№ 1389
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100511099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20279078 от 17.12.2020 г., постановено по гр. дело № 5608/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 73-ти състав, са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Е.С.К. и Р.К. К.,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, пасивно субективно и обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като е признато за установено, че Е.С.К. и Р.К. К. дължат на ищеца сумата от 2223,79
лв., представляваща цена за доставената топлинна енергия в жилището им гр.София,
ж.к.******* в периода май 2016 - април 2018 г., заедно със законната лихва от подаването на
заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 48569/19 на СРС - 22.8.2019г., до изплащане на
сумата; на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 40,04 лв. - възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“ за в жилището им гр.София, ж.к.******* в периода май 2016 -
април 2018 г., заедно със законната лихва от подаването, на заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д № 48569/19 на СРС - 22.8.2019г., до изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1
ЗЗД сумата от 307,26 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2017 - 12.8.2019 г. и на осн. по чл.86, ал. 1 ЗЗД - 8,35 лв. -
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2017 -
12.8.2019 г., като 3/4 от задълженията за ответниците Р.В. К. и 1/4 - за ответниците Е.С.К..
Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 987,51 лв., представляваща разноски в производството пред СРС и
сумата от 89,77 лв., представляваща разноски по заповедно ч.гр.д № 48569/19 на СРС,
1
съразмерно на уважените части от исковете, при следните квоти 3/4 от задълженията за
ответниците Р.В. К. и 1/4 - за ответниците Е.С.К., а ищецът е осъден да заплати на
ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 73,38 лв., представляваща разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците, в
която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че неправилно са присъдени и суми за
дялово разпределение, тъй като липсвало основание за начисляването им, респективно за
привличането на трето лице помагач. Сочи още, че неправилно била начислена сума за
неосигурун достъп до имота. Изтъква, че погасителната давност се прекъсва с предявяване
на иск, а с подаване на заявление и образуване на заповедното производство, поради което и
за част от периода претенцията на ищеца е погасена по давност. Моли съда да отмени
решението и отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач на страната на ищеца -
„Т.С.” ЕООД, не са подали отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в
процеса, като е внесена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване за необоснованост на
извода на СРС по отношение установяване количеството топлинна енергия, която ищцовото
2
дружество е доставяло до имота на ответниците, находящ се на адрес: гр.София,
ж.к.******* в периода май 2016 - април 2018 г., следва да се отбележи, че от кредитираното
от настоящия състав на съда като обективно и компетентно дадено заключение на вещото
лице по изслушаната и приета СТЕ, се установява, че стойността на реално доставената
топлинна енергия за процесния период е на стойност общо от 2223,79 лв., представляваща
разликата между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и
сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон,
стойността на услугата дялово разпределение е 40,40 лв. Във връзка с оплакването във
въззивната жалба следва се изясни още, че противно на поддържаното в жалбата - трето
лице-помагач –- „Т.С.“ ЕООД е предстамвило изисканите по реда на чл. 190 ГПК
документи /молба от 16.07.2020 г. на лист 63 по делото на СРС/, от които се установява, че
за отчетния период – 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. не е бил осигуряван достъп за отчет на
уредите, поради което следва да намери правилото на чл. 70, ал.4 от Наредба № 16-
344/2007г. за топлоснабдяването предпоставки за начисляване на топлинна енергия за
процесния период при неосигурен достъп. Изчисленията през процесния период са
извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.С.“ ЕООД, като
съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената
топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база.
Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално
доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.
Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е
описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна,
вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените
главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология. Ето защо са
неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата
дялово разпределение съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
3
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвяни
изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период
въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на събраните
писмени доказателства по делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за
достъп, касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, въззивният съд приема,
че услугата дялово разпределение е била реално осъществена въз основа на Договор № 1479
от 2.11.2001 г., като по силата на чл.2.5 от договора същият е бил удължен автоматично и е
действал през процесния период, доколкото не е установено никоя от страните да е
4
отправила писмено предизвестие за прекратяване.
Неоснователно е и оплакването, че част от вземането е погасено па давност, тъй като
това възражение не е било направено нито с възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК, нито в
срока за отговор на исковата молба, поради което е преклудирано. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 и доколкото в случая това
условие е изпълнено, то давността е била прекъсната с подаване на заявление на 22.08.2019
г., поради което никоя част от вземането на ищеца не е погасена по давност.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в
съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи
на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20279078 от 17.12.2020 г., постановено по гр. дело №
5608/2020 г. по описа на СРС, ГО, 73-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5