Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 12.03.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ИВАН ИВАНОВ
секретар М. К.
прокурор Г. Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВАНД № 329 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на обвиняемия Б.И.Н., срещу Решение № 267/12.11.2019 г. постановено по АНД № 897 по описа за 2019 г. на РС – Ямбол. С атакувания
съдебен акт обв. Б.Н. е бил признат за виновен в това, че на **.**.**** г.
около 07.20 ч. в гр. *, на ул. „*“, пред бл. ** в ж.к. „**“ при управляване на
моторно превозно средство – л.а. „Ф. Г.“ с рег. № ** **** **, нарушил правилата
за движение по пътищата по чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил две средни телесни повреди на З. Д. С. от гр. * –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. На основание чл. 78а,
ал. 4 от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Със същия съдебен акт обвиняемият Б.И.Н. е признат за невинен
в това да е извършил горното деяние при условията на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му
обвинение в тази му част. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 3971.32 лв. в полза на
републиканския бюджет, по сметката на ОДМВР Я.и сумата от 130 лв. в приход на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Във въззивна
жалба и допълнението се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Твърди се, че пострадалата е била в опасната
зона на водача на МПС и обвиняемия не е могъл по никакъв начин да избегне удара
с пострадалата; че по делото не е доказана по несъмнен начин вината на обвиняемия;
че ЯРС не е изложил мотиви съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК; че ЯРС неправилно се е позовал на TP № 61/26.12.1983 г. по НД № 58/1983 г.
на ОСНК на ВС; че се е произнесъл „свръх искането на РП – Ямбол“, което сочило
за заинтересованост от изхода на делото; че не е отчел действията
(„вината“) на пострадалото лице и неупражнения контрол от страна бабата й.
Представителят
на държавното обвинение намира обжалваното решение за обосновано и
законосъобразно. Сочи, че извършената по делото тройна автотехническа
експертиза, допълнителна тройна такава и от показанията на вещите лица в
съдебно заседание се установява, че обвиняемият е имал обективна възможност да
възприеме пострадалата баба й и
останалите две лица от разстояние от 80 до 100 метра, на десния тротоар и ако в
този момент водачът е реагирал за намаляване на скоростта или за спиране, то
ПТП е нямало да настъпи. Сочи, че в такава насока е и ТР № 61/1983 г. на ОС на
Наказателна колегия, тъй като се касае за малолетно дете, възприето от водача
на автомобила като такова, на тротоара, на достатъчно разстояние, което дете не
се е намирало под контрола на възрастен и водачът е бил длъжен да намали скоростта
във всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от неговата
близост до мястото, където ще премине въпросното средство и дали детето
възприема или не приближаването на въпросното МПС. Предлага наложеното
административно наказание глоба да бъде намалено в неговия законов минимум от
1000 лева, както и да се отмени наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС, или алтернативно – да се намали неговия размер в законовия
минимум.
Въззивникът Б.Н. не участва във въззивното съдебно заседание.
Защитникът – адвокат сочи, че според експертите обвиняемият
е управлявал автомобила с допустимата за конкретния участък скорост и не е имал
техническата възможност да предотврати произшествието и появата на пострадалото
лице е имала внезапен характер за водача, като действително той е възприел
наличието на хора на тротоара, но те не са създавали у него впечатление, че би
се породила определена опасност. Твърди, че ЯРС не е отчел в мотивите си
наличието на неупражнен контрол от страна възрастното лице, придружавало
пострадалата и допуснала пресичане на платното без съответна маркировка. Настоява
да се отмени решението на първоинстанционния съд и за се постанови друго
такова, с което да се оправдае обвиняемия Н. по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно – да се измени решението, като споделя предложението на ЯОП в тази
насока.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба (с допълнението към нея) е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по
същество е частично основателна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
Обв. Б.И.Н.
бил правоспособен водач на МПС с категориите „С, В, М, АМ и ТКТ“.
На **.**.**** г. в гр. *, около 07.20 ч.
пред бл. ** в ж.к. ** на десния тротоар (в посока центъра на града), се
намирали пострадалата З. С. (ЕГН ********** – ненавършила
** годишна възраст към тази дата), баба й – свид.
П. С. и нейни съученици – свидетелите Ж. К., К. П. и Б. Г.. На отсрещния
тротоар, на намиращата се там автобусна спирка се намирали свидетелите В. Д., Д.
И. и А. Д., които изчаквали училищния автобус, а свид. С. М. работила на
намиращия се там павилион. На спирката бил спрял автобус, в който се намирал
свид. Д..
По същото време обв. Н. управлявал МПС
л.а. „Ф. Г."с ДК № ** **** ** по ул. * в посока от ж.к. **, към центъра на
града. С него пътували свид. К. Н. и И. Н. (негови синове). Движението обв. Н.
се осъществявал при добра видимост, суха асфалтова пътна настилка със скорост
38.52 км./час. Свид. З. С. започнала да пресича пътното платно извън
пешеходната пътека в посока към автобусната спирка. Обв. Н. имал обективна
възможност да възприеме наличието на хора (деца) на тротоара пред бл. **, от
отстояние около 80 – 100 метра преди мястото, където свид. З. С. навлязла на
платното за движение, но не намалил скоростта на движение, като не задействал
спирачната система на управлявания от него автомобил и блъснал пресичащата. Ударът
за пешеходката бил отляво, а за автомобила – челен и страничен. В следствие на
удара, тялото на пострадалата З. С. политнало към автомобила, а десният й крак
се е прохлузил по дължината на десния му калник, главата и лявата раменна става
били застигнати и блъснати от дясната част на челното стъкло. Пострадалата била
„носена“ и изтласкана напред, по посоката на движение на автомобила и паднала
върху асфалтовата настилка.
След удара обв. Н. спрял автомобила и
излязъл от него, а пострадалата седнала на бордюра на тротоара. Обвиняемият се
обадил на тел. 112 и на място пристигнали екипи на „Спешна помощ“ и пътна
полиция. Пострадалата била качена на линейката и откарана в МБАЛ – Я.. На
обвиняемия била извършена проверка за алкохол която била отрицателна.
Пострадалата З. С., където била лекувана
в МБАЛ – Я. в продължение на 9 дни. Обвиняемият се интересувал от състоянието
й, като посетил детето в болницата и изразил съжаление за случилото се пред
нейната майка.
Видно от назначената по делото съдебно
медицинска експертиза, в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата З. С. са
били причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в луксация (изкълчване)
на лявата раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на ставната й
ямка и пукване на лявата ключична кост в нейния външен край, довели до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник и счупване на двата пищяла на
подбедрицата на левия крак в тяхната горна трета, довело до трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник. Също така й била причинена
разкъсно-контузната рана на главата, която по своя характер представлява
нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки в засегнатата
област и лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на
съзнанието, контузия в лявата половина на таза и множеството натъртвания по
тялото, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.
От заключението на назначената по делото
двойна автотехническа експертиза е в видно, че скоростта на движение на
автомобила към момента на удара е била 25 км./ч., а тази преди него – 39 км./ч.
Като причина за настъпване на ПТП вещите лица посочват внезапното навлизане в
пътното платно на пострадалата пешеходка, когато л.а. Ф. е бил в непосредствена
близост, т.е. в опасната му зона за спиране. Сочат, че пострадалата е следвало
да не навлиза и пресича пътното платно на място извън определената и
сигнализирана за целта пешеходна пътека, а в конкретния случай е следвало да се
огледа качествено и да навлезе на пътното платно, след преминаването на л.а. Ф..
Видно от заключението на тройната АТЕ,
скоростта на движение на лекия автомобил преди и по време на удара е била 38.52
км/час. ВЛ сочат като причина за настъпване на произшествието е внезапното
навлизане на пострадалата пешеходка в платното за движение, като по този начин
тя е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и ударът е бил
непредотвратим. Вещите лица сочат, че мерки за безопасност следвало да се
предприемат от двамата участници в произшествието, а именно: Пешеходката
следвало да пресича платното за движение на определените за целта места, в
случая по пешеходна пътека, очертана след мястото на удара. Преди да предприеме
пресичане на платното за движение – да съобрази с посоката и режима на движение
на приближаващите ППС, а от водача на автомобила: Да съобрази управлението на
автомобила с обстоятелството, че приближава място, където е имало деца на
тротоара, в непосредствена близост до пътното платно, да намали своевременно
скоростта на движение и при необходимост на спре.
ВЛ по допълнителната тройна АТЕ, посочват,
че движейки се към мястото на ПТП, л.а. Ф. е преминал през „обемен“ ляв завой,
след което е продължил по права отсечка от улицата. При това положение
обвиняемият е имал обективна възможност да възприеме наличието на хора (деца)
на десния тротоар от отстояние около 80 – 100 метра преди мястото, където
пострадалата навлязла на платното за движение. Вещите лица дават заключение, че
ако водачът на автомобила реагирал за намаляване на скоростта на движение или
за аварийно спиране в момента, когато е забелязал наличието на хора, стоящи на
десния тротоар, то сблъсъкът щеше да бъде избегнат, като автомобилът би спрял
преди мястото на удар и нямаше да контактува с пострадалата пешеходка,
пресичаща улицата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС счита, че правилно и след задълбочен анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд е приел
за установена описаната фактическа обстановка въз основа на кредитираните отчасти
обяснения на обвиняемия, както и приетите изцяло за достоверни свидетелски
показания на: З. С. (прочетени отчасти на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 от НПК), С. М., К. Н. (прочетени отчасти на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), П. С., Ж. К., Б. Г., К. П. (прочетени отчасти на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Д.Д., Р. Р., В. Д.
(прочетени изцяло на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Д. И.,
А.Д., Д. С. и М. С.. Така също – отчасти на заключението на назначената по
делото двойна автотехническа експертиза, изцяло от заключенията на СМЕ,
тройната АТЕ и допълнителната тройна АТЕ, както и от приобщените към делото
писмени доказателства.
Правилно
първата инстанция е кредитирала и показанията на свид. В. Д. и свид. С. В. –
допълващи фактическа обстановка.
Аргументирано
ЯРС е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, като компетентно, обективно и изчерпателно. ЯОС споделя безкритично
мотивите на първата инстанция да кредитира отчасти заключението на назначената
двойна автотехническа експертиза и изцяло от заключенията на тройната и
допълнителната тройна автотехническа експертизи, като единствено ще акцентира
на това, че трите вещи лица са определили скоростта на автомобила преди и в
момента на удара освен по метода на изминато разстояние на автомобила след
удара, така и според пътя изминат от тялото на пешеходката в резултат на удара,
което при изготвяне на заключението на двойната експертиза не е сторено. Затова
правилно решаващият съд е кредитира като задълбочени и обосновани изцяло именно
заключенията на вещите лица по тройната АТЕ и допълнителната тройна АТЕ –
безспорно изготвени от екип компетентни специалисти с богат професионален опит
в тази материя.
Всички
доказателствата, кредитирани от ЯРС и от настоящия състав, са безпротиворечиви,
допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите
относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението и всички релевантните обстоятелства, касаещи предмета на
доказване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При прецизно
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че и от обективна и от субективна страна обвиняемият Б.И.Н. е осъществил
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, като на **.**.**** г. около 07.20 ч. в гр. *, на ул. „*“, пред бл. ** в
ж.к. „**“ при управляване на моторно превозно средство – л.а. „Ф. Г.“ с рег. № **
**** **, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил две средни телесни
повреди на З. Д. С. от гр. *, изразяващи се в луксация (изкълчване) на лявата
раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на ставната й ямка и пукване
на лявата ключична кост в нейния външен край, довели до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник, и счупване на двата пищяла на подбедрицата
на левия крак в тяхната горна трета, довело до трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник.
Безспорно фактът, че подсъдимият е автор на деянието е установен
от всички кредитирани от съдебните инстанции доказателства.
Правилно ЯРС е съобразил, че от
обективна страна обв. Н. е нарушил разпоредбите на чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП,
тъй като водач на ППС превозно средство е бил длъжен да бъде внимателен и
предпазлив и при приближаване към групата пешеходци (особено при наличието на
деца на тротоара в близост до платното за движение) е трябвало да намали
скоростта, а при необходимост – да спре. Безспорно той имал техническата
възможност да стори това след като е възприел
наличието на група на около 80 – 100 м., ерго – да предотврати настъпилото
ПТП. Въпреки това той е управлявал автомобила
така, че сам се е поставил в невъзможност да спре. Вследствие на настъпилия удар
на пострадала са причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в луксация
(изкълчване) на лявата раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на
ставната й ямка и пукване на лявата ключична кост в нейния външен край, довели
до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и счупване на двата
пищяла на подбедрицата на левия крак в тяхната горна трета, довело до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник, а така също и разкъсно-контузната
рана на главата, която по своя характер представлява нарушаване на анатомичната
цялост на меките черепни обвивки в засегнатата област и лекостепенно сътресение
на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, контузия в лявата половина
на таза и множеството натъртвания по тялото, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота й. Като е нарушил правилата за
движение посочени в чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, въззивникът сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за
настъпването му, а процесното деяние и уврежданията на пострадалото лице са в
каузалитет.
Субект на това престъпление е всяко наказателно отговорно лице, а обвиняемият е пълнолетно вменяемо лице, което по време на
извършване на деянието е било в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Правилно ЯРС е посочил, че от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия по непредпазливост, във формата на небрежност, тъй
като той не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици,
но в конкретната ситуация, предвид нормите по чл.
116 и чл. 117 от ЗДвП, е бил длъжен да ги предвиди. Логично
подсъдимият, като човек с достатъчен житейски опит и стаж като водач на МПС, е
бил в състояние и е могъл да предвиди настъпването им и ако бе спазил
горепосочените правила за движение не допуснал ПТП, но
той е управлявал автомобила така, че сам се е поставил в невъзможност да
реализира спиране и е осъществил престъплението.
Настоящият състав приема, че обвиняемия е предприел
действия за оказване помощ на пострадалата, като след
причиняването на ПТП позвънил на тел. 112. Също така се интересувал се от
състоянието й, като посетил детето в болницата и изразил съжаление за случилото
се пред нейната майка.
Макар и да няма протест в тази насока, ЯОС ще отбележи, че
правилно решаващият съд е съобразил, че нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е
неприложима в случая. Въззивната инстанция споделя този извод на ЯРС, и ще
отбележи, че съдебната практика е единна по отношение на
това, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата, дееца следва да носи отговорност за тях, тъй
като те се явяват специални спрямо общите правила и няма възможност,
едновременно със специалната, да се инкриминира и нарушаване на общата
разпоредба. Ето защо ЯОС счита, че наказателната отговорност на обвиняемия правилно
е ангажирана само за нарушенията на специалните правилата за движение, посочени
в чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването
на ПТП и вредоносния резултат и резонно на основание чл. 304 от НПК той е бил оправдан по
предявеното му обвинение в тази му част - по общата разпоредба на
чл. 5, ал. 2 от ЗДвП.
Като причина за
извършване на престъплението настоящият състав приема несъобразяването и
незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на
обвиняемия.
ПО НАКАЗАНИЕТО
ЯОС напълно се солидаризира и с мотивите
за налагането на наказанието на обвиняемия,
изложени от решаващия съд. В чл. 78а,
ал. 1 от НК е указано, че „Пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева,
когато са налице едновременно следните условия: а) за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго
по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел и в) причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. За извършеното от подсъдимия непредпазливото престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „б” от НК, законодателят е предвидил наказание до
три години или пробация, по делото е установено, че не са причинени
съставомерни имуществени вреди, както и че обвиняемия с напълно чисто
съдебно минало. При това положение ЯРС като е приел, че са
налице всички основанията по чл. 78а, ал. 1 от НК, законосъобразно е освободил обвиняемия
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба и на основание
чл. 78а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишил обв. Н. от
право да управлява МПС.
За
да определи конкретните наказания първостепенният съд, правилно давайки
приоритет на индивидуалната пред генералната превенция, е взел предвид от една
страна смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
– ниската степен на обществена опасност на обвиняемия, но от друга страна – завишената степен
на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този
вид престъпления в страната (т. нар. „война по пътищата”) и
конкретния тежък вредоносен резултат. Така правилно е приел превес на смекчаващи
отговорността на обвиняемия обстоятелства, но не е дооценил факта, че през
последните 5 години преди деянието, обвиняемият е бил наказван само веднъж по административен
ред за нарушаване на правила за движение по пътищата, както и че е направил
усилия за помагане на пострадалата, посетил в лечебното заведение и изразил
съжаление пред майка й. Ето защо ЯОС намира че размера и на двете
наложени на обвиняемия наказания, отчитайки всички относими фактори (и най-вече адекватните
му действия с цел оказване на помощ на пострадалата и заинтересоваността която
е проявил към състоянието й), следва да се намали – на глобата от 2000 на 1500 лева, на
това по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – от шест на четири месеца. Настоящият състав счита, че за постигане на целите визирани
в чл. 36 НК, посочените от ЯОС конкретни размери на двете
наказания са законосъобразни и справедливи, които комплексно са необходими и
достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие по отношение както на подсъдимия, така и спрямо останалите членове
на обществото. По тези съображения ЯОС намира за основателни възражения възраженията
на защитата, за намаляне на размера и на двете наложени на обвиняемия
наказания, а в такава насока е и предложението на прокурора, участващ във
въззивното производство.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС намира за несъстоятелни всички възраженията на защитата изложени
във въззивна жалба с допълнението и тези поддържани в съдебно заседание: че по
делото не е доказана по несъмнен начин вината на обвиняемия; че ЯРС
не е изложил мотиви съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК; че ЯРС
неправилно се е позовал на TP № 61/26.12.1983 г. по НД № 58/1983 г. на ОСНК на
ВС; че се е произнесъл „свръх искането на РП Ямбол“, което сочи за заинтересованост
от изхода на делото; че не е отчел действията („вината“) на пострадалото
лице и неупражнения контрол от страна бабата й.
Аналогични доводи от
защитата се били наведени и пред първата инстанция и решаващият съд надлежно,
точно, прецизно, задълбочено и обстойно им и е отговорил. ЯОС подкрепя
безрезервно тези мотиви и счита за ненужно да ги преповтаря детайлно, а по
същество и няма какво да добави към тях. Настоящият състав единствено ще акцентира на
напълно споделя извода на решаващия съд за неоснователност на защитния довод,
че произшествието е в резултат единствено на неправомерното поведение на
пострадалата С.. Безсъмнено в чл. 116 и чл. 117 ЗДвП ясно и точно са разписани задълженията
на водачите на МПС, когато преминават покрай деца, които поради ниската си възраст
и не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват
опасностите, които ги застрашават. В ТР № 61/26.12.1983 г. по НД № 58/1983 г.
на ОСНК на ВС, което не е загубило своята сила и на което абсолютно резонно се
е позовал решаващият състав, се сочи, че при възприемане на дете на пътя или в
близост до него водачът е длъжен да намали скоростта на движението или да спре,
за да бъде предотвратено увреждането на детето (в случая пострадалата към
момента на ПТП не е била навършила ** годишна възраст), като детето се намира
на пътя както когато се намира на платното за движение, така и когато то е на
тротоара или на банкета. Съдебната практика е единна, по отношение на това, че
при настъпване на ПТП, с което се уврежда здравето на дете, когато не е
намалена скоростта на движение до предели на безопасност, макар и това да е
станало в опасната зона за спиране на МПС, водачът не се намира в условията на
чл. 15 от НК „случайно деяние“. Тук следва да се отбележи, че непредпазливостта
е форма на вина, при която деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото
между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без
субективно да е съзнавал това. Различното е, че при небрежността деецът е бил
длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние
той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди резултата.
Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това,
което деецът е бил длъжен да предвиди. В случая дължимото поведение на
обвиняемия Н. се определя от правилата за движение по пътищата – конкретно от
чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, които очертават границите на грижата, която деецът
трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Субективният
признак на небрежността зависи от конкретните обективни условия за извършване
на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая
обвиняемият обективно е възприел в цялост пътната обстановка вкл. и
пострадалата, което е следвало да насочи съзнанието му към опасността при
нарушаване на правилата за движение. В случая няма данни за засягане на
индивидуалната възможност на обвиняемия да предвиди общественоопасния резултат.
Ето защо в конкретния случай не е налице проявлението на „случайно деяние” –
обвиняемият сам, нарушавайки правилата за движение е създал предпоставките за
настъпването на съставомерния резултат, поради което следва да понесе
наказателна отговорност за извършеното от него непредпазливо деяние.
Също така въззивният състав държи да посочи ще посочи, че задълбочено
и всестранно в мотивите ЯРС е анализирал
всички доказателствени източници, направил е правилна оценка за тяхната
достатъчност, годност и достоверност. Мотивите на първата инстанция съдържат
категорични и убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на
които трябва да отговори присъдата (в случая решението).
Първоинстанционният съд е изложил своите съображения относно обективната и
субективната съставомерност на престъплението и участието на
обвиняемия в него, а в частност – в детайли и последователно е описал
действията на обвиняемия, които обосновават осъщественото от него
изпълнително деяние на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. По тази начин са изложени
съображения по които съдът е счел за безспорно установени релевантните за спора
обстоятелства, имащи съществено значение за неговото решаване, ерго – мотивите
на осъдителното решение отговарят на поставените към тях с процесуалната
разпоредба на чл. 305, ал. 3 от НПК предписания. Те позволяват на въззивната
съдебна инстанция да проследи изграждането на вътрешното съдийско убеждение и
да установи действителната воля на първостепенният съд при решаването на делото.
В този смисъл неоснователно е възражението, че атакуваното решение е
немотивирано.
Абсолютно несъстоятелно е възражението, че
първостепенният съд се е произнесъл „свръх искането на РП – Ямбол“, което
сочило за заинтересованост от изхода на делото. Няма никакъв спор (нито в
правната теория, нито в съдебната практика), че при произнасяне на акта,
решаващ спора по делото (в случая атакуваното решение), съдът има задължение да се произнесе единствено по вътрешно убеждение,
без изобщо да е обвързан с мненията на страните (независимо на коя), по
отношение на размера на наказанията.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е
осъдил обв. Н. да заплати направените по делото разноски в размер на 3971.32 лв. в приход
на републиканския бюджета по сметка на ОД на МВР – Я. и 130 лв. в приход на
бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 267/12.11.2019 г. постановено по АНД № 897 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ямбол, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на обв. Б.И.Н.
наказание Глоба от 2000 лв. на 1500 (хиляда
и петстотин) лева, както и срока
на наложеното наказание Лишаване от право да управлява МПС от
шест месеца на четири месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
___________________________
ЧЛЕНОВЕ:
__________________________
__________________________