О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 02.06.2021г. град
Стара Загора
Старозагорският административен съд,ІІІ състав, в закрито заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар и с участието
на прокурор
като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело
№ 317 по описа за
2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба от М.С.С. с адрес ***, ”Язовирно селище” блок 3, лично
и като представляващ „групата роми“, живеещи
в посочения блок против решение № 408, взето по протокол № 22, на проведеното
на 27.04.2021 година заседание на Общински съвет Казанлък, с което е прието да
се премахне сграда №3, в местност „ Язовирно селище”, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 38563.169.569.3 по КККР на с. Копринка. 2. Премахването на
сградата да се извърши незабавно след влизане в сила на решението и е възложено
на Кмета на община Казанлък да предприеме всички необходими действия по
премахване на сградата. Той обосновава правния си интерес от факта, че живее в
нея повече от десет години. Децата им учат в училището в с. Копринка и при
изпълнение на това решение образователния им процес ще бъде силно затруднен и
няма да могат да посещават училище. Ако бъдат изгонени, те нямало къде да живеят
и работят. От съда е поискано да се отмени оспореното решение, като
незаконосъобразно и необосновано.
Ответникът по оспорване –
Общински съвет – Казанлък
не взема становище по подадената жалба.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона, Старозагорският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от констативен протокол №КП1/28.11.2019 година въз
основа на заповед № 1838 /28.11.2019 година на кмета на община Казанлък е
извършена проверка на място и по документи на строеж Блок №3 с идентификатор
38563.169.569.3 по КККР на с. Копринка. Обектът представлява масивна жилищна
сграда – многопрофилна на 1 етаж, построена през 1950 година. В сградата има 8
самостоятелни апартамента. Сградата е изпълнена със стени от единични, плътни
тухли, дървен гредоред и дървена покривна конструкция, на която при извършения
ремонт преди около десет години на покрив са подменени носещи конструктивни
елементи и положени здрави циментови и тип „марсилски” керемиди. Носещите
тухлени стени са без пукнатини, с положена върху тях външна мазилка. Таваните и
стените са измазани, с положени тапети. Няма изпочупени и липсващи стъкла, стаите
са отоплени. Въз основа на този
констативен протокол и по доклад на кмета на община Казанлък по чл.64 от
Правилника и за организация и дейността на Общински съвет Казанлък е внесено предложение за премахване
на сграда частна общинска собственост,
застрашена от самосрутване и опасна за живота и здравето на гражданите. Според
изложеното в доклада комисията по чл.196,ал.1 от ЗУТ е извършила проверка на
строеж Блок №3 от „Язовирно селище” , находящо се в поземлен имот с
идентификатор 38563.169.568.3 по КККР на с. Копринка и е установила, че в
сградата живеят шест семейства без водоснабдяване, канализация, липсват
санитарни помещения. Сградата е подложена на естествено износване под влияние
на атмосферните условия. С покана № 22 на основание чл.23,ал.4,т.1 от ЗМСМА,
чл. 39, ал.1 и чл.39а,ал.1 от Правилника на ОбС Казанлък е свикано заседание на
Общинския съвет на 27.04.2021 година, като в точка 15 е предвидено да се
разгледа доклада на кмета на община Казанлък.
На проведеното
на 27.04.2021 г. 22-ро заседание на
Общински съвет Казанлък
(обективирано в Протокол № 22/27.04.2021 г. е прието
Решение № 408/27.04.2021 г. по т. 15 от дневния
ред със следното съдържание:
"На
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във
връзка с чл.8, ал.1 от ЗОС, чл.197, във връзка с чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ е
взето решение за премахване сграда №3, в местност „ Язовирно селище”, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 38563.169.569.3 по КККР на с. Копринка. и е
възложено на кмета да предприеме необходимите действия по премахване на
сградата, обезопасяване и възстановяване на терена.
Към административната преписка е приложен АОС № 10057 от
17.02.1995 година, от който е видно, че община Казанлък е собственик на
процесната сграда. М.С.С. е бил наемател на ап.4, бл.3, с. Копринка, местност
„Язовирно селище”, въз основа на договор за наем от 20.12.2019 година и анекс
от 21.01.2020 година и със срок на действие до 31.03.2020 година. Наемодателят
община Казанлък е уведомил наемателя, че поради изтичане на срока на договора
за наем последният следва да освободи предоставените му помещения. В противен
случай те ще бъдат иззети по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС.
Настоящият
съдебен състав, след анализ на така установената фактическа и правна обстановка
приема, че предявената жалба се явява процесуално недопустима, като подадена от
лице, чиято правна сфера не е засегната с обжалвания акт, което обстоятелство
се явява основание съгласно чл. 159, т. 4 от АПК за прекратяване на производството.
Съображенията на съда за това са следните:
В
случая, от описаната по-горе фактическа обстановка води
до извода,
че жалбоподателят
обосновава правния си интерес с прекратен договор за наем, ползване на общинско жилище повече от десет
години, като твърди, че при събаряне сградата той няма къде да живее със
семейството си.
Правото, което осигурява разпоредбата на чл. 120 от Конституцията, като обща клауза за обжалване от гражданите и юридическите лица
на всички административни актове, които ги засягат, е неприложимо по отношение
на конкретния обжалван административен акт. Анализът на установената фактическа
обстановка налага извод за липса на правен интерес у жалбоподателя да оспорва
процесното
решение на Общински съвет Казанлък.
Съгласно нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния
акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда
задължения. От друга страна, абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на
административен акт пред съда е наличието на интерес от обжалване. В случая оспореното
решение не засяга по какъвто и да било начин правната сфера на оспорващия, тъй
като той не само не е негов адресат, но и акта не засяга съществуващи негови
права, нито пък му създава задължения. Само когато за съответния субект е
налице правопораждащ, правопроменящ и правопогасяващ правото му юридически
факт, за него ще е налице правен интерес от оспорване на акта, с който се
извършва разпореждането, тъй като между органа – Общински съвет и лицето
(организацията) ще е налице материално административно правоотношение. По
принцип интересът следва да е правен, пряк и личен. Правен - когато се цели
премахване на неблагоприятни правни последици или постигане на благоприятни
правни последици за жалбоподателя. Личен - административният акт следва да
засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Пряк - когато с
административния акт се отнемат права или се създават задължения, без за това
да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт.
В конкретния
случай тези предпоставки не са налице за частния жалбоподател, който не е
обосновал и доказал факти, които да обосноват наличие на пряк и непосредствен
интерес от обжалване на административния акт. При липсата на засягане на
конкретни негови права и интереси, за него липсва правен интерес от оспорване.
В подкрепа на
извода за недопустимост на жалбата следва да се посочи, че като акт на
разпореждане за имоти общинска собственост, оспореното решение на общинския
съвет е взето в изпълнение на правомощията на органа по чл. 21, т. 8
от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
и следователно подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 8, ал. 11 ЗОС. Цитираният текст препраща към реда за оспорване, предвиден в чл. 45 ЗМСМА.
Субектите, които могат да оспорят решения на общинския съвет в тази хипотеза са
само областният управител и кметът на общината, както и прокурора в изпълнение
на правомощията по чл. 16 АПК.
Следователно лицето не попада в кръга на лицата, на които законодателят
предоставя право на обжалване на актовете на общинските съвети с такъв
характер, жалбата му е недопустима.
Освен това нормата на чл.
197 от ЗУТ дава право на собственика да
премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната)
администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и след одобряване
на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците,
а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след
съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 6. Общинският съвет има право да вземе такова
решение за разпореждане чрез премахване в качеството си на собственик. От друга
страна в производството по чл. 195, ал.6, т.1 за строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят премахването става въз основа на заповед на кмета. В това производство
страни са кметът на общината и собственикът на строежа. Наемателят, а още
по-малко лице с прекратен договор за наем няма право да оспорва събарянето на
строежа.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 159,
т.4 от АПК , съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата, М.С.С. с адрес ***, ”Язовирно
селище” блок 3 против решение № 408, взето по протокол № 22, на проведеното на
27.04.2021 година заседание на Общински съвет Казанлък, с което е прието да се
премахне сграда №3, в местност „ Язовирно селище”, находяща се в поземлен имот
с идентификатор 38563.169.569.3 по КККР на с. Копринка.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 317/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
СЪДИЯ: