№ 18
гр. Нови пазар, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „****“ ООД с
ЕИК ***, с посочен съдебен адрес и представлявано от В.В.Е., по делото от адв. К. А.,
против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата „ЗП“
№ ***/24.02.2022 г., издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството.
Жалбоподателят твърди, че посоченият ел.фиш е незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалноправните норми, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.
Жалбоподателят счита, че първият най-съществен порок на фиша е, че ел.фиш по чл. 179,
ал.3б от ЗДвП по смисъла на чл.189ж, ал.1 от същия закон не е уредено да бъде издаван, а е
следвало да бъде приложена общата процедура по ЗАНН.
Отделно сочи, че чл.167а, ал.4 от ЗДвП не е административнонаказателна процесуална
правна норма, а урежда задълженията на службите за контрол, тъй като е поместена в Глава
пета от ЗДвП. Посочва също, че в съдържанието на електронния фиш липсват задължителни
реквизити за този вид акт, като липса на отбелязване на административно наказващия орган
и мястото на извършване на твърдяното нарушение. Заявява, че не може да се направи
преценка за компетентност, поради липса на данни за издателя на акта. Счита, че
неотчитането на тол данните, включително за транзакция на дължимата тол такса се дължи
на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „П.И.“ електронна система за
събиране на тол такси. Твърди още, че липсва единство между словесното описание на
1
нарушението и посочения като нарушен закон като посоченото нарушение не позволява да
се установи какво конкретно нарушение е осъществено.
Жалбоподателят сочи, че били налице основания за прилагане на по – благоприятен закон,
на основание чл. 3, ал.2 ЗАНН, конкретно на чл. 10б, ал. 7 ЗП, в сила от 01.01.2024 г.
Според жалбоподателя не било ясно нито издателя на електронния фиш, нито мястото на
нарушението, както и липсвало словесно описание на нарушението, не било уточнено
изпълнителното деяние, като всичко това било съществено процесуално нарушение.
Жалбоподателят сочи, че не били спазени давностните срокове за издаване на електронен
фиш, поради което и оспорваният такъв бил издаден след като е изтекла 6 месечната
погасителна давност за издаването му. Счита, че установяването на нарушението е станало с
неговото заснемане и от тогава започва да тече 6 мес.давностен срок за издаване на ел.фиш.
Жалбоподателят доводи за непропорционалност на предвидената имуществена санкция
спрямо извършеното деяние и за несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с
чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (EС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.
Предвид на посоченото в жалбата си, жалбоподателят моли съда да отмени издадения
електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. От името на
упълномощения представител е депозирана писмена молба, с която поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Приложени са допълнителни доказателства. По същество моли
за отмяна на ел. фиш. Претендира присъждане на разноски в размер на 840 лева.
Въззиваемата страна Агенция „П.И.“ се представлява от юрисконсулт Веселина Петкова,
която счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното нарушение, като
изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 24.02.2022г. в 08:53 часа е било заснето с устройство № 20412, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП, намиращо се на път
А-2 км. **+581, извършено нарушение № ***, с ППС – ВЛЕКАЧ Волво **** с рег. № *** с
технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000 в община К. за движение по път А-2 км.**+581, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не
е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото нарушение е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-2 км **+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на
дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „П.И.“ бил съставен
2
електронен фиш № *** от 24.02.2022 г., л. 31 от делото, с който е наложена имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал.1 от ЗП.
С него на „**** ООД“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр.
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
С електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 119 лв.
В електронният фиш е посочено, че „****“ ООД може да се освободи от
административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на
електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗП в размер на 750 лв., при
спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 22.02.2024 г., съгласно
приложено копие от обратна разписка, л. 40 от делото.
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на административно
наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално допустима.
Относно наличието на формални нарушения в административното производство,
представляващи основания за отмяна на издадения електронен фиш, без да се разглежда
делото по същество, съдът намери, че такива не са налице.
Издадения електронен фиш (ЕФ) съдържа всички необходими и задължителни реквизити,
съгласно утвърдения от АПИ съгласно Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г., образец, л. 91 от
делото. Нарушението е описано достатъчно еднозначно и ясно, както относно дата, място,
час, вида му, посочени са и нарушените правни норми. Самият ЕФ е издаден от надлежен
компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, който сочи, че именно Агенция „П.И.“
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Самото нарушение е установено, съобразно посоченото в чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, при
изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Относно възраженията на жалбоподателят за издаването на ЕФ, което било станало след
изтичане на 6 –мес.срок по чл. 34 ЗАНН. Съгласно посоченото в ТР № 1/26.02.2014 г. по т.
д. № 1/2013 г. на ВАС, съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с
3
НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове.
Нормата на чл. 34 от ЗАНН урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП,
които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство
нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък
и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на
автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението е задължителен
реквизит и релевантна при преценка само за давностния срок. Още с постъпване на
информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена
за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му
съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението. В
заключение, дата на издаване въобще не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя
е и ирелевантна за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които единствено от значение, с оглед
нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така че
издаването на фиша следва да е съобразено единствено с давностния срок по чл. 81, ал. 3 вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В процесния случай този срок е спазен, доколкото нарушението е
извършено и установено на 24.02.2022 г. и е връчен на жалбоподателя на 22.02.2024 г.
Предвид на горното, съдът намира, че възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя относно липсата на посочена датата на издаване на атакувания ЕФ и оттам за
възможността да бъде извършена преценка относно спазването на преклузивните срокове по
чл. 34 от ЗАНН, е неоснователно.
Всичко гореизложено сочи, че ЕФ е законосъобразно издаден, поради което и описаното в
него нарушение следва да се разгледа по същество, с оглед неговата законосъобразност.
По делото е установено, че жалбоподателят „****“ ООД с ЕИК *** представлявано от
В.В.Е., е собственик на МПС с рег. № ***, ВЛЕКАЧ Волво ****, бял на цвят, с технически
допустима максимална маса 20000, брой оси 2, с обща технически допустима максимална
маса на състава 44000, съгласно приложеното копие от свидетелство за регистрация на
МПС, л. 32 от делото.
На 24.02.2022г. в 08:53 часа е било заснето с устройство № 20412, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП, намиращо се на път
А-2 км. **+581, извършено нарушение № ***, с ППС – ВЛЕКАЧ Волво **** с рег. № *** с
технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000 в община К. за движение по път А-2 км.**+581, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не
е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото нарушение е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от
4
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-2 км **+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на
дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „П.И.“ бил съставен
електронен фиш № *** от 24.02.2022 г., л. 31 от делото, с който е наложена имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал.1 от ЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно свързани и
непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи относно приложението на
материалния закон и спазването на процесуалните правила в административно
наказателното производство:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи относно материалната страна на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за
изминато разстояние се определя от техническите характеристики на пътя или участъка, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно Решение № 101/20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса (отменен, считано от 15.11.2022
г. с Решение на МС от 21.09.2022 г. за приемане на нов Списък), пътният участък от път А-
2, е сред посочените в Приложението към т.1 от решението и е означен като AM A-2L:п.к.
02/A-2L-п.к. 2009/A-2L-участък 2.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
5
и/или динамични изображения - видеозаписи.
Такъв доклад е приложен на л. 41 - 42, като към него са приложени 3 бр. снимков материал
(статични изображения).
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство-част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо замерване по Закона за
измерванията /ЗИ/.
От приложения доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а от
ЗДвП л. 41 – 42 от делото, се установява, че на 24.02.2022 г. е установено нарушение,
извършено от ППС с рег. № ***, собственик „****“ ООД, установено с ЕФ, с ППС от
категория N3-12t, 5 оси, на път А-2 -**+581 СКТ в посока намаляващ километър, в област
Шумен, гр. К..
От представената по делото справка от Електронната система за събиране на пътни такси от
контролно устройство с идентификатор № SCP 20411, като данните от справката са били
вписани и в съставения електронен фиш. Нарушението е заснето с устройство № SCP 2041,
л. 43-44, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП и се намира на посочения в електронния фиш километър от пътния
участък на път А-2, км. **+581.
Пътният участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в
електронния фиш, макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на
географските му координати, като на него е било разположено и устройството с № 2041,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и
самото нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е движело въпросното
ППС е част от републиканските пътища на РБ, за които се събира тол такса за ползване на
пътната инфраструктура, доколкото попада в обхвата на Приложение №1 от Решение №
101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние.
Определените в закона изисквания към електронния фиш да съдържа данни за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане са били спазени.
По делото жалбоподателят не твърди и не сочи доказателства за това дали е платил
дължимата тол такса, по който и да е от посочените в чл. 10, ал.12-14 ЗП начини и средства,
6
по електронен и банков път, както и чрез картово разплащане и в брой в пунктовете за
продажба, както и да заплатят такса за електронна винетка за пътни превозни средства по
чл. 10а, ал. 7 и 7а и маршрутна карта за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 чрез
терминали за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в областните градове
на страната.
Освен посочените начини за плащане на тол такси, законът предвижда и сключването на
договори с търговци, които осигуряват за своя сметка техническо и софтуерно оборудване за
целите на предоставяне на съответните услуги, за директно събиране на дължимите суми за
тол такси. Такъв договор по делото е представен на л. 33-34, сключен между „****“ АД и
жалбоподателя, като в първото към този договор приложение, процесното МПС с рег. № Р
5816 ВТ фигурира (л. 36 от делото). Срещу данните за регистрационния номер на ППС-то, с
което е установено нарушението, извършено на 24.02.2022 г. е посочено, че е платен кредит
от 91,07 лв. Това извлечение е за счетоводния период от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. и е
издадено на 09.03.2022 г. Това обаче не означава, че към 24.02.2022 г. дължимата тол такса
за съответния пътен участък е била платена.
От представеното извлечение от АПИ за получените и платени тол декларации за датата на
нарушението е видно на л. 109 от делото, че последното преди датата и часа на нарушението
(24.02.2022 г. в 08:53 ч.) движение на ППС с рег. № *** на път А-2, е през участък №
**********, ППС на жалбоподателя е преминало в 05:48:01 ч. Следващото отчетено
според справката движение на ППС-то е в 05:49:25 ч. в сегмента по път първи клас означен
според справката и според Списъка като път 2:п.к. 2009/02-Девня и сегмент **********.
След това отчетеното движение по справката е едва в 09:14:38ч. през сегмент **********,
намиращ се на път Първи клас 2:Струино-п.к. 51/ 02-участък 2. По този начин е посочен
този пътен участък както в справката, така и в Списъка.
Така за времето от 05:49:25 ч. до 09:14:38ч. няма отчетено по справката движение на ППС-
то на жалбоподателя, както и преминаване през отделните сегменти по магистралата. В
същото време е несъмнено установено неговото движение на 24.02.2022г. в 08:53 часа на
път А-2 км. **+581, което е заснето с устройство № 20412. За движението в този пътен
участък от страна на жалбоподателя не е била подавана декларация и не е била платена
дължимата за това тол такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно
средство.
Съгласно посоченото в електронния фиш, дължимата такса определена по чл. 10б, ал. 5 ЗП и
съобразно категорията на притежаваното МПС е в размер на 119 лв. Това е посочено и в
писмото на въззиваемата страна на стр. 113 от по делото.
Съдът намира, че не е налице соченото в ЕФ нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
чл. 102, ал.2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
7
се изпълнява от него.
Така посочената норма налага посочената забрана (да не се допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа), само ако за пътното превозно средство
не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Следователно условието, при което тази забрана следва да бъде съблюдавана е да не са били
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство.
По делото се установява, че жалбоподателят не е представил пред наказващия орган
доказателства за заплатена от него компенсаторна такса на основание чл. 10, ал.2 ЗП, поради
която да бъде освободен от административнонаказателна отговорност и издадения
електронен фиш да бъде отменен. Представеният договор между жалбоподателя и ИТС е за
платени с него като кредит такси към ИТС, с който да се заплащат за съответните ППС-та
дължимите тол такси.
Представеният по делото двустранен договор е между „****“ АД и жалбоподателя, и е
сключен преди извършване на нарушението, конкретно на 24.02.2020 г., поради което е в
сила към датата на нарушението.
Съгласно договора, ИТС следва да предоставят на клиентите, срещу заплащане услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние и на база време, съгласно ОУ за
предоставянето на тази услуга. С този договор на клиентите се предоставят бордови
устройства, чрез които се осъществява отчитането и заплащане на таксите. От своя страна
потребителите нямат право да извършват описаните в т. 6.10 и следв. от ОУ действия, които
биха нарушили, попречили, заглушили и пр. работата на предоставените бордови
устройства, а при възникване на технически проблем, те от своя страна получават незабавно
известие по установения за комуникацията им начин.
От своя страна, съгл. чл. 7 от ОУ, при достигане на кредитния лимит и незаплащане на
допълнително дължими суми, ИТС изпращат съобщения за достигнатия кредитен лимит,
възможността за допълнителното му увеличение и заплащане на дължимите суми. При
неплащане, ИТС преустановява обслужването за посоченото ППС.
По силата на договора, доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за
изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да информира незабавно „****“ ООД като
ползвател на ЕУЕПТ, за установения случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и да му предложи възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, вкл. и издаване на електронен фиш. Едва след като
е предоставена такава възможност за нарушителя и при проявено от негова страна
бездействие в продължение на 14 дни, считано от получаването на уведомление и едва след
това да се пристъпи към неговото санкциониране.
8
Това следва пряко от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 година, относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО.
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента, доставчиците на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване (ЕУЕПТ), информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност
за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато
такава е предвидена съгласно националното законодателство.
Съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на ЕС, към който Р Б е присъединен член,
считано от 1.01.2007 г., Регламентът е акт с общо приложение и е задължителен в своята
цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
В същото време и със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в чл. 10б ЗП и приетите нови алинеи 7-9
от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с
изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия.
Съдът намира, че независимо, че съгласно ЗП, чл. 10б, ал. 7 - 10 от ЗП, са изменени в
съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.,
считано от 01.01.2024 г., то от приемането на регламента 28.11.2019 г. същия има
задължителен характер за държавите членки, в т.ч и за Б.
Обстоятелството, че нормите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. са инкорпорирани във вътрешното ни законодателство, едва считано от
01.01.2024 г., когато е прието изменението на чл. 10 ЗП, конкретно на алинеи 7-10 от него не
отлага задължителната сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. по аргумент на чл. 288 ДФ ЕС. Липсата на задължителен регламент на ЕС,
какъвто е посочения и наличието само на изменение на чл. 10 ЗП, независимо от него, би
било единствено основание да се обсъжда наличието по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН на по –
благоприятен закон, в случая обаче настоящия такова не е налице.
Наличието на европейски регламент, уреждащ задълженията на санкциониращата страна и
гарантиращ правата на потребителите по него, е задължително от момента на неговото
приемане, 28.11.2019 г. и има обвързваща сила за страните членки на съюза.
Съгласно §1, т. 39 ДР ЗП, „***“ е субект, който в рамките на договор осигурява достъп до
ЕУЕПТ на ***, прехвърля пътните такси към лицето, събиращо пътни такси, и който е
регистриран в държава членка на установяване. От своя страна съгл. §1, т. 40 ДР ЗП, „***“ е
физическо или юридическо лице, което сключва договор с *** с цел получаване на достъп
до ЕУЕПТ. Със сключения договор между „****“ АД и жалбоподателя, като *** е посочен
именно „****“ АД, която е национален доставчик на услуги за електронно таксуване на
9
пътни такси – електронни винетки и тол и е официален партньор на Агенция „П.И.“.
В този смисъл като не е спазил „подробните задължения на доставчиците на ЕУЕПТ“,
конкретно на изискванията на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., за незабавно информиране на ползвателите на ЕУЕПТ
за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Уведомяване за
неплатената, но дължима тол такса, както и за нейният размер е направено едва с
връчването на ЕФ, а не преди него, каквото е изискването на Регламента и на чл. 10б ЗП.
По делото не се установява, след отчитането на данните от декларациите ИТС да е уведомил
по някакъв начин жалбоподателя, че за посочените сегменти, време и изминато разстояние
не е подадена декларация, съответно не е платена тол такса.
От своя страна липсват данни за недекларираните тол сегменти, въпреки, че очевидно ППС-
то на жалбоподателя е преминало през такива по път А-2, да е закупена предварително и
маршрутна карта.
По делото не се установяват и доказателства за наличие на технически проблеми на
електронната система, които да са довели до неотчитане или неправилно отчитане на данни.
Всичко това обаче не освобождава доставчика на ЕУЕПТ незабавно да информира
ползвателя на ЕУЕПТ „****“ ООД за наличието на неподадени декларации, съответно
неплатени тол такси, както и да му предостави възможност същия в рамките на 14 дни да
плати недекларираната пътна такса и да му се предложи възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, представлява съществено
процесуално нарушение на административнонаказателните правила по налагане на
санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съдът приема, че АПИ е нарушил процедурата по налагане на административни санкции на
нарушителите по чл. 10 ЗДвП, като преди това сам е нарушил собственото си задължение за
уведомяване и предоставяне на срок за изпълнение от страна на нарушителя.
Съдът намира, че така установеното неизпълнение на задължението на ИТС, като официален
партньор на АПИ, представлява съществено нарушение на установените от чл. 2, § 7 от
Регламент 2020/204 задължения, за доставчиците на ЕУЕПТ да информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и да предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.
Доказването и установяването на изпълнението на това задължение е в тежест на
наказващия орган, в случая на АПИ. Такова доказване обаче по делото не е направено.
Съдът намира, че е налице нарушение от страна на АПИ на разпоредбите на чл. 2, § 7 от
Регламент 2020/204, последващо успешно въплътени в нормата на чл. 10б, ал. 7 - 10 от ЗП,
които имат задължителен характер за държавите членки, в т.ч и за Б са довели до
съществено процесуално нарушение на административното производство. Като не е спазил
10
„подробните задължения на доставчиците на ЕУЕПТ“, конкретно на изискванията на чл. 2, §
7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., АПИ е
нарушил процедурата по налагане на административни санкции на нарушителите.
Съдът определя, че така допуснатото от страна на АПИ нарушение е съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал. 2 НПК и вр. чл. 348, ал.3, т. 1 НПК,
приложими субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, поради ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя, тъй като същия е бил лишен от възможността в рамките на 14
дневен срок да изпълни задължението си по доброволен ред.
В този смисъл, съдът намира, че са налице основания за отмяна на издадения електронен
фиш, съгласно чл. 63, ал.3, т. 2 ЗАНН, поради допуснато в административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила.
Предвид на горното и на основание чл. 63, ал.3, т.2 ЗАНН следва издадения електронен фиш
***, издаден от Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „**** ООД с ЕИК ***, представлявано от В.В.Е., за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., да се отмени като
незаконосъобразен.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно л. 30 от делото, и договор за правна защита,
л. 75 от жалбопадателя на „**** ООД, който е упълномощил „Адвокатско дружество „***“ с
ЕИК *********, чрез процесуален представител К. А., адвокат от АК Х., за което е заплатил
възнаграждение в размер на 780лв. с вкл. ДДС. За доказване на изплатеното възнаграждение
е приложена проформа фактура (л. 76) и преводно нареждане от жалбоподателя, л. 77.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за незаконосъобразност на
издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то
искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да се уважи.
Относно законосъобразността на възнаграждението за адвокат от жалбоподателя.
Относно размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази нормата на чл. 18, ал.2 от
Наредба № 1/2004 г., която предвижда определянето му да е по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията.
11
Съдът съобрази при преценката за дължимостта на претендираното от жалбоподателя
възнаграждение разпоредбата на чл. 63д, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.минимално дължимото възнаграждение се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.
Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от наредбата, е 550 лв. в случай на начислено ДДС то би било 660
лв., което прави определеното в договора възнаграждение надхвърлящо минималният
размер на възнаграждението.
Освен с посочената национална разпоредба, съдът се съобрази и с постановеното Решение
по дело C‑438/22 от 25 януари 2024 година.
Съгласно приетото в т. 54 от Решение по дело C‑438/22 25 януари 2024 година, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели. Съгласно посоченото в т. 56 от Решението, ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения,
нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер.
Съдът приема, че Наредба № 1/2004 г. на ВАС е приета от съсловна организация на
адвокатите, каквато е Висшия адвокатски съвет, и като такава същата ограничава
конкуренцията с оглед на целта и като такава не притежава необходимите легитимни и
обвързващи съда цели.
Поради изложеното съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото,
както и конкретното участие на пълномощника на жалбоподателя, справедливото
възнаграждение е в размер на 400 лв., поради което искането за разноски следва да се уважи
в този размер и да се отхвърли за разликата до платените на 840лв. с вкл. ДДС.
Съгласно нормата на §2а ДР от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, за нерегистрираните по Закона
за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност.
12
Съгласно издадената проформа фактура, АД „***“ е регистрирано по ДДС.
Предвид на посоченото в §2а от ДР към Наредба № 1/2004 г. на ВАС, съдът намира, че
окончателния размер на дължимото на жалбоподателя възнаграждение следва да се
определи в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № *** издаден от Агенция „П.И.“, с който за извършено
на 24.02.2022 г. в 08:53 часа на път А-2 км. **+581, нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „**** ООД
с ЕИК ***, с със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Б“ № 125, представлявано
от В.В.Е., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.5 от ЗАНН, Агенция „П.И.“, представляно от
инж. Ясен Йорданов, председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „****
ООД с ЕИК ***, с посочен съдебен адрес и представлявано от В.В.Е., сумата от 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС, като отхвърля искането за разноски за
разликата до поисканите в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
13