Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
23.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №309 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., против Решение №4/10.03.2020 г. на Директора на Дирекция „АПО“ при Комисия за защита от дискриминация.
Оспорващият твърди, че подал до Председателя на КЗД Заявление от 14.09.2019 г. да му укаже „Колко лева е размера на изразходваните средства за представителни разходи на Председателя на Комисия за защита от дискриминация, за всяка една от годините поотделно 2016 – 2018 г.“, и в отговор получил Решение №12/27.09.2019 г., което обжалвал. С Решение №35/10.02.2020 г. по адм.дело №1176/2019 г. на АС – Хасково то било отменено като мълчалив отказ, а преписката била върната на органа с указания за произнасяне, в следствие на което било издадено процесното Решение №4/10.03.2020 г.
Излага съображения, че оспореното Решение страдало от пороци по смисъла на чл.146, т.1, т.3-5 от АПК.
На първо място, издателят на Решението обосновавал своята компетентност въз основа на Заповед №29/30.03.2018 г. от Зам.председателя на КЗД, с която била определена Ж. М. – Старши юрисконсулт при КЗД, за лице да се произнася по заявления по ЗДОИ, а видно от самото Решение, то било издадено от същата в качеството си на Директор на Д„АПО“ при КЗД, поради което била некомпетентно лице да се произнася с решение по заявление по ЗДОИ. Така оспореното решение подлежало на отмяна като нищожно. Сочат се чл.7, 9 и 15 от Инструкция за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, издадена от КЗД, и се развиват съображенията, че като подзаконов нормативен акт тази Инструкция подлежала на обнародване в ДВ, което не било сторено, и било образувано адм.дело №13119/2019 г. по описа на Върховен административен съд за отмяна на Инструкцията. Самата Заповед №29/30.03.2018 г. също била нищожна, защото била издадена от зам.председателя на КЗД, който нямал правомощия да определя реда и лицата, които да издава решения за достъп до обществена информация.
На следващо място жалбоподателят намира, че бил формиран мълчалив отказ – чл.149, ал.2 от АПК, по подаденото от него заявление. Вместо да му даде отговор на поставения от него въпрос, с процесното Решение му се указвало, че информацията е общодостъпна на сайта на КЗД. Оспорващият извършил обстойна проверка на посочената хипервръзка, но никъде на сайта на КЗД не се намирала информация за размера на изразходваните средства за представителни разходи, още по-малко на тези, сторени от Председателя на КЗД. Оттук следвал извода за отмяна на оспореното Решение като издадено в противоречие с материалния закон и несъответствие с целите на ЗДОИ. От така издаденото Решение и от сайта на КЗД било невъзможно оспорващият да намери данни и да си състави мнение за размера на изразходваните средства за представителни разходи от Председателя на КЗД, нито пък от цялата КЗД. Знаел само, че с решение на КЗД се определяли ежегодно такива от 120 хиляди лева, но колко са изразходвани от Председателя било неизвестно.
Претендира се съдът да постанови Решение, с което да обезсили, или да отмени обжалваното Решение, и да върне преписката на органа, с указания за ново произнасяне.
Ответникът, лично в съдебно заседание и в писмени бележки, развива съображения за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под вх.№12-12-16 от 16.09.2019 г. в Комисия за защита от дискриминация (КЗД) е заведено постъпилото на електронна поща Заявление от П.Т.З., адресирано до Председателя на КЗД, с което на основание чл.4 и чл.24, ал.2 от ЗДОИ моли да му бъде предоставена „наличната информация относно: Колко лева е размера на изразходваните средства за представителни разходи на Председателя на Комисия за защита от дискриминация, за всяка една от годините по отделно 2016 – 2018 г.“. Заявителят е посочил, че желае да получи информацията като справка – отговор на имейл, превел е такса за предоставянето ѝ.
Върху представеното по делото Заявление е поставена резолюция от дата 16.09.019 г.: „Директор АПО“ и подпис.
В отговор на 27.09.2019 г. на имейла на заявителя е бил изпратен прикачен файл с Решение №12/26.09.2019 г., издадено от Ж. С. М. – Директор Дирекция АПО при КЗД, с което му се предоставя достъп до следната обществена информация: „Разходите за представителни цели на бюджетните организации се определят с Постановление №344/21.12.2018 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2019 г. Съгласно чл.35 разходите за представителни цели в конкретния случай се определят от колективния орган на управление. В изпълнение на чл.35 от постановлението в началото на текущата календарна година, както и предходните години, на заседание на членовете на КЗД е взето решение относно размера на разходите за представителни цели, които са определени в размер до 5 % от бюджета за текущи разходи.“
П.Т.З. е обжалвал това решение пред Административен съд – Хасково, който с постановеното по адм.дело №1176/2019 г. Решение №35/10.02.2020 г. го отменя в частта, която представлява мълчалив отказ за предоставяне достъп до обществена информация и изпраща делото като преписка на Директор на Дирекция АПО на Комисия за защита от дискриминация – София за произнасяне в 14-дневен срок от постъпване на преписката, при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
Постановилият решението съдебен състав е приел, че при произнасянето си с оспореното решение по заявлението на П.Т.З., Ж. М. –преназначена на длъжността Директор Дирекция АПО, е действала в рамките на предоставената ѝ компетентност, поради което възраженията относно нищожност на акта поради некомпетентност на органа са неоснователни. Преценявайки конкретното съдържание на изложената информация в разпоредителната част на оспореното решение, съдът е приел, че в действителност липсва предоставяне или отказ относно конкретната заявена като търсена обществена информация, тъй като не могат да бъдат приравнени сумите на гласуваните средства за представителни разходи, с тези, които действително са били разходвани. В този смисъл съдът е възприел наличие на формиран от органа мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявлението в частта относно „размера на изразходваните за представителни разходи“ и е указал на административния орган да постанови решение, с което да предостави тази информация на заявителя, а в случай, че не разполага с исканата информация и няма данни за местонахождението ѝ, изрично писмено да го уведоми за тези обстоятелства.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение е постъпил в КЗД на 17.02.2020 г.
В изпълнение на това съдебно решение от Ж. С. М. – директор дирекция „Административно-правно обслужване“ при КЗД, на 10.03.2020 г. е издадено Решение №4 за предоставяне достъп до обществена информация по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с което на основание чл.25, ал.1 от ЗДОИ, се предоставя на П.Т.З. достъп до обществена информация по Заявление вх.№12-12-16/16.09.2019 г.
На заявителя е указано, че исканата от него информация е публична и достъпна на електронната страница на Комисия за защита от дискриминация, посочени са електронния адрес на страницата, рубриките в сайта, където е публикувана информацията, и са предоставени хипервръзки към съответните рубрики „Месечни отчети“ на Годишния бюджет за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Видно от представена по делото разпечатка, Решение №4 от 10.03.2020 г. – с изх.№44-00-827/10.03.2020 г., е изпратено на жалбоподателя на посочен от нето имейл на 10.03.2020 г.
Жалбата на П.Т.З. срещу Решението е подадена по пощата на 23.03.2020 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Изрично в чл.40, ал.1 от ЗДОИ е предвидено, че на обжалване пред съд подлежат и решенията за предоставяне на достъп до обществена информация. С оглед заявената от жалбоподателя претенция, че с оспореното решение не му е предоставена информацията, която е поискал, то е налице и правен интерес у оспорващия от съдебното обжалването на акта. Жалбата е подадена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, както и при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ, 14-дневния срок от съобщаването на акта.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореното Решение е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и съдържа мотиви и административно разпореждане.
За удостоверяване компетентността на издателя му по делото е представена цитираната и в самото решение Заповед №29/30.03.2018 г., издадена от Баки Хюсеинов – Зам.-председателя на КЗД, с която същият, на основание чл.28, ал.2 и чл.35 от ЗДОИ, чл.49, ал.2 от ЗЗДискриминация и чл.9, т.23 и чл.10, т.2 от Правилника за устройство и дейността на КЗД, определя Ж. С. М. – старши юрисконсулт в дирекция АПО на КЗД за лице, което да разглежда постъпилите в КЗД заявления по ЗДОИ и да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомява заявителите за своето решение.
