Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 9572 по описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Ищецът Д.С.Й. твърди, че като велосипедист на
03.06.2016 г. в гр. София, около 08.30 ч., на кръстовището между ул.
„Малашевска“ и ул. „Каменоделска“ бил блъснат от л.а. „Опел Астра“, с рег. № ********,
при извършван от последния завой надясно. Автомобилът бил управляван от Л.Г.К. ***
в посока от ул. „Грънчарска“ към бул. „Първа българска армия“. При инцидента
ищецът получил счупване на долния край на лявата лъчева кост и травма на
ребрата. Поставен бил гипс на лявата китка, а травмата на ребрата довела до
трайно затруднение на движението на гръдния кош. Извършено било оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на фрактурата и поставяне на
заключваща плака. За последната ищецът е заплатил 1 680 лв. Изтъква се, че
строгият постелен режим поставил ищеца в положение на зависим от близките му,
той се чувствал непълноценен, изпитвал стрес и уплаха от преживяното. Поради
налична застраховка на гражданска отговорност на водача при ответното
дружество, от последното се претендира заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. (като част от обща сума 150 000
лв.), ведно със законна лихва от 03.06.2016 г. (датата на деликта) до
окончателното й плащане, както и обезщетение на имуществени вреди в размер на 1
680 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. (датата на плащане на
сумата). Претендира и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер, както механизма и вредите (по характер, размер и пр.).
Сочи, че е възможно наличие на случайно деяние. Прави възражение за
съпричиняване, тъй като пострадалият се е движел на пътното платно. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Разпитана в процеса е св. Л.Г.К., водач на ла. Опел
Астра, участвал в процесния инцидент. Същата разказва, че управлявала МПС със
скорост от около 20-30 км/ч. Когато колата подминала велосипедиста, той се
движел по тротоара с невисока скорост. В момента, в който извършвала завой
надясно, свидетелката видяла в задното огледало как велосипедиста се удря в
колата. К. е посочила, че той вероятно е
тръгнал да слиза и бил на платното, като ударът според нея настъпил на асфалта.
Приетата по делото САТЕ дала становище, че инцидентът
е настъпил на 3.06.2016 г. в гр. София, около 8.30 м., като л.а Опел Астра, рег.
№ ********, се движел по ул. Каменоделска с посока от ул. Грънчарска към бул.
Първа Българска Армия и в район на кръстовището с ул. Малашевска при маневра
завиване надясно настъпило ПТП с попътно движещия се велосипед „Унивега“. Инициалният контакт бил между
кормилото на велосипеда и задната дясна врата на лекия автомобил, като движещия
се върху крайна дясна част на пътното платно велосипедист паднал. В САТЕ е
посочено, че липсват спирачни следи, а превозните средства са разместени след
инцидента, поради което скоростите са посочени с оглед факта, че лекият
автомобил е бил в маневра „завой“ и за това е приета скорост от 20 км/м, а
велосипедистът принципно се е движел с не повече от 10 км/ч. Опасната зона за
спиране на л.а. Опел Астра е 8,94 м, а на велосипедиста – 4,20 м. В момента на
навлизане на лекия автомобил в траекторията на движение на велосипедиста
последният е отстоял от мястото на удара на около 3 м., поради което САТЕ е приела, че ударът е бил непредотвратим за
велосипедиста. Изтъкнато е, че св. К. се е движела зад велосипедиста и той е
попаднал в полезрението й, като с предприетата маневра пред велосипеда тя е
отнела предимството му, тъй като той се е движел в права посока от дясната й
страна. Това поведение е посочено като причина за произшествието.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че в резултат
на инцидента ищецът е получил счупване на лявата лъчева кост в долната й част,
контузия на гърдите, както и счупване на 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то леви ребра.
Тези увреди са характеризирани като типични за велосипедисти, които падат върху
пътното платно. В конкретния случай пострадалият е загубил равновесие и при
падане се е приземил на лявата част от тялото и се е подпрял на дланта на
лявата си ръка. В болнично заведение ищецът бил опериран на 04.06.2016 г., като
на счупената кост е поставена заключваща титаниева плака с винтове (която като
разход е заплатена от ищеца и не се поема от здравната каса) и на 7.06.2016 г.
