№ 49
гр. Русе, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОК.ЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на сеК.етаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500702 по описа за 2021 година
за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по обща въззивна жалба, подадена от К.. Й. П., ЕГН:
**********, и М. Т. П., ЕГН: **********, и двете с адрес гр. Р., и ""К., ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. Р., представлявани от адв.
К.К. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Р., против Решение №
260489/29.06.2021 г. по гр.д. № 5681/2020 г. на РС – Русе, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателите искове да бъде признато за
установено, че не съществува учредено ипотечно право в полза на
"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *****, съгласно договор за
учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № ***, том VI, рег. №
11581, дело № 1117/2008 г. и съгласно договор за учредяване на ипотека,
сключен с нотариален акт № 66, том IV, рег. № 7840, дело № 632/2009 г.,
върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *****.1.27, находящ
се в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
*****.1.14, находящ се в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в
1
поземлен имот с идентификатор *****, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБКЕТ с
идентификатор *****, находящ се в гр. Р., обект 3 в самостоятелна сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост. Районният съд правилно приел, че с
учредената с нотариалния акт от 2008 г. ипотека същата разпростирала
действието си само по отношение на поземления имот, тъй като нямало
постигната договореност ипотеката да разпростира действието си и върху
приращенията на имота под формата на новопостроени сгради. Поради това и
подновяването на ипотеката на 19.11.2018 г. също не засягало
новопостроените сгради. Така, от една страна, съдът формирал воля за
основателност на предявените от жалбоподателите искове за липса на
ипотечно право съгласно договора за учредяване на ипотека, сключен с
нотариален акт № ***, том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008 г., поради
което е следвало да ги уважи, а не отхвърли. Изводите на районния съд по
отношение договора за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт №
66, том IV, рег. № 7840, дело № 632/2009 г. В този нотариален акт било
записано, че ипотеката обхващала всички приращения и подобрения в
описаните в него поземлени имоти, като не били посочени „бъдещите
такива“. Тълкуването на волята на страните при сключването на договора за
ипотека налагало извода, че в предмета на обезпечението били включени
подобрения и приращения, извън подробно посочените, съществували към
момента на сключване на договора, но не и бъдещи такива. Поради това
ипотеката не разпростирала действието си върху обектите, собственост на
жалбоподателите, построени след учредяването . Тази ипотека била
подновена с молба, вписана в СВ – Русе под вх. рег. № 13000/03.10.2019 г.,
подадена от ипотекарния К.едитор "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"
АД, като ипотеката била подновяването било само на конК.етно изброените в
молбата недвижими имоти. Върху ПИ с идентификатори ****и ***** било
поискано подновяването само за 97,42%. Не било поискано и не е било
вписвано подновяване на ипотеката върху приращения, подобрения, сгради
или самостоятелни обекти в сгради. Така, дори и да се приемело, че с
нотариалния акт от 2009 г. са били учредени ипотеки върху собствените на
жалбоподателите самостоятелни обекти в сгради, то поради неподновяването
2
им ипотечното право е било погасено автоматично след изтичането на 10-
годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. От своя страна ипотекарният К.едитор
поискал и било вписано само частично подновяване на ипотеката от 2009 г.,
рамките на което били очертани от него, а именно само върху 97,42% от
поземлен имот с идентификатор *****. Докато при учредяването на
ипотеката поземлените имоти са били празни, то при подновяването
новопостроените сгради са били завършени в груб строеж, което означавало,
че ипотекарният К.едитор следвало да индивидуализира самостоятелните
обекти по отношение на които искал подновяване на ипотеката, съществували
в деня на вписване на подновяването. Тъй като разпоредбата на чл. ***, ал. 2
ЗЗД изисквала ипотеката да бъде учредена върху имоти, съществуващи към
момента на учредяването под страх от недействителност на същата, то
следвало да бъдат описани конК.етните им характеристики, като, с още по-
голяма сила, това изискване на закона следвало да бъде спазено и при
подновяването на ипотеката. Жалбоподателите освен това придобили
процесните недвижими имоти в рамките на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, като
дружеството прехвърлител не било страна по нотариалния акт за
учредяването на ипотека. При преК.атено ипотечно право по отношение на
процесните имоти на основание чл. 172, ал. 1 ЗЗД спрямо жалбоподателите
повторно вписване на неподновена ипотека не било допустимо, поради
нарушаване изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД същата да бъде учредена върху
имоти, които към деня на учредяването принадлежат на ипотекарния
длъжник. Моли за отмяната на първоинстанционното решение и за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът Р. ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. С., не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът "ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *****, чрез юрк. А.А. със съдебен адрес гр.
С. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който счита същата за
неоснователна. Неоснователни били доводите на жалбоподателите досежно
непроизнасянето на районния съд за неразпростирането на ипотечните права
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по отношение на имотите. При
така определеният от ищците кумулативен исков петитум, неразграничаващ
ипотечните права по учредената ипотека с нотариалния акт от 2008 г. от тези
3
по нотариалния акт от 2009 г., изводът на първата инстанция, че
установяването на ипотечни права поне на единия от двата акта е основание
за отхвърляне на исковата претенция, е правилен. Съдът правилно приел, че
договорната ипотека обхващала не само поземлените имоти с
идентификатори ****и *****, но и всички бъдещи приращения и подобрения
в тях, като изложените мотиви в тази насока не будели съмнение за
противния извод. Доводите на жалбоподателите за това, че подновяването на
вписаната ипотека не обхващало приращенията и подобренията в имота, тъй
като не били конК.етизирани, били неоснователни, тъй като с молбата за
подновяване на ипотеката не се вписвала нова ипотека, а само се отбелязвало
нейното подновяване. Същото не можело да излезе извън обхвата на
осъщественото вписване преди 10 години, но би могло да държи сметка за
настъпилите във времето частични заличавания върху идеални части от
ипотекираните поземлени имоти. Чл. 18 от ПВп не въвеждал специални
изисквания изрично да се описва предмета на ипотеката, за който се извършва
подновяването, поради което следвало обосновано да се приеме, че
подновяването е за всичко, което е било предмет на първоначално учредената
ипотека, освен ако молителят не бил посочил друго. Никъде ипотекарният
К.едитор не изразявал съгласие вписването да не продължи да се разпростира
върху която и да е било уговорка или условие по първоначално вписаната
договорна ипотека. Тази молба освен това нямала самостоятелно правно
битие – тя цели да поднови за нов 10-годишен срок вече вписани права в
полза на ипотекарния К.едитор, поради което тя се отбелязвала, според чл. 18,
ал. 3, изр. 2 ПВп, към вписания вече ипотечен акт. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно обстоятелството, че ищците К. и М.П. са
4
собственици на самостоятелен обект с идентификатор *****.1.27, находящ се
в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****, и самостоятелен обект с идентификатор *****.1.14,
находящ се в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор *****, докато третият ищец - ""К., е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се в гр. Р., обект 3 в
самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
**** От доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт № ***,
том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008 г. е била учредена договорна ипотека
върху поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Р.,
представляващ урегулиран поземлен имот с предназначение за жилищно
строителство и обществено обслужващи сгради, като в ипотечния акт са
посочени изрично построените самостоятелни обекти в този имот.
Установява се, че с нотариален акт № 66, том IV, рег. № 7840, дело №
632/2009 г. е учредена договорна ипотека върху поземлени имоти с
идентификатори ****и *****, като изрично е посочено в нотариалния акт, че
ипотеката обхваща и всички приращения и подобрения в тях. От молба за
подновяване на договорна ипотека с номер от входящия регистър
13000/03.10.2019 г., подадена от ипотекарния К.едитор "ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и вписана в СВ – Русе става ясно, че ипотекарният
К.едитор "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е поискал подновяване на
учредените договорни ипотеки, включително и на поземлените имоти с
идентификатори ****и *****, в които са разположени самостоятелните
обекти, собственост на жалбоподателите ищци. Същата била вписана само по
отношение на 97,42% от тези имоти, без да бъдат конК.етизирани какви
отделни самостоятелни обекти се намират в тях.
Изводът на районния съд за това, че учредената с нотариален акт № ***,
том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008 г. договорна ипотека върху поземлен
имот с идентификатор ***** не обхващала приращенията и подобренията в
него не е съвсем прецизен, доколкото с този ипотечен акт са посочени
конК.етни самостоятелни обекта, които по своя характер биха представлявали
приращения и подобрения и е направено изрично отбелязване, че ипотеката
обхваща и построените в имота сгради. Това обаче е без значение за
правилността и изхода на делото, тъй като с нотариален акт № 66, том IV, рег.
№ 7840, дело № 632/2009 г. са били учредени договорни ипотеки върху
5
поземлени имоти с идентификатори ****и *****, в които попадат съответно
самостоятелен обект с идентификатор *****.1.27, находящ се в гр. Р., и
самостоятелен обект с идентификатор *****.1.14, находящ се в гр. Р., като
тези два обекта се намират в самостоятелна сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***** и са собственост на ищците К. и М.П.,
и самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се в гр. Р.,
представляващ обект 3 в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор **** който е собственост на ""К.. Правилни са
доводите на въззиваемия "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, че с
молбата за подновяване на ипотеката не се вписва нова ипотека, а само се
отбелязва нейното подновяване. То не би могло да излезе извън обхвата на
осъщественото преди 10 години вписване, но би могло, по изрично заявен
отказ на ипотекарния К.едитор, да обхване само част от обектите, върху които
е била учредена ипотеката, като това в настоящия случай е изрично посочено.
Изрично посочено е, че наложените ипотечни права върху поземлените имоти
с идентификатори ****и ***** обхващат същите не изцяло, а само до 97,42%,
което отново е в подК.епа на извода, че подробно описание на недвижимите
имоти, когато е налице настъпила промяна в ипотекиран недвижим имот
вследствие на построяване на несъществували към момента на учредяването
на ипотека сгради, не е необходимо. То не се налага дори и ако бъде взета
предвид цитираната от жалбоподателите разпоредба на чл. ***, ал. 2 ЗЗД.
Същата касае действието по учредяване на ипотека, като не би могло да се
приеме, че искането за подновяване на вече учредена ипотека следва да
отговаря на изискването за учредяване на нова такава, тъй като същото
представлява последващо действие, имащо за цел да установи
обстоятелството, че ипотекарният К.едитор не е загубил интерес към
обезпечението и същото все още му е необходимо за удовлетворяване на
вземането си. Възприемане на обраното виждане би приравнило тази
процедура в учредяването на нова ипотека, което не съответства на целта на
закона. Правилно въззиваемата банка е достигнала до този извод, извеждайки
аргумент от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, изр. 2 ПВп,
в което е посочено, че за подновяването се прави съответното отбелязване в
ипотечния акт, а не се създава отделно нов документ, който да е равнозначен
на новоучредена и вписана ипотека. В този смисъл молбата за подновяване на
дадена ипотека няма самостоятелно битие. Неоснователни се явяват също
6
доводите на жалбоподателите, че при подновяването на ипотеката
ипотекираните имоти следва да бъдат в собственост на ипотекарния длъжник,
а при прехвърлянето им подновяването не би могло да се извърши, тъй като
не можело да бъде учредена ипотека върху чужд имот. Това би обезсмислило
целия институт на ипотеката като вещна тежест, която следва имота
независимо от прехвърлянията, щом дори и при поискано подновяване
ипотекарният длъжник трябва да продължи да бъде собственик, за да може да
бъде валидно отразено подновяването според доводите на жалбоподателите,
като не отчита обстоятелството, че подновяването е едностранен акт на
заинтересованото лице, в този случай – ипотекарния К.едитор, а не договор,
по който наново следва да бъде постигнато съгласие чрез съвпадение на
волите. Обратно, когато ипотекарният К.едитор е решил да се откаже от част
от правата си, той следва да го заяви изрично, предвид необходимостта от
отразяване промяната във вече вписано обстоятелство, докато при
подновяване на ипотеката принципно не се отразява настъпила правна
промяна в ипотечното право – същото се подновява такова, каквото е било
към момента на учредяване, а в конК.етния случай в породилия го нотариален
акт изрично е посочено, че обхваща приращенията и подобренията в
конК.етно посочените недвижими имоти, които очевидно включват
новопостроените сгради и самостоятелните обекти в тях, каквито именно се
явяват и процесните такива. Подновяването на вече учредена ипотека не цели
изменение на съдържанието на ипотечното право такова, каквото е било
договорено към момента на сключването на договора между страните, поради
което не е необходимо изричното изброяване на това по отношение на кои
индивидуални обекти то ще се счита подновено и по отношение на кои не.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателите, че в акта, с
който се учредява ипотеката, трябва всички самостоятелни обекти да бъдат
предварително посочени. Съобразно съдебната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 111 от 25.07.2014 г. по гр. д. № 4005/2013 г., III
г.о., Определение № 90 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1239 / 2015 г., I т.о., и
Решение № 250 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 673/2014 г., IV г.о., когато предмет
на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира
действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на
новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при
сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие и
7
спрямо бъдещите приращения, каквото в настоящия случай, видно от
приложения нотариален акт от 2009 г., е налице. Пълната индивидуализация
на сградата и на отделните обекти в нея към момента на учредяване на
ипотеката е практически невъзможно, но доколкото застроеният имот по
приращение принадлежи на същия собственик и след застрояването
представлява единен обект на право на собственост следва да се приеме, че
изискването на чл. *** ал. 2 от ЗЗД е спазено чрез посочване на
местоположението, границите и площта на терена, както и на бъдещата сграда
в него. Ако бъде уговорено ипотеката да се разпростре и върху построеното,
няма да възникне неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот
включващ приращението, включително и когато построеното обхваща
множество отделни самостоятелни обекти, тъй като те ще са негови
неразделни части. Тяхната идентификация ще е възможна въз основа на
одобрения инвестиционен проект за застрояването му и
индивидуализиращите белези на терена. По този начин ще е налице
достатъчна яснота относно имотите, които са предмет на ипотеката. Щом при
учредяване на ипотеката не е необходимо бъдещите имоти да бъдат
посочвани, по аргумента за по-силното основание още по-малко такова
изискване следва да е налице и по отношение на молбата за подновяване на
ипотеката.
Неоснователни са наведените от жалбоподателите доводи, че ипотечното
право на банката – К.едитор спрямо притежаваните от тях недвижими имоти
е погасено.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗЗД действието на вписването на ипотеката
като елемент от фактическия състав трае десет години от деня, в който е
извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди
този срок да е изтекъл. В случай, че в този срок не се поднови вписването, за
К.едитора съществува правната възможност да извърши ново вписване.
Последиците на подновяването на ипотеката и новото вписване са
различни. Подновяване може да бъде извършено само ако десетгодишният
срок не е изтекъл, като в този случай защитата на К.едитора е най-пълна,
защото ипотеката запазва своето действие и своя ред и в новия десетгодишен
срок.
Ново вписване на същата ипотека се извършва след изтичане на десет
8
годишния срок, но в този случай за ипотекарния К.едитор може да настъпят
неблагоприятни последици, тъй като има период, през който ипотеката няма
действие и е възможно тогава да бъдат вписани нови ипотеки върху същия
имот или учредителят на ипотеката (длъжникът или третото лице,
ипотекирало своя имот за чужд дълг) да прехвърли собствеността върху
имота на трето лице. В тези случаи новото вписване няма да бъде
противопоставимо на вписаните преди това ипотеки, както и на извършените
междувременно разпореждания с имота.
В настоящият случай е налице хипотеза на подновяване на вписването на
ипотеката, а не е налице ново вписване, поради което не може да се приеме
тезата на жалбоподателите, че ипотечното право на банката – К.едитор е
погасено. Подновяването на вписването касае единствено срока на вече
вписана ипотека, поради което се извършва само въз основа на молба от
К.едитора с приложен към нея договор за учредяване на ипотека. Няма
изискване в закона да се индивидуализират обектите, които са възникнали
след нейното учредяване като приращения в имота. Подновяването на
вписването касае само продължаването на срока на ипотеката, поради което е
без правно значение настъпването на последващи промени в ипотекирания
имот. Подновяването на вписването следва да се извърши независимо от
настъпилата промяна в имота, в т.ч. при промяна на неговата
индивидуализация.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, защото не страда от наведените в жалбата пороци.
С оглед изхода на делото въззиваемите страни имат право на разноски.
Такива са поискани само от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и се
изразяват в искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лв., съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което същите следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран така, Русенският оК.ъжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260489/29.06.2021 г. по гр.д. №
5681/2020 г. на РС – Русе.
9
ОСЪЖДА К.. Й. П., ЕГН: **********, и М. Т. П., ЕГН: **********, и
двете с адрес гр. Р., и ""К., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. Р., ДА ЗАПЛАТЯТ на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. С., сумата от 120 лв. –
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10