№ 85
гр. Бургас , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Йовка К. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600598 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по жалба на частния тъжител ХР. ПР. Б.,
ЕГН********** срещу разпореждане от 17.03.2021 г., постановено по НЧХД
№1206/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото относно тъжбата, подадена от него. С жалбата се
изразява несъгласие с прекратителното определение на първостепенния съд,
като се иска отмяна на същото и връщане делото на друг състав на районния
съд за продължаване на производството. В съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбата, ведно със съображенията изложени в нея се поддържа от
жалбоподателят – частен тъжител Х.Б. и неговия повереник . Пледира се за
отмяна на атакуваното определение.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от
страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 от НПК, намира въззивната жалба за подадена в законово определения
срок , от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което и допустима за процесуално допустима.
Разгледана по същество , същата е и основателна.
Производството по НЧХ дело № 1206/2021 г. по описа на Районен съд -
Бургас е образувано по подадена на 24.02.2021г. в БРС тъжба от ХР. ПР. Б. от
1
гр.София срещу Г. Ж. Г. от с.Лозарево. В тъжбата е отразено, че на
24.08.2020г. , в съдебно заседание по ВНОХД№153/20г. на БАС, в сградата на
съда , с изразите: „Този господин тормози мен и цялото ми семейство“; Той
ме накара….., за да съберем земята, за да може да я открадне; „Той подправя
подписи, …..измисля си договори, записи на заповед“; Той дойде да краде
земя“; „Той е един мошеник, който през цялото време ни е лъгал и крал“.
Предвид изложената фактология е отправено искане да бъде образувано
наказателно производство срещу Г. Ж. Г. , за това, че на цитираната дата ,
изричайки горните слова, Г. публично е казал унизителни за честта и
достойнството на Б. неща, разгласил неистинни и позорни обстоятелства за
него, приписал му престъпления, които Б. не бил извършил, с което
осъществил съставите на обида и клевета, както и пред надлежен орган на
власт /съдебния състав и прокурора/ набедил Б. в извършване на
престъпления, знаейки че е невинен, с което може би е осъществил състава на
престъплението набедяване.
След излагане на посочената фактология е отправено искане да бъде
образувано наказателно производство срещу Г. Ж. Г. , за две престъпления. За
това, че на цитираната дата Г. публично е казал унизителни за честта и
достойнството му неща, а именно, че Б. тормози Г. и семейството му,
подправя подписи , измисля си договори, запис на заповед, дошъл е да краде
земя и е един мошеник, който през цялото време /него и семейството му/ ги е
лъгал, с което нанесъл на тъжителя обида . Така също и за това, че с
изброените изрази и с твърдението, че Б. го е накарал ..за да съберат земята,
за да може да я открадне, Г. му е приписал престъпление, каквото знаел, че Б.
не е извършил.
Поискал е да бъде проведено наказателно производство от частен
характер и след доказване на частното обвинение, да бъде постановена
присъда, с която Х.Б. да бъде признат за виновен в престъпленията по чл.147
и чл.148 от НК и му се наложи справедливо наказание. Така също да бъде
осъден да заплати на частния тъжител обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000лв. и разноските по делото. Направени са и доказателствени
искания за изискване на ВНОХД№153/20г. на БАС, в хода на което гласно за
заявени посочените изрази и да бъдат допуснати до разпит трима свидетели.
С разпореждане от 17.03.21г. определеният съдия-докладчик при БРС в
закрито съдебно заседание е извършил проверка относно наличие на
предпоставките за даване ход на тъжбата . Със същото, позовавайки се на
изложените в тъжбата обстоятелства, е дал правна квалификация на фактите,
описани в нея, посочвайки, че в случая с цитираните действия деецът би
извършил набеждаване в престъпление, съставомерно по чл.286 от НК,
престъпление против правосъдието , явяващо се такова от общ характер.
С атакувания съдебен акт, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК, първостепенният съд е прекратил наказателното производство
по делото по тъжбата на Христо Бойчев.
Приел е, че в същата е описано деяние съставомерно по чл.286 от НК,
което престъпление е от общ характер , а наред с това набедяването изключва
2
инкриминираното поведение да се квалифицира едновременно и като
клевета. Затова и като счел, че не е налице престъпно деяние от частен
характер, прекратил наказателното производство.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя доводите на
първостепенния съд, въз основа на които е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 1206/2021 г. по описа на БРС относно тъжбата на
Х.Б..
В разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, изчерпателно са изброени
случаите, в които съдът прекратява наказателното производство, а именно на
основанията посочени в чл.24, ал.5 от НПК- при липса на тъжба; тъжбата не
отговаря на условията, посочени в чл. 81 (изискваща тъжбата да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и
за обстоятелствата на престъплението); пострадалият и деецът са се
помирили, частният тъжител оттегли тъжбата си; или частният тъжител не е
намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини.
Тъжбата очертава фактическите рамки на частното обвинение, респ.
предмета на доказване по делото, затова следва да съдържа ясно, конкретно,
точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с твърдяното
престъпление. Тъжителят не е длъжен да квалифицира твърдяното
престъпление .
В обсъждания сезиращ съда документ се сочат данните за подателя му,
за лицето, срещу което се подава, както и твърдения за обстоятелствата на
престъпленията, които тъжителят счита извършени – посочени са мястото и
времето на извършване на деянието, както и конкретните изявления, които
според тъжителя са обидни - накърняващо честта и достойнството му . Така
също и тези, с които за него е разгласено позорно обстоятелство и му е
приписано престъпление. Тъжбата е подписана от подателя .
БРС е постановил определение, съдържанието на което има характер на
акт по същество, с което на практика е прекратил наказателното
производство, поради това, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление.
С измененията на НПК със ЗИДНПК (ДВ, бр. 63/2017 г.), беше отменена
разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК относно правомощието на съдията-
докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано
в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление.
Понастоящем, съдията-докладчик не разполага с такава възможност нито по
силата на тази разпоредба, нито друга в НПК . Немислимо, на още по-голямо
основание е и когато констатира данни за престъпление от общ характер.
Съдът е длъжен да развие същински състезателен процес, преди да се
произнесе в този смисъл. Въпросът дали има извършено престъпление или не,
от общ или от частен характер е то, може да се разреши само и единствено с
краен съдебен акт, но не и с разпореждане, преди да е проведено състезателно
производство и да бъде извършен надлежния анализ на събраните
доказателства. Дали извършването на твърдяното от тъжителя деяние ще бъде
3
доказано, осъществява ли всички признаци от състав на престъпление,
преследващо се по тъжба на пострадалия, подсъдимия ли е негов автор и
действал ли е той виновно, са въпроси на правна преценка на съда, която ще
се направи въз основа на установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка. Това са логичните последици от невключването на т.
1 на чл. 24, ал. 1 от НПК в текста на чл. 250, ал. 1, т.1 от НПК, относно
правомощията на съдията-докладчик.
Обобщавайки изложените съображения, настоящият въззивен съдебен
състав намира за неправилни правните изводи на първоинстанционния съд за
наличието на предпоставките за прекратяване на наказателното производство
по НЧХД № 1206/2021 г. по описа на БРС.
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да се
върне на Районен съд – Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 от НПК,
Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.03.2021 г., постановено по НЧХД №
1206/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото по тъжбата на ХР. ПР. Б..
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение
на страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4