Представени са също Заповед №22/14.03.2018 г., с която председателят на КЗД А. Д. е разпоредила по време на отсъствието ѝ поради ползване на отпуск от 28.03.2018 г. до 05.04.2018 г. да бъде замествана от Б. Х. Х. – зам.-председател на КЗД, като му делегира правомощията по чл.9 от Правилника за устройство и дейността на КЗД, както и Заповед №СПО-63/16.09.2019 г., с която на основание чл.9, ал.1 и чл.15 от ЗДСлужител, Ж. С. М. е преназначена, считано от 17.09.2019 г. от длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Административно-правно обслужване“ (АПО) на длъжността „директор“ на дирекция АПО, по заместване на продължително отсъстващ от работа държавен служител.
В
специалния закон, регламентиращ достъпа до обществена информация, са посочени
задължените за това субекти, като съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, този закон се
прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява
от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България. По силата на чл.40, ал.1 от
ЗЗДискриминация, Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран
колективен държавен орган. Същата приема правилник за устройството и дейността
си, който се обнародва в „Държавен вестник“ и в своята дейност комисията се
подпомага от администрация, чиито структура, функции и численост се определят с
правилника. Съгласно чл.49, ал.1, т.1 от ЗЗДискриминация, Председателят
на комисията представлява комисията, организира и ръководи дейността ѝ, а
ал.2 предвижда Заместник-председателят да подпомага председателя на комисията
при осъществяване на неговите функции и да го замества в негово отсъствие.
В
чл.28, ал.2 от ЗДОИ е регламентирано, че решенията за предоставяне или за отказ
от предоставяне на достъп до исканата обществена информация се вземат от
„органите или изрично определени от тях лица“.
Предвид цитираните норми, в процесния случай компетентен да вземе решение за предоставяне достъп до обществена информация е председателя на задължения субект – КЗД, или изрично определено от него лице. С писмени доказателства по делото е удостоверено, че при условията на заместване на Председателя на КЗД, в периода на неговото отсъствие, Зам.-председателят на КЗД е определил с изрична заповед лицето, което да предоставя достъпа. Ж. С. М. е определена поименно, в съответствие с разписаното в законовата норма, което я прави материално и персонално компетентното лице да издаде процесното Решение, независимо от преназначаването ѝ на длъжност директор на Дирекция „АПО“ по заместване в същата администрация. Възраженията на оспорващия за нищожност на обжалваното решение са неоснователни. Освен това изрично с постановеното по адм.дело №1176/2019 г. на Административен съд – Хасково Решение №35/10.02.2020 г. преписката е върната за произнасяне на Директора на Дирекция АПО на КЗД, т.е. същият орган е компетентният да постанови и настоящото Решение.
При преценка законосъобразността на решението, с което на оспорващия е предоставен достъп до обществена информация, съдът следва да даде отговор на въпроса дали в действителност е предоставена поисканата такава.
Съгласно дефиницията, дадена в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Според ал.2, информацията по ал.1 е обществена,
независимо от вида на нейния материален носител.
В чл.11 от ЗДОИ е определена
служебната информация като вид обществена информация, която се събира,
създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод
дейността на органите и на техните администрации. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право
на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този
закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване
и разпространяване на такава информация. В чл.17,
ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че достъпът до обществена информация, създавана, получавана или
съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл.3, е
свободен.
От цитираните разпоредби следва извод, че за субектите по чл.3 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информацията, която е събрана или създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.
В процесното решение няма наведено възражение, че поисканата информация не е налична в Комисията за защита от дискриминация, а напротив, твърди се, че такава е предоставена чрез посочване на електронната страница, на която е публикувана като публична и достъпна.
Действително
в закона е предвидено задължение на субектите да публикуват актуална обществена
информация, като съгласно чл.15, ал.1 от ЗДОИ, с цел осигуряване на прозрачност в дейността на
администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация,
всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната
власт периодично публикува актуална информация, съдържаща включително и (т.7) информация за бюджета и финансовите отчети на
администрацията, която се публикува съгласно Закона за публичните финанси.
Според чл.15а, ал.1 от ЗДОИ, информацията по чл.15 се публикува на
интернет страниците на административните структури в системата на
изпълнителната власт и на субектите по чл.3, ал.2, т.1.
От изложеното следва, че по принцип информация, свързана с изпълнението на бюджета на администрацията, е допустимо при поискване да бъде предоставяна чрез посочване на мястото в интернет страницата на административната структура, където е публикувана.
В конкретния случай обаче се установява, че чрез посочването на сайта, рубриките и секциите, както и на хипервръзките в процесното решение, на заявителя не е предоставен достъп до конкретната поискана от него обществена информация.
Информация за размера (в лева) на изразходваните от Председателя на КЗД средства за представителни разходи за всяка от годините 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не може да бъде получена по указания в решението начин. При преглед на официалната електронна страница на КЗД в интернет, рубрика „Документи“ – „Годишен бюджет“, на първо място се отваря секция „Годишен бюджет 2016 г.“, в който няма подрубрика „Месечни отчети 2016“. Подобна не се установява и при проследяване на цитираната в решението хипервръзка: http://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/index.php/layout-over-40-positions/budget/-2016. В публикувания „Бюджет на КЗД за 2016 г.“ липсват каквито и да било данни за изразходвани представителни разходи за годината.
При проследяване на хипервръзките http://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/index.php/layout-over-40-positions/budget/-2017 и http://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/index.php/layout-over-40-positions/budget/-2018, водещи съответно до секция „Годишен бюджет 2017 г.“ и „Годишен бюджет 2018 г.“ има подрубрики „Месечни отчети 2017“ и „Месечни отчети 2018“, като при отваряне на справките за IV тримесечие за всяка от тези години може да се види публикация на раздел II.1 „Разходи по дейности от бюджета“ съответно за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. В нито един от параграфите обаче няма отчетни данни за „представителни разходи“ – нито такива, изразходвани от Председателя на Комисия за защита от дискриминация, нито изразходвани общо за Комисията. В параграф 10-00 „Издръжка“ е обособен подпараграф 10-98 „Други разходи, некласифицирани в другите параграфи и подпараграфи“, но от информацията за тяхната стойност за годините 2017 г. и 2018 г. не става ясно дали същите съдържат изразходваните „представителни разходи“ и колко конкретно са те за всяка година. Иначе казано, поисканата от заявителя информация не е обективирана ясно в отчетите, съответно не му е предоставена реално чрез препращането към тяхното публикуване в интернет.
Ето защо обжалваното Решение, с което формално се предоставя достъп до публична и достъпна информация, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Доколкото поисканата информация не е класифицирана, не представлява друга защитена от закона тайна, достъпът до нея не засяга интересите на трето лице, както и няма данни същата да е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца, и не е налице някое от изключенията от приложното поле на ЗДОИ, предвидени в чл.8 от него, то тя е следвало реално да бъде предоставена на заявителя.
Едва в съдебно заседание от страна на ответника се прави изявлението, че Комисията не поддържа обособена информация само за представителните разходи, изразходвани от нейния Председател, а такава има за изразходваните общо от цялата Комисия за защита от дискриминация. Тъй като не е обективирано в процесния акт, подобно становище не може да бъде преценявано в настоящото производство, а информацията следва да бъде предоставена във вида, в който задълженият субект разполага с нея, като това бъде посочено на заявителя.
На основание чл.173, ал.2 от АПК, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението, с решение по чл.34 от ЗДОИ, при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като му се определи срок за издаване на акта, съобразно чл.28, ал.1 от ЗДОИ.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски, платими от ответника. Направени са разноски в размер на 10 лева за държавна такса и 650 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2020 г. По своевременно направеното от ответника възражение, съдът намира заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, осъщественото процесуално представителство и обстоятелството, че делото се явява повторно за жалбоподателя и адвоката му по сходен казус. Съдът намира, че възнаграждението следва да бъде присъдено в тежест на ответника в размер от 500 лева, съответстващ на минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.41, ал.1 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №4 от 10.03.2020
г. на Директора на Дирекция „Административно-правно обслужване“ при Комисия за
защита от дискриминация.
ЗАДЪЛЖАВА Директора на Дирекция „Административно-правно
обслужване“ при Комисия за защита от дискриминация да предостави на П.Т.З. достъп
до поисканата със Заявление вх.№12-12-16 от 16.09.2019 г. обществена информация,
съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение,
като му определя 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Комисия за защита от
дискриминация, гр.С., бул.„Д. Ц.“ ***, да заплати на П.Т.З., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 510.00 (петстотин и
десет) лева.
Решението не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: