Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета Христова
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 1819 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита от домашното насилие.
В ПлРС е депозирана молба от И.Т.Б.
с ЕГН ********** против С.Н.Б. с ЕГН **********, в която се твърди, че страните
са съпрузи и имат родени по време на брака си две деца – ***– родена на ***г. и
***– родена на ***г. Твърди се, че ответницата създала връзка с осъждан и
изтърпявал наказание в затвор човек, като на 07.05.2020г. отишла да живее при
него с децата. Твърди се още, че отвеждането на децата било съпроводено с
грубост и агресия, голямото дете се разплакало и казало, че не иска майка му и
баща му да се разделят; децата били сложени да седнат двете на предната седалка
до майката, която шофирала грубо и рисковано; пътували през нощта; били
отведени в друго населено място – в ***, без да се вземе съгласието на бащата.
Излага се, че били създавани пречки за бащата да види децата си след това.
Твърди се, че ги видял на 12.05.2020г. в ***; съжителят на ответницата отправял
заплахи и създавал пречки на бащата да чува децата си по телефон; майката не
полагала достатъчно грижи за тях.
Отправя се искане за предприемане на мерки за закрила на ищеца и децата ***Б.
и ***Б., по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Ответницата, лично и чрез пълномощника си ангажира становище, според което
молбата е неоснователна. Оспорва изложените от молителя фактически твърдения за
проявено от нейна страна поведение, представляващо вид насилие спрямо децата
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:
Безспорно е между страните и се установява от приложените
преписи на удостоверение за сключен граждански брак и такива за раждане,
издадени от Община ***, че молителя И.Б. и ответницата С.Б. са съпрузи от
2008г. и от брака си имат родени две деца – ***, родена на ***г. и ***, родена
на ***г.
От представените от молителя копия на жалба до ***и
Протокол от 18.05.2020г. на служител при същата прокуратура за уведомяване на
пострадал от престъпление, жалба до РП-*** с вх.№3142/2020г. и жалба до ДСП,
Отдел „ЗД” – *** се установява, че И.Б. се е обърнал към сочените институции с
твърдените и в настоящото производство обстоятелства.
Между страните е безспорно, че към момента на приключване
на съдебното дирене е налице висящ пред ПлРС спор за
родителски права.
Представените от молителя молби-декларации, изходящи от ***
Б., ***и ***имат характер на свидетелски показания и нямат доказателствена
стойност в настоящото производство, като представени в писмен вид. Доказателствена стойност имат събраните в хода на делото
гласни доказателства, възприети непосредствено от съда.
Представена е и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която
са изложени фактическите твърдения по молбата.
В о.с.з. на 10.06.2020г. са събрани гласни доказателства по
искане на страните, чрез разпита на свидетелите ***и ***- сочени от
молителя и ***и ***– сочени от ответницата.
Свидетелката ***– майка на ответницата, излага в
показанията си, че за случилото се на 07.05.2020г. разбрала от молителя И.Б..
Твърди, че вечерта на сочената дата той отишъл в дома им много разстроен и се
разплакал, като обяснил, че съпругата му го напуснала и тръгнала с непознат мъж
и децата, на които била обяснила, че тръгвали на екскурзия. Молителят им казал
също така, че бил заплашен от непознатия мъж, както и че не бил посегнал да
дърпа и вземе децата, за да не ги травмира.
Свидетелката ***излага в показанията си, че познавала
страните от м.октомври 2019г. и създали близки приятелски отношения. Сочи, че
през м.март 2020г. молителя й споделил, че съпругата му казала, че му била
изневерила. След това се чували често, като на 07.05.2020г., по време на
разговор с молителя, който споделял, че се притеснявал да не му вземат децата, той
изведнъж казал, че виждал техния автомобил пред дома им. След това спрял да
говори, но не прекъснал телефонната връзка и св.***чула разговор с участието на
непознат мъж, който казал „Дай да се разберем с добро… ***не ти ли е казала?”.
След това чула ответницата да казва „Това е положението, тръгвам си.”, а
молителят казал да се разберат по нормален начин като зрели хора. Св.***излага,
че не чула нищо повече, т.к. връзката прекъснала, но вечерта молителят й се
обадил, бил много разтревожен, обвинявал се, че не могъл да задържи децата,
казал, че голямото дете плакало.
Свидетелят ***твърди в показанията си, че на 07.05.2020г. отишъл
да вземе ответницата, т.к. били решили да живеят заедно. Излага, че докато
ответницата сваляла багажа дошъл съпруга й. Той не искал да я пусне и водили
разговор, при който св.***обяснявал за какво е дошъл, молителя реагирал бурно. Свидетелят сочи също, че през
това време децата били с майка им която сваляла багажа. Когато приключила с
това всички продължили разговора в присъствие на децата. Бащата не искал да
пусне децата, а майката категорично била заявила, че взела решение да го
напусне, като нямало обиди по време на разговора. След това ответницата качила
децата в колата и заминали за ***.
Свидетелката ***излага в показанията си, че е близка
приятелка на ответницата и тя й била споделяла, че се чувствала нещастна в
съжителството със съпруга си, както и че била намерила човек, с който се
чувствала по-добре и който се грижел за децата. Сочи, че молителката й била
споделила още, че си била тръгнала тихо и кротко, разбрали се със съпруга й и
живеела вече с другия човек, като не била споменавала да е имало караници или
някакви конфликтни ситуации при тръгването й.
Съдът кредитира свидетелските показания, т.к. в тях се
излагат лични възприятия, не противоречат помежду си, доколкото всеки от
свидетелите говори за различни обстоятелства, които е възприел.
По делото е постъпила образуваната при ДСП, Отдел „Закрила
на детето“ – *** преписка по повод жалбата на молителя от 18.05.2020г.
Преписката съдържа протоколи от проведени срещи с родителите и децата, като от
тях и изготвените по преписката социални доклади за оценка на постъпил сигнал,
е видно, че при проведения индивидуален разговор с детето ***, то споделило, че
е било свидетел на конфликтни взаимоотношения между родителите, докато са
живели заедно, както и споделило, че било разстроено от внезапното им
заминаване и плакало доста време. Не са отбелязани споделени от детето ***впечатления
за случилото се.
Постъпил е писмен социален доклад от ДСП, Отдел „Закрила на
детето”-***, изготвен по възлагане на съда за нуждите на настоящото
производство, в който отново се излагат констатациите за установеното по повод жалбата
на молителя, както събрани от майката данни за жилищни условия, трудова заетост
и случващото се в отношенията между родителите към момента, касаещо
споровете им за родителски права.
Постъпил е писмен социален доклад и от ДСП, Отдел „Закрила
на детето”-гр.***, в който е отразено установеното за настъпила фактическа
раздяла между съпрузите и споделеното от молителя за новото местоживеене на
съпругата му и неговите посещения там за срещи с децата. Сочи се също така в
доклада, че на 27 юни този родител бил взел децата със съгласието на майката и
при уведомяване на полицията, като от тогава били при него в гр.***.
Изложените в докладите констатации за условията на живот при всеки от
родителите, финансовото им състояние и подкрепата на близък родствен кръг,
както и за записване на децата на училище за предстоящата учебна година, са ирелевантни за настоящия спор, доколкото не се обсъждат
въпроси за родителски качества и възможности за отглеждане и възпитание на
децата.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А
съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗДН, молбата за издаване на заповед се
подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лица –
молителя и двете деца на страните, попадащи в законоустановения
кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния
срок по чл.10 от ЗЗДН.
При анализа на обсъдените доказателства, съдът
намира, че се установи, че на 07.05.2020г. ответницата С.Б. е напуснала
семейното жилище в гр.***, заедно с децата, отвеждайки ги в друго населено
място, в дома на новия й съжител. Установи се от гласните доказателства, че на
посочената дата е имало проведен разговор, свързан и със спор, по повод
напускането на съпругата и за местоживеенето на децата след раздялата. Съдът
обаче счита, че по никакъв начин не може да се направи извод от съвкупната
преценка на всички доказателства, че майката е имала поведение спрямо децата и
съпруга си, което да може да се квалифицира като физическо, психическо или
емоционално насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Не може да се приеме, че попада
в този обхват сама по себе си преживяваната от родителите и децата психическа
травма вследствие раздяла между съпрузите. Безспорно е, че съпътстващото
раздялата поведение може да осъществява физическа, вербална или психическа
агресия, но следва да се прави разлика между упражненото с подобно поведение
насилие и обичайната психотравма, преживявана от
участниците в такава житейска ситуация. Съдът намира, че в настоящия случай не
може да се приеме за установено извършването на конкретни действия от
ответницата на процесната дата, налагащи намесата по
реда на ЗЗДН с осигуряване на закрила на лица, които да могат да бъдат приети
за жертва на домашно насилие. Вярно е, че представената от молителя декларация
сама по себе си е годно доказателствено средство, но
в случая се изясни съществуването на изострени отношения между страните по
повод раздялата им и възникналите спорове за упражняване на родителските права,
което предпоставя, че преживяното от всеки от тях се
пречупва през призмата на собствена субективна оценка на фактите, при което те
не винаги могат да бъдат изложени обективно. Отделно от това, изложените от
молителя факти в декларацията, преценявани на фона на изяснената ситуация на
изострени отношения между съпрузи и родители, не обосновават извод за упражнено
домашно насилие.
Предвид изложеното съдът намира, че отправеното искане за налагане спрямо
ответницата на мерки за защита по реда на ЗЗДН се явява неоснователно и
недоказано и следва да се отхвърли като такова.
Предвид изхода на производството и
на основание чл.11, ал.3 от ЗЗСДН
молителя следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 25 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК молителя дължи на
ответницата и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.Т.Б. с ЕГН **********,
лично и като родител и законен представител на децата ***И.Б. с ЕГН **********
и ***И.Б. с ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие срещу С.Н.Б. с ЕГН **********, за извършено от нея
домашно насилие на 07.05.2020г. спрямо молителя и децата, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА, на основание
чл.11, ал.3 от ЗЗДН И.Т.Б. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК И.Т.Б. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Н.Б. с ЕГН ********** сумата от 200 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
***ски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: