Решение по дело №6/2024 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2024 г. (в сила от 28 февруари 2024 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20247210700006
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

189

Силистра, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - , в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

Членове:

МАРГАРИТА СЛАВОВА
ВАЛЕРИ РАДАНОВ

При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА и с участието на прокурора СТЕФКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ кнахд № 20247210600006 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 87 / 01.12.2023 г. по АНД № 22 / 2023 г. Дуловският районен съд (ДРС) е отменил наказателно постановление № 38-0003268 / 30.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе и е осъдил Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – Русе да заплати на ЕТ "Джили-Сой – Д.И.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. “Васил Левски“ № 2, ет. 4, ап. 14, сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касаторът – директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе – моли съда да отмени горепосоченото решение, развивайки доводи за нарушения на материалния закон, и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът ЕТ "Джили-Сой – Д.И.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. “Васил Левски“ № 2, ет. 4, ап. 14, оспорва касационната жалба и претендира направените по делото разноски.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 38-0003268 / 30.11.2022, издадено от касатора, на ответника, за нарушение на чл. 147, ал. 3, т. 4 ЗДвП (транспортното предприятие е допуснало товарен автомобил марка „МАН“, категория „N3“, рег.№ СС5300СВ, да се движи по отворени за обществено ползване пътища, при положение че автомобилът е бил без задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност през периода 24.02.2022 г. – 18.05.2022 г.), е наложена имуществена санкция в размер на 50,00 лв. на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП.

Районният съд е отменил наказателното постановление поради нарушение на материалния закон.

Въззивното решение е правилно, макар и с оглед на други съображения. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН, в предвидените от съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общински съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Разпоредбата на чл. 181, т. 1 ЗДвП не съдържа предвиден от закон случай за налагане на имуществена санкция. Въпросната разпоредба предвижда наказване с ГЛОБА в размер на 50 лв. Наказвайки ответника с ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 лв., касаторът е действал в противоречие с материалния закон. Това противоречие е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Тъй като решението се обжалва изцяло, следва да бъде извършена касационна проверка и относно присъдената сума за адвокатско възнаграждение. В тази връзка трябва да се има предвид следната мисъл, съдържаща се в мотивите на тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012 г., ОСГТК: „Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото“. В случая това не е така. Договорът за правна помощ не е приложен по въззивното дело. Единственото доказателство за заплащането на присъдената от ДРС сума за адвокатско възнаграждение е списъкът за разноските по делото. Този списък обаче, както както става ясно от горецитирания пасаж на тълкувателното решение, не е достатъчен. Ето защо договорното правоотношение между страна и адвокат във фазата на въззивното производство остава недоказана. Следователно претенцията за направените в това производство разноски се явява неоснователна. Поради тази причина подлежи на отмяна решението на районния съд в частта, с която са присъдени въпросните разноски.

Предвид неоснователността на касационната жалба, следва да се уважи претенцията на ответника по чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., които следва да бъдат заплатени от юридическото лице, към чиято структура се числи касаторът.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 / 01.12.2023 г. по АНД № 22 / 2023 г. на Дуловския районен съд в частта, с която е отменено наказателно постановление № 38-0003268 / 30.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе.

ОТМЕНЯ решение № 87 / 01.12.2023 г. по АНД № 22 / 2023 г. на Дуловския районен съд в частта, с която Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – Русе е осъдена да заплати на ЕТ "Джили-Сой – Д.И.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. “Васил Левски“ № 2, ет. 4, ап. 14, сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на ЕТ "Джили-Сой – Д.И.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. “Васил Левски“ № 2, ет. 4, ап. 14, сумата 500,00 (петстотин) лв., представляваща направени в касационното производство разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: