№ …………/ 15.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3409 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215 вр. чл. 129, ал. 2 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.
Образувано е по образувано
три жалби:
1.жалба на главния архитект
на Община Варна , подадена чрез
пълномощник- адв. Д.М.И., срещу заповед
№ ДК -11-В-02/12.11.2018 г. на началника
на регионален отдел на НСК-Варна при
РДНСК Североизточен район , с която е
отменено разрешение за строеж № 196/26.10.2018 г. заедно с одобрените инвестиционни
проекти на гл. архитект на Община
Варна.;
2. субективно съединени
жалби на Е.П.И. и Т. С. И.,
двамата със съдебен адрес *** срещу
заповед № ДК -11-В-02/12.11.2018 г. на
началника на регионален отдел на НСК-Варна при РДНСК Североизточен район .
В жалбата на главния
архитект се заявява материална незаконосъобразност поради погрешка преценка за невлязла в
законна сила виза за проектиране , с която е оценка за съответствие по чл. 142
, ал.5, т.1 от ЗУТ. Твърди се, че тази виза е съобразена с ОУП на гр. Варна .
Характерът и начинът на застрояване на
УПИ ХІV-925 са определени със самото изграждане на „двуетажна, двуфамилна жилищна сграда“ . Издаденото разрешение за
строеж касае пристрояване и
надстрояване на вече изградена сграда, поради което не е необходимо
съобщаване на визата на заинтересованите лица. Твърди се приложимост на чл.
140, ал.5 от ЗУТ и в тази връзка за разрешаване на строителство не се
изисква одобряване на план за
застрояване.
Искането към съда е за отмяна на атакуваната заповед с
присъждане съдебно-деловодни разноски.
Жалбите на
Е.И. и на Т.И. обективират
оплаквания за неспазване на материалноправните разпоредби в
производството по издаване на оспорената
заповед . С отмененото строително разрешение
не е предвидено застрояване по страничната регулационна линия между УПИ
ХІV-925 и УПИ ХХХІІ-925 извън калкана на
съществуваща жилищна сграда в УПИ ХХХІІ-925. Собствениците на съседния имот- УПИ ХХХІІ-925 , са подписали декларации с нотариална заверка на подписите
с рег. № 2743/04.11.1999 г. и така са
дали своето съгласие за пълно припокриване със сградата в съседния имот.
Предвид чл. 140, ал.5 от ЗУТ не е необходимо визата за проектиране да се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ като оспорващите лица се позовават на чл.
134, ал. 6 и 7 от ЗУТ. Застрояване между процесния имот и съседния
му УПИ ХХХІІ-925 е определено като свързано със заповед на кмета на Община
Варна № Р-5/31.01.2000 г. С издадената
виза за проектиране не се променя начина или характера на застрояване на имота
на заявителите. Като погрешна се
преценява тезата на административния орган , че с визата за проектиране за
първи път се определя характера и начина на застрояване , защото дворищно-регулационен
план по терминологията на чл.21 , т.2
от ЗТСУ / отм./ изпълнява функции на
застроителен план. На изложените
основания се иска отмяна на обжалваната заповед.
В открито съд. заседание
оспорващите лица се представляват от пълномощници , който поддържат оспорването
на изложените в жалбите основания . Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски по съобразно представен техен списък.
Ответникът по жалбата-
началник на регионален отдел на НСК-Варна
при РДНСК Североизточен район ,редовно призован, се представлява от юриск. Д П , която излага становище за
законосъобразност на произнасянето на административния орган поради липсата на
действащ ПУП-ПРЗ за процесния имот . С издадената виза за проектиране за първи
път се определя свързано застрояване на
сградата в имота на жалбоподателите със сграда в съседния имот. В тази
връзка е необходимо съобщаване на визата
на собствениците на УПИ ХХХІІ-925, което не било сторено и визата не е влязла в
законна сила.
Отправя се искане за
отхвърляне на подадените жалби с присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и становищата на страните , приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Жалбоподателите Е.И. и Т.
И. са съсобственици на ПИ с ид. 10135.2575.626 по КККР на гр. Варна
видно от скица на СГКК гр. Варна № 15-475726/12.07.2018 г. ,
а с оспорената по съдебен ред заповед се отмяна издадено по тяхно заявление и в
тяхна полза строително разрешение за пристройка и надстройка на сграда в същия
поземлен имот. Отмяната на разрешението за строеж обуславя съждение за
съществуването на пряк , личен и непосредствен правен интерес от съдебно
обжалване на заповедта , с която е отменено това разрешение с оглед чл. 215,
ал. 5 във вр. с чл. 149, ал.2 от ЗУТ.
Главният архитект на Община
Варна, издател на отмененото строително разрешение , има право на жалба предвид
особеното правило на чл. 215, ал.5 от цитирания нормативен акт. Потестативното
субективно право на оспорване е
упражнено срочно , тъй като атакуваната
заповед е връчена на Е.И. и Т.И. на
21.11.2018 г., а те са подали жалби на
03.12.2018 г. и на 04.12.2108 г. , а на обратната разписка за съобщаване на
адм. акт на гл. архитект на Община Варна няма отбелязване за дата на получаване.
В обобщение жалбите са
процесуално допустими, а разгледани по
същество са основателни поради
следните фактически и правни съображения:
С подадено заявление от Т.С.И. и Е.П.И. *** е поискано съгласуване
и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж
„Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в УПИ
XIV-925 кв.20В, по плана на кв. „Виница“, гр. Варна / ПИ с идентификатор 10135.2575.626 по КККР на гр.
Варна /. Към молбата са приложени нотариален акт за продажба на недвижим имот №
15, том 1, рег.№666, дело № 169/1998г., вписан в Служба по вписванията под №
63/20.11.1998г., т. XIX и договор за доброволна делба от 17.07.2000 г., вписан
на 12.07.2000г., том VII, № 240; комплексен доклад, съгласно чл.142, ал.6, т.2
от ЗУТ, изготвен от „ДЕОМИТ” ЕООД - гр. Варна; скица - виза за проектиране с
изх.№ АУ014225ВН_007ПР/29.03.2018г., издадена от главния архитект на Община Варна;
инвестиционни проекти; предварителни договори с експлоатационните дружества,
становище от РИОСВ-Варна, технически паспорт и др.
Оценката за съответствие на
всички части на инвестиционните проекти е извършена като комплексен доклад,
изготвен от консултантска фирма „ДЕОМИТ“ ЕООД - гр. Варна, в който е записано,
че „инвестиционният проект отговаря на визата за проектиране за УПИ XIV- 925,
издадена от главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна Този комплексен доклад дава информация , че строежът е пета категория
и е изследвано съответствие на
изработения инвестиционен проект с виза
за проектиране , скица № АУ014225ВН-007ПР/29.03.2018 г. на главния архитект на район „Приморски „ гр.
Варна , приложена към том 1 на делото. Тази виза за проектиране е с предмет
пристройка и надстройка към съществуваща
сграда в УПИ ХІV-925- 626, кв.20В по
плана на кв. Виница , гр. Варна.
Докладът в част „Архитектура“
сочи, че проектната жилищна сграда е свързана на калкан със жилищна сграда в УПИ ХХХІІ-925 – свързано
застрояване „ съгласно действащ план за УПИ ХІV-925 и УПИ ХХХІІ-925, кв. 20в по
плана на кв. „Виница-Варна “. С проекта се предвижда покриване на
калканната стена на съществуващата жилищна сграда в УПИ ХХХІІ-925 чрез
пристрояване към дъното на парцела с 1.25 м.
и надстрояване , изразяващо се в
увеличаване на надзида на съществуващо подпокривно пространство и
надигане на покривната
конструкция до покриване на калкана ,
тъй като сградите в двата имота се разминават
във височина.
Главният архитект на Община Варна
е издал Разрешение за строеж № 196/26.10.2018г., за строеж: „Пристройка и
надстройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в УПИ XIV-925 /с
идентификатор 10135.2575.626/, кв.20В, по плана на кв. „Виница“, гр. Варна. Разрешението
е издадено на името на Т.С.И. и Е.П.И., съгласно нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 15, том 1, рег.№ 666, дело № 169/1998г., вписан в Служба по
вписванията под № 63/20.11.1998г., т. XIX и договор за доброволна делба от
17.07.2000г., вписан на 12.07.2000г., том VII, № 240.
На основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, с писмо вх.№ РС-ВН-1596-03-351/30.10.2018г. РО НСК Варна при РДНСК -
Североизточен район, е уведомен за издаденото от гл. архитект на Община Варна,
разрешение за строеж № 196/26.10.2018г.
В 14-дневен срок от съобщаване на
издадения административен акт, считано от 31.10.2018г., е извършена служебна
проверка от РО НСК Варна при РДНСК - Североизточен район по отношение
законосъобразността на издаденото разрешение за строеж и е съставен констативен
протокол на 07.11.2018г.
При извършената проверка е
установено, че за кв. „Виница“, гр.
Варна има влязъл в законна сила план за регулация /ПР/, одобрен със заповед №
84/20.11.1985 г. на ИК на ОбНС - Варна. Въз основа на този план и на основание
чл.58 от Правилника за приложение на закона за териториално и селищно
устройство /ППЗТСУ/, в парцел XIV-925, кв.20В, по регулационния план на кв.
„Виница“, гр. Варна, с разрешение за строеж № 155/23.07.1990г„ издадено от
началник управление при кметство „Виница“, на Е. и Т. И и на С и Ю Ге разрешено
изграждането на „.двуетажна, двуфамилна жилищна сграда по проект на КФ „
Сателит “ - Варна“, като „С и Ю Гще изграждат източната част на сградата, а Е.
и Т. И западната част на сградата“. В резултат на даденото разрешение за строеж
са изградени две отделни сгради /близнак/ на общ калкан в общия парцел XIV-925,
кв.20В, по плана на кв. „Виница“, гр. Варна, за който няма одобрен застроителен
план.
След изграждането на жилищната
сграда, със заповед № Р-5/31.01.2000г. на кмета на Община Варна е одобрено
изменение на дворищната регулация на парцел XIV-925, като от него се обособяват
два самостоятелни парцела - У ПИ XIV-925 и У ПИ XXXII-925.
С договор за доброволна делба от
17.07.2000 г. между Е. и Т. И и П. и А. Щ е извършено разпределение на
новообразуваните, със заповед № Р-5/31.01.2000г„ имоти. Видно от договора за
делба, УПИ XIV-925 е придаден в собственост на Т.С.И. и Е.П.И., а УПИ XXXII-925
е придаден в собственост на П.И.Щ. и А.Л.Щ.. С делбата регулационната линия е
прокарана по фугата между калканите на двете жилищни сгради.
Видно от писмо изх.№
АУ223999ПР_001ПР/07.08.2014г. ,издадено от главния архитект на район
„Приморски“ , съществуващата сграда в УПИ XIV-925, кв.20В, по плана на кв.
„Виница“, гр. Варна, изпълнена съгласно разрешение за строеж № 155/23.07.1990г„
се счита за „заварена“ по смисъла на §21, от Заключителните разпоредби /ЗР/ на
ЗУТ, поради което на основание §6 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/
на Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строително
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, не подлежи на въвеждане в
експлоатация по сегашния ред.
По повод заявление от Т. и Е. И с
вх. № АУ014225ВН-002ПР/08.02.2018г. до Община Варна е издадена виза за
проектиране за изграждане на пристройка и надстройка към собствената им жилищна
сграда. В тази виза за проектиране за УПИ XIV-925, кв.20В, по плана на кв.
„Виница“, гр. Варна е указан следния начин на застрояване: свързано застрояване
към УПИXXXII-925; на отстояние Зм. от УПИ ХШ-301; на отстояние 3 м. от уличната
регулация и на отстояние 5м. от дъното на имота. С визата са определени
следните устройствени показатели за имота: устройствена зона „Жм“; П застр -
40%; Кинт - 1,2; П озел - 40%; Кота корниз - 10 м. С визата се дава възможност
за увеличаване на дължината на калкана на сградата в УПИ XIV-925, към дъното на
цитирания парцел, чрез изграждане на пристройка към съществуващата жилищна
сграда, при спазване условията на чл. 31 от ЗУТ.
Видно от приобщената към
доказателствения материал преписка по издаване на тази виза същата е съобщена
на заявителите, , на район “Приморски „
при Община Варна и на дирекция „ АГУП“
при Община Варна. Към преписката е приложена декларация на
жалбоподатели Е.И. и Т.И. , както и на П.И.Щ. и А.Л. Щ. , че като съсобственици на две къщи- близнаци по чл. 58 от ЗТСУ , нямат
претенции помежду си за „ построеното в
отклонение от одобрения архитектурен проект
и извън обема на отстъпеното
право на строеж от държавата, както и за
довършването на строителните работи / изравняването на покривите и др./ в построените обекти/. Декларацията е с
нотариална заверка на подписите рег. №
193/04.11.1999 г. на нотариус Светлана Стойчева.
С оспорената заповед ответникът е
отменил издаденото строително разрешение с мотиви за липсата на влязло в сила
виза за проектиране , понеже не е съобщена на заинтересованите лица , а
изготвената от „ДЕОМИТ“ ЕООД оценка за съответствие е незаконосъобразна, понеже
изследва съответствие е с визата за проектиране в нарушение на чл.142, ал.5,
т.1 от ЗУТ, съгласно който оценката обхваща проверка за съответствие на
проектите с предвижданията на подробния устройствен план или в случая, с оглед
разпоредбата на чл.140, ал.5 от ЗУТ - с влязла в сила виза за проектиране,
каквато в случая не е налице. Видно от съхраняваните в преписката по издаване
на разрешение за строеж № 196/26.10.2018г. документи, не е налице нотариално
заверено писмено съгласие, дадено от собственика на УПИ ХХХІІ-925, с който е
предвидено свързано застрояване, както и няма данни визата да е била съобщена
на заинтересованите липа по чл.131 от ЗУТ. респ. няма данни
за влизането й в сила, с което са нарушени разпоредбите на чл.134, ал.7 от ЗУТ и чл.140, ал. 3 от ЗУТ. Според адм. орган оценката е изготвена и в
нарушение на чл.142, ал.5, т.2 от ЗУТ, съгласно който оценката обхваща проверка
за съответствие на проектите с правилата и нормативите за устройство на
територията. Инвестиционният проект е съгласуван и одобрен от главния архитект
на Община Варна в нарушение на задълженията му по чл.145, ал.2 от ЗУТ - без да
е извършена проверка на съответствието на проектите с предвижданията на
действащ ПУП (в случая, с предвижданията на влязла в сила виза за проектиране)
и респ. с правилата и нормативите за разполагане на застрояването и
устройствените показатели.
Изложена фактическа установеност
налага следните правни изводи:
С оспорената по съдебен ред
заповед е отменено строително разрешение
за строеж, находящ се в кв. Виница на гр. Варна . Издател на тази заповед е началникът на РО НСК Варна при РДНСК Североизточен район. Според
правилото на чл. 216, ал.6 във вр. с ал. 2 от ЗУТ началниците на
регионалните дирекции за национален
строителен контрол разполагат с правомощие да издават заповеди по повод
проверка за законосъобразност на издадени разрешения за строеж. В контекста на
изложените съображения атакуваната заповед изхожда от орган с материална,
териториална компетентност и такава по степен.
Обжалваното властническо
волеизявление е обективирано в изискуемата от закона писмена форма .
Същото в своята обстоятелствена част
обективира не само фактическото
основание за взетото решение, но е посочена и приложимата правна уредба . В
разпоредителна част на заповедта в достатъчна степен на яснота е посочен
предмета на същата с индивидуализиране на отмененото строително разрешение с номер, дата на издаване и негов предмет. В тази връзка
съдът не констатира неспазена форма на
административния акт .
Оспорващите лица не заявяват
оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила , а и служебната съдебна
проверка на установи подобен порок на протеклото административно производство.
Фактическото основание за отмяна на проконтролираното
за законосъобразност разрешение за строеж е извършена оценка за съответствие на инвестиционния проект с виза
за проектиране, която не е
влязла в законна сила, тъй като не е съобщена на
собствениците на УПИ ХХХІІ-925 в качеството им на заинтересовани лица по чл.
131, ал.2 т.2 от ЗУТ при липсата на
данни за дадено от тях съгласие с
нотариална заверка на подписите . Тези факти
според ответника сочат за
неспазване на чл. 142, ал. 5, т.1 и 2 от ЗУТ, а именно оценката за
съответствие да обхваща проверка с предвижданията на подробния устройствен план и с правилата и
нормативите за устройство на
територията.
Погрешно е разбирането на
административния орган , че визата за проектиране не е влязла в законна сила поради
несъобщаването й на собствениците УПИ
ХХХІІ-925 – заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2 т.2 от ЗУТ .
Съгласно правилото на чл. 140
ал.3 от ЗУТ визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131
с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с
нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата. Според чл. 131, ал.2 ,т.2 от ЗУТ качеството
на заинтересовани лица имат собствениците на
съседните имоти , когато се включват в свързано застрояване и/ или се предвижда промяна на застрояването. Според
неоспореното от нито една от страните по делото заключение на СТЕ и
по-специално т. 12 от същото с
издадената виза за проектиране за УПИ ХІV-925 , кв. 20В не се предвижда, а се
запазва съществуващо свързано застрояване . Видно от отговора по т. 6
с издадената виза за проектиране не се предвижда промяна на начина на съществуващото свързано
застрояване на два съседни урегулирани поземлени имота.
На следващо място , налице е
особена хипотеза. Предмет на издадената виза за проектиране са пристройка и
надстройка на съществуваща сграда – основно застрояване в УПИ ХІV-925 , кв. 20В
на кв. Виница-Варна т.е. визата е издадена спрямо заверен строеж по смисъла на § 21 от
ЗУТ , който е законно строителство , изпълнено въз основа на издадено
разрешение за строеж № 155/23.07.1990 г. Този строеж е разрешен и извършен при
действието на ЗТСУ / отм./ и по-специално на чл. 58 от
този нормативен акт без да е предвидено свързано застрояване, но същото
е факт вследствие на вписана по
надлежния законов ред доброволна делба ,
последвана от влязла в сила заповед № Р-5/31.01.2000 г.
на кмета на Община Варна по изменение на
дворищната регулация на парцел ХІV-925 с
обособяване на два самостоятелни парцела – УПИ ХІV-925 и ХХХІІІ-925.
По сходен казус по повод съдебен контрол за законосъобразност
на издадена виза за проектиране на
заверен строеж- допълващо застрояване , без предвидено свързано допълващо
застрояване в съседния УПИ Върховният административен съд е
постановил, че преценката за законосъобразност на визата следва да е само досежно спазването на
устройствените показатели за
застрояване на зоната, но не и за спазване на
условието за свързано застрояване със съседния имот, поради това , че такова
не е било предвидено / решение № 12269/11.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1920/2018 г. /. Щом като контролът е ограничен само до
спазени показатели на устройствена зона , но не и изследване за свързано
застрояване , няма нормативна обосновка тезата на ответника, че собствениците
на съседния имот са заинтересовани лица
по смисъла на чл. 131, ал.2 т.2 от ЗУТ .
След като визата за проектиране е съобщена на заявителите и не е обжалвана , тя е влязла в законна сила
, респективно същата представлява стабилен административен акт.
Съгласно чл.140, ал.5 от ЗУТ, в
населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско
жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на
виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите
нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и
свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се
изисква одобряване на план за застрояване.
По несъмнен начин се доказа
съществуването на юридическите факти , посочени в хипотезиса на цитираната
правна норма. Според данните от заключението на СТЕ процесният УПИ попада в устройствена зона Жм
/ жилищна устройствена зона с преобладаващо
ниско застрояване / по действащия ОУП на гр. Варна . Същото заключение
дава информация , че изготвения инвестиционен проект за предвиденото
надстрояване и пристрояване на съществуващата
сграда съответства на действащите устройствени показатели за зоната като не се променя характерът на застрояване между два имота ,
поради което не необходимо одобряване на план за застрояване, а се издава виза
за проектиране. Този подход на законодателя изхожда от разбирането му
обективирано в чл. 140, ал.2 от ЗУТ, че визата за проектиране по своята същност
е копие/ извадка/ на действащия подробен
устройствен план и поради тази причина може да го замести в конкретно посочени законови
хипотези. След като в настоящия случай
не е задължително изработване на план за застрояване , а само издаване на виза за проектиране изследването
по спазване на правилото на чл. 142, ал.
5, т. 1 от ЗУТ предполага проверка за съответствие на инвестиционния проект с
визата за проектиране от 25.06.2018 г. на гл. архитект на Община Варна. Тази виза съответства на правилата и нормативите на устройствената зона, в която попада имота /
т. 3 от заключението на СТЕ/ , което означава ,че инвестиционният проект съответства и на действащите правила и
нормативи . В тази връзка се опровергава достоверността на правното твърдение на ответника за неспазване
на чл. 142, ал. 5 , т. 2 от ЗУТ.
В обобщение съдебната проверка за
законосъобразност констатира неспазване на
относимите материалноправни разпоредби от страна на административния
орган , което обосновава заключение за постановен унищожаем административен акт
, който подлежи на отмяна.
При този изход на делото на
основание чл. 219, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК съдът дължи
произнасяне по своевременно направените искания на оспорващите лица за
присъждане съдебно-деловодни разноски. Главният архитект е направил разходи по водене на делото , изразяващи се в
платен депозит за СТЕ от 250 лв. ,
договорено и платено в брой адв.
възнаграждение от 1080 лв. по договор за
правна защита / л. 133 от делото/.
Видно от материалите по делото Т. И. е заплатила държавна такса от 20 лв. / л. 25/, 150 лв. депозит на СТЕ / л. 116/,
100 лв. допълнителен депозит /л. 144/ и платен в брой адв. хонорар от 600 лв.
по договор за правна помощ от 03.12.2018
г. / л. 134 от делото/, а Е.И. е направил разходи в размер на 100 лв. / л. 144 от делото/.
Пълномощникът на ответника
направи възражение за прекомерност по чл. 78 от ГПК. По повод същото съдът
съобрази, че според чл. 8, ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г. размерът на адм. възнаграждение
по дела по ЗУТ е 600 лв.
Настоящото
дело не се отличава с фактическа
или правна сложност и няма основание съдът да присъди адв. хонорар , надвишаващ нормативно определения по цитираната наредба . В тази връзка
съдът следва да осъди ДНСК гр.
София да заплати на главния архитект на Община Варна
съдебно-деловодни разноски в размер на 850 лв., на Т.И.- 870 лв. и на Е.И.- 100 лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалби на главния архитект на Община Варна ,
на Е.П.И. и Т. С. И.,
двамата със съдебен адрес *** заповед № ДК -11-В-02/12.11.2018 г. на началника на регионален отдел на
НСК-Варна при РДНСК Североизточен
район , с която е отменено разрешение за
строеж № 196/26.10.2018 г. на главния
архитект на Община Варна.
ОСЪЖДА
Дирекцията
за национален строителен контрол гр.
София да заплати на главния архитект на Община Варна сумата от 850 /
осемстотин и петдесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Дирекцията
за национален строителен контрол гр.
София да заплати на Т.С.И. *** , ЕГН ********** разноски по водене на делото в
размер на 870 / осемстотин и седемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол гр. София да заплати
на Е. П.И. *** , ЕГН **********
съдебно-деловодни разноски в размер на 100 / сто / лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: