Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.09.2018 год.
Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
на
четвърти септември две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Минчо Танев
Секретар:
Антония Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
номер 268 по описа на съда за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана
жалба от „Б. П.Г.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ******************, представлявано от
управителя С.А.Г., срещу наказателно постановление № 02/ 15.11.2017 год. на Директор
на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което
на основание чл. 23, вр. чл. 10, ал. 8 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие (ЗУЧК) на „Б.П.Г.“ ООД,
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 8 от Закона за
устройство на черноморското крайбрежие.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като дружеството жалбоподател не е
нарушител. Навеждат се доводи за допуснати в хода на производството съществени,
процесуални нарушения, водещи. Иска се от съда пълна отмяна на атакуваното НП.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник.
Пледира НП да бъде отменено.
Ответникът
по жалбата, редовно призовани, се представляват от упълномощен представител-
адвокат. Пледират за потвърждаване на НП.
По
делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е концесионер, съгласно договор сключен на
15.07.1999 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството на
основание чл. 18 от Конституцията на Република България, Закона за концесиите,
Решение № 238 от 15.04.1999 г. на Министерския съвет, обн. ДВ, бр. 39 от 1999
г. и т. 1 и т. 4 на Решение № 451 от 25.06.1999 г. на Министерския съвет, обн.
ДВ, бр. 61 от 1999 г. с които на дружеството е предоставено особено право на
ползване- концесия, върху част от крайбрежната плажна ивица на Република
България- изключителна държавна собственост, индивидуализирана като „Морски
плаж- „Приморско - север“, в рамките на концесионната територия, определена с
Решение № 238 на Министерския съвет от 15.04.1999 г.
В тази връзка, на място на плажа, бил извършен
геодезически мониторинг, състоящ се в замервания с измервателна апаратура- GPS приемници. За резултата от извършената проверка на място на 02.08.2017
г. и на 18.08.2017 год. установените несъответствия при извършеното с измервателна
техника геодезическо измерване на общата площ на поставените върху морския плаж
допълнителни търговски площи около заведенията за бързо хранене е съставен
констативен протокол № 17 от 18.08.2017 г.
Установено било, че дружеството жалбоподател е поставило
върху морски плаж "Приморско – Север“ преместваеми обекти и съоръжения на
обща площ от 435 кв.м. както и допълнителни търговски площи около заведенията
за бързо хранене, като заетата площ е 749 кв.м. Съгласно издадените разрешения
на дружеството, допустимата и одобрена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството на 19.12.2014 г. със схемата по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧУК площ
за заемане е 535 кв.м.
Описаното,
мотивирало актосъставителят да състави акт за установяване на административно
нарушение № 03/ 18.10.2017 г. връчен на 18.10.2017 г. на С.А.Г..
Наказващия орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано но не, по същия
като в АУАН начин. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл.
10, ал. 8 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие и го санкционирал
на основание чл. 23 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, като
наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 10000,00 лева.
Изложената фактическа обстановка,
съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя, които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус, съда съобрази следното:
Данните по
делото сочат, че първоначално е бил извършен геодезически мониторинг на
02.08.2017 г. когато е констатирано, че дружеството е поставило върху морски
плаж "Приморско – Север“ преместваеми обекти и съоръжения на обща площ от
435 кв.м. както и допълнителни търговски площи около заведенията за бързо хранене,
като заетата площ е 749 кв.м. Допустимата и одобрена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството на 19.12.2014 г. със схемата по чл. 13,
ал. 3 от ЗУЧУК площ за заемане е 535 кв.м.
Съдът обаче намира
за основателни мотивите на жалбоподателя, относно некоректното посочване на
площта на морски плажа. Според чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК към обектите за бързо
обслужване по ал. 4, т. 2, буква "б" се допуска ползването на
допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7, която не
може да заема повече от 2 на сто от площта на морския плаж. Имат се предвид
обекти за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване. Според
§
1, т. 7 от ДР на ЗУЧК "Допълнителна търговска площ" е част от
площта на морския плаж около преместваеми обекти за бързо хранене по чл. 10,
ал. 4, т. 2, на която се допуска разполагане на преместваеми подиуми с тенти,
чадъри, шатри и други слънцезащитни устройства с маси и столове за консумация.
Следователно, от съществено значение за установяване евентуално извършено
нарушение на посочената норма е точното определяне размера на площта на морския
плаж, към която следва да се отнесе площта на обектите по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Не определянето на
точната площ на плажа съставлява съществено нарушение на материалния закон,
което не може да бъде санирано в хода на производството пред съда.
В настоящия
случай, видно от приложения и приет като писмено доказателство Технически
доклад от мониторинг на морски плаж "Приморско-север" извършващия мониторинга
е посочил няколко площи на този плаж – по предоставените данни от концесията
(от концесионния договор) и такива получени от извършения мониторинг. Анализът
на така посочените данни удостоверява наличието на съществени различия, а
именно: съгласно договора за концесия, общата площ на плажа е 184441 кв. м.
докато мониторинга е изчислил обща площ 190337 кв. м. т.е. 5896 кв. м. в
повече. Отново, видно от същия доклад, по договора за концесия, активната
плажна площ е определена на 24896 кв. м. докато мониторинга е изчислил такава
площ в размер на 45759 кв. м. т.е. отново с 20863 кв.м. в повече. В мотивите на
оспореното наказателно постановление, административнонаказващия орган е приел,
че в резултат на извършения на място геодезически мониторинг е установено, че жалбподателя
е поставил върху морския плаж около заведенията за бързо хранене допълнителни
търговски площи в размер на 749 кв. м. Както в наказателното постановление,
така и в цялата административнонаказателна преписка липсва индиция, върху коя
точно обща площ на плажа е изчислено така определеното процентно съотношение –
дали върху площта на плажа по концесионен договор или върху площта на плажа от
мониторинга. Така посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, които ограничава правото на санкционираното лице да
организира адекватна защита по фактическите констатации, обективирани в
наказателното постановление.
Анализът на
горните факти и обстоятелства обосновава извод, че в хода на извършения
мониторинг на морски плаж „Приморско-север“ некоректно е определена общата площ
на плажа (наличието на различия между площите по договора за концесия и от
извършеното измерване), което обстоятелство неминуемо е указало влияние и при
изчисляване на процентното съотношение на площта на обектите по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК, към общата площ на
плажа.
Именно поради тези
противоречия в определената площ на морски плаж "Приморско-север" не
може на практика да се определи дали наистина е налице осъществено от ответното
дружество административно нарушение, поради което съда приема, че наказателното
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на
задължението по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, поради което същото следва да бъде отменено /Вж. Решение № 1885 от 10.11.2017 г. на АдмС
- Бургас по к. а. н. д. № 1900/2017 г./.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 02/ 15.11.2017 год. на Директор на дирекция „Управление на
морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на основание чл. 23, вр.
чл. 10, ал. 8 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на „Б.П. Г.“ ООД, ЕИК ************, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл.
10, ал. 8 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: