Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №355
гр. ВРАЦА, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публично заседание на 14 ноември
две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар Миглена
Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N` 521 по
описа за 2018 год,за да се произнесе взе предвид:
Л.А.Л. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,
чрез адв.Ц.И. от САК, е подал лично въззивна
жалба против решение №738/13.11.2017
г по гр.д.№ 3311/17 г по описа на ВРСъд,
с което решение е осъден да заплати на "Елит Кар Трейдинг"ООД сумата
от 4331,31, представляваща главница по фактура № **********/23.02.17 г, ведно
със законната лихва от 27.07.2017 г до окончателното изплащане плюс 927 лв съдебни разноски.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението на ВРСъд е неправилно и незаконосъобразно с изложени съображения
затова, но и заявяване ,че всички книжа
по делото/призовки и съобщения/до него били адресирани до Л.А.Л., а със
съдебното решение бил осъден Л.Л.А., както било посочено името му в исковата
молба и във фактурата по делото издадена от ищеца. Твърди се още , че това не
било фактическа грешка в имената,а неоснователност на исковата претенция срещу посочения в ИМ Л. Л.А.,
а не Л.А.Л..
В писмения отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество ,
не се коментира дали има очевидна
фактическа грешка в решението на ВРСъд в
имената на жалбоподателя където е
посочен с имена Л.Л.А. ?Твърди се ,че възраженията са неоснователни , а оттук и
самата въззивна жалба ,която следва да се отхвърли , а решението на ВРС
оставено в сила.
Съд. въз. състав констатира, че
имената на жалбоподателя във въззивната жалба
не са идентични с тези в решението на ВРСъд ,а освен това има
разминаване както в имената му в
призовките до него пред
първоинстанционния съд , така и в
исковата молба.
С оглед на гореизложеното производството по делото е било прекратено пред ВОС, а гр.д.№
3311/17 г върнато на първоинстанционния съд , за извършване
процедурата по чл. 247 от ГПК служебно
по инициатива на съда, за евентуална
поправка на очевидна фактическа грешка в
решението по делото в имената на
жалбоподателя- ответник. Изрично ВОС е
посочил ,че след постановяване на
съдебен акт по чл. 247 от ГПК, въззивната жалба следва отново да се изпрати на
ВОС за произнасяне по същество.
С решение № 481/12.06.2018 г по гр.д.№ 3311/17 г по описа на ВРсъд е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в първоначалното решение по делото от 13.11.2018 г
като имената на Л. Л.А. с ЕГН********** в диспозитива на решението да се четат Л.А.Л.
с ЕГН**********.
Л.А.Л. с ЕГН ********** *** е подал жалба и срещу решение №481/12.06.2018
г по гр.д.№ 3311/17 г по описа на ВРсъд,с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение по делото от 13.11.2018г на ВРС. В жалбата се навеждат доводи,че
нямало несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението
му и нейното изразяване в диспозитива на
същото решение, поради което не била налице очевидна фактическа грешка в
основното решение на съда. Освен това на
Л.Л. не било съобщено желае ли поправка на ОФГ? Моли се решение №481/12.06.2018
г на осн. чл. 247 от ГПК да бъде отменено като незаконосъобразно.
В законния срок ответникът чрез адв. Р.Х. от ГАК поддържа ,че
жалбата против решението за поправка на ОФГ е неоснователна, следва да се
отхвърли , а решението потвърди. Поддържа се още, че наистина "Елит Кар
Трейдинг"ООД са допуснали техн. грешка в ИМ като са разменили презимето и
фамилното име на жалбоподателя, но той
до края на съд. заседание недобросъвестно бил премълчал този факт през
цялото първоинстанционното производство.
Страните по делото нямат искания
за нови доказателства пред ВОС и по двете жалби.
Съд. състав приема ,че и двете въззивни жалба са процесуално допустими,тъй
като са подадена в законния срок от
страна с право на обжалване ,срещу
акт от категорията на
обжалваемите.
По въззивната жалба против решение №481/12.06.2018 г по гр.д.№3311/17
г по описа на ВРС:разгледана по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а по следните съображения:
На осн.чл. 247 ал.1 от ГПК съдът може по своя
инициатива служебно да поправи явна факт. грешка в постановеното от него решение. Тъй като ВОС е
констатирал разменени презиме и фамилия
на лицето Л.А.Л. в имена Л.Л.А., който в ИМ, в писмения отговор по 131 от ГПК и
писмената защита на проц. му представител е с едно и също ЕГН, делото е върнато на
първоинстанционния съд за евентуална
поправка на ОФГ.
Видно е ,че с резолюция от
23.02.2018 г ВРСъд е разпоредил уведомяване на ответника Л.Л. в едноседмичен
срок да заяви с писмена молба желае ли
поправка на ОФГ в първоинстанционното решение в частта касаеща имената
му? Това уведомление чрез съобщение е
получено лично на 11.04.2018 г от проц. му представител адв. И./стр. 66 от
делото на ВРСъд/. Тъй като ВРСъд с
определение в закрито заседание , а не с решение както указва чл. 247 ал.4 от ГПК, е посочил ,че не е налице ОФГ, ВОС отново е върнал делото на ВРСъд. Решаващият съдия е направил
справка по Наредба 14/2009 г и е
установил имената и ЕГН , с които лицето е регистрирано в "ГРАО", а
това са Л. А.Л., след което с решение е извършена поправка на ОФГ.
Въз. състав приема ,че
решението за поправка на ОФГ е
правилно и законосъобразно. Още от самата фактура по делото имената на ответника-
жалбоподател са разменени/презиме и фамилия/, което е довело до вписване на разменените имена в самата ИМ. В писмения отговор на ответника вече са
посочени истинските имена, както и в писмената защита, но до края на съд.
следствие Л. не е поискал уточняване на имената му, както са
посочени след справка в системата на "ГРАО". Във всичките
документи обаче лицето е с едно и също
ЕГН и е безспорно ,че това е именно Л.А.Л. .Затова въззивната жалба срещу решението за поправка на ОФГ следва да бъде потвърдено.
По въззивна жалба против решение №738/13.11.2017 г по гр.д.№ 3311/17
г по описа на ВРСъд: разгледана
по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а по следните
съображения:
„ЕЛИТ КАР ТРЕЙДИНГ” ООД,
гр.Добрич е предявило против Л.Л.А. /след поправка на ОФГ Л. А.Л./*** иска за сумата от 4431.31 лева, представляваща
главница по фактура № ********** от 23.02.2017г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът поддържа, че
по силата на устен договор за продажба на резервни части за автомобили
ответникът е закупил стоки на обща стойност исковата сума, за което е издадена
процесната фактура, по която не постъпило плащане. Твърди, че въпреки
проведените с ответника разговори и поети обещания не е изпълнил задължението
си да заплати стойността на стоките, което поражда за ищеца интерес от
търсената съдебна защита.
В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди, че не е сключвал договор с
ответника и не е получавал описаните в приложената фактура стоки.
Исковете са с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД и чл.327 ТЗ .
Пред ВРС е представена фактура №**********/23.02.2017
г. с издател ищеца „ЕЛИТ КАР ТРЕЙДИНГ” ООД и подписана от негов представил – М. Б. ,с получател ответника Л.Л. за различни стоки-авточасти и консумативи на
обща стойност 4431.31лв. Във фактурата е определен срок за плащане 28.02.2017
г., а като начин на плащане е посочено с платежно нареждане.
По делото ВРС е назначил и приел съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че фактура
№**********/23.02.2017 г. с длъжник Л.Л.А. на обща стойност 4431.31лв. е
отразена в счетоводните регистри-аналитична сметка на клиент Л.Л.А. и в
дневника за продажби за месец февруари 2017г. Направено е частично плащане в
брой на 20.07.2017 г. на стойност 100 лв.
Остатъка за плащане по фактура №**********/23.02.2017 г. е в размер на
4331.31лв
По делото са разпитани
свидетелите М. Б.-работещ при ищеца-„ЕЛИТ КАР ТРЕЙДИНГ” ООД на длъжност
продавач - консултант и св. М.М. - работещ
в дружеството- ищец.
От показанията на св. Б. се установява, че Л. е бил негов редовен клиент
през последните 2 години, заявявал устно поръчка за стока, която желаел да
закупи от магазина по телефона, пращал
някой свой близък да ги получи и накрая се съставяла фактура за плащане, имали
си доверие.За натоящата фактура свидетелят обяснява ,че няколко пъти е звънял
на Л. да дойде да плати сумата по
процесната фактура , той отлагал и накрая не я платил, а това била първата
фактура ,която не е платил в техния магазин.
От св. Маринов-без родство с Л., а
представител на фирмата - ищец се установява, че той е провеждал тел. разговори
с клиенти, които не са платили по издадени фактури и Л. не е оспорвал дължимостта на цената по процесната
фактура, а го е помолил за отсрочка,
поради запорирани сметки и проверки от НАП, но накрая платил само 100 лв от дължимата сума по
процесната фактура и не вдигал телефона си на обаждания на свидетеля.
При гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.Законосъобразно
първоинстанционният съдия е приел ,че е налице
валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между
тях неформален договор за покупко-продажба на стоки описани във фактура
№**********/23.02.2017 г., както и че дружеството- ответник по въззивната жалба
е изправна страна по договора ,като е
изпълнил своите задължения да достави
съответните стоки на ответника, който ги е приел, но не заплатил изцяло.
Спорния въпрос по делото дали фактурата
доказва възникване на правоотношение между страните по договор за търговска
продажба или не? Според практиката на ВКС, обективирана в постановенитпо реда на
чл.290 ГПК решения, послужили като основание за допускане на касационното
обжалване , фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор
за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане,
имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на
сключване на продажбата.
В конкретния казус процесната
фактура съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на
стоката - различни авточасти и консумативи, стойност - както единична така и
обща за всички стоки, начин на плащане - с платежно нареждане, имената на
купувача и продавача, време и място на съставянето й - 23.02.2017 г.
2. Видно от показанията на св.М. Б.
/служител на ищцовата фирма/, всички стоки, посочени в процесната фактура
свидетелят лично е продал и предал на ответника и последния не е оспорвал
стойността на стоките като е предлагал по телефона да плати разсрочено или да
достави авточасти на тази стойност. Същите обстоятелства относно предаването на
описаните във фактурата стоки сочи и св. М.М., който твърди, че процесните
авточасти са предадени на ответника като в магазина са идвали баща му и брат му
да вземат стоката и ответника никога не е оспорвал дължимата сума, а е молел за
отсрочка на задължението като накрая е заплатил част от задължението по
фактурата в размер на сумата от 100 лв.Двамата свидетели установяват факта на
сключване на процесния договор за продажба на стоки и са допустими, като правилно и
законосъобразно ВРсъд е кредитирал техните показания.
3. От събраните доказателства се установи, че дружеството-
продавач е предал стоките описани в процесната фактура, а ответника-
жалбоподател ги е приел без възражения и за него е възникнало задължение да ги
заплати на продавача. Не без значение е и обстоятелството, че между страните са
съществували трайни търговски отношения и сделките между тях за посочените
продукти са били сключвани по сходен начин.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД,
която разпоредба намира приложение и при търговските сделки съобразно чл. 288 ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона. Изпълнението на
договорното задължение представлява юридически факт, с който се погасява
облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един от
основните принципи на изпълнението и се изразява в това, че изпълнението трябва
да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с
договора и правните норми. Като не е изпълнил свое задължение да заплати
продадените му стоки по неформален договор за продажба на стоки, ответника се
явява неизправна страна в облигационното правоотношение. А липсата на
ангажирани от ответника доказателства за плащане на остатъка от цената в размер
на сумата 4 331.31 лв. сочи на основателност на иска по чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД и чл.327 ТЗ за заплащане на посочената сума.
Основателен се явява и
акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата
от 4 331.31 лв., считано от датата на завеждане на иска-27.07.2017 г. до
окончателното й изплащане.
За прецизност и пълнота на изложението следва да се отбележи ,че
въпреки записването на ответника с разменени презиме и фамилия в ИМ и
фактурата, но не и в писмения отговор по чл. 131 от ГПк , писмената му защита и
призовки до него, въз.съд приема че се касае за едно и също лице с едно и също
ЕГН ********** посочено във всеки един от цитираните документи и актове. Затова
е неоснователно възражението във въззивната жалба вх.№17 164/13.12.2017 г на
ВРСъд,че исковата претенция е неоснователна по отношение на лицето Л.Л.А. , тъй
като това лице де факто е Л.А.Л., след
поправка на ОФГ.
Поради съвпадение изводите на първоинстанционния съд с тези на
въззивната инстанция , първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
№481/12.06.2018 г по гр.д.№3311/17 г по описа на ВРС, с което е извършена
поправка на ОФГ.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№738/13.11.2017 г по гр.д.№ 3311/17 г по описа на ВРСъд.
На осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/