Решение по дело №197/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 172
Дата: 27 октомври 2019 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Върбина Ганчева Мълчиниколова
Дело: 20184400900197
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта

                            Р Е Ш Е Н И Е       № .........                                  

                                    

                                   гр. Плевен, 27.10.,2019 г.

 

                     В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     търговско отделение,

на  двадесет и пети септември   ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, 

в публично заседание ,в следния състав:                               

  

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

 

СЕКРЕТАР: Кона  Дочева

като разгледа докладваното от съдията  МЪЛЧИНИКОЛОВА

ТД № 197   по описа за 2018  година , за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл.422,ал.1  ГПК.

 

            Постъпила е искова молба Вх. рег. № 12648/ 07.11.2018г., подадена от „***“ АД , ЕИК *** - със седалище и адрес на  управление:         гр.София ***, чрез пълномощника си адвокат Я.Д. с адрес за призоваване и съобщения: - гр,София, ***, чрез адв. Я.Д.,    срещу: 1.„***“ ЕООД ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представлявано от В.Т.  и 2.В. ***, ЕГН:**********,        с адрес: ***.

         Цена на иска  350 189, 50 лева. с посочено правно основание по ч. 422 ГПК.

         Предявени са обективно съединени установителни искове.

          Моли съда да постанови решение , с което да установи по отношение на „***“ ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представлявано от В.Т. и В.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължат солидарно и следва да заплатят солидарно на „***” АД, ЕИК № *** - със седалище и адрес на управление: гр.София *** следните суми:

          Сумата от 311400,00 лева /триста и единадесет хиляди и четиристотин лева / - неизплатена главница - дължима и неизплатена главница по Договор за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) № 1249/14.04.2009 г., Анекс № 1 от 20.04.2012 г„ Анекс № 2 от 18.03.2014 г., Анекс № 3 от 14,04.2014 г., Анекс № 4 от 17.04.2015 г„ Анекс № 5 от 14.04.2016 г. и Анекс № 6 от 31.08.2017 г. към договора, ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

          -Сумата от 37 853,25 лева /тридесет и седем хиляди осемстотин петдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ - дължими и неизплатени договорни лихва по Договор за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) № 1249/14.04.2009 г,, Анекс № 1 от 20.04.2012 г„ Анекс № 2 от 18.03.2014 г., Анекс № 3 от 14.04.2014 г,, Анекс № 4 от 17.04.2015 г., Анекс № 5 от 14.04.2016 г. н Анекс № 6 от 31.08.2017 г. към договора, която сума включва:

           -1176,01 лева /хиляда сто седемдесет и шест лева и една стотинка/ - начислена и неизплатена възнаградителна лихва (договорен лихвен процент), дължима към дата 20.02.2018 г.;

          -3806,93 лева /три хиляди осемстотин и шест лева и деветдесет и три стотинки/ - лихва върху просрочена главница за периода 20.02.2018 г. до 29.04.2018 г.

          -2984,25 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ - наказателна лихва при просрочие за периода 20.02.2018г до 29.04.2018г.

           -29 886,06 лева /двадесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и шест стотинки/ - лихва миграция, дължима към дата 20.02. 2018 г, на основание чл. 2.7 от Анекс 6 от 31.08.2017 г. към Договор за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) № 1249/14.04.2009 г.;

          -1,00 лев /един лев/ - специален компонент, дължим на 20.02.2018

          936, 25 лева /деветстотин тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - периодична такса за управление, дължима на 20.02.2018 г.

         -Сумата от 7 003,79 лева /седем хиляди и три лева и седемдесет и девет стотинки/ - направени разноски по ч.гр.д. № 2877/2018 г. по описа на Районен съд Плевен, Гражданска колегия, Х-ти състав ;

        За заплатена държавна такса и на 6 038,28 лева /шест хиляди тридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.

         Иска се присъждане на направените в това производство деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          След оставяне на исковата молба без движение, в дадения от съда срок, от ищеца е постъпила уточняваща молба Вх.рег.№ 12648/ 07.11.2018г. относно вземанията за лихви. Уточнено е ,че:

  - не се претендира настъпила предсрочна изискуемост;

  - претенцията на ищеца произтича от настъпила крайна дата -20.02.2018г за издължаване на усвоения кредитен лимит;

  - претендираната сума 311 400 лева е дължимата от ответниците главница към 30.04.2018г. - датата на подаване заявлението по чл 417 ГПК .

С молба Вх. рег. №8706/23.07.2019г. ищецът след оставяне на ИМ без движение във връзка с възражения от ответната страна е направил уточнения, както следва:

-              Крайният срок за погасяване на комбинирания банков кредит(инвестиционен и револвиращ) е предоговорен между страните от 14.04.2009г. на 20.02.2018г. , по силата на подписания Анекс № 6 / 31.08.2017г, съгласно т.7.3 и т.7.4;

-     Към датата на крайния срок за погасяване 20.02.2018г. размерът на дължимата и непогасена главница ,съгласно договора и подписаните допълнителни споразумения е в размер на 311 400 лева .

-     Начислената наказателна лихва за просрочие е във фиксиран размер 5%, върху сумата 311 400 лева, а към подаване заявлението по чл. 417 ГПК, ответниците са били в просрочие 69 дни , което прави  2 984.25 лева;

-     Не претендира специалния компонент от 1 лев, тъй като начисляването му е чисто технически от системата и не се дължи от ответниците;

-     Сумата 936,25 лева – периодична такса за управление се отнася изцяло до револвиращия лимит, на основание Анекс № 6/ 31.08.2017г. ,като таксата управление се начислява за  срок от седем месеца, считано от м. Август 2017г до м. Февруари 2018г. и ще  бъде дължима при настъпване крайния срок на договора 20 Февруари 2018г.

 

Твърденията на страните:

Твърди се в ИМ, че на 30.04.2018 г. от банката – ищец е подадено до Районен съд - гр. Плевен, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „***“ АД срещу „***“ ЕООД ЕИК: ***, представлявано от В.Т. и В.Г.Т., ЕГН: *****,***.

Въз основа на така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 2877/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, като съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както  и изпълнителен лист от 02.05.2018 г.

С изпълнителния лист са осъдени ***“ ЕООД ЕИК: ***, представлявано от В.Т., в качеството му на кредитополучател и В.Г.Т., ЕГН: **********, в качеството му на солидарен длъжник да  заплатят солидарно предявените от банката вземания.

Сочи се също така от ищеца ,че на 24.07.2018 г. получил съобщение от Районен съд - гр. Плевен, че ответниците „***“ ЕООД ЕИК: ***, представлявано от В.Т. и В.Г.Т., ЕГН: ********** са подали възражение, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Районен съд Плевен е  указал на молителя, че може да предявим иск за установяване на вземането си против ответниците в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесем и необходимата държавна такса.

Предвид горното, ищецът счита ,че за него е налице правен интерес да предяви срещу ответниците установителния иск по чл. 422 от ГПК , като е довнесъл по сметка на Окръжния съд- дължимата държавна такса ,върху цената на предявения иск.

Към исковата молба са приложени под опис, като писмени доказателства, заверени от ищеца документи, ведно с преписи от исковата молба и доказателствата за връчване на ответниците .

В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответника В.Т., лично и в качеството му на управител на ответното дружество  „***“ ЕООД.

         С отговора на исковата молба не е изразено становище по допустимостта на предявените искове. Възразява се по основателността , съответно размера на претендираните вземания.

  Молят за постановяване на  решение, с което предявените от „***” АД искове срещу „***” ЕООД и В.Т. да бъдат изцяло отхвърлени. Също така, претендират се от ответниците, направените  разноски по делото, включително  за адвокатско възнаграждение.

На  първо място, с отговора на исковата молба, се възразява ,че ищецът, в качеството си на кредитор освен, че нарушава задължението си добросъвестно водене на преговори но смисъла на чл. 12 ЗЗД, също така не оказал необходимото съдействие и неоправдано не приела предложеното от длъжника изпълнение по процесния кредит. Твърди се в отговора, че във връзка с дело между „***” ЕООД и БИМ сметките на „***” ЕООД са запорирани и за дружеството съществува обективна невъзможност да извършва плащания. След налагането на запора върху сметките, е проведена среща между представители на дружеството и представители на банката, на която В.Т. е уведомил кредитора относно затрудненията си и причината за тях. В резултат на  срещата  между страните  е сключен Анекс №6 от г. към процесния договор, в чл. 7 от който е уговорен погасителен план, включващ 6 месечни вноски по 1600 лв. от 20.08.2017 г. до 20.01.2018

Твърди се от ответниците, че относно сумата 311 400 лв. последна дължима вноска, предмет на настоящото дело,че между страните е уговорено устно преди настъпването на нейния падеж да се сключи нов анекс, с подобно съдържание и така плащането по кредита да бъде разсрочено до вдигане на запора върху сметките на дружеството. „***” ЕООД изпълнявало съвестно Анекс №6, изплащайки всички вноски навреме.

  Сочи се също така в отговора,че с наближаването на падежа последната вноска от 311 400 лв. по инициатива на „***” е проведена нова среща с представители на банката, на която те са информирани, че делото, по което е наложен запорът, все още  не е приключило. На тази среща банката  поела ангажимент да изпрати проект на новия анекс. Сочи се от ответниците, че този ангажимент банката не е изпълнила, като в продължение на месеци наред, нито е изпратила на ответното дружество проект за ново допълнително споразумение, нито го е уведомила ,че е променила намерението си. Не е изпратена и покана за доброволно изпълнение. Вместо това на 04.06.2018 г. „***” ЕООД получило съобщение за издаден срещу него изпълнителен лист след като е бил лоялен клиент на банката в продължение на 15 години.

С отговора на исковата молба, ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност, по отношение претендираното вземане в размер за главница 311 400 лева по договор за комбиниран банков кредит.

 В случай, че не бъде прието възражението за изтекла погасителна давност, то оспорва се иска по основание и по размер. 

 Твърди се в отговора на ИМ, че от приложеното от банката извлечения от 10.12.2018г и 19.01.2018г. не става ясно, какъв е броят на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане, както  дали са  само  частично погасени ; точно кои вноски не са изцяло или частично погасени. От извлечението не е ставало ясно относно падежа на неиздължените изцяло или частично вноски.   С отговора се възразява ,че в ИМ не се съдържат твърдения относно това как е формиран размерът на главницата ,както и на лихвите.

 С отговора на ИМ се оспорват исковете за сумата от 3 806, 93 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за периода 20.02.2018г. - 29.04.2018 г.., както и иска за сумата от 2 984, 25 лв., представляваща наказателна лихва при просрочие за периода 20.02.2018г. - 29.04.2018 г.

 Възразява се  в отговора на ИМ, че уговорени, неустойките  по чл. 4.2 и 4.23 в Анекс № 6/ 31.08.2017г. са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, тъй като  с посочените клаузи за едно и също неизпълнение на парично задължение се предвиждат две обезщетения. Сочи се ,че  всъщност обезщетенията по 4.2. и 4.3. от Анекс № 6, по същество представляват мораторни неустойки, които се пораждат от един и същ юридически факт, а именно - забавяне на плащанията по договора за кредит

  Твърди се от ответниците , че единствената цел, за която е уговорена неустойката в посочените клаузи, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция (ТР № 1 от. 15.06. 2010г. по т.д № 1/ 2009 на ОСТК  ВКС). Поради това са нищожни, като нарушаващи принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване. Заплащането на договорената неустойка ще доведе до неравностойност на насрещните задължения по договора, и  ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните  й функции, които са й придадени от страните.

С отговора на ИМ е направено и алтернативно възражение, в случай, че се отхвърли възражението за нищожност на клаузите за неустойка. В този случай ответниците считат, че следва да бъдат намалени поради прекомерност. Позовават се на чл. 309 ТЗ, който има специален характер,тъй като се прилага единствено и само при търговски сделки, сключени между търговци. Сочи се в отговора, че в случая В.Т. е сключил договора в качеството на физическо лице, което не представлява част от търговска дейност на ответното дружество и  по отношение на него е приложимо правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, което предвижда възможност за намаляване на неустойката поради прекомерност.

Оспорва се с отговора на ИМ  иска за сумата от 29 886, 06 лв., представляваща лихва миграция. Иска се неговото отхвърляне, тъй като не става ясно   нито основанието й, нито начин на изчисление.

 Възразява се също така от ответниците , че искът за посочените лихви  предшестващи 30.04.2015 е погасен, тъй като за тях се прилага кратката погасителна давност от ТРИ години. Сочи се също така в отговора ,че че Анексът не представлява новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с подписването му не започва да тече нова давност.

   В условията на алтернативност  е направено  възражение за  прекомерност на лихвите с изложените по- горе доводи.

   Оспорва се с отговора  иска за сумата от 1176, 01 лв., представляваща възнаградителна лихва. Възразява се ,че този иск  е погасен по давност, тъй като лихвите, които се претендират са за периоди, предшестващи 30.04.2015 г., представляват периодични вземания и за тях се прилага кратката погасителна давност, а именно ТРИ години.

   Алтернативно е направено възражение за прекомерност на посочените лихви.

   Също така се оспорват с отговора на ИМ: претенцията за сумата от 1.00 лв., представляваща специален компонент, както и за сумата от 936, 25лв., представляваща периодична такса за управление. Сочи се от ответниците, че  за тези вземания, не са представени каквито и да било доказателства , както относно основанията им, така и за  размерите, поради което те не се дължат.

   С отговора се оспорва размера на претендираните адвокатски възнаграждения : за сумата 6 038, 28 лв. по ч.гр.д. №2877/2018 г. по описа на Районен съд Плевен, ГК, X състав, и другото  от 10 240, 55 лв. по настоящото дело,  като прекомерно завишени. Иска се  да бъдат намалени до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С отговора на ИМ са представени писмените доказателства под опис с препис за ищеца.

 

В срока по чл.372,ал.1 от ГПК е постъпила Допълнителна искова молба /ДИМ/, подадена чрез пълномощника на ищеца – адвокат Я.Д. – САК.

С допълнителната искова молба, ищецът оспорва всички направени от ответниците възражения, за неоснователност на предявените искове.  Посочва се с ДИМ, че наложените запори върху сметки на ответниците ,във връзка с други дела не ги освобождават от задълженията им по Договора за комбиниран банков кредит № 1248/ 14.04.2009г. допълнителните споразумения към него. 

Посочва от ищеца ,че в Анекс № 6 към процесния договор за кредит, изрично е предвидено ,че при налагане на запори върху сметки на длъжника,произтичащите от процесния договор задължения автоматично стават изискуеми.

С ДИМ се възразява ,че вземанията за главница в размер на 311 400 лева и вземането за лихвите по процесния договор за кредит, не са погасени по давност, тъй като ответниците със сключването на Анекс № 6/ 31.08.2017г. са признали задълженията си  Договора за комбиниран банков кредит, с което са прекъснали погасителната давност на основание чл. 116,б.“а“ ЗЗД. Освен това сами са предприели преговори за разсрочено погасяване на задълженията по кредита.

Твърди се от ищеца, че съгласно  погасителния план към Анекс №6, последната погасителна вноска в размер на 311 400 лева е следвало да се погаси на 20.02.2018г. и към тази дата е станала изискуема. Освен това, от заключението на вещото лице щяло да стане ясно какъв е точният размер на усвоената по кредита сума, както и на платените от страна на кредитополучателя вноски.

По отношение възражението на ответниците,че не дължат  сумата 3 806.93 лева – лихва върху просрочена главница, в ДИМ се посочва ,че договорът за кредит е сключен с търговец – ответника „***“ ЕООД, във връзка с търговската му дейност, поради което в случая се прилагат разпоредбите на ТЗ,относно начисляването на лихвите за просрочие, като не се прилагат правилата за прекомерност.

С ДИМ се твърди от ищеца че вземането за лихва „миграция“ в размер на  29.886.06.лева е специален вид лихва, която отразява натрупаните лихви по договора към датата на подписване на Анекс № 6/ 31.08.2017г. Ищецът поддържа всички твърдения изложени в ИМ, като посочват, че претендираните адвокатски възнаграждения не са прекомерни, а са в рамките на определения законов минимум.

          В срока по чл. 373,ал.1 от ГПК от ответниците е постъпил отговор на допълнителната искова молба / ДОтг/.

В срока по чл. 373,ал.1 от ГПК от ответниците е постъпил отговор на допълнителната искова молба / ДОтг/.

          С допълнителния отговор, ответниците поддържат всички направени с отговора на ИМ възражения и фактически твърдения. Поддържа се също така направеното с отговора на ИМ възражение, че с ИМ не е индивидуализирана претенцията на банката, тъй като в представените документи липсват данни за вземането на кредитора по основание и размер. Сочи се, че представените писмени доказателства съдържат  данни само за размера на главницата и на лихвите за забава, но липсват данни за начина, по който е формирана главницата по вземането и лихвите за забава, както и за договорната лихва.

         С отговора на ДИМ се поддържат направените вече възражения с доводите  изложени в отговора на исковата молба,че  обезщетенията по 4.2, и 4.3. по същество представляват мораторни неустойки, които се пораждат от един и същ юридически факт, а именно - забавяне на плащанията по договора за кредит. Поради това, поддържа се от ответниците, че „клаузите за мораторни неустойки по чл. 4.2. и чл, 4.3. от Анекса са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, тъй като обезщетявайки два пъти вредите от едно и също неизпълнение се излиза извън присъщите на неустойката функции“. Сочи се също така в допълнителния отговор, че  търговското качество на кредитополучателя по договора за кредит, а именно „***” ЕООД, не е пречка неустойките да бъдат обявени за нищожни, според Тълкувателно решение № 1/2009 г. в което ВКС не прави разграничение между търговци и нетърговци.

              С отговора на ДИМ се възразява от ответниците, че погасителната давност не е прекъсната с подписването на Анекс  № 6 към процесния договор за кредит. Посочва се с допълнителния отговор, че според константата съдебна практика, за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, „то трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда“ (Решение № 100/2011 г. II т, о. ВКС; Определение № 291 от 20.03.2015 г, на ВКС по гр, д. № 5999/2014 г,, III г. о.} ГК. )  Твърди се също ,че такова признание на дълга, не е направено в рамките на тригодишния давностен срок, тъй като Анекс № 6 е подписан на 31,08.2017 г., а натрупаните лихви по Договора за комбиниран банков кредит се отнасят за Период, който започва от 14,04.2009 поради това не е налице признаване на вземането, което да прекъсва давността.

            Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 385 от 02.05.2019г.  по чл. 374 ГПК. Приел е писмените доказателства ,приложени при размяната на книжата и се е произнесъл по направените с ИМ доказателствени искания. Изготвил е проект за доклад, който е съобщен на страните и е приет за окончателен.

Съдът прием ,че правната квалификация на обективно съединените  установителни искове ,е по чл. 422,ал.1 , вр. чл. чл.415 ГПК, вр 430 ТЗ.  и се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като е назначил и изслушал заключението на съдебно- счетоводна експертиза по поставените въпроси.

В открито съдебно заседание ищецът „***“  АД ,чрез пълномощника си – адвокат М.А., заяви ,че поддържа предявените искове ,с направените допълнителни уточнения. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира присъждане на направените разноски.

Ответниците,чрез пълномощника си – адвокат П.В. в пренията по същество моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове. Претендира за присъждане на направените от ответниците разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. М.А..

Плевенският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ПРАВНА СТРАНА:

Безспорно е между страните и това се установява от приетото като доказателство ч.гр.д. № 2877/2018 г. на РС – Плевен, че на 30.04.2018 г. от банката – ищец е подадено до Районен съд - гр. Плевен, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „***“ АД срещу солидарните длъжници: „***“ ЕООД ЕИК: ***, представлявано от В.Т. и В.Г.Т., ЕГН: *****,***.  Основанието посочено в заявлението е Договор за комбиниран банков кредит(инвестиционен и револвиращ) № 1249/ 14.04.2009г.; Анекс № 1 от 20.04.2012г., .; Анекс №1 от 18.03.2014г.; .; Анекс №3 от 14.04.2014г., .; Анекс №4 от 17.04.2015 г., .; Анекс №5 от 14.04.2016г. и .; Анекс № 6 от 31.08.2017г.

Въз основа на така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 2877/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, като съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, в полза на ищеца, както  и изпълнителен лист от 02.05.2018 г. за следните суми:

-311 400 лева – главница; 37 853.25 лева – договорна лихва за периода 20.02.2018г. до 29.04.2018 г., която включва:1 176.01 лева  договорна лихва, 3 086.93 лева – лихва върху просрочена главница;  за периода 20.02.2018г- - 29.04.2018г.;  2 984125 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.02.2018г. до 29.04.2018г. ; 29 886.06. лева  - лихва миграция дължима на 20.02.2018г. 1 лев – специален компонент;  936.26 лева -  периодична такса за управление дължима на 20.02.2018г. и законна лихва върху главницата  от 30.04.2018 г до изплащане на вземането ;  7 003.79 лева – деловодни разноски  и 6 035.25 лева- адвокатско възнаграждение с ДДС.

С изпълнителния лист са осъдени ***“ ЕООД ЕИК: ***, представлявано от В.Т., в качеството му на кредитополучател и В.Г.Т., ЕГН: **********, в качеството му на солидарен длъжник да  заплатят солидарно предявените от банката вземания.

В законния 14 дневен срок от ответниците е постъпило възражение, че дължат посочените суми, поради което районният съд писмено е указал на ищеца в месечен срок да предяви претенциите си по исков ред.

В дадения от съда срок, ищецът по реда на чл.422,ал.1 от ГПК е подал искова молба, за установяване по отношение на ответниците ,че му дължат посочените в исковата молба суми, за които се е снабдил със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на посоченото основание.

Не се спори между страните и това се установява от представените и приети по делото  писмени доказателства - Договор за комбиниран банков кредит и шест бр. анекси към него(л. 8-л.33 том 1), че на основание  Договор за комбиниран банков кредит(инвестиционен и револвиращ) № 1249/ 14.04.2009г. сключен  между ***“ АД, от една страна  и от друга  като кредитополучател ***“ ЕООД ЕИК: ***, представлявано от В.Т. и В.Г.Т., ЕГН: ********** – солидарен длъжник  е възникнало на валидно облигационно отношение.

Съгласно т. 3 от Договор, размерът на кредита  е 468 000 лева , разпределен по лимити, както следва: 135 000 лева – за инвестиционен кредит за покриване на извършени от Кредитополучателя инвестиции и 330 000 лева  -  револвиращ  кредит, за осъществяване на текущи разплащания на Кредитополучателя.

В раздел „Б“ от договора относно РЕВОЛВИРАЩИЯ ЛИМИТ , страните са се съгласили за следното:

 В т. 4.1  са договорили ,че Годишният лихвен процент(ГЛП) се формира като сбор на БЛП- 1 седмичен Софибор плюс надбавка от 5%. Приложимият ГЛП към датата на сключване договора е 8.453%. Посочено е също така, че ГЛП за редовен дълг във всеки един момент от  действието на договора не може да бъде по- малък от 9.3

В т.4.3 от Договора, страните са се съгласили ,че наказателният лихвен процент при просрочие на главница и/ или лихва е 1%.

Страните са договорили комисионни за  управление на инвестиционния и револвиращ кредит съответно 0.6% и 0.5%.

Съгласно т. 6, крайният срок за усвояване на инвестционния лимит е 30.04.2009г., а на револвиращия лимит – 14.03.2014г.

Относно погасяването на инвестиционния лимит, страните са подписали  погасителен план, неразделна част от договора (11), с последна вноска от 2 500 лева на 20.03.2014г.  Крайният срок за издължаване на револвиращия лимит е също 20.03.2014г.

Не се спори също така ,че изпълнението на договора е обезпечено с  ипотека върху описания в него недвижим имот, собственост на Петя Симеонова Трифонова , особен залог върху дълготрайни материални активи и залог по ЗДФО върху вземанията на кредитополучателя и третите задължени лица, както и Запис на Заповед, авалиран от ответника В.Г.Т..

В т. 9 от Договора ,страните са се съгласили, че  първото усвояване на лимит по инвестиционния и револвиращия кредит е за служебно погасяване текущ дълг по главница, формирана съгласно условията на  Договор за банков револвиращ кредит № 763/26.11.2004г.

Съгласно раздел ІІІ т.19 от Договора ,за всички неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на  действащото законодателство  и Общите условия, като всички изменения в ОУ влизат в сила от датата на приемането им от *** АД и са задължителни за страните.

Не се спори между страните ,че към Договора за комбиниран  банков  кредит ( инвестиционен и револвиращ) № 1249/ 14.04.2009г са сключени шест броя допълнителни споразумения (Анекси), с които са изменени клаузите относно приложимите възнаградителни и наказателни лихви, комисионните и срока за погасяване на кредитите.

   Така с  Анекс №1от 20.04.2012г. се променя т.4.1 от Договора по отношене на Револвиращия кредит относно годишния лихвен процент (ГЛП) за редовен дълг, който се  формира    като сбор от променлив  БЛП - 1-месечен Софибор и надбавка от 5%. ГЛП за редовен дълг във всеки един момент от действието на договора не може да бъде по-малък от 7%.

С Анекс № 3 от 14.04.2014г.  в т. 4 са променени клаузите на Договора , относно револвиращия кредит,   приложимите общи условия, определя на Годишния лихвен процент върху редовна главница на 7%;  лихвения процент върху просрочена главница като сбор от ГЛП плюс  надбавка  от 2 %.  В т.4.3 от Анекс № 3 ,страните са договорили  фиксиран лихвен процент, начисляван върху  наличния Кредит при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в размер на 5%. За управление на кредита е договорена  еднократна комисионно от 0.5%, събрани при условията на т. 9.2.2 от ОУ.

Крайният срок за погасяване на главницата е 20.04.2015 г. съгласно т. 7.1 от Анекс № 3.

 С подписването на Анекс № 6/ 31.08.2017г. е променен крайният срок за погасяване на револвирящия кредит на  20.02.2018г.  Променени са също така приложимия  ГЛП за редовен дълг, фиксирания лихвен процент по т.4.1 за просрочена главница; по т.4.3 от Договора за просрочени главница и/ или лихва,както и еднократната и годишна комисионна за управление на кредита.

         Съгласно т.2.5. от Анекс № 6 от 31.08.2017 г. към датата на  подписването на Анекс № 6 към Договора за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) №1249/14.04.2009 г. неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата е в размер на 321 000 лева. Към същата дата съгласно т. 2.7. от Анекс № 6 по кредита има начислена, просрочена и изискуема лихва в размер на 24 313.69 лева.

Спорни между страните са въпросите относно размера на дължимата от ответниците главница, поради липса на писмени доказателства, относно  усвоените от ответниците по кредита суми,както и изтекла ли е погасителната давност за претендираната от ищеца сума  за главница.

Спорни са въпросите относно, основателността,  дължимостта и  размера на договорните, възнаградителни и наказателни лихви, както и на таксата за управление, а също и относно основанието и дължимостта на т.н. „лихва миграция“.

С отговора на исковата молба ,както и в писмените бележки, ответниците са се позовали на нищожни клаузи в  Договора за кредит и Анекс №6 т.4.2 и т.4.3, поради което между страните се спори относно това,  това, дали клаузите са нищожни, поради недопустимо договаряне двойно обезщетяване на едно и също договорно неизпълнение;  Спори се също така дали е налице накърняване на добрите нрави и нарушаваща принципа на справедливостта, поради което  договорената неустойка е нищожна, защото единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечнтелна, обезщетителна и санкционна функции.

Спори също така относно това налице ли е изтекла погасителна давност в полза на ответниците по отношение на претендираните от ищеца главница и лихви.

За изясняване на спорните по делото въпроси , съдът е назначил и изслушал по делото е съдебно- счетоводна експертиза (л. 133- 268 том 2), от заключението  се установява следното:

Вещото лице В.В. ,изготвила заключението на съдебно- счетоводната експертиза,въз основа на приетите по делото писмени доказателства и след извършена проверка на финансово счетоводните документи на „***“ ***“ АД гр. София, по партидата на ответниците е установила ,че инвестиционният лимит в размер на 135 000 лева  е усвоен изцяло на 17.04.2009г., като с тази сума банката е погасила стари задължения на кредитополучателя по Договор за кредит от 2004г. В табличен вид на л.9 от заключението ВЛ е представило сумите и датите на които е погасен изцяло инвестиционния лимит до 14.04.2014г. От заключението е видно ,че до 14.04.2014г. ответниците са издължили всички лихви начислени върху усвоената главница на инвестиционния лимит.

В т. 2 от Заключението на СЧЕ, вещото ли е установило ,че след многократно усвояване на револвиращия лимит и частично погасяване на главницата , съгласно процесния Договор за комбиниран банков кредит от 14.04.2009г. и анексите към него, непогасената  и дължима главница  към 30.04.2018г- датата на подаване заявлението е 311 400 лева. Датите на усвояване, сумите ,както погасяването са отразени в табличен вид на л. 9 и 10 от Заключението.  От същите е видно, че с оглед промяната в крайния срок за погасяването на револвиращия лимит, предвид подписаните анекси, кредитополучателят е продължил да усвоява суми до размера на лимита и съответно да погасява част от тях.

Така от заключението е видно ,че към 20.03.2014г. – крайният срок по процесия договор, ответникът „***“ ЕООД  е усвоил 330 000 лева, която сума не е погасена към тази дата. На основание сключените с ищеца допълнителни споразумения е    продължил да усвоява суми , като от 14.04.2014 до 17.04.2015 усвоил и погасил сумата 1 026 000 лева  за главница, като към 17.04.2015 г. дължимата и непогасена главница по револвиращият кредит е в размер на 294 000 лева.  Видно от таблицата на л.10 в следващият период от 17.04.2015. до 14.04.2016г. кредитополучателят е усвоил и възстановил общо 585 000 лева, като към 14.04.2016г., но от предходния период е останала  дължима и невъзстановена главница възлиза на 315 500 лева. Така видно от таблицата на л. 9 -10 в констативно съобразителната част  т. 2 от Заключението към 30.04.2018г., датата на подаване Заявлението по чл. 417 от ГПК от ищеца, по револвиращия кредит „***“ ЕООД дължимата и невъзстановена  главница  е в размер на 311 400 лева.  Това е дължимата главница и към 20.02.2018г. – крайният срок за погасяване на револвиращия кредит ,съгласно т. 7.3 от Анекс № 6/ 31.08.2017г. Към заключението, вещото лице е приложило извлечението от счетоводството на Банката ищец, по партидата на кредитополучателя, в което подробно са отбелязани всички операции относно датите и  сумите  които са усвоявани  и от „*** „ЕООД и съответно възстановяване по револвиращия кредит. 

 Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че  не е доказана дължимостта на сумата 311 400 лева за главница по револвиращия кредит, тъй като ищецът не е представил писмени доказателства, от които да е видно датите  на които са усвоявани и възстановявани съответни суми по револвиращия лимит. Усвояването на сумите по револвиращия кредит от „***“ ЕООД е ставало безкасово, което е отразено в системата на банката по партидата на първия ответник, по искане на Кредитополучателя , съгласно т.10.3.2  и т. 2.2  и т.3 от процесния Договор за комбиниран банков кредит, въз основа, на които банката е извършвала текущи разплащания на Кредитополучателя по банков път.  От приложената към ИМ и приета като писмено доказателство, неоспорена от ответниците, Справка по чл.366 от ГПК е видно подробно отразеното движение по сметката на кредитополучателя за периода 14.04.2009г – 30.04.2018г.   От подробно извлечение за движението по разплащателната сметката на „***“ ЕООД относно револвиращия кредит(л. 117 – л. 287 т.1) е видно ,че са осчетоводени и суми, които са теглени в брой  на каса,така също  така вътребанкови и междубанкови разплащания. В последната графа е отбелязано основанието за плащането

   Ответниците с отговора на исковата молба не са оспорили  данните в справката относно усвояването на револвиращия лимит, било то по размер или основание, съответно не са направили своевременно искане по реда на чл.183 или 184 от ГПК. Поради това намира ,за доказана претенцията на ищцовата страна, относно сумата 311 400 лева за дължима и неизплатена от ответниците главница по револвиращия лимит, към датата на подаване заявлението по чл.417 от ГПК – 30.04.2018г.

Съдът намира за недоказано възражението на ответниците, че така установеното и просрочено задължение за главница е поасено по давност. Съгласно процесния договор, първоначално договореният краен срок за погасяване на револвиращия лимит е 20.03.2014г. Към тази дата задължението на ответниците за главница е в размер на 330 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 110  ЗЗД вземанията за главница се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, като към датата на подаване Исковата молба – 24.08.2018т, този срок не е изтекъл и вземането не е погасено по давност.  

Предвид тези изводи, съдът намира ,че ищецът е доказал по безспорен начин, пълно и главно вземането си за главница по револвиращия лимит в размер на 311 400 лева по основание и размер към 30.04.2018г.

Относно претенциите за вземания произтичащи от възнаградителни и наказателни лихви.

По претенцията за лихви върху редовна главница за периода 14.04.2009 – 20.02.2018г. в размер на 1176.01лева 

В т.3 от Заключението на СЧЕ, вещото лице е посочило ,че размерът на дължимата и непогасена от ответниците лихва върху редовната главница на револвиращия лимит, е в размер на 1 176.01 лева, съгласно клаузите на процесния Дговор за комбиниран банков кредит и анексите към него. На л. 12  от Заключението в табличен вид , вещото лице е представило по дати и периоди, съгласно договорения лихвен процент, начислените дължими лихви, върху съответния размер на усвоената главница, посочен в таблицата на л. 9 и л.10 от заключението. Така за периода от 14.04.2014 до 17.04.2015г., общо начислената дължимата лихва върху усвоената  редовна главница е в размер на 1488.43 лева.  Видно от заключението и таблицата на л.12, три години по – късно  към 30.04.2018г. тази сума за лихва върху главница не е издължена изцяло , а  от нея е останала непогасена  сумата 1 176.01 лева.

 Въз основа на така установените факти, относно тази претенция за възнаградителни лихви, съдът намира , че  с оглед направеното с отговора на исковата молба възражение от ответниците, задължението им за лихви върху редовна главница в размер на 1 176.01 лева към датата на подаване исковата молба заявлението по чл.417 ГПК 30.04.2018г и датата на подаване исковата молба 24.08.2018г, е погасено с изтичането на тригодишна погасителна давност на 17.04.2018 г. на основание чл. 111,б.“в“ от ЗЗД.

Поради това съдът намира ,че  ищецът не е доказал пълно и главно  дължимостта на посочената сума за лихви върху редовна главница в размер на 1 176.01 лева за посочения период тъй  като това вземане е погасено по давност, а искът е неоснователен.

По претенцията за дължими и непогасени  наказателни лихви върху просрочена главница в размер на 3 806.92 лева за периода 14.04.2009 – 30.04.2018г.

В т. 3 от Заключението, вещото лице е стигнало до извод ,че  дължимата и непогасена лихва върху просрочената главница по процесния Договор за комбиниран банков кредит и шестте анекса към него към 30.04.2018г е в размер на 3 806.92 лева.

От таблицата на л.13 и  л.14  в констативно съобразителната част на заключението е отразено ,че наказателни лихви върху просрочената главница за периода от 17.04.2009 г до 30.04.2018г са начислени общо в размер на 11 402.44 лева. Няма издължени лихви върху просрочена главница за този период.

От тази сума  лихви върху просрочената главница са начислени за периода от 14.04.2016 г – 31.08.2017г. в размер на 7 595.52 лева. За периода от 31.08.2017г  - датата на сключване Анекс № 6, до 30.04.2018г. върху просрочения размер на главницата е начислена  лихва в размер на 3 806.92 лева. Относно начислената наказателна лихва в размер на 7 595.52 лева, начислена за предходния период е отбелязано ,че тя е разсрочена и видно от заключението на вещото лице е отразена като лихва „ миграция“, поради което не  тази сума не е включена от ищеца в претенцията му за лихва върху просрочена главница.

Претендираната наказателна лихва в размер на 3 806.92 лева върху просрочената главница не е погасена по давност,тъй като е начислена за периода 31.08.2017г – 30.04.2018г, преди да изтече тригодишния давностен срок по чл. 111 ,б.“в“ от ЗЗД. С оглед на това ,съдът намира ,че това вземане на ищеца е безспорно установено по основание и размер, и поради това доказано.

Относно претенцията за дължима и непогасена наказателна лихва при просрочена главница и / или лихва в размер на 2 984.25 лева  за забава 69 дни до 30.04.2018г., върху размера дължимата главница 311 400 лева.

С отговора на исковата молба ответниците ,са направи възражение, че клаузата с която е договорена посочената наказателна неустойка е нищожна тъй като накърнява добрите нрави , свързани с установените принципи за справедливост – чл.26,ал.1 от НК. 

Съдът е служебно следи за действителността на договорите и отделните клаузи в тях. поради което дори да не бе направено такова възражение, следва да обсъди дали посочените клаузи т. 11.2.1, т.11.2.2 и т. т.11.2.3 от процесния Договора за комбиниран банков кредит(инвестиционен и револвиращ) и т. 4.2 и т.4.3 от Анекс № 6/ 31.08.2017г към него са нищожни.

В  т. 11.2. от процесния договор е предвидено ,че при неиздължаване на  от Кредитополучателя на вноска по главница и / или лихва, за срока на забавата се прилага всяко едно от следните условия:

т.11.2.1  Редовният дълг по главница на инвестиционния, съответно револвиращия кредит се олихвява с  лихвения процент по т.4.1 букви“А“ или „Б“,приложим за съответния лимит от Кредита.

т.11.2.2  Просрочената част от главницата по инвестиционния кредит ,съответно по револвиращия лимит, се  олихвява с наказателен лихвен процент по т. 4.3,букви „а“ или“б“ приложим за съответния лимит от Кредита.

т.11.2.3  Целият дълг по главницата(редовен и просрочен) на инвестиционния кредит, съответно по револвиращия лимит се олихвява с наказателен лихвен процент по т. 4.3,б.“а“ и „б“, приложим за съответния лимит по кредита.

В т. 4 от Анекс № 6/ 31.08.2017г са договорени следните лихви за револвиращия лимит:

ГЛП  за съответния период на олихвяване

т.4.1 Годишен лихвен процент, начисляван върху редовна главница (редовен дълг) в рамките на всеки период на олихвяване — представлява сбора от приложимия към съответен период на олихвяването променлив  Лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към Лихвения индекс в размер на 4,477%.

Приложимия Лихвен индекс е 1-месечен Софибор.

т. 4.2 Лихвен процент, начисляван върху просрочена главница, за срока на просрочието  формира се като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т.4.1. и надбавка за просрочие от 2%.

         т. 4.3 Фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочендълг - 5%.

          От съдържанието на посочените клаузи е видно че в т. 11.2.2 и 11.2.3 от процесния договор, както и  в т.4.2 и т.4.3 от Анекс № 6/ 2017г  е видно, че с тях се договарят  два различни вида неустойки, в различни размери за едно и също неизпълнение на договора за кредит.  В текста на анекса, едната неустойка по т.4.2 представлява процент, начисляван при просрочване на главница, а другата неустойка по т. 4.3 представлява наказателна неустойка при просрочие на главница и/или лихви. Следователно, и двете неустоечни клаузи то т. 11.2.3 от процесния Договор и по т.4.3 от Анекс № 6 / 2017, санкционират повторно просрочие на същото задължение за главница, освен това и на просрочени възнаградителни лихви.

        С Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. ОСТК на ВКС по т.д. №1/ 2009 г. урежда,че договорната клауза за неустойка ще е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Неустойката  се приема за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечнтелна, обезщетителна и санкционна функции. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В настоящия случай с клаузите на т.11.2.3 от Договора и т. 4.3 от Анекс № 6/ 2017 към него е договорено едновременно обезщетение за забавено изпълнение на едно и също задължение и то кумулативно. Освен това размерът на неустойката е без фиксиран срок и краен предел, поради което са в нарушение принципа на справедливостта, излизат извън обезщетителната си функция и поради това противоречие с добрите нрави са нищожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД

         Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото , че така посочените клаузи т. 11.2.3 от Процесния Договор за кредит и т. 4.3 от Анекс № 6/ 31.08.2017г към него. С оглед така констатираната нищожност , тези клаузи не са породили задължение за ответниците да заплатят предвидените в тях наказателна лихва  за просрочена главница и / или лихва в размер на 2 984.25 лева,  за период от   69 дни до 30.04.2018г., върху размера дължимата главница 311 400 лева.  С оглед тези изводи, съдът намира ,че ищецът не доказал пълно и главно претенцията си за наказателни(неустоечни )лихви в размер на 2 984.25 лева, поради което същата се явява неоснователна и недоказана.

         По претенция за вземането лихва“Миграция“ в размер на 29.886.06 лева за периода 14.04.2009г до 20.02.2018г., върху неиздължена и просрочена част от главницата в размер на 32100 лева .

         С уточняващата молба от 07.11.2018г ищецът е посочил, че това е специален вид лихва, която отразява натрупаната лихва по процесния Договор за комбиниран банков кредит за периода 14.04.2009г. до 20.02.2018г., върху просрочената и неиздължена главница на револвиращия лимит в размер на 321 000 лева.  Посочва се също така ,на основание   чл.2.7 от Анекс №6/ 2017г към процесния договор към датата на подписване този анекс 31.08. 2017г., просрочената и изискуема лихва е в размер на 24 313.69 лева. Тя е натрупана и неизплатена към този момент и представлява специален вид лихва, която не може да се причисли към договорната , нито към наказателната лихва.

         В констативно съобразителната част на заключението по СЧЕ(л. 15 закл.)вещото лице е посочило, че в проверените финансово – счетоводни документи по партидата на Кредитополучателя в Банката ищец е установила ,че въпросната лихва включва: начислените от банката, просрочени и изискуеми суми за лихви върху: редовна главница, лихва върху просрочена главница и наказателни лихви при просрочие на главница и /или лихва. Към 31.08.2018г общо в размер на 24 313.69 лева.  От тази сума 11 324.17 леда са начислени наказателни лихви върху просрочени главница и / или лихви за периода 20.12.2016 – 31.08.2017г.; 5 394 лева – лихва върху редовна главница за периода 20.11.2016. до 14.04.2017г. и 7233.73 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 20.01.2017 0о 31.08.2017г. Към тях са прибавени сумата 799.69 лева – лихва върху редовна главница за периода 31.08.2017 – 20.09.2017г и сумата 4 772.68 лева – лихва върху редовна главница за периода от 20.09.2017г до 20.01.2018г. или общо 29.886.06 лева.

         Видно от заключението на вещото лица и устния доклад в открито съдебно заседание от 25.09.2019г, посочената лихва „миграция“ включва сумите в размер на 10 966.37 лева – начислени лихви  върху редовна главница преди сключването на Анекс № 6/31.08.2017г. Тези суми са разсрочени служебно от банката  с платежно нареждане ,за  по нататъшно плащане . Това разсрочване не е предмет на анексите и според вещото лице е съгласувано устно с клиента.  Именно тези лихви ,към които са прибавени,към които са прибавени последващите начислени лихви за периода от 20.09.2017 до 20.01.2018г., както са посочени в таблицата на л.15 от Заключението, са отнесени от банката като лихви „миграция“.

         На основание констатирана от съда нищожност на клаузите на т.11.2.3 от процесния договор за кредит и т.4.3 от Анекс № 6/ 2017г към него, съдът намира ,че начислените от банката лихви върху просрочена главница и / или лихва в размер на 11 324.17 лева част от претендираната лихва „миграция“ не се дължи от ответниците, тъй като тази нищожни клаузи на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД не са породили действие между страните.

         По отношение на останалите компоненти , включени от ищеца и претендирани като лихва „миграция“ съдът намира ,че по делото не са представени доказателства, от които да е видно с  какъв лихвен процент, на какво основание и върху какъв размер на  редовна и просрочена главница са начислявани така отсрочените служебно лихви. 

От заключението на  вещото също не може не става ясно, тъй като представените в  табличен вид на л. 12 и л.13 данни, относно относно начислените лихви за редовна и просрочена главница не са отбелязани, начислените суми:  в размер на 5 394 лева – лихва върху редовна главница за периода 20.11.2016г. – 14.04.2017г.; в размер на 7 233.73 лева – лихви върху просрочена главница за период от 20.01.2017 до 31.08.2017г. , нито пък останалите посочени суми, включени в лихвата миграция : 799.69 лева и 4772.68 лева за посочените периоди.  Вещото лице не е установило какъв лихвен процент е прилаган и на какво основание, върху какъв размер на редовна ,съответно просрочена главница, за да се начислят  тези лихви, които банката  е начислила и служебно разсрочила.   Съответно ,вещото лице не е направило изчисления, от които да е видно дали в действителност, освен начислените възнаградителни лихви в размер на 1 176.01 лева – погасени по давност   и наказателни лихви  в размер на 3 806.93 лева върху просрочената главница , ответниците дължат  съответните суми за лихви върху редовна главница  и лихви върху просрочена главница, които се претендират, като лихва миграция.

В договора и анексите към него страните не са се  съгласили  изрично за въвеждането на тази особена лихва „миграция“, нито за начина и условията при които се формират нейните компоненти. В т.2.7 от Анекс № 6 / 2017г е посочено ,че към датата на сключването му 31.08.2017г. е начислена просрочена и изискуема лихва в размер на 24 313.69 лева. Не става ясно , обаче от съдържанието на споразумението, за каква лихва точно става дума:   възнаградителна лихва върху какъв размер на главницата; или наказателна лихва върху просрочена главница и в какъв размер   или включва и наказателната лихва, начислена повторно върху просрочена главница и / или лихва,  на основание нищожната клауза на т.11.2.3 от процесния договор.

Ето защо, съдът намира ,че претенцията на  ищеца относно дължимостта на сумата 29 886.06 лева, представляваща лихва“миграция“ не е доказано пълно и главно по основание и размер, поради което е неоснователна.

Относно претенцията за дължими и непогасени задължения в размер на 936.25 лева – периодична такса за управление на процесния Договор за комбиниран банков кредит и анексите към него.

Видно от заключението на вещото лице, изготвила съдебно счетоводната експертиза,  договорената комисионна за управление на кредита е начислена в размер на 936.25 лева за периода 31.08.2017г до 20.02.2018г. – крайния срок за погасяване на револвиращия кредит. Основанието  на претенцията т. 5.1 от процесния Договор и т. 5.1.2 от Анекс № 6/ 31.08.2017г., в размер 0.5% за револвиращия лимит.

 С оглед на това, съдът намира ,че това вземане на ищеца е доказано по основание и размер и претенцията следва да бъде уважена.

На основани така приетите за установени факти и направените правни изводи ,съдът намира ,че ищецът е доказал пълно и главно следните претенции, по обективно съеднинените искове, произтичащи от сключения между страните по делото Договор за комбиниран банков кредит ( инвестиционен и револвиращ“ от 14.04.2009г. и шест броя анекси към него, а именно: Претенцията в размер на 311 400 лева – дължима и неизплатена главница по револвиращия лимит, ведно със законната лихва считано от 30.04.2018г до окончателното й изплащане;  претенцията в размер на 3 806.93 лева – начислена наказателна лихва върху  порсрочената главница за периода 20.02.2018г – 29.04.2018г.;  претенцията в размер на 936.25 лева – представляваща периодична такса за управление на револвиращия кредит, дължима към 20.02.2018г, които съдът е установил за доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.

В останалата част, претенцията за дължими и неизплатени лихви за разликата над 3 806.93 лева до претендирания  общ размер 37 853.25 лева  следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по изложените съображения.

При този изход на делото, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски за тази инстанция, съразмерно на уважената част от иска съгласно представения списък на разноските, редуцираното адвокатскто  и писмените доказателства – 14 088.47 лева.

Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на ищеца в заповедното и в исковото производство. Същото следва да бъде намалено до предвидения в Наредба №1/2004г минимален размер по чл. 7,ал.7,вр. с ал.2 – 4 591.43 лева, тъй като заповедното производството пред РС - Плевен е стандартно писмено, не представлява сложност и не налага явяване участие в открито съдебно заседание, нито свързаните с него действия по съдействие и защита , които  пълномощникът на страната  указва  в исковото производство. Поради това, ответниците  следва да заплатят на ищеца, направените деловодните разноски в заповедното производство в размер на 11 595,22 лева, от които 7003.79 лева държана такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер – 4 591.43 лева.

Прекомерно е и адвокатското възнаграждение  в размер на 10 240, 55 лева, за производството пред тази инстанция. Същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, с оглед уважената част на иска , съгласно чл.7,ал.2 от Наредба № 1, а именно – 7 852 лева. При това положени на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца напревените в това производство деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска – 14 088,47 лева.

         На основание чл. 78,ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците, направените от тях деловодни разноски в това производство, съразмерно на отхвърленате част от иска , съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата по делото , в размер на 81.66 лева.

Мотивира от горното Плевенският окръжен съд

 

                                         Р   Е   Ш   И   :

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК,  по отношение на ищеца „*** „ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, че ответниците .„***“ ЕООД ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представлявано от В.Т. и В. ***, ЕГН:**********,    с адрес: ***, СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на ищеца „*** „ АД ЕИК ***, следните суми:

Сумата  311400,00 лева /триста и единадесет хиляди и четиристотин лева / - дължима и неизплатена главница по Договор за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) № 1249/14.04.2009 г., Анекс № 1 от 20.04.2012 г„ Анекс № 2 от 18.03.2014 г., Анекс № 3 от 14,04.2014 г., Анекс № 4 от 17.04.2015 г„ Анекс № 5 от 14.04.2016 г. и Анекс № 6 от 31.08.2017 г. към договора, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата , считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Сумата 3806,93 лева /три хиляди осемстотин и шест лева и деветдесет и три стотинки/ - дължима наказателна лихва върху просрочена главница  от 311 400 лв., за периода 20.02.2018 г. до 29.04.2018 г.

Сумата 936,25 лева/ деветстотин тридесет и шест лева и 25 ст./ периодична такса  за управление на  револвиращия лимит по Договор за комбиниран банков кредит от 14.04.2009г и Анекс № 6/ 31.08.2017г. към него, начислена  за периода 31.08.2017гц до 20.02.2018 г.

Сумата 7003.79 лева -  деловодни разноски за държавна такса направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2877/2018г по описа на РС гр. Плевен;

Сумата 4 591.43 лева   разноски за  адвокатско възнаграждение за заповедното производство в минималния размер по Наредба № 1/ 2004г., като за разлика до размер на 6038.28 лева ,  отхвърля  претенцията като неоснователна поради прекомерност.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, обективно съединените искове, предявени от „*** „ АД , ЕИК ***,  на основание чл. 422,ал.1 от ГПК, срещу ответниците .„***“ ЕООД ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представлявано от В.Т.  и В. ***, ЕГН **********, да бъде прието за установено ,че дължат солидарно на ищеца „***“ АД , следните суми:

Сумата 1176,01 лева /хиляда сто седемдесет и шест лева и една стотинка/ - начислена и неизплатена възнаградителна лихва върху редовна главница по револвиращия лимит , на основание Договор за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) № 1249/14.04.2009 г., и анексите към него,  дължима  за периода 14.04.2009г -  20.02.2018 г., което вземане е погасено по давност, на основание чл. 111,б.“в“ от ЗЗД.

 Сумата 2 984,25 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ - наказателна лихва  върху просрочена главница и / или лихва  за периода 20.02.2018г до 29.04.2018г., като  недължима , начислена на основание нищожните на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД клаузи от подписаните между страните: Договор за комбиниран банков кредит № 1249/ 14.04.2009г –т. 11.2.3 и нищожната клауза т.4.3 от Анекс № 6 / 31.08.2017г .към този договор;

Сумата 29 886.06 лева/ двадесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 6 ст./  претендирана, като лихва миграция,по Договор за комбиниран банков кредит (инвестиционен и револвиращ) № 1249/14.04.2009 г. е подписаните към него анекси, като недоказана по основание и размер.

ОСЪЖДА, ответниците.„***“ ЕООД ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представлявано от В.Т.  и В. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца *** „ АД , ЕИК ***,основани чл.78,ал.1 от ГПК, „ДЕЛОВОДНИТЕ РАЗНОСКИ  в размер на 14 088.47 лева, направени  в това производство,съразмерно на уважената част от обективно съединените искове .

ОСЪЖДА ищеца„ *** „ АД , ЕИК ***,  ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на  ответниците.„***“ ЕООД ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, представлявано от В.Т.  и В. ***, ЕГН **********, 81.66 лева - ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ ,направени в това производство, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд гр. Велико Търново  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: