Определение по дело №2373/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2025 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС С.като разгледа докладваното от съдията    

гражданско дело № 2373 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 261526/03.06.2025 г. от адв. С.С. – процесуален представител на Б.Д.Г., И.В.Г., В.И.Г. и М.И.Г., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 260009/02.06.2025 г., посредством присъждане на допълнителни такива, представляващи сторени съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за предоставената на ответниците безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество изразява становище за частична основателност на молбата. Посочва се, че с решението на ВОС е присъдена сумата от 400 лв., представляваща заплатен депозит за вещо лице по допълнителната СИЕ, поради което следва да се присъдят другите две претендирани суми, а именно – 72 лв. за превод на документи и 200 лв. за депозит за вещо лице по СИЕ. Твърди се, че други разноски не са посочени пред ВОС преди хода по същество, поради което такива не следва да се присъждат.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производство по делото е образувано по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против И.В.Г., Б.Д.Г., М.И.Г. и В.И.Г., чрез законните им представители И.В.Г. и Б.Д.Г., с правно основание чл. 153, ал. 2, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР от ЗПКОНПИ и цена на иска в размер на 103 000 лева.

С Решение № 260009/02.06.2025 г. ВОС се е произнесъл, като е отхвърлил предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против М.И.Г. с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН **********, действащи чрез своите родители и законни представители И.В.Г. и Б.Д.Г., искове за отнемане в полза на Държавата, на основание чл. 153, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141, във връзка с чл. 144 от ЗОНПИ, следното имущество, а именно: по 1/2 /една втора/ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в *****с идентификатор *****, с площ от 1000 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори *****, *****, *****, *****, заедно с построената в имота сезонна постройка – ВИЛНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор *****.1, със застроена площ от 43 кв.м., придобит от всяка от ответниците с договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 120, том I, рег. № 1167, дело № 83 от 04.04.2018 г. /Акт № 66, том ХIХ, дело № 3517/2018 г. на СВ – Варна/;

отхвърлен е предявеният от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против И.В.Г. и Б.Д.Г. за отнемане, на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, следното имущество, а именно:

Сумата в размер на 4500 лв., представляваща пазарната стойност на мотоциклет „*****“ с рег. № *****, дата на първоначална регистрация 20.09.2011 г., рама № *****, двигател № *****към датата на отчуждаване на 11.12.2018 г.

Сумата в размер на 12000 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил „***“ с рег. № *****, дата на първоначална регистрация 08.01.2009 г., рама № *****, двигател № *****към датата на отчуждаване на 11.02.2019 г.

и е осъдена Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Б.Д.Г. направените по делото разноски в размер на 400 лева. 

Съдът, като съобрази постъпилата молба за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение, намира следното:

С оглед изхода на спора, становището на насрещната страна и като констатира, че с решението вече са присъдени разноски в размер на 400 лева в полза на Б.Г., съдът намира, че следва да се присъдят останалите претендирани разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно: сумата от 72 лева в полза на И.Г., представляваща депозит за превод на молба/запитване и сумата от 200 лева в полза на Б.Г., представляваща депозит за изготвяне на СИЕ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

По отношение на претендираните разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставената на ответниците безплатна адвокатска помощ от адв. С.С., съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.

За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено своевременно от процесуалния представител на ответниците в последното открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2025 г., в което адв. С. е заявил, че поддържа молбата си от месец ноември 2023 г. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Към нея са приложени договори за правна защита и съдействие от 27.09.2022 г., в които е посочено, че адвокатът осъществява безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв по отношение на ответниците Б.Д.Г., И.В.Г., М.И.Г. и В.И.Г..

Определянето на самия размер на дължимото адвокатско възнаграждение се осъществява от съда при съблюдаване на изискването размерът да не е по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. В хипотезата на чл. 7, ал. 2 от наредбата, минималният размер е в зависимост от защитавания материален интерес. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., за регистрираните по ЗДДС адвокати (адв. С. представя копие от удостоверение за регистрация по ДДС) дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение, поради което към определения адвокатски хонорар следва да бъде начислен ДДС в размер на 20 %. Поради това и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. С.С. процесуално представителство в полза на И.В.Г. и Б.Д.Г. е в размер на 2262 лв. с ДДС, а за осъщественото в полза на М.И.Г. и В.И.Г. процесуално представителство е в размер на 8460 лв. с ДДС.

По изложените съображения молбата на адв. С.С. за изменение в частта за разноските на Решение № 260009/02.06.2025 г. е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК,  Решение № 260009/02.06.2025 г. по гр. дело № 2373/2019 г. по описа на ВОС, КАТО:

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 72 (седемдесет и два) лева, представляваща депозит за превод на молба/запитване, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляваща депозит за изготвяне на СИЕ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С.С. ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. Аксаково, ул. „Митко Палаузов“ № 47, сумата в размер на 8460 лв. с ДДС (осем хиляди четиристотин и шестдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение в минимално определения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответниците М.И.Г. с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С.С. ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. Аксаково, ул. „Митко Палаузов“ № 47, сумата в размер на 2262 лв. с ДДС (две хиляди двеста шестдесет и два лева), представляваща адвокатско възнаграждение в минимално определения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. размер за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ответниците И.В.Г., ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: