№ 12003
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110116711 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с
чл. 26 ЗЗД за нищожност на договора за кредит - противоречие с добрите нрави,
заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143, ал.1 и ал. 2, т.12 ЗЗП .
Ищецът П. В. П. твърди в исковата молба, че на 23.1.2025г. сключил с
ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит, който сочи, че
съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че е извършил две плащания в общ размер
181,22 лева към предявяване на иска. Сочи, че не е могъл предварително да повлияе на
предвидената в договора клауза за застраховка, който договор бил еднотипен, изготвен
предварително от ответника. Клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователна
премия се счита за уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност, води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, като е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,4 ЗПК,
нарушена е императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като при посочване на
26,26 % ГПР не е посочено какви са взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му, което счита за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и води до
недействителност на целия договор. ГПР е посочен като 26,26 %, а ако в него се
включи и застрахователната премия и таксата за оценка на риска, предвидени в
договора, той ще надвиши 50 %. Цената на закупената стока е 1199 лева, в
погасителния план под главница е посочено 1361,95 лева, неясно как образувана. При
изложените твърдения, се предявява иск за признаване на договора за кредит за
недействителен. Направено е искане съдът да упражни служебен контрол върху
неравноправни клаузи, непосочени от ищеца, което е неоснователно, защото дали в
договора се съдържат неравноправни клаузи е предмет на иска, поради което съдът се
произнася само по въведените от ищеца твърдения.
Ответното дружество, в срока по чл.131 ГПК / отговорът е подаден в срок чрез
ЕПЕП/, е подал писмен отговор оспорва основателността на исковете, като сочи, че в
договора са посочени допусканията, формулата е императивно заложена в ЗПК, като
се счита, че дори ГПР да надвишава установеният в чл.19,4 максимум, то това
обстоятелство води до недействителност на клаузата, а не на целия договор, счита, че
1
има задължение да информира потребителя за размера на ГПР като годишен процент
от общия размер на кредита, а как е изчислен е уредено в закона, като посочването на
формулата би било безполезно за информираността на потребителя. Относно клаузата
за застраховка се сочи, че ищецът е изразил желание за сключване на застраховката,
която не е била задължителна при кредита, и същата е била сключена при
информирано съгласие на потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност,
не води до неравновесие между правата на ищеца и банката, като сочи, че
потребителят може да я прекрати, като получи възстановяване на застрахователната
премия, което било посочено в чл.10 ОУ на застрахователния сертификат. Твърди се,
че към подаване на отговора, на ответника са платени 271,83 лева, с които ответникът
сочи, че погасена 195,12 лева главница и 76,71 лева договорна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният установителен иск намира правната си квалификация в чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД. Основателността на исковата
претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, както и че общите условия са
предварително изготвени от кредитодателя. От своя страна, в доказателствената
тежест на ответника е да установи правопогасяващите си възражения, в това число, че
сключването на договор за застраховка не е условие за сключването на договора за
кредит, че потребителят има право да прекрати застрахователното правоотношение и
да получи обратно платени премии, за която правна възможност е уведомен.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения
на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между
страните, че на 23.01.2025г. чрез използване на средства от разстояние страните са
сключили договор за целеви потребителски кредит за закупуване на уред, като е
уговорено, че в тридневен срок от сключването средствата се предоставят на
потребителя по открита при ответника банкова сметка, при посочен общ размер на
кредита – 1 361,95 лева, дължима застрахователна премия на стойност от 157,55 лева и
застраховка Bank Пакет 1 уред в размер на 5,40 лева, посочен общ размер на кредита
1361,95 лева, посочена цена на стоката 1199 лева, при лихвен процент 23,64 %, ГПР
26,26 % и обща дължима сума от потребителя 1630,93 лева, при уговорен срок за
връщане на сумата до 25.07.2026 г. на 18 вноски съгласно погасителен план. В чл. 19
от договора е упоменато, че сключването на договора не е обусловено от сключването
на застраховка, а съобразно чл. 7.2.2 в случай, че такъв все пак е сключен, частта от
средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда
от кредитора за сметка на потребителя в полза на съответния застраховател. С чл. 18 е
уговорено, че предоставянето на обезпечение не е задължително.
Като писмено доказателство по делото е приобщен Сертификат №
140544160832025 за застраховки „Защита на кредита“ и допълнителни медицински
услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, сключени
между ищеца и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо
Застраховане, клон България“, осигуряващи застрахователно покритие срещу следните
рискове: смърт, трайно намалена или загубена работоспособност, временна
неработоспособност, нежелана безработица в резултат на уволнение, хоспитализация
над 3 дни, полагане на грижи за болен над 30 дни и защита на стоката, срещу
застрахователна премия на обща стойност от 162,95 лева.
2
Като приложение към исковата молба е представено и искане – договор за
предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти до ответното
дружество, касаещо откриване на разплащателна сметка, ведно с общи условия за
предоставяните платежни услуги.
От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са
налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в
приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание
на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на
изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора,
доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на
свободен избор на стоки и услуги от потребителя. Сред посочените реквизити на
договора за кредит от основополагащо значение е годишният процент на разходите –
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чрез който се предоставя информация на кредитополучателя за
размера на всички разходи по кредита, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите
задължения в съответствие с първоначално определените срокове.
Съобразно чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните
по делото може да се изведе обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по
ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. В чл. 10 от процесната сделка, както и в част III, т. 2 от СЕФ е отбелязано
единствено стойностният израз на ГПР – 26,26 % и общата дължима сума по кредита –
1 690,93 лева, без да може да се направи извод какви елементи включва последният, не
става ясно дали са включени застрахователните премии по сключените застраховки
„Bank Пакет 1 Кредит“ /18S/. Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на
потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. В тази
връзка, неоснователни се явяват доводите, наведени с отговора на исковата молба, че
императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява да бъде посочена единствено
стойността на ГПР. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за
инкорпорираните в него компоненти е от особено същество значение за интересите на
потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителят при
избор на финансов продукт и да му се позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само
стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви
разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на
Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според
която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени
3
необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР,
тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията
по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата
не е отбелязана.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В
този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Настоящият състав намира, че като
компонент в ГПР следва да бъде включена и застрахователната премия, защото
застрахователната премия отговаря на посочената легална дефиниция. С
определението по чл. 140 ГПК, обявено за окончателен доклад, в доказателствената
тежест на ответника е разпределено да установи твърденията си, че сключването на
договор за застраховка не е задължително условие за отпускането на кредита, за което
обстоятелство последният не е ангажирал доказателства. По аргумент от чл. 154, ал. 1
ГПК недоказаните факти следва да се считат за неосъществени в обективната
действителност.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че действително, в чл. 19 от
процесната сделка е посочено, че сключването на застраховка или участието в
застрахователна програма не се явява задължително условие за сключването на
кредита. Тази преценка обаче следва да се извърши, след като са изследвани всички
обстоятелства по сключването на въпросния договор, а не само въз основа на
съдържанието на предварително изготвените, едностранно от банката условия. При
съвкупния анализ на представените писмени доказателства може да се изведе
обоснован извод, че в разглежданата хипотеза възникването на застрахователното
правоотношение е условие за възникването на кредитното. Аргумент в тази насока е
обстоятелството, че размерът на дължимите застрахователни премии е предварително
определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и включен в
погасителните вноски. Отделно, от представения застрахователен сертификат се
установява, че застрахователните програми са насочени изключително към покриване
на застрахователния риск от неизпълнение, носен от кредитора, но не и чрез тях да се
предвижда възможността да бъдат репарирани евентуално възникнали за
застрахования потребител вреди. Застрахователната сума е приравнена на баланса по
кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, което изключва
каквито и да било плащания на застрахователно обезщетение към потребителя и
неговите наследници и приравнява застрахователното правоотношение на обезпечение
по кредита. Аргумент за задължителния характер може да бъде изведен и от
обстоятелството, че във формуляра на договора липсва представени условия относно
необезпечен кредит. Този извод не се променя от посоченото в чл. 18, че при
сключването на договора потребителят не е длъжен да предоставя обезпечения на
кредитора, доколкото както беше посочено, в процесната сделка не се съдържат
условия в подобна насока.
Същевременно, при анализ на приобщения по делото договор за кредит се
установява, че неправилно в стойността на главницата е включена не само цената на
уреда, за чието придобиване потребителят е кредитиран, но и застрахователната
4
премия и застраховката. Последните два компонента не би следвало да формират
размера на главницата, при положение че съобразно чл. 2.2 дължимите за тях суми
подлежат на превеждане в полза на застрахователя и кредитополучателят не се ползва
от тях. Характер на главница следва да има единственото заемната сума – паричните
средства, които се предоставят за ползване на потребителя. Включвайки сумите по
застраховката в главницата, кредиторът не само не предоставя коректна информация
на потребителя относно разходите по кредита, но води и до резултата, че върху
въпросните суми се начислява възнаградителна и мораторна лихва, каквито не му се
следват.
С оглед изискването по чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът да обсъди
всички доводи и възражения на страните, настоящият състав намира за необходимо да
изложи мотиви относно тезата на ищеца, че при включването на застрахователната
премия и такса за обслужване в размера на ГПР, неговата стойност би надвишала
императивно установената с чл. 19, ал. 4 ГПК. На първо място следва да се отбележи,
че в разглежданата хипотеза липсва уговорена такса за оценка на риска, каквото се
сочи в исковата молба. От друга страна, при изчисление с помощта на кредитен
калкулатор (при съобразяване и на дължимите такси по раздел I, чл. 7 от договора,
както и че кредитът се погасява на анюитетни вноски) размерът на ГПР възлиза на
50.41 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
надвишава петкратния размер на законната лихва за забава по просрочени задължения
в левове или във валута, определена с Постановление на Министерски съвет /основен
лихвен процент + 10 пункта/, който основен лихвен процент към датата на
сключването на договора по данни от интернет страницата на Българска народна банка
– 23.01.2025г., възлиза на 2.95. Следователно, при законна лихва в размер на 12.95,
петкратният размер на ГПР възлиза на 64,75 %, какъвто не се явява разглежданият
случай.
Само по себе си обаче некоректното посочване на ГПР се явява самостоятелно
основание за нищожност на потребителския кредит в цялост, доколкото годишният
процент на разходите е част от неговото съществено съдържание. Посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение, както непосочването на този
процент, поради което договорът следва да се счита освободен от лихви и разноски /в
този смисъл Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22/.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че от начина, по който е
посочен ГПР в договора за кредит, не може да се установи дали при изчисляването му
са били включени и таксите за поддържане на разплащателната сметка за усвояването
и погасяването на кредита, доколкото тези такси следва да се включват в общия
разход, освен ако не се установи, че сключването на такъв рамков договор е следствие
от свободния избор на потребителя /в този смисъл Решение от 21.03.2024г. по д. № С-
714/22/, какъвто
извод може да бъде направен от чл. чл. 7.2.1 и чл. 11.1 от процесната сделка.
Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11
ЗПК, тъй като противоречи на императивни разпоредби от закона, заобикаля ги и в
крайна сметка е в разрез и със законодателството, предоставящо защита на
потребителите, което обуславя последният да бъде обявен за недействителен с всички
произтичащи от това последици по чл. 22 ЗПК. Посочването на ГПР, който не отразява
точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин, както и непосочването на процент
въобще. Санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
5
разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира всички разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект / в този
смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. №
С-714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д. С-472/23г. на СЕС/. Следователно, при
недействителност на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита.
При този изход на спора по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 21.03.2025г., като в § II, чл. II, т. 4 е уговорено предоставянето
на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА от адв. Б. К.. За определянето
справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че
исковото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като
по въпросите за потребителските кредити е налице както изобилна съдебна практика
от национално ниво, така и обвързващи решения от наднационален характер. Отделно,
обемът на извършените процесуални действия от страна на доверителя инкорпорира
депозирането на искова молба и една допълнителна молба от 04.06.2025г. Предвид
изложените съображения и съобразявайки Решение по С-438/2022г. на СЕС и
Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на I т.о. на ВКС, настоящият
състав намира, че се дължи възнаграждение в размер на 400 лв. По делото ищецът е
извършил разноски за заплатена държавна такса за разглеждане на исковата претенция
в размер на 80 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Договор за потребителски кредит № ********* от
23.01.2025г., сключен между П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *, и „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54, да заплати на П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 80 лв.,
представляваща извършени деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54, да заплати на адв. Б. Д. К., с адрес: гр. Кърджали, ул. „Стефан Стамболов“ №
9, ап. 4, сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
безплатно предоставена правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6