резултат на нарушението на посочената разпоредба
от ЗДвП настъпило пътно-транспортно произшествие, довело до
противоправния резултат – смъртта на пострадалия.
От доказателствения материал по делото се установява, че
подсъдимият не е спрял след настъпването на произшествието, макар да е
усетил съприкосновението на пострадалия с автомобила, а е продължил
управлението на моторното превозно средство. За наличието на
квалифициращия деянието признак - бягство от местопроизшествието, е
достатъчно подсъдимият да възприеме факта, че в резултат на
предизвиканото от него пътно-транспортно произшествие съществува
вероятност да е пострадало лице, какъвто е настоящият случай. Доколкото
деецът по неизвинителни причини е напуснал местопроизшествието, при
което има вероятност да са пострадали лица, то от обективна страна съдът
правилно е приел, че е налице бягство от местопроизшествието. В тази връзка
решаващата инстанция правилно се е произнесла по наведените доводи от
защитата, според които деецът поради уплаха е продължил, без да спре, в
посока на селото си, но впоследствие, в дома си, се е обадил на кмета на
селото - св.Д.. Разпитан в съдебно заседание свидетелят е заявил, че
подсъдимият му се е обадил по телефона и му съобщил, че е ударил “нещо“
11
по пътя, но не и че е блъснал с автомобила си човек. Съдът правилно е
съобразил обстоятелството, че след настъпилото произшествие подсъдимият
не преустановил движението на лекия автомобил, а продължил в посока към
с.Бинкос като спрял под стълб за улично осветление на селото, за да отстрани
от автомобила част от предната му броня, която била разкъсана вследствие на
удара и предизвиквала стържещи звуци. Правилна е преценката, че е лишено
от житейска логика деецът, намирайки се под стълба за улично осветление, да
не е забелязал нанесените поражения на предното стъкло на автомобила,
предизвикани от удара на задната част на тялото в стъклото. В тази връзка
правилно съдът е заключил, че цялостното поведение на подсъдимия сочи на
липса на уважителна причина да напусне местопроизшествието. Съгласно
константната съдебна практика в случаите, когато деецът без уважителна
причина е напуснал мястото на произшествието, с цел да се укрие, макар и
временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да
укрие някои доказателства за фактическата обстановка е налице
квалифициращият признак „бягство от местопроизшествието” (ППВС
№1/83г., т.4, б.”и”).
Обоснован и законосъобразен е изводът, че от субективна страна,
престъплението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност.
Подсъдимият П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Непредпазлива е
вината на дееца и тогава, когато е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати, в който
случай ще е налице самонадеяност. При управление на автомобила
подсъдимият е бил длъжен да спазва правилата за движение, регламентирани
в чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП. Същият обаче ги е нарушил и така се е
отклонил от дължимото поведение да предвиди и предотврати
общественоопасните последици от своето деяние. При небрежността не се
изискват конкретни представи за престъпния резултат, а деецът да има най–
общи представи за това, което върши, за обстановката и за възможните
опасности. На следващо място, за да е налице небрежност, трябва деецът да е
могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици.
Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от
конкретните обективни условия за извършване на деянието и от
индивидуалните особености на личността на дееца. В случая са съществували
12
всички обективни условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на
престъпния резултат. Подсъдимият П. е могъл да предвиди, че нарушавайки
правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е възможно
настъпването на ПТП и причиняването на общественоопасни последици -
същият притежава свидетелство за управление на МПС. Налице са били
всички условия за възприемане на велосипедиста и за реагиране на
възникналата опасност от страна на подсъдимия. В случая се касае за
непредпазливост под формата на небрежност, а не на самонадеяност, тъй
като, за да е налице такава трябва у деецът да е формирана една субективна
увереност, че общественоопасните последици въобще няма да настъпят,
която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието на такава
субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки за
предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността.
Правилна е преценката, че от приетата фактология не се установява
предприемането на каквито и да било мерки от страна на подсъдимия за
предотвратяване на общественоопасните последици.
Страните по делото не оспорват фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието.
Единственото оплакване на частните обвинители е за явна
несправедливост на наложеното наказание.
При определяне на наказанието съдът правилно се е съобразил с
императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Правилно съдът е взел предвид подбудите
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, преценил е и
всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и
съответно е спазил изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК
относно постигането на целите на наказанието.
Предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия,
включително и с човешки жертви, този вид деяния са с повишена степен на
обществена опасност, което обуславя необходимостта от по-строга
наказателна политика, като един от факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна за съжаление тенденция.
С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за
13
извършеното от подс. П. престъпление, съобразявайки целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца,
съдът правилно е заключил, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл. 54 от НК.
При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът
правилно е съобразил наличните смекчаващи обстоятелства - съжалението за
стореното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
трудовата ангажираност на подсъдимия, полаганите грижи за единия родител
/другият е починал/, безспорно установеното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия - управление на велосипеда след употреба на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта 1.91 промила и без светлоотразителна
жилетка в тъмната част на денонощието по неосветен път извън населено
място.
Отчитайки смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
съдът правилно е преценил, че същите нямат характера, нито на многобройни,
нито на изключителни, така че да се обоснове приложението на чл.55 от НК –
когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно
тежко, поради което обосновано и законосъобразно е определил наказанието
на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК - при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Правилно съдебният състав е
приел, че дори и най-ниско предвиденото наказание не се явява несъразмерно
тежко за подсъдимия. Налагането на наказание при условията на чл.55 от НК,
доколкото фактически не са налице основанията за това поради липсата на
многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието
снизходителност. Правилна е констатацията, че намаляване на наказанието
под законовия минимум би означавало необоснован толеранс към
подсъдимия, с оглед настъпилия тежък вредоносен резултат, както и
конкретното поведение на подсъдимия след деянието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът правилно е ценил
предходните наказания на подсъдимия по административен ред за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, но за нарушения, които
касаят собствената му безопасност /относимите към казуса, респ. към датата
на инкриминираното деяние административни нарушения са свързани с
14
управление на МПС без обезопасителен колан и управление на моторното
превозно средство без сключена застраховка гражданска отговорност/.
Предвид изложеното съдът правилно е приел, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание при сериозен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода, което наказание е в
минимален размер, визиран в актуалната към датата на деянието санкция на
чл.343, ал.3, предл.4, б.“б“, вр.ал.1 от НК, което се явява справедливо и би
постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието.
Съдът правилно е заключил, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36, ал. 1 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подс.П. не е наложително същият да бъде изолиран от
обществото и да изтърпи ефективно така наложеното му наказание три
години лишаване от свобода, поради което правилно е приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Определеният изпитателен срок от пет
години според настоящата инстанция е завишен и явно несправедлив, поради
което същият следва да се намали на четири години, считано от влизане в
сила на присъдата. Определянето на такъв размер на изпитателния срок ще
съответства на степента на обществена опасност на личността на подсъдимия
и на деянието му, както и на целите на наказанието. Правилна е преценката на
съда, че през този срок не е необходимо възлагането на полагане на
възпитателни грижи по реда на чл. 67, ал. 1 от НК, както и постановяването
на пробационна мярка по реда на чл. 67, ал. 3 от НК. Предвид изложеното
присъдата следва да бъде изменена, като се намали размера на изпитателния
срок по чл.66, ал.1 от НК от пет на четири години.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1 б. в вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
съдът е лишил подс. П. от право да управлява МПС, като при определяне
размера на това наказание правилно е отчел както смекчаващите, така и
отегчаващите отговорността обстоятелства, характера и обществената
опасност на извършеното престъпление и данните за личността на
подсъдимия. Настоящата инстанция намира, че определения размер на това
наказание от пет години, се явява завишен и несправедлив, с оглед постигане
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК. Продължителността на това наказание, преценена с оглед
степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимия и
15
необходимостта същият да бъде лишен от възможността отново да извърши
такова престъпление за определен период от време, като този период от време
не може да бъде по-малък от размера на наказанието лишаване от свобода,
предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК, следва да бъде четири години.
Този срок е достатаъчен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и
за постигане на генералната превенция. В този смисъл присъдата следва да
бъде изменена като се намали размера на наказанието лишаване от право да
управлява МПС от пет на четири години.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира претенцията на
частните обвинители за увеличение на наложеното наказание около и над
средния размер за неоснователна. Увеличението на наложеното наказание ще
бъде явно несправедливо с оглед съпричиняването на вредоносния резултат
от пострадалия.
Обосновано и законосъобразно се е произнесъл решаващият съд и по
отношение на веществените доказателства, като вещественото доказателство
по делото – л. а. марка "Мерцедес Е 200 CDI", с рег. № IK .. DI, находящ се на
съхранение в КАТ- ОД на МВР-Сливен следва да се върне на собственика му
П. Х. П., след влизане на присъдата в сила. Веществените доказателства един
бр велосипед, черен на цвят, без надписи по него, с изкривена капла и скъсана
гума, с поставена лепенка Г 2780 и парче от калник на велосипед с прикрепен
към него светлоотразител с поставена лепенка Г 305след влизане на
присъдата в сила следва да се върнат на собственика им Ц. Д. С..
Веществените доказателства 1 бр. плик с намиращи се в него 2 бр.джапанки и
1 бр. раница с поставена лепенка Г 2773;1 бр. полиетиленов плик с поставени
в него кутия цигари и 1 бр. банкнота от 5 лв с поставена лепенка Г 2772 след
влизане на присъдата в сила да се върнат на частните обвинители Ц. Д. С. и Н.
Ц. С.. Веществените доказателства в 1 бр. хартиен плик парче от биологичен
материал с лепенка Г 2340; 1 бр. тампон с иззет за изследване ДНК-материал
от волан на лек автомобил „Мерцедес Е 200 CDI“ с ДК № СН .. АС с
поставена лепенка Г2777; 1 бр. хартиен плик с намираща се в него тапицерия
от седалката на водач на лек автомобил „Мерцедес Е 200 CDI“ с ДК № СН ..
АС с поставена лепенка Г 2569 и 1 бр. полиетиленов плик с намиращи се в
него парчета от лек автомобил с поставена лепенка Г 3279 след влизане на
присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.
16
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П. правилно е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 2 298.40 лв,
представляваща направените разноски на досъдебното производство, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Сливен- направените
разноски в хода на съдебното производство- в размер на 250 лв..
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът правилно е осъдил подс.П. да
заплати на частния обвинител Ц. С. сумата 3 300лв, а на частния обвинител Н.
С.-сумата 2800лв, представляващи направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В настоящото наказателно производство не са били предявени и
съответно приети за съвместно разглеждане граждански искове против
подсъдимия от наследниците на пострадалия.
По гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че
атакуваната присъда следва да бъде изменена в посочения по- горе смисъл-
намаляване на изпитателния срок от пет на четири години, както и размера на
наказанието лишаване от право да управлява МПС от пет на четири години. В
останалата й част атакуваната присъда като обоснована и законосъобразна
следва да бъде потвърдена.
По гореизложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и
чл.338, вр. чл.334, т.3 и т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №5/27.02.2024г. постановена по НОХД№
485//2023г. на Сливенския окръжен съд, като намалява изпитателния срок от
пет на четири години, както и размера на наказанието по чл.343г, вр.чл.37,
ал.1, т.7 от НК лишаване от право да управлява МПС от пет на четири
години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18