болният е изписан. Установено е, че счупените ребра са ограничили трайно
движенията на снагата за срок от около 2 месеца, като са зараснали за около
20-25 дни (с малка остатъчна деформация, не влияеща на дихателните функции),
след което е проведена дихателна гимнастика. Счупената лъчева кост в областта
на китковата става е довела да трайно затруднение на движенията на лявата ръка
за срок от около 3 месеца, като е зараснала за около 35 дни, след което е
проведена рехабилитация. Плаката все още не е извадена, а движенията на ставата
са в леко намален обем при екстензия с 10 градуса, като е установена оточност и
палпаторна болезненост, които могат да изчезнат с времето при упражняването на
трудова дейност. Общият период на лечение и възстановяване е приключил за срок
от 3 месеца. През целия този период пострадалият е търпял болки и страдания,
които са били по интензивни през първите 30 дни след ПТП и през първите 2-3
седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди болките са
били периодично явяващи се и са били провокирани от преумора и рязка промяна
навремето. Понастоящем ищецът още търпи болки в лявата китка при усилена
работа, но те се повлияват от употреба на аналгетици. Установената при ищеца
болест инсулинозависим захарен диабет не е повлиял на процесите по оздравяване
и възстановяване, които са приключили в обичайните срокове.
Видно от фактура № 12341 от 7.06.2016 г. (и приложен
към нея касов бон), издадена от МБАЛСМ „Н. Пирогов“ ЕАД на Д.С.Й., последния е
заплатил за заключваща плака с винтове сумата от 1680 лв.
От разказа на св. Р.Д.П.– дъщеря на пострадалия, се
установява, че когато го посетила в болницата в деня на инцидента той бил леко
дезориентиран, имал нарушен говор, голяма рана на главата отляво, лявата ръка
била много отекла, не можел да я движи и бил със силни болки от лявата страна
на ребрата. По спешност била извършена операция на ръката, като след това грижи
за него в болницата полагали санитарите и близките му, като му помагали тъй
като той не трябвало да движи ръката и и да се навежда заради счупените ребра.
След като се прибрал в къщи той продължил да има нужда от помощ, тъй като не
можел да се облича, да си обува чорапите, да ходи до тоалетна и някой трябвало
да му съдейства понеже ръката и ребрата били фиксирани. Първите два месеща
ищецът изпитвал много силни болки и приемал обезболяващи два пъти на ден. 3-4
седмици той имал силно главоболие, а 4-5 месеца не можел да използва ръката си,
като при него водеща била другата – дясната, ръка. Въпреки провежданата в
продължение на 6 месеца физиотерапия той бил насочен към ТЕЛК тъй като с лявата
ръка нищо не можел да хваща. Преди инцидента той работел като охрана и на
частно в строителството. До определената дата пред ТЕЛК обаче той започнал да
захваща с лявата ръка и поради тази причини не го пенсионирали. Сега се върнал
на работа, но имал трудности при служене с ръката – напр. не можел да отвори бутилка
с вода с лявата ръка. Забранили му тежки физически натоварвания на лявата ръка,
но най- много му тежало това, че не можел да кара колело.
Няма спор относно обстоятелството, че при ответното
дружество е налице валидна застраховка на гражданската отговорност на водача на
МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Установява се от доказателствата по делото, че на
3.06.2016 г. в гр. София, около 8.30 м., между управляван от ищеца велосипед и
управлявано от св. К. МПС настъпил инцидент. Съдът приема, че ПТП е
предизвикано от поведението на водача на лекия автомобил, тъй като с него са
нарушени правилата на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 25 и чл. 26 ЗДвП. Св. К. е
заявила, че е преминала край велосипедиста преди да предприеме завой надясно,
т.е. тя е била насяно с негово присъствие, скорост и посока на движение, но
въпреки това не е съобразила този участник и не е била предпазлива по отношение
на него. Напротив – самата тя е посочила, че е видяла в огледалото за обратно
виждане велосипедиста едва в момента, в който той се ударил в колата.
Свидетелката е била длъжна да съобрази траекторията на този участник в
движението преди да предприеме
маневрата „десен завой“, като предварително се убеди, че няма да създаде
опасност за него. Именно такова задължение е установено в цитирания по-горе чл.
25 от ЗДвП, според който, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, вкл. да завие надясно, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Отделно от това по делото не се събраха
доказателства, които да установят, че св. К. е изпълнила и задължението си и по
чл. 26 ЗДвП - да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал, който
велосипедистът е можел да отчете и да преустанови своето движение, като така
осуети ударът в МПС. С оглед изложените доводи съдът приема, че посоченото
противоправно поведение на водача е предизвикало инцидента. Поради необорването
на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД това поведение е и виновно. Няма събрани
доказателства, които да изключат вината на св. К..
Съдът не намира основание да възприеме тезата на
ответника, че в случая ищеца е съпричинил вредните последици. Съгласно чл. 80,
т. 2 от ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение, където именно се е намирал и ищеца.
Няма категорични доказателства, от които да се приеме, че той е бил
първоначално на тротоара и внезапно се е преместил на платното за движение.
Такива твърдения са изнесени в показанията на св. К., но както вече бе
изяснено, тя не е наблюдавала непрекъснато движещия се велосипедист и не може
да предостави достоверна информация за траекторията на неговото движение.
От приетата по делото СМЕ се установява, че като пряка
последица от инцидента ищецът е получил фрактура в областта на лявата киткова
става и на четири ребра. Вида и характера на тези увреждания са отразени в
посочената експертиза, като въз основа на нея и събраните гласни доказателства
съдът определя и размера на дължимото в разглеждания случай обезщетение. За
него следва да бъдат отчетени естеството на увреждания на ищеца, периода и
интензивността на търпени болки и страдания, периодите на обездвижване на
снагата и левия крайник, времето през което пострадалият е имал нужда от
съдействие за обслужване в ежедневието, продължителния период на
рехабилитационни процедури без висока степен на ефективност от същите, преживените
негативни емоции, неблагоприятната промяна в обичайния ритъм на живот на ищеца,
вкл. невъзможността му да управлява велосипед, което той намирал за най-тежко. В
същото време съдът отчита и факта, че по данни на експерта по СМЕ
възстановяването и лечението са се развили в обичайните рамки и срокове, че не
са налице данни за остатъчни усложнения, че ищецът се е върнал на работа, че не
е определена трайно намалена работоспособност.
Като съобрази изложеното по-горе и допълнително като
отчете възрастта на ищеца и момента на настъпване на инцидента (2016 г.), съдът
приема, че претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени с обща сума от 30 000 лева. Тази сума съответства на повече от 70
минимални работни заплати за страната към момента на ПТП, и съставлява месечното
възнаграждение за близо 6 години. Сочената сума е формирана въз основа на
принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, застрахователните лимити, съобразно с
данните по делото и при съблюдаване на обичайната практика. За разликата до
пълния размер на иска – 80 000 лв., същият следва да се отхвърли.
Що се касае до иска за имуществени вреди на стойност
1680 лв., същият се явява изцяло основателен и доказан, с оглед представената
по делото фактура.
Като взе предвид, че гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ответника, съдът приема, че на основание чл.
223, ал. 1 вр. чл. 226 КЗ (отм.) ищецът, в качеството му на увредено от ПТП
лице, има право да претендира обезщетение на претърпените щети пряко от
ответника – застраховател. Посоченото по-горе обезщетение от 30 000 лв. следва
да бъде заплатено с лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал.
3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели
ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но
отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно
правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма.
Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на
непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия
извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от
деня на ПТП - 3.06.2016 г.
Законна лихва върху иска за имуществени вреди следва
да се присъди от датата, на която същите са настъпили, а именно – 7.06.2016 г.,
когато е изплатена сумата.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 326 лв. като държавна такса, 155,
14 лв. за експертизи и 1745,35 лв. за адвокат. Разноски на ответника, с оглед
размера на отхвърлената част от иска, се дължат в размер на 257,35 лв., а за
юрисконсултска защита – 450 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 941,20 лв. като държавна такса,
тъй като при образуване на производството ищецът (поради частично
освобождаване) е заплатил вече сумата от 326 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК **********,
да заплати на Д.С.Й., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата
от 30
000 лв., като обезщетение на претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 3.06.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 30 000 лв. до
пълния предявен размер от 80 000 лв. (част от иск на стойност 150 000
лв.).
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК **********,
да заплати на Д.С.Й., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата
от 1680
лв., като обезщетение на претърпените имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 3.06.2016 г., ведно със законната лихва от 7.06.2016 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на Д.С.Й.
на основание чл. 78, ар. 1 ГПК
разноски в размер на 2226,49 лв.
ОСЪЖДА Д.С.Й. да заплати на ЗАД
„ОЗК - З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 707,35
лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати по
сметка на СГС сумата от 941,20 лв. като държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: