Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят М. В. Х., с ЕГН * от гр.В.Т., с жалбата си до съда оспорва Решение №... от ..2.2012 г. постановено от Великотърновския районен съд по гр.д.№... по описа на съда за 2012 г.С обжалваното решение съдът е приел за установено на основание чл.415 от ГПК,че М. В. Х. дължи на „ОБЕДНЕНА Б. Б.” гр.С. сума в размер на 533,71 лв, от която 421,38 лв главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD от ...2005 г.;сумата 93,95 лв договорна лихва от 08.02.2010 г. до 01.09.2011 г.;сумата 18,37 лв наказателна лихва от 08.02.2010 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-02.09.2011 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№.../2012 г. по описа на ВТРС.Жалбоподателят е осъден със същото решение да заплати на насрещната страна разноски по делото в общ размер на 145 лв. В жалбата се развиват съображения за неправилност на постановеното решение.Неправилно съдът е приел според жалбоподателя, че договорът за издаване на кредитна карта от ...2007 г. е подновен автоматично за срок от нови две години.Твърди, че не е получавал нова кредитна карта на тази дата.При това банката не е изпълнила задълженията си по договора.На следващо място жалбоподателят твърди, че на ...2010 г. е изплатил на ищеца сумата 640 лв по кредитната си карта.С това е погасил всички свои задължения по договора за кредит.Съдът неправилно бил приел, че това плащане е отчетено по сметките на банката.Вещото лице не твърди в заключението си, че е взело предвид това плащане.Лихвите също били изчислени от дата, предхождаща датата на това плащане.Счита, че експертизата не трябва да бъде кредитирана, тъй като са налице непълни данни при изчисляване на задължението му.Тези изчисления са към датата ...2012 г., а не към датата на последното му плащане-...2010 г. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът.Не претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на ответника. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение Великотърновският районен съд е уважил исковата претенция на „О. Б. Б.” гр. С., като е приел за установен спрямо ответника М. В. Х., че същият дължи на банката-ищец сума в размер на 533,71 лв, от която 421,38 лв главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD от 28.11.2005 г.;сумата 93,95 лв договорна лихва от 08.02.2010 г. до 01.09.2011 г.;сумата 18,37 лв наказателна лихва от 08.02.2010 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-02.09.2011 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№.../2012 г. по описа на ВТРС.За да постанови решението си Великотърновският районен съд е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства.Фактическата обстановка по делото е правилно и напълно изяснена.Правилно и въз основа на представените писмени доказателства по делото съдът е приел, че страните са в договорно правоотношение съгласно сключения между тях Договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD с дата 05.12.2007 г.,по силата на който банката е предоставила на ответника банков кредит с кредитен лимит в размер на 1000 лв., отчитани по картовата сметка на предходен сключен между тях договор от ....2005 г.,подновен с договора от 2007 г., с номер на сметката *103501.На 05.12.2007 г. на ответника е предадена кредитна карта със срок на валидност до месец ноември,2009 г.Договорът е подписан от ответника и не е оспорен по делото.Поради това, че кредитната карта не се е обслужвала от картодържателя от 08.02.2010 г. нататък и съгласно чл.42 от Общите условия на ОББ за дебитни и кредитни карти,одобрени и влезли в сила на 05.04.2007г., т.е действащи към момента на сключване на договора и представляващи неразделна част от същия, поради неплащането на две и повече месечни вноски, целият усвоен остатък от кредитния лимит е станал автоматично предсрочно изискуем без да е било необходимо картодържателя да бъде предварително уведомяван.Издадено е извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор, въз основа на което и съгласно чл.417 т.2 от ГПК е подадено заявление пред Районен съд В. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.По образуваното пред съда ч.гр.д.№.../2012 г. е издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 533,71 лв, от които 421,38 лв главница, договорна лихва 93,96 лв от 08.02.2010 г. до 01.09.2011 г.-датата на подаване на заявлението, сумата от 18,37 лв наказателна лихва от 08.02.2010 г. до 01.09.2011 г.,заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -02.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 205,00 лв. По делото е назначена съдебно –икономическа експертиза, съгласно заключението на която към 02.09.2011 г., т.е. към датата на издаването на документа извлечение от счетоводните сметка на банката по чл.417, т.2 от ГПК, картодържателят М. В. Х. има задължение към банката както следва:главница 421,38 лв. и лихви договорна в размер на 93,96 лв и наказателна в размер на 18,37 лв,считано от 08.02.2010 г. до 01.09.2011 г.Главницата от 421,38 лв по счетоводните регистри на банката е отнесена като съдебно вземане на 24.08.2911 г. и касае период от два месеца след 08.02.2010 г. когато е настъпила предсрочната изискуемост на вземането съгласно чл.42 от Общите условия на договорите.Видно от заключението на вещото лице, което определя остатъка от вземането по кредита към 02.09.2010 г.-датата на издаване на извлечението, при определяне на задължението е взето предвид и извършеното от ответника плащане на 17.02.2010 г. в размер на 640 лв.Следователно възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно и недоказано.Заключението на вещото лице, което съдът правилно е кредитирал отговаря на основния въпрос – налице ли е твърдяното в исковата молба вземане и в какъв размер е то.Данните от експертизата напълно съвпадат с тези по извлечението от счетоводните книги на банката, представено пкъм заявлението в заповедното производство. Неоснователно е и възражението му, че няма автоматично подновяване на срочния договор с дата 05.12.2007 г. Съгласно чл.8 от същия, договорът е в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидност на картата.Валидността на картата е две години и изтича в края на отпечатания върху нея срок.Срокът на договора се подновява автоматично с още две години, освен при уведомление от картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена. Данни за такова уведомление по делото няма, а такова и не се и твърди от ответника.Следователно договорът автоматично е подновен до м.ноември,2011 г.Установеното неизпълнение –непогасяване на две и повече месечни вноски по договора е основание за настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита на основание чл.42 от ОУ, респ. предприемане на действия по принудителното събиране на вземането. Неотносимо към съществуването на вземането е и възражението на ответника за неиздаването на нова кредитна карта след автоматичното подновяване на договора за нови две години.Насрещната страна обяснява това с наличието на непогасено задължение по договора от страна на картодържателя.Неиздаването на нова карта, т.е неизпълнението на това задължение от страна на банката, по никакъв начин не влияе върху съществуването на задължението на картодържателя, което е установено с извлечението от счетоводните книги на банката и със заключението на вещото лице. В този смисъл районният съд е направил верен и обоснован извод за съществуването в полза на ищеца на претендираното вземане, да което е издадена от ВТРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е уважил исковата претенция. Въззивната инстанция споделя и направената от първоинстанционния съд преценка за размера на адвокатското възнаграждение,като също намира че това възнаграждение в размер на 120 лв не е прекомерно с оглед установения в Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер от 100 лв за водене на гражданско дело.Не е налице хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, при която съдът би могъл да намали същото. По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение- правилно и обосновано.Същото следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № ... от ...2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№... по описа на съда за 2012 г. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |