РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч, 19.04.2018 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав в публично заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ТАТЯНА МИТЕВА
2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря ДАРИНА П. като разгледа докладваното от
съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 101 по описа за 2018 година и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 192/18.12.2017 г.
постановено по гр.д.№114/17 г. Тетевенски районен съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан, предявения от В.Х.В. ЕГН ********** *** и Д.Х.П. ЕГН
********** *** иск на правно основание чл.109 ал.1 от ЗС да бъдат осъдени В.П.П. ЕГН **********,
Ц.П.П. ЕГН ********** и П.П.П. ЕГН ********** *** да премахнат незаконно
построения ГАРАЖ с площ от
Постъпила е въззивна жалба от В.Х.В.-ЕГН:
********** с адрес *** и от Д.Х.П.- ЕГН:********** с адрес *** чрез С.П.С.-
адвокат от Адвокатска колегия - Ловеч с адрес : гр. Ловеч,ул.
„Търговска"№21, ет.2, офис № 207 против решение от 18.12.2017 г. на ТРС постановено по гр.д.№114/2017 г. по описа на съда. Твърди, че то е незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения и необосновано и моли съда да го отмени изцяло и да се произнесе по съществото
на спора като уважи предявените искове. Твърди, че за да отхвърли предявените искове съдът е използвал
мотивите на друго съдебно решение, което се позовава на съдържанието на
съдебно- техническа експертиза, събрана като доказателствено средство в
административен съдебен процес, в който ищците не са участвали и поради тази причина счита, че
съдът е допуснал особено съществено процесуално нарушение. Сочи, че съдът е елиминирал всички събрани
доказателства в този процес и неговите
изводи не са резултат от анализ на доказателствата, събрани по установения ред
в този процес, като
всъщност те
са негови изводи дотолкова, доколкото присъстват в мотивите на решението му, но реално те препращат към
мотивите на друг съдебен акт, създадени от анализ на други доказателства и
свързани с отмяната на един административен акт.
Излага, че в контекста на изложеното важен
въпрос, който повдига съдържанието на обжалваното решение е този, свързан с
отражението на силата на пресъдено нещо на решението на съда по
административния процес в настоящия спор.
Сочи, че логиката на първоинстанционния съд е, че е отменена заповедта на Кмета на Община Тетевен за събаряне
на гаража, въз основа на експертиза, която сочи, че
гаражът не попада е имота на ищците; била налице грешка в копието на плана на с.****и поради
тази причина бил продаден имот на ищците, който е на наследодателя на ответниците и поради
недоказана собственост искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан. Изтъква, че съдът елиминира правната
сила на действащ договор
безспорно установяващ собствеността на ищците и елиминира липсата на доказателства в този процес за това, че била налице грешка в
плановете, че едва ли не имало два плана- един верен и един грешен, но за
грешния липсва заповед дори.Счита, че силата на пресъдено нещо
по смисъла на чл.177 ал.1 от АПК има действие по отношение на
всички в смисъл, че всички следва да се съобразя със съществуването или не на
оспорения адм.акт с оглед диспозитива на решението на Адм.съд, но решението на
този съд не урежда гражданско-правни отношения, а публичноправни и затова и
отмяната на заповедта за събаряне на незаконния гараж, още повече, че в
основата на мотивите на решението са нарушения на административнопроизводствени
правила, не може да има сила на пресъдено нещо по отношение на предявения
негаторен иск- в смисъл, че гаражът не полежи на събаряне или че е законен.
Смята, че този иск касае гражданскоправни отношениея и съвсем различни факти са
от значение за неговата основателност и неслучайно е нормата на чл.177 ал.2
от АПК, където изрично е посочено, че актове и действия на
административния орган, а не на гражданските съдилища, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да яобяви.
Излага, че с оглед нормата на чл.17 ал.2 от ГПК, чл.177 ал.1 от АПК, чл.297 от ГПК и чл.298 ал.1 от ГПК решението на
административния съд е непротивопоставимо на ищците в този процес и по
отношение на тях то няма сила на пресъдено нещо.
Сочи, че в случая от съществено значение е
какъв е предметния обхват на решението на административния съд, след като той не разглежда спорове
за собственост, още по- малко неоснователните действия, с които се нарушава
правото на собственост на ищците. Съобразявайки практиката на ВКС,
счита, че
административният процес в двете му фази- пред административния орган и пред съда, свързан със санкционирането на
незаконен строеж, няма нито преюдициално значение за гражданския процес, нито
обуславящо такова, нито пък съществува каквато и да било зависимост между двата
процеса. Твърди, че
това е така, защото предмет на разглеждане в
двата процеса са различни по своя характер правоотношения, обусловени от
различни факти с правно значение.
Моли съда да приеме, че в случая решението
на Административен съд - Ловеч по адм. дело № 254/2015г. няма сила на пресъдено
нещо по отношение на ищците във връзка с предявения негаторен иск, като
постанови той да бъде уважен ведно с всички законни последици.
Излага, че ищците са собственици
на дворното място, в което е изграден незаконно процесния гараж и по никакъв
начин не е доказано в процеса правото на собственост на отчетниците върху
терена, в която е извършен незаконния строеж.
Твърди, че от назначената по делото съдебно -
техническа експертиза се установява, че в имота на ищците е построен без
строителни книжа гараж представляващ масивна сграда с тухлени зидове,покрит със
стоманобетонна плоча с правоъгълна форма с размери около 5.20/4.70м. с козирка,
издадена над тротоара
Сочи, че според вещото лице процесният
гараж не може да бъде търпим строеж, тъй като част от него попада в улица,
което противоречи на разпоредбите, действали по време на изграждането му и по
сега действащитестроителни правила и нормативи, и е в несъответствие с
действащия ПУП- ПР.
Твърди, че вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е обсъждало несъществуваща като доказателство заповед
за изменение на ПУП- ПР, засягащо парцели VII и VIII в кв.9а, а от неговите констатации става
ясно,че тази заповед не се пази нито в Държавен архив, нито в архива на Община
Тетевен, както и че не се пази графичния материал към нея.
Излага, че тази заповед не е известна и на нейните доверители, а и видно от закупеното
от тях придаваемо се място няма данни към настоящия момент по действащия план
на с.****границата да минава по южната стена на незаконно построения гараж от
ответниците.
Сочи, че тази заповед не е представена като
доказателство и от ответниците, поради което следва да се приеме, че липсват
надлежни доказателства за законосъобразно извършено изменение на границата
между имота на ищците и ответниците, при което регулационната линия да минава
по южната стена на гаража и затова и в настоящия процес не следва да бъде предмет на обсъждане
посоченото в констатациите на вещото лице изменение на ПУП- ПР, засягащо процесните имоти, тъй
като е недоказано.
Изтъква, че от показанията на свидетелите се е установило, че така построеният
гараж е попадал винаги в дворното място на ищците, че то е ползвано винаги от
тях,че той е построен с прозорец към техния двор, че той осуетява пълноценното
ползване на другите сгради в имота им,както и нормалният достъп до стопанската
им постройка от източната улица.
Твърди, че макар и не много пълни,
показанията на свидетелите сочат кой е автора на незаконното строителство,къде
е извършено то,кой е бил владелец на мястото върху което е изградено до момента
на осъществяването му; че
вадата е била покрита в двора на ищците от техните предци и върху покритата от
тях вада е било извършено това незаконно строителство от ответниците, които ,
видно от начина по който е отразено на комбинираната скица №1 към заключението,
не съвпада с южната граница на имота на ответниците, а и част от него попада в
тротоара.
Излага, че е станало ясно,че преди построяването на
този гараж, върху мястото на което е
построен е имало астми, овощни дръвчета и градина ,които са били посадени и
изградени от наследодателите на ищците и тази фактология е достатъчната да обоснове основателност
на предявения негаторен иск. Излага, че ответниците по недопустим начин - със свидетелски показания, се опитват да
докажат, че строежът е законен и тъй
като не представят писмени доказателства в тази насока следва да се приеме, че не доказват законност на
строежа. Сочи, че с констатации на
експертиза ответниците се опитват да докажат, че са собственици на терена,
върху който е построен гаража, но и това е недопустимо, още повече че вещото
лице обсъжда заповед, която
до настоящия момент не е представена като доказателство по делото, за да докаже изменението на
регулационния план, с което процесния терен, върху който попада незаконния
строеж попадал в парцел на ответниците, поради което тази фактология обосновава изводи за основателност и
доказаност на предявения негаторен иск.Цитира и практика на ВКС, в подкрепа на изводите си.Сочи,
че в
конкретния казус е извършено незаконно, нетърпимо и неузаконяемо строителство
от ответниците в имота на ищците без строителни книжа и без доказателства за
изразено съгласие от тяхна страна.като е установено, че то им пречи да ползват
пълноценно имота и постройките в него и само тази фактология е
достатъчна.за да бъде уважен негаторния иск.
Сочи, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че
незаконно изградения гараж в имота на ищците е бил пречка за осъществяване на
техни инвестиционни намерения, като по делото са приложени като доказателства жалбите, с които са сезирани
административни органи от ищците по проблема- Община Тетевен, ДНСК- София и
МРРБ. Твърди, че се
установява, че вместо Община Тетевен да
предприеме незабавно действия по констатиране на незаконното строителство и
премахването му, тя многократно уведомява П.Н.П. да извърши заснемане на местоположението
на посочения гараж,
като указание
за това правят и други институции видно от писмо изх. № 279/1/ от 18.07.2014 г. писмо изх. № 279/4/ от
13.11.2014г., писмо изх. № 279/5/14.11.2014г. и писмо изх. № Тн-ж
13/218/-00-355 от 15.10.2014г. и писмо изх. № Лч-469-01-765 от 27.02.2015 г.Твърди, че тъй като заснемането не е извършено от ответниците,
то ищците ангажират лицензирана фирма, която извършва заснемане на местонахождението на гаража и
от заснемането се установява, че голяма част от него попада точно в продадените
от Община Тетевен квадрати като придаваема част и за тази услуга ищците са заплатили сумата от 1780.43лв.,
която е вреда за тях. Твърди, че посочената фактология се установява от договор за геодезически и
проектантски услуги от 19.01.2015г. и извършеното въз основа на него
кадастрално заснемане на сграда - гараж вУПИ- VIII в кв.9а по плана на с.*****, както и от фактура № 1273/
01.02.2017г. Сочи,
че след
извършеното от ищците заснемане и депозирането му в Община Тетевен с писмо вх. №
279/10/ от 2б.01.2015г., последната е постановила на 17.09.2015г. работна група
от нейни служители да състави констативен акт № 6 и с него се установява незаконно изградения гараж попада в
закупените от ищците 60 кв.м. с договор от 22.05.2013г.,сключен с Община
Тетевен.
Смята, че незаконният гараж е пречка да
бъдат одобрени в полза на ищците каквито и да било строителни книжа за
осъществяване на инвестиционни намерения в имота им с оглед нормата на чл.148
ал.7 от ЗУТ.
Сочи, че до настоящия момент са издадени
скици за визи за проектиране № 3/14.01.2013г. и №8/14.02.2013г., въз основа на
които е и сключения договор за изработка на инвестиционен проект, но все още
проектирането не е започнало, тъй като проектантът няма яснота за квадратурата
в парцела,която може пълноценно да се използва.
Изтъква, че във връзка с изложеното
основателно ищците твърдят, че от датата на сключване на договора с Община
Тетевен - 22.05.2013 г. до
настоящия момент те са лишени от ползите, които биха имали от квадратурата, върху която попада
незаконния гараж, поради което и са предявили иск при условията на чл.93 от ЗС
във вр. с чл.59 от ЗЗД и този
иск за претендирания период ведно с претендираната лихва е основателен и доказан до размера, посочен в
съдебно- икономическата експертиза.
Във връзка с изложеното моли съда, да постанови решение, с което
да уважи всички предявени искове ведно с произтичащите от това законни
последици като им присъди и направените
съдебно - деловодни разноски.
В срок е подаден писмен отговор
на въззивната жалба от В.П.П. чрез процесуалният й представител Адв.А.В. ***,. Оспорва подадената възивна жалба и
моли съда да я остави без
уважение. Смята, че
правилно и
законосъобразно ТРС е отхвърлил предявените искове от В.Х.В. и Д.Х.П., като становището на жалбоподателите, че
Съда се е позовал на съдебно-техническа експертиза събрано като доказателство в
административен съдебен процес, не е така, тъй като и по настоящето дело била поискана и то от процесуалният
представител на В.Х.В. и Д.Х.П. да бъде назначена съдебно-техническа експертиза
с поставени задачи и вещото лице, което отговорило и на въпросите в самото съдебно заседание, заявило лично, като същото вещо лице
обяснило в съдебно заседание от
къде е допуснатата грешка, като ясно подчертало, че това е така и подкрепило изрично констатациите които са направени и в
административното производство.
Смята, че твърдението на жалбоподателите, че
гаража е изграден в тяхното място не е така и това
се установило от разпитаните свидетели, че това не пречи по никакъв начин да си ползват
съседните имоти, още повече че същите
твърдят, че гаража е незаконен. Сочи, че това не било доказано, както с оглед събраните
доказателства по настоящето дело, така и събраните доказателства и по
административното производство. Твърди, че част от построеният гараж е незаконен, както гласи и
административното решение, но това е страната с която навлиза към тротоара и то
с
Излага, че по отношение на възраженията на
процесуалният представител, че няма документи за изменението на регулацията, то счита, че вещите лица които
са дали категоричният отговор и са поддържали своите заключения в
административното производство им е ясно че са предупредени по чл.290 от НК и с
оглед на това, знаят много добре как да работят по делата. Твърди, че въпреки грешката която е очевидна,
едното вещо лице потвърдило и в
съдебна зала за тази грешка, като се обоснова от къде е станала. Излага, че кой и как е издавал скици и кой и
как е предавал копия на регулационните планове, не ги интересува и не счита, че
съгласно тази грешка някой следва да се облагоделства от това.
Недоумява, защо упорстват двамата
жалбоподатели за незаконната част на процесният гараж, който няма нищо общо с
тяхното дворно място, но не са проумели, че тяхната незаконна част от оградата, граничеща с тяхното място, може да бъде премахната
само с една жалба до Община Тетевен за да се инициира ново административно
производство, само за тази част и това
попитала и в съдебно заседание,
кой печели от тези спорове, когато станало ясно, че има грешка при издаването на документите от
Община Тетевен с оглед на които неверни скици е направена продажбата на
общинската собственост на В..
Сочи, че това е важен аспект, по който Община Тетевен още не е взела
становище, но тъй като те са сезирали административният съд за
вреди по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ с ответник Община Тетевен, счита че общината в
най-кратък срок ще вземе становище и по този нотариален акт, който непрекъснато
се заявява, че е доказателство, което не е взето пред вид от ТРС.
Независимо от всичко, счита че те изцяло доказали със събиране на писмени и гласни доказателства, че и двамата
ищци не са ощетени по
никакъв начин от неползването на собственото си място, напротив, създала се е ситуация на
напрежение на отношенията между съседите и то с оглед на това, че всички съседи
на двете жалбоподателки са отказали да й разпишат същите да строят още един етаж на къщата си. Смята, че тези обстоятелста са довели до
крайно влошените отношения и множеството съдебни дела. Не счита, обаче че
следва те като юристи да разпалват противоречията между страните, а
да се постараят да потушат скандалите и да обяснят на страните, че колкото повече
се разпалват отношенията толкова повече няма да спечелят от това, но явно това не е ясно на двете
жалбоподателки и в този ред на мисли го споделя в отговора на възивната жалба.Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и да
им се присъдят разноските по делото за втората
инстанция в размер на 400 лева
В съдебно заседание въззивницата В.Х. се явява лично, като за
нея и втората въззивника Д.П. се явява адв.С., която поддържа въззивната жалба
на изложените в нея основания. Моли съда да отмени атакуваното решение и да
уважи предявените от тях искове.Претендира присъждане на разноските за въззивна
инстанция по представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
В.П. се явява лично и застъпва становището, че решението на ТРС е правилно и
следва да бъде потвърдено. В срок представя писмена защита нейниятя пълномощтик
адв.В. от САК, с която моли решението на ТРС да бъде потвърдено. Счита, че
отношенията между страните са се усложнили вследствие инвестиционните намерения
на въззивниците, които след като не са получили съгласие от съседите си за
реализиране на същите са предявили множество дела пред Административен
съд-Ловеч и затова се претендрат и тези разходи. Счита, че нейните доверители
не са направили никакви действия или бездействия, на които да бъдат осъдени за
изграденият процесен гараг, за който имат съответите декларации и скици и
разрешение за строеж от Кметство с.*****, както следла да бъде. Моли съда да им
присъди и разноските за настоящата инстанция вразмер насумата 400 лв. по
адвокатско пълномощно.
От представените по делото
доказателства: гр.д.№114/2017 г. на ТРС, от обясненията на страните, от всички тези доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съдебно решение №192/18.12.2017 г. по гр.д.№114/17 г. по описа на ТРС е връчено на въззивника на 5.01.2018 г., а въззивната жалба е
подадена на 19.01.2018 г. /п.кл./т.е в законоустановения по чл.259 от ГПК срок,
следователно въззивното производство е допустимо.
Съдът констатира, че е
постановено валидно и допустимо съдебно решение от 18.12.2017 г. на Тетевенски районен съд по гр.д.№114/17 г. и при това положение следва да се обсъди неговата
правилност в какъвто смисъл са и оплакванията във въззивната жалба.
Представен по
делото е
нот.акт № 62 том 2 ,нот.дело № 490/1968 година, с който В.Х.Т.е подал на Х.В.Х.следния
недвижим имот:дворно място в с.*****, Ловешка област с простраство около 390
кв.м. при съседи улица, С.Н.М., селската вада, Н.П. Н.и К.Л.П.парцела VІІІ-261
в кв.9а по рег.план на селото за сумата 780 лв. Преди изповядане на тази сделка
продавачът на този имот се е снабдил с нот акт за право на собственост върху
този недигим имот на основание обстоятелсвена проверка видно от нот.акт
№2/16.12.1968 г, приложен на л.23 от делото. В този нот.акт изрично е
отбелязано, че купувачът Х.В.Х., шофьор от същото село ****е построил със свои
средства и за своя сметка масивна жилищна сграда, лятна кухня и паянтов сайван.
Х.В.Х.е починал на 25.07.1997 година, видно от удостоверение за н-ци №159/27.02.2017
г., като е оставил за свои законни н-ци Д.Х.П. и В.Х.В.-негови дъщери.
Приложен е нот.акт за собственост върху
жилище и право на строеж върху държавна земя № 163 том 1 , дело № 355/1992
година на Районен съд-град Тетевен, съгласно който е признат П.Н.П. *** за собственик по наследство
, делба и отстъпено право на строеж върху държавна земя / Договор от 10.06.1962
година / на следния имот: Масивна жилищна сграда , построена върху парцел 7
пл.№ 262 от кв.9а по плана на село ****, област Ловеч и на правото на строеж
върху същия парцел , собственост на държавата.
По делото е представено Удостоверение за
наследници от 11.02.2016 година на Кметство село *****, съгласно което П.Н.П. *** е
починал на 13.11.2015 година, като е оставил за свои законни наследници В.П.П., Ц.П.П. и П.П.П..
На л.192 от делото е приложен акт
№2853/26.02.2013 г, съгласно който на основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС е актуван
като частна общинска собственост част от УПИ VІІІ 261 в кв.9а с площ от 60
кв.м. целият с площ от 461 кв.м. в с.*****, Ловешка област одобрен със заповед
№1534/1965 г. при граници улица о.т.62-65 УПИ Х-263 улица о.т. 60-61 и УПИ ІХ
260 и като съсобственици са посочени н-ци на Христо Василев Пристов н.а.
№62/16.12.1968 г.
Със заповед №187/9.04.2013 г. на
Община-Тетевен е наредено да се извърши прекратяване на съсобствеността между
Община-Тетевен и н-ци на Х.В.Х.б.ж. на с.*****, Ловешка област чрез изкупуване
на частта на Общината, представляваща част от УПИ VІІІ-261 в кв.9а по ПУП на с.****с
площ от 60 кв.м. актуван с АОС №2853/26.02.2013 г, срещу заплащане от страна на
купувачите на сумата 710 лв. по посочената банкова сметка, ***,24 лв ДДС и
21,30 лв. местен данък и 14,20 лв режийни разноски.
Представен е Договор № 151 за продажба
на недвижим имот-частна общинска собственост от 22.05.2013 година, вписан в Агенция по
вписванията-Тетевен под № 95 , том 4 , дв. рег. №1060/2013 година, съгласно който Община Тетевен е прехвърлила на Д.Х.П. и В.Х.В. собствеността върху
недвижим имот представляващ придаваема се част към УПИ-8-261 в кв.9а по ПУП на
село ****, област Ловеч с площ от
По делото е приложен Договор за изработка на
инвестиционен проект от 21.02.2013 година, съгласно който В.Х.В. е възложила на „Мегалит Инвест” ООД-град София да изработи инвестиционен проект
за обект „Преустройство и смяна на предназначението на жилищни сгради в „къща
за гости” с местоположение на обектите УПИ VІІ-261 кв.9а по плана на с.*****,
Лов.област, като цената е посочена в приложение №1, което е неразделна част от
договора по банкова сметка. *** №1 е посочено, че първото плащане се равнява на
2500 лв. без ДДС, второто плащане се равнява на 2 150 лв. без ДДС и
третото плащане се равнява на 850 лв. Отделно е посочена и цената на
допълнителната документация, а именно 250 лв. доклад оценка за съответствието
на енергийната ефективност и 300 лв за геоложки доклад или общо сумата възлиза
на 6050
лева. Приложен по
делото е договор за геодезически и проектански услуги от 19.01.2015 г., сключен
между В.Х.В. и дружество”ДД”ООД-гр.Тетевен, с който тя е възложила на фирмата
да извърши следните услуги във връзка с реализирането на обект УПИ VІІІ-261
кв.9а по плана на с.*****, Ловешка област, а именно оцифряване на действащия
кад. и рег.план за имота, заснемане за нанасяне в кад.основа на стградите и
оградите за имота, изготвяне на екзекутивната документация за регистрация в
кад. и рег.план и консултнатски услуги по послеващи процедури а имота. За
работата по договора възложителя е заплатил на изпълнителя сумата 1780.43 лева съгласно приложените вносна
бележка на л.43 от делото и фактура №1273/1.02.2017 г. Извършено е и
кадастрално заснемане на сграда-гараж от „ДД”ООД с възложител Василека В., приложен
на л.45 от делото.
На л.10 по делото се съдържа Констативен акт №006/ 17.09.2015 година, от който се установява, че обект „Гараж”, намиращ се в с.****е разположен върху част
от земя закупена от В.Х.В. и Д.Х.П. ***, съгласно Договор за продажба на недвижим имот-частна
общинска собственост ,вписан в Агенция по вписвания-Тетевен под № 95 том 4 дв. Рег.№
1060/2013 година и върху част от земя публична общинска собственост- „Общинска
вада" и тротоарно пространство. Посочено е, че ползвател на гаража е П.Н.П.,***, като
наследник на Ц.К.Н., съгласно представен договор за отстъпено право на строеж
върху държавна собственост от 10.06.1962 г. Отбелязано е, че няма строителни
книжа и документи, но има представени декларация №906/30.04.1977 г. и
декларация №46/17.07.1985 г, с които е дадено съгласие обект „гараж” да се
изгради от Ц.К.Н./майка на П.Н.П./. Посочено, е че са нарушени разпоредбите на
чл.137 ал.3 и 148 ал.1 от ЗУТ, чл.55 и чл.57 от ЗТСУ, както и, че има становище
от 8.05.2015 г. за приложимостта на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ издадено от
гл.архитект на Община-Тетевен.Подписан е от присъствалите на проверката лица П.Н.,
В.В. и Д.П., както и от констатиралите незокнонния строеж Ц.В. и инж.Б..
На л.185 от делото е приложена Заповед № 609/21.10.2015
година на Кмета на Община Тетевен, от която се установява, че е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Гараж" , разположен върху част от земя, закупена от В.Х.В. и Д.Х.П. ***, съгласно Договор за продажба на
недвижим имот-частна общинска собственост, вписан в Агенция по
вписвания-Тетевен под № 95, том 4 , дв. Per. №1060/ 2013 година и
върху част от земя публична общинска собственост-„Общинска вада" и
тротоарно пространство.Определен е едномесечен срок от влизане в сила на
заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото със същата премахване. Тази заповед е връчена на 26.10.2015 г. с писмо изх.№ М-279/32/ от 21.10.2015
година на П.Н.П..
Обжалвана е от него пред Административен съд-град Ловеч, по повод на която жалба е образувано адм.дело №254/2015 година, което е приложено по настоящето
дело. Постановено е влязло в сила Решение №128/26.08.2017
година, с което е отменена Заповед № 609/21.10.2015 година на Кмета на
Община Тетевен, с която
е наредено да бъде премахнат незаконен строеж : гараж, разположен върху част от земята, закупена от В.Х.В. и Д.Х.П. ***,
съгласно Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост,
вписан в Агенция по вписванията-Тетевен под № 95, том 4, дв. Рег.№ 1060/2013 година , и
върху част от земя публична държавна собственост-„Общинска вада" и
тротоарно пространство.
За правилно решаване на спора по делото е назначена
съдебно -техническа експертиза от страна на ТРС, извършена от вещо лице Костадинов. От представеното по делото безпристрастно и
компетентно изготвено заключение,
съдът установява, че отразеното в констативен акт № 006/17.09.2015 година е вярно в
действителност, но съгласно оригиналния регулационен план на село ****от 1965
година, процесният гараж е
изграден в парцела 7-262 в кв. 9 а и върху част от тротоара. Вещото лице е заключило, че този
строеж няма характер на търпим строеж, тъй като липсват издадени строителни
книжа и е в
несъответствие с действащия ПУП-ПР одобрен със заповед №2/2.01.1967 г. В
заключението е отразено, че старият рег.план на с.****е от
За установяване на обективната
истина са разпитани
по делото свидетелите М.Б.Н., М.П. М.- син на първата ищца, Ц.Г.Ц. и И.М.Г.. Първите двама заявяват, че процесният гараж е
изграден в имота на ищците, а вторите двама, че гаражът е изграден в имота на П.Н.П. и същият е извършил
строителството му през 1984 година.
Назначена от съда е и
съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за размера на
обезщетението, претендирано от ищците за пропуснатите ползи от техния имот, за
времето от 23.05.2013 г. до 23.11.2017 г. което е изготвено от вещо лице
инж.Минчев. Той е дал заключение на база месечна немна цена за процесния имот в
размер на сумата 947,30 лв.
При тези доказателства
настоящата инстанция намира, че е предявен от В.Х.В. ЕГН ********** *** и Д.Х.П.
ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.109 ал.1 от ЗС да бъдат осъдени В.П.П. ЕГН **********, Ц.П.П. ЕГН ********** и П.П.П. ЕГН **********
*** да премахнат незаконно построения ГАРАЖ с площ от
За да бъде уважен негаторният иск
с правно основание чл.109 от ЗС ищците следва да докажат посредством пълно и
главно доказване, че са собственици на процесния имот УПИ VІІІ-261в кв.9а по
плана на с.*****, Ловешка област, както и, че ответниците със своите действия
или бездействия им пречат да упражняват своето право в пълен обем. В случая
ищците твърдят, че наследодателя на ответниците е построил незаконен гараж,
който попада в тяхното придаваемо място, закупено с договор №151/22.05.2013 г.
от Община-Тетевен и той им пречи да осъществят инвестиционното си намерение да
извършат ново строителство, като преустройство на съществуващи в имота сгради
за селски туризъм. След анализ на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза, настоящата инстанция счита, че
ищците не са доказали правото си на собственост по отношение на частта от
имота, в който е построен незаконния гараж на ответниците. В случая предвид
направените от вещо лице Костадинов констатации относно допуснатата от
техническите органи на Община-Тетевен грешка при изготвяне на скиците на база
погрешно отразяване на настъпилите регулационни промени в плана се установява,
че Община-Тетевен не е била собственик на тези 60 кв.м. които са закупени от В.В.
и Д.П. с договор №151/22.05.2013 . Тази част от имота е собственост на
наследодателя на ответниците, след като е била придадена по
дворищно-регулацинния план с изменението му със заповед №2/2.01.1967 г. и по
силата на чл.39 ал.3 от действащия тогава Закон за планово изграждане на
населените места.. Следователно от заключението се установява, че процесният
гараж не попада в собственият им имот и по този начин не е налице първата
предпоставка за уважаване на негаторния иск, а именно ищците да са собственици
на твърдяното от тях основание. След като Община-Тетевен не е собственик на тази
част от имота, където е построен незаконния гараж, то тя не би могла и да го
продаде на ищците. За пълнота следва да се отбележи, че действително
построеният от наследодателя на ответниците гараж е незаконен, но сам по себе
си този факт не води до основателност на иска по чл.109 от ЗС. Последователна е
практиката на ВКС в решения №20/29.01.09 г. по гр.д.№6259/07 г. и
р.№139/25.06.2019 г. по гр.д.№457/09 г. на ВКС, че незаконността на извършеното
строителство не обосновава необходимостта от премахването му по реда на чл.109
от ЗС, стига да не пречи на упражняването на правото на собственост. Освен това
трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост
на ищеца и поведението на ответника и ако ищецът е дал съгласие за създаване на
състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да
упражнява своите права, то искът по чл.109 е неоснователен, тъй като липсва
причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение. С
други думи в случая е налице дадено съгласие посредством представени две
декларации от наследодателя на ищците Христо Василев на майката на
наследодателя на ответниците Цветанка Кънчева да се изгради гаража на
граничната линия, като такова съгласие е дадено и от ОНС-с.****от 14.04.21977
г. на л.150 по делото-да се построи гараж на граничната линия на п.VІ-общ. В
този смисъл е и решение №34/24.02.2015 г. по гр.д.№5239/14 г. на ВКС.
При тези съображения поради липса на
една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на негаторния иск, а
именно наличие на собственост на въззивниците по отношение на спорния имот, а
от друга страна наличие на съгласие за построяване на гаража от съседите на въззиваемите
на граничната им линия, то той следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид отхвърляне на иска с правно
основание чл.109 от ЗС, то съдът счита, че не са налице предпостваките за
уважаване и на иска по чл.45 от ЗЗД за осъждане на въззиваемите-ответници да
заплатят на въззивниците-ищци сумата в размер на 1780,43 лева, представляваща претърпени от тях вреди, свързани
със заплащане на услуга геодезическо заснемане в резултат на бездействие и
противоправно поведение от страна на ответниците, както и им заплатят сумата 1540 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от
При така описаните данни
настоящата инстанция счита, че решение №192/18.12.2017 г. на Тетевенски районен съд, постановено по
гр.д.№114/17 г. е правилно и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено предвид съвпадане на правните
изводи и на двете инстанции.
При този изход от процеса въззивниците следва да заплати на въззиваемите
400 лв. разноски за
настоящата инстанция представляващи адвокатско възнаграждение по представен
списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 15.02.2018
г.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение №192/18.12.2017 г. на Тетевенски районен съд, постановено по
гр.д.№114/17 г
ОСЪЖДА В.Х.В. ЕГН ********** *** и Д.Х.П. ЕГН ********** *** да
заплатят на В.П.П. ЕГН **********, Ц.П.П. ЕГН ********** и П.П.П. ЕГН **********
*** разноските по делото за въззивна инстанция в размер на 400 лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.