№ 42
гр. Бургас , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20212100500468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 - 317, във вр. с чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба на Н. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, к-с
“Изгрев”, бл.53, вх.11, ет.2, ап.3, депозирана чрез адв. И.И., със съдебен адрес: гр. Бургас, к-с
“Славейков”, бл.126, вх. А, ет.3, офиси 6 и 7, против Решение № 260002 от 22.01.2021г.,
постановено по гр.д. № 97/2020г. по описа на РС – Малко Търново, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените от Н. А. А. против Териториално поделение “държавно
горско стопанство Звездец” на “Югоизточно държавно предприятие” ДП със седалище и
адрес на управление: с. Звездец, общ. Малко Търново, обл. Бургас, ул. “Петрова нива” № 7,
вписано в Агенцията по вписванията в регистър БУЛСТАТ с ЕИК: 2016176540115,
представлявано от инж. Атанас Спасов – Директор, искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, за признаване на уволнението й по Заповед РД-13-2/04.03.2020г. на Директора на
ТП ДГС Звездец, за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за
възстановяване на ищцата на предишната работа – “Юрисконсулт при ДГС - Звездец” и иск
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за заплащане на сумата 8002, 26 лв. (осем хиляди и два лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане
без работа, считано от датата на уволнението – 04.03.2020г. до 04.09.2020г., но не за повече
от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта относно присъдените на
ответното Териториално поделение разноски по делото в размер на 1850, 00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Навеждат се фактически и правни доводи, че длъжността юрисконсулт към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката се е изпълнявала от
лице, с което ответникът е сключил трудов договор, а първоинстанционния съд не се е
съобразил, че този граждански договор прикрива трудов договор и затова е недействителен.
В тази връзка се сочи, че Е. изпълнява задълженията на юрисконсулт от месец септември
2016г. като от събраните по делото доказателства се установява, че има задължения еднакви
със задълженията за длъжността юрисконсулт, по правоотношението й е било определено
1
работно място съгласно трудовото законодателство, че получава месечно трудово
възнаграждение, с определен постоянен размер, а не еднократно възнаграждение за
престиране на осъществен резултат, както и че изпълнява задълженията си под
ръководството и контрола на директора на държавното предприятие. Цитират се постановки
от Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986г. по гр.д. № 86/1985г., ОСГК на ВКС.
Релевира се оплакване, че при постановяване на обжалваното решение не е
съобразено, че Е. е продължила и продължава да провежда процедури по ЗГ, ЗОП, в които е
задължително участието на юрисконсулт след прекратяване на трудовите договор на
ищцата, както и необходимостта от сключване на договори от различно естество, които да
се изготвят или съгласуват с юрисконсулт, както и всички други отговорности, присъщи на
заеманата от ищцата преди прекратяване на трудовия й договор длъжност.
Акцентира се и върху обстоятелството, че държавните горски стопанства управляват
и разходват изцяло публични средства, което ги задължава да прилагат ЗОП, както и
Правилника за прилагането му, а не ЗЗД, като за всяка една услуга, вкл. и ползването на
юридически услуги по граждански договори се провежда процедура по ЗОП и се избира
изпълнител, сключва се договор с определения за изпълнител, при определяне обема на
работа, възнаграждение на час или обем, предаване на работата и т.н. Сочи се, че такова
задължение за работодателя няма за сключването на трудови договори, което в случая е
предпочетено от него. Излага, че ДГС Звездец не е провело процедура по ЗОП за сумата от
над 44 000 лева, а представя по делото т.нар. граждански договори сключени с Е., със
съдържание на трудови договори, отговарящи на изискванията на чл.66 от КТ. Навежда
довода, че с това ответникът признава фактическото изпълнение от Е. на длъжността
“юрисконсулт”, която съгласно НКПД, с код 2422 7099 се заема по трудово
правоотношение. Именно затова се застъпва тезата, че при наличието на двама служители,
изпълняващи еднакви длъжности, с еднакъв обем трудови задължения, работодателят е бил
длъжен да извърши подбор съгласно императивната норма на чл.329 от КТ. Според
жалбоподателката неизпълнението на това задължение обосновава незаконност на
прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата.
На следващо място се излагат аргументи, че са без значение и не подлежат на
съдебен контрол причините, наложили прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата, а това, че уволнението е
икономически по-изгодно за работодателя не го освобождава от задължението му да действа
законно. В тази връзка се оспорва като необоснована експертизата, в частта на последния
допълнително поставен въпрос досежно разходите на работодателя помесечно за всички
следващи се на юрисконсулта основни и допълнителни възнаграждения, предвид факта, че
към същите са включени разходи за транспорт в размер на 5315, 29 лева, който транспорт се
извършва с МПС – 20 местен автобус, в който пътуват средно около 12 служители на
горското стопанство, живущи в гр. Бургас, а в много случаи и външни лица, поради наличие
на свободни места. Сочи се, че този разход не е текущ разход за ДГС – Средец, не се
определя от броя на служителите и не може да се начисли като основно или допълнително
трудово възнаграждение на юрисконсулта. Излага в табличен вид сумите, начислени на
въззивницата за изпълнението на длъжността юрисконсулт суми от месец юни 2019г. до
04.03.2020г. Твърди се, че за посочения период работодателят е изплатил 5828, 84 лева, а не
прогнозно предвидените от вещото лице суми в размер на 15 601, 49 лева, както за работна
заплата, осигуровки, социални разходи, транспорт и др. Сочи, че поради заболяване ищцата
е ползвала и отпуск, поради временна нетрудоспособност с продължителност около 5 месеца
и работодателят не е плащал трудово възнаграждение, но въпреки това в заключението на
вещото лице били включени и разходи за транспорт.
Оспорват се като неоснователни и изводите на районния съд за реално проявление на
хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ като се навеждат доводи за това, че
съкращаването на щата е фиктивно, което също обосновава незаконосъобразността му. В
тази връзка се защитава тезата, че трудовите задължения, включени в длъжността
“юрисконсулт” и изпълнявани от ищцата не са отпаднали реално с твърдяното съкращаване
на длъжността й и същите продължават да съществуват и фактически да се изпълняват от
2
друг служител. Застъпва се становище, че за периода 06.2019г. – 03.2020г. в ТД ДГС Звездец
са работили двама юристи, а в случай, че длъжността юрисконсулт се заличава от щатното
разписание е било необходимо да бъде прекратен не само договорът на ищцата, но и на
Н.Е..
На следващо място се релевира оплакване, че съдът не е съобразил липсата на вписан
номер и дата на решението на управителния орган на работодателя в заповедта за
прекратяване на трудовия договор. Не били вписани и номер и дата на решението за
извършване на подбор или с констатация, че не се налага извършване на подбор и номер и
дата на заповед за назначаване на комисия за подбор. Навеждат се доводи, че вписването на
посочените данни е задължително, с оглед преценка дали заповедта за прекратяване е
издадена от компетентен орган по предвидения в закона ред.
В жалбата се сочи още, че е неясно дали и кога е извършено утвърждаване на ново
щатно разписание от Югоизточно държавно предприятие, тъй като преди момента на
вземане на решението за съкращаване на щата, посочено в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, длъжността юрисконсулт е била заличено от щатното
разписание на ТП ДГС Звездец. В прекратителната заповед липсвало посочено решение за
заличаване на длъжността юрисконсулт и Решение на ЮИДП за утвърждаване на ново
щатно разписание, в което възстановената въз основа на решението на ВКС длъжност
юрисконсулт да е съкратена преди уволнението от 04.03.2020г. Нямало посочено решение на
ТП ДГС Звездец за съкращаване на щата от 2020г., както и нямало посочено в заповедта
одобряване на ново щатно разписание от ЮИДП, в което да липсва възстановената
длъжност “юрисконсулт”. Липсата на тези задължителни елементи в заповедта
обосновавала незаконността на уволнението.
Застъпва се становище, че действията на работодателя по уволнението на А. можели
да бъдат определени като насочени единствено към прекратяване на трудовия й договор,
което в същността си съставлявало злоупотреба с право, допуснато нарушение на чл.8, ал.1
от КТ. За това говорели многократните опити на работодателя да прекрати трудовото й
правоотношение и предприеманите действия във всеки случай след отмяна на издадените от
него заповеди и възстановяването й на работа.
Навежда се оплакване, че съдът неправилно е преценил, че ищцата не се ползва от
предварителна закрила при уволнение на основание чл.333, ал.4 от КТ. Закрилата била
уговорена в браншовия колективен трудов договор за 2019-2020г., сключен на 05.03.2019г.,
със срок до 31.12.2020г. между Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и представителните
синдикални браншови организации на национално равнище – Федерация на синдикалните
организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ и
Национална федерация “Земеделие и горско стопанство” на КТ “Подкрепа”. Твърди се, че
ищцата е подала заявление до синдикалната организация към КНСБ в ТП ДГС Звездец на
ЮДП ДП за присъединяване, а на 30.08.2019г. е получила отказ за приемане в синдикалната
организация. Навеждат се доводи, че отказът за приемането й не е проявил правно действие
и същият е незаконосъобразен, т.к. упражненото от нея право прогласено в чл.49, ал.1 от
КРБ и чл.4 от КТ се упражнявало доброволно, свободно, без да е необходимо предварително
разрешение или последващо одобрение от когото и да било съгласно чл.4, ал.1 от КТ, а от
момента на получаване на заявлението от страна на синдикалната организация, ищцата е
придобила качеството на член.
В случай, че съдът приеме отказът за законосъобразен, при условията на
евентуалност се отправя искане да бъде прието, че ищцата ползва предварителна закрила
при уволнение на основание чл.333, ал.4 от КТ, тъй като същата се е присъединила със
заявление от м.юни 2019г. до КТ Подкрепа – страна по браншовия колективен трудов
договор от 05.03.2019г., сключен между ИАГ и представителните синдикални браншови
организации. Позовава се на обстоятелството, че работодателят е поискал съгласие за
прекратяване на трудовото й правоотношение от СРС на КТ “Подкрепа”, но такова съгласие
не е дадено. Същият е получил отговор от председателя на СРС Подкрепа гр. Бургас, че не е
страна по браншовия колективен трудов договор и не може да дава съгласие по повод
закрилата по чл.333, ал.4 от КТ. В заключение се обосновава извод за липса на изпълнено
3
задължение по чл.333, ал.4 от КТ.
На последно място се навежда възражение за незаконосъобразност на решението и в
частта относно присъдените на ответното ТП разноски по делото, в размер на 1850, 00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Релевира се оплакване, че в тази си част, решението
противоречи на нормата на чл.80 от ГПК, тъй като страната не е представила на съда пълния
списък на претендираните от нея разноски най-късно до приключване на последното
заседание по делото, което от своя страна е основание за отмяна на решението и в тази му
част.
По изложените съобразения се прави искане, обжалваното решение да бъде отменено,
а вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
предявените от жалбоподателката искови претенции да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани.
Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“Югоизточно държавно предприятие” ДП, Териториално поделение “Държавно горско
стопанство Звездец”, чрез адв. С.А., с който депозираната въззивна жалба се оспорва като
неоснователна.
Навеждат се доводи, че възражението за нищожност на сключените с г-жа Н.Е.
договори се явява недопустимо, тъй като е въведено за първи път с депозираната въззивна
жалба. При условията на евентуалност намира възражението за неоснователно, т.к.
представените и приети по делото договори за възлагане на юридически услуги съдържали
всички елементи на типични граждански договори, поради което нямало как да се приеме,
че има друго прикрито трудово правоотношение. Дори да се приемело, че гражданските
договори между ответното поделение и Н.Е. са нищожни, това също не означавало, че
между страните бил налице трудов договор, тъй като не можело да се приложи правилото на
чл.17 от ЗЗД.
Освен това се сочи, в представените и приети по делото граждански договори между
страните не е договорено място на работа, наименованието на длъжността и характера на
работата, поради което се явявало неоснователно и твърдението на въззивницата, че
ответното поделение фактически признавал изпълнение от г-жа Наталие Е. на длъжността
юрисконсулт. Неоснователно се твърдяло, че между поетите от нея задължения към
поделението по силата на тези договори и вменените на въззивницата задължения по
длъжностна характеристика имало пълно съответствие. Тъй като ответното поделение имало
задължение по ЗЗД да осигури възможността на изпълнителя да извърши на свой риск
срещу възнаграждение възложеното, то неоснователно се явявало възражението, че на г-жа
Н.Е. били предоставени всички необходими документи за извършване на правната работа.
От доказателствата по делото се доказало категорично и че същата нямала работно място
при ответното поделение, като такова не било договорено и между страните по силата на
сключените граждански договори. Същото се потвърдило и от разпита на разпитаните
свидетел на ищцата. Неоснователно било и възражението, че заплащането на г-жа Е. не се
извършвало срещу осъществен резултат, тъй като по силата на гражданските договори на
същата било възложено предоставяне на правни услуги и консултации срещу договорено
абонаментно възнаграждение. Сочи, че отношенията на същата и директора на горското
стопанство били изцяло на плоскостта на съществуващото гражданско правоотношение, на
възложител и изпълнител, като възложителят имал възможност за контрол върху
изпълнителя дотолкова доколкото има такава всеки един възложител по граждански
договор, така че да не пречи на самостоятелността и изпълнението от изпълнителя по
договора.
Навеждат се доводи, че цитираното от въззивницата ТР № 86 от 27.02.1986г. на ОСГК
не намира приложение по настоящото дело, както и че цитатите от същото са изолирани и
извадени от контекста на съдържанието на тълкувателното решение. В тази връзка следвало
да се подчертае още, че с отмяната на Указ № 1842 за адвокатурата, отменен с § 12 от ПЗР на
ЗА – ДВ, бр.80 от 27 септември 1991г., т.5 от тълкувателното решение е изгубило
4
действието си.
Застъпва се становище, че правилно първата по делото инстанция е приела, че при
прекратяване на трудовото правоотношение на въззивницата, не е следвало да извърши
подбор, тъй като съгласно представеното и приетото по делото като писмено доказателство
длъжностно разписание, действало преди уволнението се установявало, че същата е заемала
единствената щатна бройка за длъжността “юрисконсулт”. Същевременно ответното
поделение се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд, че съкратената
длъжност на ищцата е само една по наименование в предприятието, както и по трудови
функции. По делото не били ангажирани по трудово правоотношение лица, заемащи сходна
или същата длъжност по изпълнявани функции, поради което извършването на подбор се
явявало обективно невъзможно. Било неоснователно да се твърди, че при преценката дали
се е запазила трудовата функция на въззивницата след съкращаването на щата следвало да се
вземе под внимание наличието на облигационно правоотношение между г-жа Н.Е. и
ответното поделение.
На следващо място, ответното поделение намира, че възраженията срещу
заключението по назначената ССЕ и допълнителна такава за недопустимо, предвид факта,
че същите не били оспорени, нито като недостатъчно пълни и ясни, нито като необосновани,
поради което да възниква съмнение за тяхната правилност, респ. предвид липсата на
отправено искане от въззивницата за допълнително или повторно заключение. Освен това,
според въззиваемия работодател въпросът за полученото работно облекло от страна на
въззивницата бил ирелевантен за предмета на спора.
Излагат се аргументи, в подкрепа на извода на първоинстанционния съд за
мотивираност на уволнителната заповед. Сочи, се, че работодателят бил спазил всички
нормативни изисквания за провеждане на процедурата за съкращаване на щата,
включително и за вземане на решението за това съкращаване. В тази връзка сочи, че
въззивникът не е успял да обори законовата презумпция за добросъвестност на трудовите
права и задължения.
Солидаризира се с извода на първостепенния съд, че уволнението на въззивницата не
е нарушило чл.333 от КТ относно правото на закрила при уволнение като се твърди, че
правната норма на чл.4, ал.1 от КТ се тълкува превратно. В текста на същата се предвиждало
възможността за свободно сдружаване на работниците и служителите без предварително
разрешение за това, но същото не водило до приемане на работник или служител в дадена
синдикална организация без предварително разрешение на последната. Правилен според
въззиваемото поделение бил и извода на съда, че въззивницата не се ползва от синдикална
защита от КТ “Подкрепа”, тъй като НФ ЗГС на КТ “Подкрепа” не се явява страна по КТД от
05.02.2019г. В допълнение на изложеното сочи, че законосъобразността или
незаконосъобразността на тези откази не са предмет на настоящото производство, като
въззивницата е разполагала с възможността в съответните срокове и по съответните
процедури да ги оспори пред съд в самостоятелно производство, но не е сторила това.
Оспорва и всички релевирани оплаквания за допуснати процесуални нарушения,
като намира постановеното от първоинстанционния съд решение съобразено с разпоредбата
на чл.12 от ГПК, съдържащо всеобхватни, конкретни и ясни мотиви. Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
По изложените съображения се претендира потвърждаване на първоинстанционното
решение. Не се въвеждат искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което същата е допустима.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
От фактическа страна по делото не се спори, а и се установява от представеното
Допълнително споразумение към Трудов договор № 07/01.08.2015 г., че между Н.А. и ТП
“ДСГ Звездец” е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, като ищцата е
работила по безсрочен трудов договор, като е заемала длъжността "юрисконсулт".
5
От извлечение от Трудова книжка – копие /л.14-16 от делото на МРС/ се установява,
че ищцата е била в трудовоправни отношения с ответника в периода от 09.02.2005г. до
04.03.2020г. когато същите са прекратени.
Няма спор по делото, че ответникът ТП ДГС Звездец е териториално поделение на
Югоизточно държавно предприятие /ЮИДП/- Сливен, което териториално поделение
самостоятелно наема работници.
ЮИДП – Сливен се управлява от Управителен съвет, който приема структурата и
щата на централното управление и на териториалните поделения, като поделенията се
представляват от своя директор, като са и работодатели по смисъл на §1, т.1 от ДР към КТ.
Между страните не е спорно, че на 05.03.2019г. е подписан браншови колективен
договор между Министерство на земеделието, храните и горите, Федерация на
синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост
към КНСБ и Национална федерация “Земеделие и горско стопанство” на КТ “Подкрепа”.
Според чл.3 от БКТД, чието съдържание е публично достъпно, се установява, че действието
му се разпростира върху всички легитимни синдикални организации – членове на
ФСОГСДП и НФЗГС и техните членове, както и за присъединилите се по определена
процедура, регламентирана от страните по КТД на ниво държавни предприятия и техните
териториални поделения. Срокът на действие на договора е от 01.01.2019г. до 31.12.2020г.
Представен по делото е подписан на 05.02.2019г. колективен трудов договор между
ръководството на ТП ДГС Звездец, в качеството му на работодател и Синдикалната
организация на ниво Държавно горско стопанство при Федерация на синдикалните
организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ /л.79-
88 от делото на МРС/. Според чл.3 от договора действието му се разпростира за всички
членове на синдиката, както и върху присъединилите се към договора по определена
процедура, регламентирана от страните по него.
Представени по делото са длъжностни характеристики за всички заемани през
процесния период в ТП ДГС Звездец” длъжности. /л.111-201 от делото на МРС/ от
Длъжностната характеристика на длъжност "Юрисконсулт" утвърдена от Директора на
ЮИДП гр. Сливен /л.159/ се установява, че тя е връчена на ищцата на 28.07.2011 г.
Представен е заверен препис от Решение № 181/17.01.2019г. постановено по гр.д. №
843/2018г. на ВКС /18-24 от делото на МРС/, от мотивната част на което се установява, че
ищцата е била уволнена със заповед № 3/16.09.2016г. на директора на ТП ДГС – Звездец, на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата, а с цитираното решение
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “юрисконсулт”.
Поради необходимостта от разкриване на допълнителна длъжност “юрисконсулт”
директора на ТП “ДГС Звездец” е отправил предложение до “ЮИДП” ДП гр. Сливен за
даване на разрешение относно трансформацията на 1 бр. горски надзирател, считано от
10.06.2019г. /л.108 от делото на МРС/
Приложено е становище на Директора на “ЮИДП” ДП гр. Сливен изх. № ЧР-06-
56/12.06.2019г., с което е разрешена исканата промяна в утвърденото длъжностно щатно
разписание на ТП ДГС “Звездец” при запазване на общата численост на персонала от 26
/двадесет и шест/ щатни бройки, считано от 10.06.2019г. /л.109 от делото на МРС/
По повод горното решение и във връзка с постъпило от ищцата искане с вх. Рег. №
ЧР-02-23/07.06.2019г. да бъде допусната до работното си място /л.107 от делото на МРС/,
със Заповед № РД-10-124 от 10.06.2019г. на директора на ТП “ДГС Звездец” /л.106 от делото
на МРС/ на основание чл.345 от КТ, ищцата е била възстановена на длъжността
“юрисконсулт” в ТП “ДГС Звездец” от 10.06.2019г. като е посочено, че допълнителното
споразумение № 07 от 01.08.2015г. остава да е в сила.
От приложеното длъжностно щатно разписание на ТП “ДГС Звездец”, в сила от
10.06.2019г. се установява, че в него е била предвидена 1 щ. бройка за длъжността
“юрисконсулт”, а общата численост на персонала е била 26 щ. бройки. /л.110 от делото на
6
МРС/
От представеното по делото Удостоверение, издадено от СО на ТП “ДГС Звездец”
при ФСОГСДП къв КНСБ /л.304 от делото на МРС/ се установява, че Н.А. не е член на
синдикалната организация за периода от м.юни 2019г. до м.март 2020г.
Представено е заявление на ищцата адресирано до СО на ТП “ДГС Звездец” при
ФСОГСДП къв КНСБ и до ФСОГСДП къв КНСБ, с което ги е уведомила, че предвид
отмяната на уволнението й, същата продължава членството си в синдикалната организация.
Представено е писмо от ФСОГСДП изх. № 05-13/18.07.2019г. /л.315 от делото на
МРС/, адресирано до ищцата, с което последната е уведомена, че уставът на организацията
не предвижда запазване на синдикалното членство в случаите на уволнение и
възстановяване на работа от съда, но в случай на временна безработица и изявено от нейна
страна писмено желание, същото може да бъде продължено. Констатирано е, че такова
желание от ищцата не е било изявено.
Представен е протокол от събрание на СО при ТП ДГС Звездец от 18.07.2019г. /л.307
от делото на МРС/ на което е било разгледано подаденото от ищцата заявление, което е
било изпратено и до ФСОГСДП. Било е взето единодушно решение против членството на
ищцата в синдикалната организация. Приложен е и списък на участвалите служители –
членове на СО при ТП ДГС Звездец /л.308 от делото на МРС/
Представено е становище на СО при ТП ДГС Звездец от 19.07.2019г /л.309 от делото
на МРС/, адресирано до ищцата, с което последвана е уведомена, че във връзка с
постъпилото от нея искане за продължаване на членството й в синдикалната организация е
проведено събрание, на което молбата й не е уважена и е взето решение да не й бъде
възстановяван членския внос за м.юни. Видно от положения в него подпис, същото е
получено от ищцата на 19.07.2019г.
С молба от 19.07.2019г. /л.311 от делото на МРС/ ищцата е отправила искане до
Председателя на СО при ТП на ДГС Звездец към КНСБ да бъде приета в Синдикалната
организация на ТП “ДГС” Звездец, считано от 19.07.2019г.
Представен е протокол от събрание на Синдикалната организация при ТП ДГС
Звездец от 28.08.2019г., с което на основание чл.14, ал.1, т.2 от Устава на ФСОГСДП е взето
решение против членството на Н.А. в СО на основание чл.14, ал.4, т.5 от Устава. Приложен
е поименен списък на присъствалите служители. Ищцата е била уведомена за решението на
30.09.2019г. /л.312-314 от делото на МРС/.
Горепосочените факти са възпроизведени и в представеното по делото
Удостоверение, издадено от СО на ТП ДГС Звездец /л.304 от делото на МРС/. В последното
е констатирано още, че ищцата е отпаднала от СО предвид неизявеното от нейна страна
желание за запазване на членството си и незаплащането на членски внос повече от 3 месеца.
Посочено е още, че при изградена и действаща синдикална организация при ТП “ДГС”
Звездец, същата няма право на пряко индивидуално членство във федерацията.
С цел оптимизиране разходите на ответното предприятие, с писмо на директора на
последното е направено предложение изх. № ЧР-06-3/19.07.2019г. до Управителния съвет
на ЮИДП ДП – гр. Сливен, съгласно което се предлага от действащото длъжностно щатно
разписание да се съкрати щатната брой “юрисконсулт”. /л.105 от делото на МРС/
Съгласно приетото по делото извлечение от Протокол № 07/17.09.2019г. на
заседанието на УС на ЮИДП ДП гп. Сливен /л.291 от делото на МРС/ се установява, че по
т.46 от дневния ред е взето решение на основание чл.170, ал.1, т.4 от ЗГ и чл.8, т.4 от
“Правилника за организацията и дейността на ЮИДП” е утвърдено ново щатно разписание
на ТП ДГС Звездец, считано от 01.10.2019г., като същото се намалява с една бройка и се
съкращава длъжността “юрисконсулт”, с което общата численост се променя от 26 на 25 бр.
щатен персонал.
Представено е писмо вх. № 06-3(19)1/26.09.2019г. на ЮИДП ДП гр. Сливен /л.103 от
делото на МРС/, с което работодателят ТП ДГС Звездец е уведомен за взетото решение на
7
УС, обективирано в протокол № 07/17.09.2019г.
Представено е писмо изх. № ЧР-06-3(19)2/26.09.2019г., с което ответника е поискал
на основание чл.333, ал.4 от КТ становище от ръководството на СО при ТП “ДГС Звездец”,
във връзка с предвижданото прекратяване на трудовото правоотношение.
Във връзка с така отправеното искане е постъпило становище изх. № ЧР-06-
3/30.09.2019г. на СО при ФСОГСДП към КНСБ при ТП “ДГС Звездец” /л.99 от делото на
МРС/, с което работодателят е уведомен, че ищцата не членува в посочената организация.
Посочено е, че същата е била член до м. септември 2016г., а след това не е плащала членски
внос повече от три месеца и не е подала заявление за запазване на членството си, поради
което е била изключена от синдикалната организация на основание чл.14, ал.3 от Устава на
ФСОГСДП. Посочено е, че ищцата не е била приета като член по подадени от нея заявления
от 12.06.2019г. и 19.07.2019г., предвид некоректното й отношение към останалите членове
на синдикалната организация и създаване на напрежение в колектива.
С искане за предоставяне на информация изх. № ЧР-00-9/30.09.2019г. /л.96 от делото
на МРС/, адресирано от ответника до ищцата, последната е била поканена да декларира,
дали е синдикален член на синдикалните структури на ФСОГСДП към КНСБ или на НФ
“ЗГС” на КТ “Подкрепа”.
Представена е декларация на ищцата от 30.09.2019г. /л.97 от делото на МРС/, в която
последната собственоръчно е декларирала, че е индивидуален член на СРС на КТ Подкрепа
– Бургас, от м.август 2019г., която синдикална организация е подразделение към НФ “ЗГС”
на КТ “Подкрепа”.
С писмо изх. № ЧР-02-4/27.02.2020г. /л.92 от делото на МРС/ на основание чл.51,
ал.2 и ал.3 от БКТД, работодателят е поискал информация от председателя на НФ ЗГС на КТ
“Подкрепа” дали ищцата е член на синдиката.
Постъпило е писмо от НФ ЗГС на КТ “Подкрепа” вх. № ЧР-02-4/1/ от 02.03.2020г.
/л.93 от делото на МРС/, адресирано до директора на ДГС Звездец, с което последният е бил
уведомен, че към 28.02.2020г. съгласно Устава на КТ “Подкрепа” в ТП ДГС Звездец няма
учредена синдикална секция на НФ “ЗГС” на КТ “Подкрепа”, което изключвало
приложението на чл.50 от подписания БКТД.
На основание декларираното от ищцата обстоятелство, ответника с писмо изх. № ЧР-
00-11/30.09.2019г. е поискал съгласие за съкращаване на щата на ищцата от СРС на КТ
“Подкрепа”.
Постъпило е становище изх. № ЧР-00-12/24.10.2019г. на СРС гр. Бургас при КТ
“Подкрепа” /л.95 от делото на МРС/, в което е изложено становище, че тъй като в ТП “ДГС”
Звездец липсва синдикална секция, то на основание чл.43, ал.4 от Устава на КТ “Подкрепа”
и чл.2 от Правилника за организацията и дейността на синдикална секция на КТ “Подкрепа”
от 08.02.2016г., ищцата се явява индивидуален член на териториален принцип към СРС
“Подкрепа ” – Бургас. Изложени били съображения, че тъй като СРС “Подкрепа” било
самостоятелно ЮЛ по смисъла на Устава на КТ “Подкрепа” и не било страна по БКТД на
работещите в отрасъл “горско стопанство-стопанисване”, то по отношение на ищцата не
било нужно да бъде искано съгласие и същата не се ползвала със защита по чл.50 от БКТД.
С писмо изх. № ЧР-02-3/27.02.2020г. /л.90 от делото на МРС/ работодателят е поискал
становище от СО на ниво ДГС при ФСОГСДП към КНСБ във връзка със започналата
процедура по съкращаване щата на ищцата.
Постъпило е писмо вх. № ЧР-02-3(20)1/27.02.2020г. от ръководството на СО при
ФСОГСДП при ТП “ДГС Звездец” /л.91 от делото на МРС/, с което работодателят е
уведомен, че няма промяна в обстоятелствата, като ищцата не е член на синдикалната
организация. Същевременно е било дадено съгласие да се прекрати трудовия договор с
ищцата.
Представен по делото е протокол от преговори между работодателя и ръководния
орган на СО при ФСОГСДП към КНСБ на ТП “ДГС Звездец” /л.101 от делото на МРС/, от
8
който се установява, че на 30.09.2019г. в административната сграда на ТП “ДГС Звездец”, са
били проведени преговори относно предстоящото съкращаване на щата в стопанството,
била е обсъдена предоставената от работодателя информация относно причините за
съкращаване и реда за подбор и изплащане на дължими обезщетения, като синдикалния
орган е дал своето съгласие да бъде съкратена ищцата.
Представено е и ново, утвърдено от Директора на ЮИДП – Сливен “Длъжностно
разписание” от 01.10.2019г. /л. 104 от делото на МРС/, в която липсва предвидена щ. бройка
за длъжността “юрисконсулт”.
Видно от Заповед № РД-13-2/04.03.2020 г. на Директора на ТП ДГС Звездец /л.12 от
делото на МРС/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на Н.А. за длъжността "юрисконсулт", считано от 04.03.2020г. В
заповедта е посочено още, че е издадена въз основа на решение на УС на ЮИДП ДП гр.
Сливен в протокол № 07/17.09.2019г. за съкращаване, считано от 01.10.2019. на длъжността
“юрисконсулт” с писмо изх. № ЧР-06-70/(19)1/25.09.2019г. на Директора на “ЮИДП” ДП гр.
Сливен, писмо с вх. № ЧР-02-3(20)1/27.02.2020г. на Ръководен орган при СО при ФСОГСДП
към КНСБ при ТП “ДГС Звездец”, становище с изх. № 36-170/23.10.2019г. на КТ “Подкрепа”
СРС гр. Бургас и становище с изх. № 43/28.02.2020г. на председателя на НФ “ЗГС” на КТ
“Подкрепа” – гр. София. Постановено е да се изплати обезщетение на ищцата по чл.220, ал.1
от КТ за неспазено предизвестие от един месец и обезщетение за неползван отпуск за 2019г.
в размер на 5 дни. Тази заповед е връчена на последната на 04.03.2020 г. срещу подпис на
служителя.
Приложени са и договори за правна консултация и правни услуги № 147
от13.10.2016г., Договор за правна консултация и правни услуги № 54 от 13.04.2017г.,
допълнително споразумение към Договор № 54/13.04.2017г. от 30.01.2018г. за правна
консултация и правни услуги, Договор № 46 за правна консултация и правни услуги от
16.04.2018г., Договор № 94 за правна консултация и правни услуги от 25.04.2019г., Анекс №
1 от 25.04.2019г. и Анекс № 2 от 31.12.2019г. към Договор № 94 /л.222-231 от делото на
МРС/, всички сключвани между ТП “ДГС” Звездец, в качеството му на възложител и Н.Е., в
качеството й на изпълнител.
Приложени са заповеди за назначаване на комисии, протоколи за оценка и класиране
на кандидати от проведени процедури по ЗОП, доклади по чл.103, ал.3 от ЗОП за
резултатите от работата на назначените комисии през периода от 2017-2019г., от
съдържанието на които се установява, че Н.Е. е участвала в назначените от работодателя ТП
ДГС “Звездец” процедури по провеждане на обществени поръчки, в качеството й на
юрист/юрисконсулт. /л.27-61 от делото на МРС/.
Представени по делото са и копия от фишове за заплатените на ищцата брутни
трудови възнаграждения за периода от 1.06.2019г. до 01.03.2020г. /л.232-241 от делото на
МРС/
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Н. и Д., които съдът кредитира изцяло като последователни и
вътрешно непротиворечиви в частите, в които свидетелите пресъздават личните си
впечатления и не ги цени в частите, в които възпроизвеждат факти с производен характер.
От показанията на св. Н. /л.258 от делото на МРС/се установява, че същият е участвал
в търгове в ГС – Звездец, където работи повече от 10 години. Посочва, че ищцата е работила
първоначално сама в стая, а впоследствие и с друг служител. От ищцата научил, че в
канцерията на юриста работила друга колежка и поради тази причина ищцата се намирала в
стаята на касиерката. Ищцата му споменала също, че ползвала личния си лаптоп, който
носила на работа. Посочва, че търговете се провеждали в сградата на горското стопанство.
От показанията на св. Д. /л.258 от делото на МРС/ се установява, че същата заемала
длъжността “зам.директор” в ДГС – Звездец от 29.05.2019г. Разказва, че ищцата била
възстановена на работа м.юни 2019г. със съдебно решение, по повод на което й било
9
осигурено работно място, необходимата техника и й била възлагана работа за длъжността,
на която била възстановена. Сочи, че лично й е поставяла задачи свързани с работата. По
отношение на лицето Н.Е. сочи, че е на граждански договор с ДГС – Звездец и тъй като
нямала работно място и работно време се налага да й се обаждат и да й предоставят
информацията и задачите. Уточнява, че било по-икономически изгодно да бъдат приемани
юристи на граждански договор, предвид непостоянството на работата. Била направена
калкулакуция за финансовите разходи при единия и другия вариант, вследствие на която се
установило, че издръжката при трудов договор излиза по-голяма. Сочи, че не знае някой да е
възпрепятствал ищцата да си върши работата. Последната била шест месеца в болнични и се
наложило да бъдат ползвани допълнителни юридически услуги.
Видно от приетата е неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л.249 – 251 от делото на МРС/, изготвена от в.л. Мария Дошева, която съдът
като кредитира като компетентна, обоснована, изготвена от лице със задълбочени познания
в съответната област, се установява, че размерът на дължимото обезщетение за оставане без
работа на основание чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 04.03.2020г. до 04.09.2020г. се равнява на
сумата от 8002, 26 лв. /осем хиляди и два лв. и 26 ст./ От заключението се установява още, че
за периода от 2016г. до настоящия момент за услугите от юрисконсулт Н.Е. на ТП ДГС
Звездец ЮИДПДП са сключвани граждански договори между страните и на основание тези
договори от Е. са издавани фактури и адвокатски сметки. Вещото лице е посочило, че за 44
месечен период от октомври 2016г. до юли 2020г. са начислени хонорари в размер на 42210
лв. или средно месечно – 959,32 лв.
При разпита си в с.з. от 09.09.2020г. /л.257 от делото на МРС/, вещото лице е
пояснило, че не са били изплащани хонорари на юрк. Н.Е. за периода м.август и м.септември
2019г. Посочило е още, че от 01.04.2017г. Н.Е. е самоосигуряващо се лице и изплатените
хонорари са на база издадени от нея фактури за извършени услуги. Върху тези суми нямало
начислени от ответника данъци и осигуровки, тъй като Е. е декларирала, че е
самоосигуряващо се лице и всички данъци са за нейна сметка. Не й били изплащани и
допълнителни суми.
От допълнителното заключение по изготвената ССЕ /л.281-283 от делото на МРС/,
което не било оспорено от страните, се установява, че за периода от м.септември 2016г. до
м.септември 2020г., при назначена през този период на юрисконсулт на трудов договор,
ответникът би направил разходи в общ размер на 97 288, 28 лв., от които 72 733, 07 лв. за
трудово възнаграждение, 14 159, 92 лв. за осигуровки, 5 080, 00 лв. за работно облекло и
5315, 29 лв. за транспорт. При тези данни, средно на месец разходите възлиза в размер на
1985, 48 лв.
Посочено, че за същия период по граждански договори на юрисконсулт Н.Е. били
направени разходи от ответника в размер на 44 928, 26 лв., като средно на месец тези
разходи възлизали на сумата от 955, 92 лв.
В заключение се сочи, че между разходите по трудово правоотношение и тези по
граждански договор за периода от м.септември 2016г. до м.септември 2020г. има разлика в
повече в размер на 52360, 02 лв. или 1068, 57 лв. месечно, като разликата се дължала на по-
високия размер на начисляваното брутно трудово възнаграждение, както и наличието на
допълнителни разходи като осигуровки за сметка на работодателя, работно облекло,
транспорт и социални суми за храна, които се предоставяли на работещите по трудово
правоотношение.
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона съдържание,
обжалва се невлязло в сила решение на първоинстанционния съд, подадена е в
законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, въззивната жалбата е неоснователна.
Решението на Малкотърновският районен съд е валидно - постановено е от надлежен
10
съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му
компетентност.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал съотносимите към
спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до изводи, че
предявените обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ са неоснователни, предвид на което правилно и законосъобразно ги е отхвърлил.
Тези крайни правни изводи на съда, настоящата инстанция няма основание да ги
променя, с оглед на събраните по делото доказателства, като ги споделя изцяло, ведно с
изложените в тази насока доводи за неприемане твърденията на ищцата и нейната защита. В
този смисъл следва да се посочи, че въззивният съд не споделя и изложените възражения във
въззивната жалба. В голямата си част, те са идентични с тези направени и пред
първоинстанционния съд, като отговор за тяхната неоснователност реално е направен при
обстойния анализ от страна на последния.
Решението е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл.326, ал.2 от КТ в случаите при закриване на част от предприятието или при
съкращаване на щата. Трудовоправната защита срещу незаконното уволнение е
регламентирана в чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Това е признатата и гарантирана от кодекса
възможност на работника да оспори уволнението си и да иска признаване на неговата
незаконосъобразност и отмяна, да иска възстановяване на предишната работа, обезщетение
за времето, през което е останал без работа, поради уволнението и поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, работникът е длъжен да
установи с допустимите по ГПК средства, че е изпълнявал съкратената длъжност по валидно
трудово правоотношение, а работодателят да докаже законосъобразността на уволнението –
спазването на правилата за уволнение на работници и служители, които се ползват от
специалната закрила по чл.333 от КТ и наличието на реално съкращаване на щата.
В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че
Н.А. е заемала длъжността “юрисконсулт” в ТП “ДГС” Звездец в периода от 10.06.2019г. до
04.03.2020г. Тази длъжност е съкратена с приемането на ново длъжностно щатно разписание
от Управителния съвет на ЮИДП ДП гр. Сливен на 17.09.2019г. – решение по Протокол №
07/17.09.2019г., взето на основание чл.170, ал.1, т.4 от Закона за горите и чл.8, т.4 от
Правилника за организацията и дейността на Югоизточно държавно предприятие. При тези
фактически данни, спорните по делото въпроси са: 1. Ползва ли се Н.А. от специалната
закрила по чл.333, ал.4 от КТ и 2. Спазена ли е процедурата по съкращаване, разписана в
чл.333, ал.4 КТ. При положителен отговор на втория ъпрос на изследване в процеса се
поставя въпроса за реалното съкращаване на длъжността “юрисконсулт” в предприятието на
работодателя.
Според чл.333, ал.4 от КТ работодателят може да уволни работник или служител,
поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, когато това е
предвидено в колективния трудов договор.
Поради това, за да се прецени дали по отношение на даден работник или служител
действа предвидената в чл.333, ал.4 от КТ закрила, следва да се установи кумулативното
наличие на две обстоятелства, а именно: да има сключен КТД от работодателя и синдикална
организация, в който КТД да е предвидена закрила по чл.333, ал.4 от КТ и работникът или
служителят да е член на синдикалната организация, страна по КТД, към датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение, или да се е присъединил към КТД по реда
на чл.57, ал.2 от КТ.
В конкретния случай е налице колективен трудов договор, сключен на 05.02.2019г.
11
между ТП “ДГС” Звездец, в качеството му на работодател и Синдикалната организация на
ниво ДГС при ФСОГСДП към КНСБ, представлявана от Софка Петрова. В чл.50 от този
договор е записано, че в случаите на съкращаване на щата или при намаляване обема на
работа в централното управление на ДГС, трудовото правоотношение с член на
синдикалните структурии на ФСОГСДП не може да бъде едностранно изменено или
прекратено от работодателя без предварителното съгласие на ръководството на синдикална
организация.
В процесния казус не се установява, Н.А. да е член на синдикалната структура на
ФСОГСДП, поради което съответстващ на материалния закон е изводът на районния съд, че
ищцата не се ползва от специалната закрила на цитираната правна норма. В тази връзка
неоснователни са изложените от ищцата доводи, че неприемането на последната като
синдикален член на ФСОГСДП към КНСБ се явява незаконосъобразно на основание чл.49,
ал.1 от КТ и чл.4 от КТ. Следва да се подчертае, че съгласно чл.4 от КТ правото на
сдружаване в синдикалния организации и правото на членство в синдикални организации не
е неограничено, а в закона се поставя изискване от синдикалните членове да се спазва устава
на съответната синдикална организация. В противен случай, съгласно вътрешните
нормативни актове на синдикалните организации са предвидени както откази за приемане на
определени лица в организацията, така и възможности за тяхното изключване от
синдикалната организация.
Този извод се подкрепя и от публично достъпния и публикуван на интернет
страницата на ФСОГСДП, Устав на въпросната синдикална организация от 2017г. и в
частност чл.8, ал.2, която разпоредба предвижда, че членственото правоотношение се
поражда при писмено заявление за встъпване, което се подава до ръководството на
основната синдикална организация, което взема решение на следващото свое заседание. Ако
искането е удовлетворено, счита се, че членството е налице от първия ден на месеца, в който
е подадено заявлението. Следователно, по аргумент на противното от разглежданата правна
норма, при наличие на два отказа на СО при ТП ДГС Звездец, обективирани в решения от
18.07, респ. 28.08.2019г. за приемането на ищцата в синдикалната организация, следва да се
приеме, че фактическия състав за пораждане на членственото правоотношение се явява
незавършен.
Същевременно не са били наведени твърдения, нито ангажирани доказателства
ищцата да е потърсила защита срещу така постановените откази по пътя на предвидената в
чл.14, ал.5 от Устава на ФСОГСДП към КНСБ възможност. При последващото подаване на
двете си заявления за възстановяване на членството си във ФСОГСДП към КНСБ, на
основание чл.14, ал.6 от Устава именно ищцата е следвало да докаже своята невиновност
касателно провинението, на чието основание са й отнети членските права в синдикалната
организация, което видно от ангажираните от нейна страна доказателства не е било сторено.
В допълнение на изложеното следва да се спомене, че ищцата не е навела твърдения,
нито доказателства за присъединяването си към сключения КТД от 05.02.2019г. по реда на
чл.57, ал.2 от КТ, чрез депозиране на писмено заявление до работодателя, поради което не
може да бъде споделен довода, че противозаконно е била лишена от възможността да се
ползва с право на предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ.
Дори да се приеме, че ищцата е член на СО при ФСОГСДП към КНСБ, то
процедурата, разписана в чл.50 от КТД не е нарушена от работодателя. Това е така, защото
от съдържанието на приложеното по делото писмо изх. № ЧР-06-3/(19)2/26.09.2019г. се
установява, че преди да направи искане за съкращаване на длъжността, директорът на ТП
“ДГС Звездец е направил искане пред синдикалния орган в предприятието за съгласуване на
съкращението. В тази връзка е представен протокол от преговори между работодателя и
ръководния орган на синдикалната организация при ФСОГСДП към КНСБ на ТП ДГС
Звездец, от съдържанието на който е видно, че страните са постигнали единодушие и
синдикалния орган е дал своето съгласие за съкращаване на един брой служител. В
12
мотивите на т.2 от ТР № 4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че за да е валидно съгласуване на
уволнението, съгласието трябва да е предоставено от синдикалния орган в предприятието,
чийто статут (наименование, структура, численост, функции, местоположение в йерархията
на синдикалната организация и пр.) е уреден в устана на синдикалната организация. В
конкретния случай, правилото на чл.50 от КТД изисква съгласието да е дадено от
ръководството на синдикалната организация, а “синдикално ръководство” по смисъла на §1,
т.6 от ДР на КТ е председателят и секретарят на съответната организация. В случай,
съгласието е постигнато между председателя, секретаря и ревизионната комисия на
синдикалната организация с директора на ТП ДГС Звездец, поради което е валидно и
съответства на изискванията, разписани в чл.50 от КТД. Аргумент в подкрепа на този извод
се съдържа и в тълкуването на чл.333, ал.3 от КТ, направено от ОСГТК в мотивите на ТР №
9/12.12.2014г. Според това решение, под съответна синдикална организация следва да се
разбира ръководството на синдикалната организация (председател и секретар) в
предприятието на работодателя. Такова съгласие е обективирано и в приложеното по делото
становище вх. № ЧР-02-3(20)1/27.02.2020г., с което ръководният орган на синдикалната
организация е дал изричното си съгласие да се прекрати трудовия договор на ищцата с ТП
ДГС Звездец.
Действително ФСОГСДП към КНСБ на ТП ДГС Звездец е страна по сключения
браншови колективен трудов договор, а съгласно чл.3 от същия, действието на БКТД се
разпростира върху всички легитимни синдикални организации – членове на ФСОГСДП и
НФЗГС и техните членове, както и за присъединилите се по определена процедура,
регламентирана от страните по КТД на ниво държавни предприятия и техните териториални
поделения. Гореизложеното обаче не води до извод, че ищцата се ползва с предварителна
закрила по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ, тъй предвидената в чл.50 от БКТД такава важи
само в случаите на съкращаване на щата или намаляване обема на работа в централните
управления на ДП, ДЛС и ДГС, но не и в териториалните поделения на същите.
Що се отнася до членственото правоотношение на ищцата възникнало със
Синдикалният регионален съюз към КТ “Подкрепа”, съдът съобрази следното.
Неоснователни са аргументите на синдикалния съюз обективирани в становище вх. № ЧР-
00-12/24.10.2019г., че предвид липсата на разкрита синдикална секция, ищцата се явява
индивидуален член на териториален принцип към СРС “Подкрепа” – Бургас и тъй като СРС
е самостоятелно юридическо лице по смисъла на Устава на КТ “Подкрепа” и не е страна по
БКТД на работещите в отрасъл “горско стопанство-стопанисване”, то не е нужно да се иска
съгласие, т.к. ищцата не се ползва със защита по чл.50 от БКТД. Синдикалния регионален
съюз е пълноправен член на КТ “Подкрепа” и по отношение на членовете му намират
приложение разпоредбите на БКТД, като в тази връзка е без значение факта, че в ТП ДГС
Звездец няма разкрита синдикална секция. Принципно няма основание закрилата по чл.333,
ал.4 от КТ да се откаже на онези работници, които са индивидуални членове на синдикат,
който няма структура в съответното предприятие. Обратното би означавало да се ограничи
значението на синдикалното сдружаване за защита на правата и интересите на работниците
в малки предприятия само по съображение, че там не е имало достатъчно работници за
създаване на самостоятелна структура. Въпросът за това какви са условията за членство в
една синдикална организация и за разкриване на нейни структури и поделения е въпрос на
синдикална автономия. Съдът не може да контролира действията и актовете на
профсъюзите, които са свързани с този въпрос, нито може да откаже закрилата по чл.333,
ал.4 от КТ на онези синдикални членове, чиито профсъюз няма структура в предприятието,
в което работят. Изискването за предварително съгласие при уволнение на синдикални
членове, чиито профсъюзи са страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и
за синдикални членове, членуващи в структура извън предприятието, където работят, ако в
самото предприятие няма такава. В такъв случай за преодоляване на закрилата по чл.333,
ал.4 от КТ съгласие трябва да даде синдикалния орган на структурата, в която работникът
13
членува самостоятелно. Тези принципни разрешения се поддържат от ВКС в Определение
№ 279/28.04.2020г. по д. № 91/2020г. на ВКС. В разглеждания случай обаче, такова съгласие
не се е изисквало, тъй като както вече бе споменато по-горе в изложението, съответният
синдикат в лицето на НФЗГС не е член на сключения КТД, а единствено член на БКТД, в
който няма изрично предвидена закрила при съкращаване на щата извън централното
управление на ДГС.
Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че изводът на
първоинстанционния съд, че ищцата не се е ползвала с предварителна закрила по смисъла
на чл.333, ал.4 от КТ към датата на уволнението е законосъобразен и не противоречи на
приложимия материален закон.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата за незаконосъобразност на
обжалваната Заповед №13-2/04.03.2020 г., поради допуснати процесуални и производствени
нарушения от вида немотивираност – препращане в мотивите към документи, които имат
отношение към решението за съкращаване на заемания от нея щат, които не са
инкорпорирани в нея и не са й връчено като приложение към заповедта, по следните
съображения:
На първо място така релевираните оплаквания не отговарят на обективната
действителност. В обжалваната заповед ясно е посочено, че трудовия договор се прекратява
на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 от КТ, като е посочено, че същото е в резултат на взето
решение от УС на ЮИДП ДП гр. Сливен. Изписана е била точно законовата норма,
послужила за основание за прекратяване на трудовия договор, цитирани са били дословно
както протокола обективиращ взетото решение на УС, датата на която е взето, както и
всички писма изпращани от работодателя във връзка с проведената процедура по уволнение.
Следва да се има предвид, че изчерпателното препращане към тези документи не
представлява задължителен реквизит обуславящ законосъобразността на уволнението.
Законът не поставя други изисквания при уволнение на някое от основанията по чл. 328 КТ,
освен посочването на приложимата правна норма. Изискванията за мотивираност на
уволнителна заповед въведени в чл. 195 КТ касаят само заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания, където е и систематичното място на чл. 195 КТ, но не и случаите
на уволнение на някое от основанията по чл. 328 КТ.
На второ място видно от цялостното изложение на искова молба ищцата е била
напълно наясно, че е уволнена поради съкращаване в щата. Посочването в заповедта на
решението на УС на ЮИДП ДП гр. Сливен, с което е било взето решение за съкращаването
на щата не представлява мотиви за изготвянето й. А и никъде в КТ няма норма която да
задължава работодателя да запознава работника с взетото решение за съкращаване на щата,
още по-малко то да бъде приложение към уволнителната заповед, респективно като такова
да бъде връчвано заедно със заповедта. Достатъчно е в уволнителна заповед за прекратяване
на трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в
щата до са посочени причините поради които е прекратен трудовия договор на работника.
Определено в случая е направено много повече от дължимото, предвид изчерпателното
словесно изброяване на всички документи, имащи отношение към юридическите факти,
пораждащи правото на уволнение. При което и няма как да се приеме, че по някакъв начин е
била затруднена защитата на ищеца срещу така извършеното уволнение. Ето защо и тези
въведени от ищцата съображения за незаконност на обжалваната заповед са неоснователни,
тъй като сами по себе си, дори и да са налице, не могат до доведат до отмяната й.
Неоснователни и са пространно изложените във въззивната жалба оплаквания, че не
налице реално съкращаване на щатната длъжност “юрисконсулт”.
Съкращаването като основание за уволнение на работника представлява премахване
на щатни бройки от разписанието на работодателя. Съгласно константната съдебна
практика, за да е налице реално съкращаване на длъжността като основание за прекратяване
на служебното правоотношение, трябва да са налице следните материалноправни
14
предпоставки при условията на кумулативност: 1. Длъжността да не съществува в
длъжностното разписание на работодателя като определена позиция и 2. Като система от
трудови функции, задължения и изисквания в длъжностната характеристика. В настоящия
случай, от представените по делото доказателства се установява, че длъжността
“юрисконсулт” е била единствена в разписанието на длъжностите в предприятието и е
съкратена с Решение на Управителния съвет от 17.09.2019г.
На практика от така взетото решение от УС на ЮИДП-Сливен за намаляване на
щатна численост и утвърдено от директора на ЮИДП ново щатно разписание се установява
по безспорен начин, че е спазен надлежният ред по който се променя щатната численост на
персонала в едно държавно предприятие с териториални поделения. Налице е съкращаване в
щата, което се установява с представеното за това утвърдено щатно разписание.
Представеното такова, в сила от 01.10.2019 г., притежава характеристиката на официален
документ по смисъла на чл. 143 от ГПК, който е изготвен и утвърден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установената форма и като официален свидетелствуващ документ
притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на
удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. В случая,
представените от ответника старо и ново щатно разписание не са оспорени от ищеца.
Не могат да бъдат приети за основателни и възраженията за неспазена процедура по
подбор. В тази насока се твърди, че с участието си в провеждане на процедури по ЗОП, Н.Е.
е заемала длъжността “юрисконсулт”. Въззивният съд приема, че твърденията за
съществуване на изисквания във ЗОП съответни функции да се осъществяват от
юрисконсулт не доказват по никакъв начин, че работодателят има задължение да извърши
подбор. Основания за предпоставки за извършване на подбор не са налице. Не може да има
спор по делото, че след като заеманата от ищцата длъжност "юрисконсулт" в ДГС "Звездец"
е била единствена такава, то за работодателя не възниква задължение да извършва подбор
по реда на чл. 329 от КТ. Последният ще има задължение да извършва подбор, но то ще е
налице само когато за длъжността която се съкращава са предвидени повече от една щатни
бройки, а и подбора цели да остане на работа служителя с по- голямо образование и
квалификация. Когато единствения или всички служители, заемащи една длъжност се
уволняват, то няма как да бъде реализиран подбор.
Не могат да бъдат споделени за основателни и възраженията в насока, че уволнението
е незаконно, тъй като необходимостта от трудовата функция за длъжността "юрисконсулт" в
ответното предприятие не е отпаднала, както и че функциите по участие на юрисконсулт в
бюджетни учреждения, задължително следва да се осъществяват по трудов договор. Това
разбиране не кореспондира с действащото законодателство. Действително според
текстовете на чл. 21, ал. 2 и чл. 60, ал. 2 от НУРВИДГТ е налице въведено изискване, един
от членовете на комисия по ЗОП да е правоспособен юрист, но от друга страна няма
изискване този юрист да е и юрисконсулт конкретно на възложителя на обществената
поръчка или непременно негов служител. Предвид на това, за участие във въпросните
комисии, работодателят реално е свободен да определи като член на комисията което и да е
лице, извън неговите служители стига то да притежава юридическо образование. Ето защо,
правилно е било преценено от първоинстанционния съд, че това е въпрос на работодателска
целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. (в този см. Определение № 24 от
13.01.2020г. на ВКС по гр.д. № 1741/2019г. на ВКС)
В тази връзка неоснователни са и наведените от ищцата доводи за това, че предмет на
сключваните от Е. договори имат за предмет предоставяне на работна сила за изпълнение на
трудова функция, а не престиране на резултат по граждански договори.
Следва да се подчертае, че цитираното от въззивницата ТР № 86/27.02.1986г. на
ОСГК не намира приложение по настоящото дело, тъй като с отмяната на Указ № 1842 за
адвокатурата, отменен с § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
адвокатурата – ДВ, бр. 80 от 27 септември 1991г., то т.5 от горепосоченото тълкувателно
15
решение е загубило действието си. Що се касае до останалите цитати касаещи т.1 до т.4 от
тълкувателното решение, състоящо се от общо пет точки, същите са неотносими, тъй като
засягат въпроси единствено от трудовоправно естество относно отделните видове трудови
договори, при определени условия и заплащане, като в посочените точки не се взема
отношение относно въпроси свързани с граждански договори, още по-малко с граждански
договори за предоставяне на юридически услуги.
В решение № 17/31.01.2013г. по гр.д. № 1168/2012г. на ВКС е прието, че няма реално
съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената
длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само,
когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните
наименование е трудово. Изяснено е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от
възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и
изпълнение на нарежданията на възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение.
Следователно във всеки конкретен случай, трябва да се изходи от естеството на новото
правоотношение – какви са правата и задълженията на страните по него и дали то не
прикрива действително трудово, по своя характер правоотношение, като в последния случай
няма да е налице реално съкращаване на щата. В съответствие с даденото по –горе
тълкуване настоящата инстанция намира, че сключваните и представени по делото договори
за правни консултации и услуги /л.222-231 от делото на МРС/, сключени между лицето Н.Е.
и ТП “ДГС Звездец” по естеството си не са трудови, тъй като изобщо не притежават
задължителните елементи на такива. От съдържанието на представените по делото договори
за правна консултация и съдействие е видно, че Н.Е. няма уговорено работно място в ТП
“ДГС Звездец”, нито поставени отнапред задачи, а изплащането на уговорените по
договорите суми е било поставено в зависимост от представянето на доклад за извършените
услуги и консултации и издаване на фактура. Този факт изцяло кореспондира на заявеното
от св. Д., че предвид непостоянния характер на работата, ръководството на ДГС Звездец се е
свързвало с Н.Е. при необходимост и на последната е била предоставяна необходимата
документация.
Достоверността на показанията на тази свидетелка се подкрепя и от безспорно
установения от заключението по изготвената ССЕ и неоспорен от ищцата факт, че
трудовото възнаграждение на Е. е било изплащано след издаване на фактури, като върху
изплащаните суми не били начислявани данъци и осигурителни вноски. Същевременно се
установява, че Е. не е получавала възнаграждение регулярно, напр. за месеците м. август и
септември 2019г. След съвкупния анализ на изложените по-горе обстоятелства, настоящия
състав не може да се солидаризира с тезата на ищцата, че сключваните между ТП ДГС
Звездец и Н.Е. договори са имали за предмет предоставяне на работна сила за изпълнение
на трудова функция, а не за престиране на резултат. Същата не се подкрепя нито от
представените по делото писмени доказателства, нито от събраните гласни такива.
Показанията на св. Н., в частта, в която сочи че бил дочул от ищцата, че в канцеларията на
юриста имало нова колежка няма как да бъдат ценени от настоящата инстанция, тъй като
имат производен характер, а освен това от същите не става ясно, дали се отнасят именно до
лицето Е.. Дори да се приеме за установено, че Е. е посещавала и осъществявала дейност на
територията на предприятието, това по никакъв начин не обуславя извод за наличие на
трудовоправни отношения, доколкото поетите от нея задължения по сключваните
граждански договори се отнасят именно до подготвяне на документация и участие в състава
на комисии при провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки, а съгласно
заявеното от св. Н., провежданите от ТП “ДГС Звездец” търгове са се провеждали именно в
сградата на предприятието.
За неоснователно съдът намира и възражението на ищцата, че при уволнението
работодателя е действал недобросъвестно и в нарушение на чл. 8 от КТ.
Съгласно чл.8, ал.2 КТ се презумира, че страните по трудово правоотношение
16
осъществяват добросъвество трудовите права и задължения. Следователно, който твърди
обратното, трябва да обори законовата презумпция по пътя на пълно обратно доказване,
каквото в случая не е изпълнено от ищцата.
За да е налице недобросъвестност на един работодател при уволнение на негов
служител поради съкращаване в щата, следва да се установи че решението за съкращаване
на щата, което работодателят е взел е било свързано с някакви други лични отношения и
конфликти със съответния работник. В случая обаче решението за съкращаване в щата е
взето от УС на ЮИДП-Сливен, а не от работодателя на ищеца, който е директора на ДГС-
Звездец. Тоест не може и да става въпрос решението да е основано на лични отношения, а и
доказателства в тази връзка касаещи разговори с покани за доброволно напускане от ищеца
не са ангажирани. Само поради факта, че трудовото правоотношение на ищцата Н.А. е било
вече веднъж незаконосъобразно прекратено поради съкращаване на щата от директора на
ДГС-Звездец, не следва извода, че решението на УС на ЮИДП-Сливен за съкращаване в
щата е взето в тази връзка. Следва да се отбележи, че въпреки данните по делото, че
решението на УС е взето във връзка с предложение на директора на ДГС-Звездец, то УС не
бил обвързан от това предложение, което е можел както да приеме така и да отхвърли, тоест
решението е единствено и само на УС.
Не се установява също така и че единствената цел на изменението в щата е било
насочено към уволнението на ищцата, което работодателят не би могъл да постигне по друг
законен начин. Видно от данните по делото, когато ищцата е била възстановена на длъжност
с решение на съда, при работодателя е действал щат, съгласно който не е имало предвидена
длъжност “юрисконсулт”. С оглед изпълнение на съдебното решение по чл.344, ал.1, т.2 КТ,
работодателят е трансформирал една от длъжностите “горски надзирател” в “юрисконсулт”,
след което с поредна промяна в щата, възстановил старото положение – без длъжност
“юрисконсулт” по щат. В тази връзка не е съществувало изискване в хода на
първоинстанционното производство работодателят да установява икономическия си интерес
от промяна в щата, като от значение е било единствено, дали съкращаването е реално. (в
този см. Решение № 222 от 31.07.2014г. по гр.д. № 5394/2013г. на ВКС). В заключение не се
установява наличие на недобросъвестност, респективно действия в нарушение на чл. 8 от КТ
от страна на работодателя.
В заключение, не може да се вмени във вина на работодателят, че съкращава
длъжност, която не е обвързана с пряката дейност на горското стопанство и която може да
бъде заместена при нужда от друго лице с юридическо образование, наето на граждански
договор. В новото длъжностно разписание не съществува длъжност сходна по функции и
преки задължения с тази, заемана от ищцата. Работодателят не е проявил тенденциозност
или недобросъвестност при прекратяване на оспореното трудово правоотношение, като
доказателства в насока на противното реално по делото не са налице.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения,
съдът намира, че работодателят- ответник законосъобразно е упражнил правото си да
прекрати трудовото правоотношение на Н.А., като е било налице реално съкращаване на
щата, засегнало единствената заемана от служителя длъжност "юрисконсулт".
Релевираните във въззивната жалба оплаквания срещу обосноваността на изготвената
по делото ССЕ, в частта в която вещото лице е направило изчисление на прогнозните
разходи на работодателя помесечно за всички следващи се на юрисконсулта основни и
допълнителни възнаграждения настоящия състав намира за преклудирани. От изготвения по
делото протокол от с.з., проведено на 14.10.2020г. се установява, че нито ищцата, нито
процесуалния й представител са възразили срещу приемането на заключението, нито са го
оспорили в тази му част, нито са поискали изготвянето на допълнително такова. Освен това,
както вече бе посочено по-горе в изложението, обстоятелството, дали съкращаването на
щата е икономически целесъобразно или не, е правноирелевантно за доказване на
фактическия състав на уволнението.
17
Предвид на това, Заповед № РД-13-2/04.03.2020 г., с която трудовото
правоотношение на ищцата Н.А. е прекратено от работодателя й, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 от КТ - поради съкращаване в щата е законосъобразна и като такава не подлежи на
отмяна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
С оглед неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то неоснователни
се явяват и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ и като такива също няма основание да бъдат уважавани.
Неоснователно са явява и релевираното с въззивната жалба оплакване досежно
присъдените на ответното териториално поделение разноски. От съдържанието на
изготвения по делото протокол от с.з. проведено на 14.01.2021г. се установява, че
процесуалния представител на ответното поделение е представил списък с претендираните
от същото разноски именно в последното по делото заседание. Същевременно протоколът
не обективира каквото и да било възражение на процесуалния представител на ищцата,
същият не е бил поправян и допълван по реда на чл.151 от ГПК, поради което съдът намира,
че процесуалното действие по чл.80 от ГПК е надлежно и своевременно извършено на
основание чл.152 от ГПК.
Предвид на гореизложеното, споделяйки правните изводи на първата инстанция,
въззивният съд приема, че следва да остави без уважение подадената въззивна жалба, като
неоснователна и потвърди обжалваното решение.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателката
Н.А. следва да бъде осъдена да заплати на ТП ДГС Звездец, направените от последното
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 960,00 лв. с
ДДС. От страна на въззивницата е направено възражение за прекомерност на претендирания
хонорар.
Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Към
момента на сключване на договора за правна помощ- 08.03.2021г. и понастоящем, съгласно
ПМС № 331/26.11.2020 г. размерът на МРЗ се равнява на 650, 00 лв. Същевременно, по
искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, който е оценяем, определеното
възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, където е
регламентирано, че при интерес от 5000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение се
равнява на сумата от 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. С оглед търсения по делото
материален интерес по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 8002, 26 лв., дължимото
минимално адвокатско възнаграждение се равнява на 580 лв. + 5 % от 3002, 26 лв. (150, 11
лв.), т.е. на сумата от 730, 11 лв. В заключение се налага извода, че направеното възражение
за прекомерност на претендирания хонорар няма как да бъде уважено, тъй като сбора на
минимално дължимите възнаграждения по всеки един от исковете се равнява на сумата от
1380, 11лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 271, ал. 1, пр. първо от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260002/22.01.2021 г., постановено по гр. д. №
97/2020 г. по описа на РС- Малко Търново.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”,
бл.53, вх.11, ет.2, ап.3, на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да ЗАПЛАТИ на ТП
ДГС "Звездец" към “Югоизточно държавно предприятие” гр. Сливен, със седалище и адрес
на управление с. Звездец, общ. Малко Търново, обл. Бургас, ул. “Петрова нива” № 7,
18
вписано в Агенция по вписванията в регистър БУЛСТАТ с ЕИК: 2016176540115,
представлявано от инж. Атанас Спасов - директор, сумата от 960, 00 лв. /деветстотин и
шестдесет лева/ с вкл. ДДС, представляваща направените от него разноски по делото -
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19