МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 2419/2019 г.
ПЪРВИ
наказателен състав - РРС
Частният тъжител С.П. *** обвинил
П.Ц.М. ***, ЕГН-**********, в
това, че:
На 26.11.2019 г., в гр. Русе, казал нещо унизително
за честта и достойнството на С.П. ***, в негово присъствие: „ти си безделник“,
„нещастник, пияница, алкохолик“, „алкохолик, наркоман, ти смъркаш“, „ти си
пиян“, „пу да ти еба майката“. – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск
срещу подсъдимия в размер на 3000.00 лв. за причинени неимуществени вреди, резултат
от престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 26.11.19 г.
до окончателното изплащане .
Частният тъжител и повереникът му поддържат обвинението.
Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,
за което бил предаден на съд и да му бъде наложено наказание за него, както и
да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимият П.М., редовно призован, не се явява. Вместо
него се явява упълномощен защитник, който моли Съда да признае подсъдимия за
невинен и го оправдае по обвинението, като излага съображения за липса на
елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението.
Съдът отчитайки събраните по делото доказателства, които обсъди
и анализира поотделно и в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят С.П. от една страна и подс.П.М. със съпругата
си – от друга, живеели в апартаменти, разположени един над друг в блок „Наш
дом” на ул.”Димчо Дебелянов № 3 в гр. Русе. Отношенията между тях били влошени
от години, тъй като подс.М., съпругата му и синът им – свид.А.М. многократно
подавали сигнали в полицията за психически тормоз от страна на тъжителя,
изразяващ се в редовно нарушаване тишината и спокойствието в тъмната част на
денонощието. По повод подадени само през м.ноември, 2019г. три сигнала,
посетени от служители на Второ РУ при ОД МВР-Русе, на тъжителя П. били
съставени три акта за установяване на нарушения по чл.2, ал.1 от Наредба № 4 на
Общински съвет Русе. Проверките по тези случаи били възлагани на свид.Д.Н. –
младши полицейски инспектор във Второ РУ-Русе.
На 26.11.2019 г., около обяд, свид.Н. *** с личният си
автомобил, като пред бл.”Наш дом” видял подс.П.М.. Спрял и отишъл при него, за
да разговарят за постоянните конфликти с П.. В този момент от гаража си излязъл
тъжителя С.П. и Н. го извикал, като имал намерение тримата да проведат нормален
разговор, при който да помири подсъдимия и тъжителя. Подс.М. обаче отказал да
разговаря и пред полицейският служител казал, че П. се „друса” и го нарекъл
безделник. Тъжителят не отговорил, а свид.Н. предупредил подс.М. да не обижда П.,
след което тримата се разделили. Малко по-късно С.П. се срещнал с приятеля си,
свид.Б. Б. и му споделил, че подсъдимият го псувал на майка и заплашвал с
убийство.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите Д.Н., А.М. и Б. Б. дадени в хода
на съдебното производство по настоящото дело, както и от приетите и приобщени
писмени доказателства – справка от Отдел „Районен център 112”-Русе, докладни
записки на Второ РУ-Русе, актове за установяване на административно нарушение,
протоколи за полицейско предупреждение, полицейски доклади за установени факти
и предприети действия, амбулаторни листи, разчет на ядрено-магнитен резонанс, справка
за съдимост.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
Подсъдимият П.М. е осъществил от обективна и субективна
страна елементите от състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 26.11.2019 г., в гр. Русе, казал нещо унизително за
честта и достойнството на С.П. ***, в негово присъствие, че се „друса” и го
нарекъл „безделник“.
От обективна страна:
За да е осъществен състава на престъплението “обида” е
необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или
мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия
деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия и то
по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато
са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно качество; псувни;
отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата на засегнатия и др. Чрез
действията обидата може да се изрази в унижаващо достойнството накърняване на
телесна неприкосновеност на засегнатия; в обидни символични жестове, мимики,
прояви и др.
В настоящия случай е налице изразяване чрез думите “безделник”
и че се “друса”, на отрицателна оценка, охарактеризираща тъжителя П. като лице,
което без основателна причина не желае да полага труд и лентяйства, както и
като лице, което употребява наркотични вещества, като по този начин било
унижено чувството за лично достойнство на засегнатия С.П.. С тази си думи подсъдимия
изразил своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителя, по
начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидните думи на подсъдимия
М., тъжителя П. възприел лично, на мястото на изричането им и непосредствено
след тяхното изричане.
По отношение на така описаното деяние
извършено от подсъдимия, Съдът възприема като достоверни показанията на свидетелят
- очевидец Д.Н., тъй като те се характеризират с последователност, с достатъчна
изчерпателност относно основните факти, предмет на доказване. Свидетелят Н. бил
пряк очевидец на нанесената на пострадалия обида от страна на подсъдимия,
намирал се на мястото на конфликта – на ул.”Димчо Дебелянов” и в качеството си
на полицейски служител полагал усилия да изглади противоречията между двамата и
ги помири, поради което несъмнено имал възможност правилно и пълноценно да
възприеме случилото се. Той заявява категорично, че в негово присъствие, подс.М.
еднократно отправил към тъжителя П. думите, че е „безделник“ и, че се „друса”.
Обстановката, в която обидните думи били изречени, изначално
влошените отношенията между подсъдимия и тъжителя, и поводът за тяхното
изричане, преценени в аспекта на граматическото им значение и смислов
негативизъм от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че те са
накърнили честта и достойнството на тъж.С.П..
По делото не бяха представени и не се събраха от Съда
доказателства, от които да се обоснове извода, че по времето и мястото на
деянието, тъжителя П. се е държал предизвикателно или агресивно към подсъдимия,
или го е провокирал по какъвто и да било друг начин, което да бъде оценено като
повод за изречената обида. Напротив, от показанията на разпитаният полицейски
служител Н. се установява, че тъжителя не отговорил нищо на обидите, а след
тяхното изричане се отдръпнал и запалил цигара.
Съдът намира, че по делото не
бяха събрани категорични и безспорни доказателства, че подс.П.М. е осъществил
състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, чрез отправяне към
пострадалия на обидните думи и изрази „нещастник,
пияница, алкохолик“, „алкохолик, наркоман“, „ти си пиян“, „пу да ти еба
майката“.
Единствени в тази насока са показанията на свид.Б. Б.,
който твърди, че на процесната дата се срещнал с тъжителя П., който изглеждал
видимо притеснен и му казал, че подсъдимия го заплашвал и псувал на майка.
По мнение на Съдът обаче,
показанията на свид.Б. в тази им част, не могат да бъдат оценени като годен
доказателствен източник досежно обстоятелството отправил ли е подсъдимият
псувни на майка към тъжителя или не. Това е така, тъй като от тези показания се
установява, че свидетелят не е присъствал по времето и мястото на инцидента и
очевидно е нямал възможност да възприеме случилото се, нито да чуе конкретни
думи и изрази разменени между подсъдимия и тъжителя. Доколкото Б. възпроизвежда
твърденията на пострадалия П., които освен, че са изнесени от лице заинтересовано
от изхода на делото, но не се подкрепят и от никакви други доказателства, се
налага извода, че в тази му част обвинението не е доказано по изискуемия от
наказателния процес категоричен и несъмнен начин.
От субективна страна,
подсъдимият осъществил деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че казва нещо,
което унижава честта и достойнството на тъжителя, бил наясно, че използва думите
в присъствието на пострадалият и, че те ще бъдат възприети от последния, като
обидни. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите последици, свързани с
накърняване неприкосновеността на личното чувство за достойнство и искал
тяхното настъпване.
Въз основа на изложеното Съдът намира, че с действията си
подс.П.М. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на
състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
В същото време обаче, по мнение на Съда, осъщественото от
подсъдимия деяние, макар и формално да разкрива обективните и субективни
признаци на предвиденото в закона престъпление по чл.146, ал.1 от НК, не е
престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Съобразно разпоредбата на тази
норма, деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно в две хипотези: когато поради своята
малозначителност изобщо не е общественоопасно или пък когато неговата
обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай е налице именно
втората хипотеза - деянието се явява малозначително поради явна незначителност
на обществената опасност на осъщественото от подс.М. престъпление по чл.146,
ал.1 от НК, с употребата на обидните думи към П., че е „безделник” и се
"друса".
Безспорно е, че с разпоредбите на чл.146 и сл. НК се защитават
важни обществени отношения, свързани с неприкосновеността на личността, нейната
чест и достойнство. Същевременно обаче, за да бъде определено като престъпно
конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този вид прояви степен
на засягане на обекта на деянието, което да оправдае използването на методите и
средствата на наказателното право. В конкретният случай тези, макар и важни,
обществени отношения във връзка с охраната на дадена личност и нейната чест и
достойнство, са били засегнати в една относително незначителна степен, тъй като
поведението на подс.М. е очевидно повлияно от изначално влошените и конфликтни
съседски отношения между него и тъжителя и натрупаното у подсъдимия негативно
отношение към тъжителя. Касае се за деяние, което е било осъществено в особено
състояние на подсъдимия, тъй като същият бил гневен, огорчен и раздразнен от
редовното нарушаване на спокойствието и тишината в блока, за които само дни
преди процесната дата подал три сигнала за съдействие в полицията. Това е довело
до една емоционална и избухлива реакция, обективирища неправомерно поведение,
изразяващо се в отправяне на процесните обиди по отношение на тъжителя,
засягащи честта и достойнството му. Поради изложеното съдът намира, че
реакцията на подсъдимия с изричането на обидите не причинява такива вредни
последици за обществото, които да обосновават съответна наказателна репресия
към него. Безспорно, при преценката дали се касае за явна незначителност на
обществената опасност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 НК, следва да се
държи сметка и за обстоятелствата и данните, свързани и със степента на
обществена опасност на личността на дееца. В тази връзка, извън мотива за
извършване на деянието, следва да се отчетат и обстоятелствата, че подсъдимият е
човек в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, с чисто съдебно
минало и добри характеристични данни. Това дава основание на Съда да приеме, че
в случая е налице изключително ниска степен на обществена опасност на личността
на подс.П.М..
Предвид всички гореизложени обстоятелства, сочещи на
изключително незначителна степен на обществената опасност на деянието и на
дееца, Съдът намира, че в настоящия случай същите определят липсата на
престъпност в него и са налице всички законови предпоставки за приложението на
чл.9, ал.2 от НК.
С оглед на това и на основание чл.304 от НПК подс.П.М.
следва да бъде признат невинен, в това на 26.11.2019г., в гр.Русе, да е
казал нещо унизително за честта и достойнството на С.П. ***, в негово присъствие:
„ти си безделник“, „нещастник, пияница, алкохолик“, „алкохолик, наркоман, ти
смъркаш“, „ти си пиян“, „пу да ти еба майката“, като случаят е маловажен по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, подари което М. следва да бъде оправдан по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
По отношение на гражданският иск:
Независимо, че деянието не съставлява престъпление поради
явно незначителната му обществена опасност, то извършеното от подс.П.М. несъмнено
съставлява деликт. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение №
53/16.07.2019 г. по н. д. № 69/2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение; Решение № 284/12.10.2015 г. по н. д. № 899/2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение/.
Безспорно, подс.М.
осъществил деяние, с което причинил на пострадалия С.П. неимуществени вреди,
щетите от които следва да възмезди. Подсъдимият е осъществил фактическият
състав на непозволеното увреждане с отправянето на процесните обидни думи,
поради което дължи обезщетение за неимуществените вреди. От събраните по делото
доказателства, Съдът приема, че е налице противоправно деяние, извършено от
подсъдимия, което е в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността
на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в хода на съдебното производство предявеният
граждански иск е доказан по своето основание. С оглед правилата на деликтната
отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския
ищец морални страдания от деянието, както и обстоятелството, че обидата била
възприета и от трето лице, Съдът оценява неимуществените вреди в размер на 500.00лв.
Съдът приема, че по този
начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални
страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът
счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на
извършеното деяние. Тази сума подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
С.П.П., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й
изплащане. Останала част от гражданския иск до размера на 3000.00 лв. Съдът счита за недоказан.
Подсъдимият следва да
заплати по сметка на Районен съд Русе държавна такса върху уважената част от
гражданския иск в размер на 50.00 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.190 от НПК, частният тъжител
С.П. следва да бъде осъден да заплати на П.Ц.М.,***, сумата от 300.00 /триста/ лв.
за направени разноски по делото - за адвокатски хонорар.
Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: