Р Е Ш Е Н И Е
№………./….05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 216 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане обективно съединени искове, предявени от „***" АД, гр. София, пл.
«Св. Неделя» 7, представлявано от Л Х и Е М, чрез пълномощник адв. А. *** офис
5, срещу Т.М.Р. ЕГН **********,
руска гражданка, дългосрочно пребиваваща в България с постоянен адрес ***, чрез
назначен особен представител адв. П. ***, за присъждане на парични вземания за:
1. връщане на
предсрочно изискуема главница по договор за банков ипотечен кредит в размер на
общо 47 161,64 евро, като сбор от частите за главница по всички падежирали
вноски и вноски с падежи след упражнено право на предсрочна изискуемост, ведно
със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска 13.02.2018г до
окончателно изплащане на сумите по сметка на кредитополучателя в *** АД, IBAN ***;
2. плащане на сборно
вземане от 2054.08 евро за договорни лихви, претендирани като начислени по
същия договор върху редовна главница за периода 20.01.17 – 12.02.18г;
4. плащане на сборно
вземане от 2906.44 евро за договорни лихви, претендирани като начислени по
същия договор върху просрочена главница за периода 20.12.16 – 12.02.18г ;
5. плащане на сборно
вземане от 179.75 евро обезщетителна лихва(неустойка за забавено плащане),
начислена върху просрочени лихви за периода 20.01.17 – 12.02.18г;
6. плащане на сборно
вземане от 3224.56 евро обезщетителна лихва(неустойка за забавено плащане),
начислена върху просрочена главница за периода 20.12.16 – 12.02.18г;
Търговската банка ищец основава претенция на твърденията си за
предоставен на потребител кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 79 000 евро, договорен със
съдържанието на договор за стандартен ипотечен кредит № 302/1978 от
10.09.2012г. и приетите от клиента общи условия (редакция от 02.12.2011г),
обезпечен с ипотека. Сочи, че кредитополучателката поела задължение да връща
равни части от главницата на месечни
вноски, като заплаща към тях и годишна
лихва 9,1%,( като сбор от променлив референтен показател и надбавка),
начислявана ежемесечно. Допълнително
страните уговорили олихвяване на просрочени части от ползвания кредит със
завишена лихва 11.10% за периода на
забавено плащане и допълнително
обезщетение за забава върху целия ползван кредит в размер на фиксирани 5%. Тези
начални условия били предоговорени с
анекс от 01.06.2016 год., с който остатъкът от дълг с ненастъпили падежи
в размер на 49140 евро е бил разсрочен с нов погасителен план, променен е
променливия компонент от редовната договорна лихва и обезщетението за забава. Ищецът посочва, че
след това споразумение длъжницата допуснала забава в плащанията, като
преустановила изпълнение на 18.10.2016г. Поради продължилата повече от шест
месеца забава кредиторът упражнил и правото си на предсрочна изискуемост на
21.06.2017г., но тъй като не успял да открие длъжника си, за да го уведоми,
кредиторът претендира да е уведомил кредитополучателя за това свое едностранно
действие с предявяване на исковата молба.
По същество пълномощника на ищеца пледира за уважаване на основателна
претенция, доказана в цялост след заключение за редовното осчетоводяване на
начисления дълг по сметката на кредитополучателя.
Назначеният на
отсъстващата от регистриран адрес ответница особен представител оспорва начислените
задължения за времето на забава като твърди, че спрямо неуведомения предварително
длъжник, предсрочната изискуемост може да се отчете най-рано след подаване на
исковата молба, като до този момент е следвало да се начисляват само
уговорените размери на задълженията по погасителния план и обезщетенията за
забава върху вноски с настъпили по този план падежи. В защитата по същество представителят на ответницата се позовава на
настъпилата изискуемост в хода на процеса, като пледира за присъждане сумите,
установени по размери в най-благоприятния за потребителя вариант на отчитане на
плащанията и начислените лихви.
Ищецът претендира
определяне на разноски по делото, конкретизирани в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 284).
Предварителните въпроси и
допустимостта на предявените искове са били разрешени в
нарочно определение № 151/14.01.2019г. (л.170). Окончателен устен доклад е
обявен в съдебно заседание на 14.03.2019г. (л. 207), след коригиране на непълните
твърдения относно промените в кредитните условия в обявения на страните проект(
л.172-174). Освен мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на релевантните
твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал и общата
императивна закрила в полза на потребителите срещу неравноправно договаряне на
финансови услуга при кредитиране, съответно на задължението, установено в
задължителната практика на съдилищата(Решение № 232 от 05.01.2017г. по т.д. №
2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от 20.01.2017г. по т.д.№
2927/2015г., I т.о. на ВКС). В открито заседание на 11.04.2019г (л. 292)
докладът е допълнен с указание за относителното действие на тази закрила, след
което представителят на потребителят е заявил изрично съгласие да се ползва от
постигнато споразумение с кредитора.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени писмен договор, анекси, общи условия и погасителни планове (л. 28-46, 55-69, 182-189), подписани от ответницата, които неоспорени документи
се преценяват от съда като нейно писмено изявление, отразяващо действителната й
воля за обвързване с ищеца(чл. 180 ГПК).
Страните не са възразили по констатирано от съда като безспорно съдържание на тази взаимна тяхна воля. Въз
основа на тези съглашения, съдът установява следното:
Ищецът (търговска банка) отпуснал на ответницата кредит на закупуване
на недвижим имот от нея и от представлявано от нея търговско дружество в размер на 79 000 евро, договорен със
съдържанието в договор за
стандартен ипотечен кредит № 302/1978 от 10.09.2012г. и приетите от клиента
общи условия (редакция от 02.12.2011г), обезпечен с ипотека от
кредитополучателката и дружеството – гарант. Ответницата поела задължение да
върне кредита по погасителен план на месечни вноски, формирани от равни части
от главница и начислена текуща лихва, съответно определена в чл. 4.1. като
годишна лихва в плаващ размер, формиран от сбор от базисен лихвен процент (БЛП)
и фиксирана надбавка 8.447, възлизащ общо при договарянето на годишен лихвен
процент(ГЛП) от 9,1%, съответно с уговорка за промяна на ГЛП при промяна на
компонентите, които го формират. Допълнително страните уговорили олихвяване на
просрочени части от ползвания кредит със завишена лихва за период на забавено
плащане в размер на БЛП и надбавка 10.447 или общо 11.10.% (чл. 4.2) и
допълнително обезщетение за забава върху целия ползван кредит в размер на
фиксирани 5% (чл. 4.3). В хода на изпълнение на договора с анекс от
01.06.2016 год., страните удостоверили текущ размер на дължимите суми и постигнато взаимно съгласие всички забавени
плащания да бъдат погасени, като само остатъкът от дълг с ненастъпили падежи в
размер на 49 140 евро да бъде предоговорен за връщане, с нов погасителен план с
начален период на намален размер на вноските до 20.01.2017г и при съответните
условия на начисляване на редовната договорна лихва, посочена определена в т.
4.2 от анекса като променлив ГЛП формиран от пазарен индикатор 3м.-Юрибор и
надбавка от 9.343 или общо 9.10%; такси и комисионни, изчерпващи се с комисионна
за предсрочно погасяване; обезщетение за забава посочено в т. 5.8 до размер на законната лихва и съответно
запазване на действието на всички обезпечения при допълнителното индивидуално
уговаряне на съдържанието на договора, действащ занапред.
И в двете редакции на общи условия, възприети от клиента на банката е
предвидено право на кредитора да обяви по своя преценка предсрочна изискуемост
при допуснато просрочие на главница или лихва, като допълнително в анекса е
конкретизирано, че това право се упражнява с еднократно уведомяване на длъжника
на посочения от него адрес за кореспонденция, електронен адрес или факс.
Не се оспорват размерите на усвоените от средствата по сметките на
длъжницата наличности, посочени в справката за движението по кредита (последна вноска е отразена на 18.10.2016г).
Проверката, извършена от вещото лице(л. 214-17) установява, че за периода
от сключване на този договор и предоставянето на уговорената главница в разпореждане
на потребителя на 20.09.2012г, начисляваните от кредитора задължения изцяло са
съвпадали с погасителния план, като за целия период кредиторът е актуализирал
само променливия показател, формиращ лихвен процент въз основа на намаляващите
му стойности, като се е въздържал да приложи методиката по общите си условия,
допускаща и добяване на допълнителен елемент „премия“, предназначен да
компенсира банката за неблагоприятни за нея пазарни условия. Вещото лице е
категорично, че задълженията, признати в анекса са резултат от олихвяване с
процент, който е намаляван, а не е увеличаван, а след споразумението
актуализираните вноски са съответствали
точно на движението на публично оповестявания индекс.
Вещото лице е потвърдило последно постъпление в разплащателната сметка за
обслужване на кредита на 18.10.2016г. (л.88), след която дата липсват осигурени
от длъжника наличности. Средствата са били усвоени от кредитора за погасяване
на текущо начислявани задължения за комисионни, наказателни лихви, и лихви и
главница, като изчисленията на независимия експерт потвърждават правилността на
прихващането на изпълнението в поредността, уговорена изрично в чл. 21.1. от
общите условия( л. 216). След последното усвояване на вноска е останала
непогасена част от главница по предпоследната намалена вноска с падеж
20.12.2016г и всички следващи вноски,
като към 21.06.2017г просрочените 7 вноски са формирали сбор от 5924,44 евро
просрочена главница и 2054,08евро просрочена лихва (приложение № 1 на л.231).
Съставените от експерта справки сочат, че банката е събирала две
обезщетения при допусната забава (л. 215) като едното от тях е начислявано само
върху просрочени задължения за лихва (в размера по чл. 4.3 от договора), а
другото е събирано като допълнителна надбавка от 5 % над лихвата, начислявана
върху ползвана сума (падежирали и непадежирали части от главница) на БЛП. Сборът от тези събрани до анекса обезщетения не
надхвърлят 5000евро.
Алтернативните варианти на отчитане на първоначалните параметри на договора
(без предоговарянето на текущия дълг с анекса) сочат, че ако всички плащания се
отнесат за погасяване само на задълженията по първоначален погасителен план,
приет от кредитополучателя при сключване на договора общият размер на дълга ще
достигне главница от 53 307.82 евро и лихва от 5829,15 евро или поне 59136
евро без да се отчита и допълнително обезщетение за забава(л. 219). В анекса
обаче, след като получил плащане на 2021,36 евро кредиторът се е съгласил да преструктурира
като редовен общ дълг само сума от 49 140 евро. Разликата от близо
8 000 евро, надхвърляща общо събрани обезщетения за забава до този момент
банката несъмнено е опростила.
Въз основа на така установените факти
съдът съобразява следното:
Ипотечните кредити са изключени от
специалната уредба на потребителския кредит, но не и от общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне на финансова услуга с потребител (чл. 12
от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т.
5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези
норми следва да бъдат съобразени, въпреки че
целта на кредитирането е била оповестена като придобиване на жилищна
сграда от физическо лице, но непосредствено след това придобитото с кредита
жилище е апортирано в търговско дружество. Тъй като банката кредитор признава,
че не е одобрила клиента за инвестиционно кредитиране, съдът възприема
потребителския характер на сделката. Въпреки принципно неравноправното
съдържание на частта от общите условия, уреждащи метода по който банката може
да актуализира променливи компоненти, формиращи възнаграждението й, съдът не
намира основание да отрече действието на уговорката за актуализация на лихвата,
водеща и до промени в размерите на погасителните вноски. Кредиторът не се е
позовал на тази клауза, нито поведението му при изпълнение на договора
представлява прилагане на тази клауза, поради което съдът не следва да преценява
тази част от общите условия.
Сама по себе си, уговорката за променливо
възнаграждение не представлява неравноправна клауза, тъй като ако променливата
зависи само от обективни фактори тя не води до нарушаване на баланса на правата
и задълженията на страните, а само гарантира, че рискът от независещите от
волята и на двете страни пазарни колебания няма за остане задължително само в
тежест на една от страните. В този
смисъл и изричното възприемане в анекса на обективна променлива ясно индикира
волята и на двете договарящи страни да осуетят за в бъдеще каквото и да е
съмнение за неравноправност на начина на изчисление на лихвения процент. В
заключение съдът не установява нарушения
на императивно правило по чл. 143 т. 9,10
и 11 ЗЗП, съответно и уговорките за
изменение на лихвения процент ( допустими по чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП) следва да
се приложат в полза на потребителя.
Съдът констатира потенциална неравноправност само по отношение на
уговореното обезщетение за забава. Уговарянето на двете различни взимания (лихвите по чл. 4.2 и 4.3.) за едно и също
неизпълнение ( пропускане на падежи по вноски) и особено при кумулирането им и
начисляването на обезщетение не само върху забавени плащания, но и върху
непадежирали части от дълга би покрило
визираното в чл. 143 ал.1 т. 5 необосновано високо обезщетение. В случая
обаче самите размери изключват тази констатация, тъй като по-значителното по
размер обезщетение едва надхвърля законната лихва (11. 1 %), а другото макар да
е върху значителна база е в нисък абсолютен размер. Сборът им не би могъл да
надхвърли двукратния размер на законна лихва(поне 20 %), който би бил съответен
на неустойка с обезщетителни, но и санкционни функции, без които обезпечителния
й ефект ще се обезсмисли. Отделно от
това, дори и да се приеме, че в отношения между доставчици и потребители
справедливият размер на неустойката за забава е съпоставим само със законната
лихва, то отричането на дължимостта на кумулираните наказателни лихви няма да
промени ситуацията в процесните отношения. Това е така, защото самият кредитор
се е отказал от дълг, надхвърлящ евентуално събрано по неравноправна клауза
обезщетение за забава и така е съхранил интереса на потребителя, вместо да му
наложи преструктуриране в негов ущърб.
В заключение, съдът намира, че с анекса от
01.06.2016 г. насрещните страни са предприели именно съобразяване на
сделката с изискванията за потребителска закрила, като от една страна
потребителят е декларирал изрично, че предложеното му от кредитора изменение
отговаря на конкретните му нужди ( и в този смисъл представлява индивидуално
договаряне съобразено с личния интерес на кредитополучателя), а от друга страна
банката е съхранила отношения с клиента си при премахване на всякакво съмнение
относно недобросъвестност и неравноправност в отношенията им. Затова и съдът
зачита в цялост действието на анекса и обема на задълженията на
кредитополучателя така, както са договорени и конкретизирани в него.
Изпълнението на ангажиментите следва да се преценява по погасителния план
от 1.06.2016г. Съответно относими остават само вариантите на експертизата,
съставени от вещото лице въз основа на анекса. Съдът кредитира заключението
като резултат от счетоводни знания на независим експерт, приложени спрямо
изходни данни, отразени в счетоводството на ищеца и кореспондиращи изцяло както
на подписаното от страните споразумение, така и на платежните документи за
вноските, констатирани при прегледа на счетоводството (при липса на представени
от ответницата други доказателства за плащане). Въз основа на констатациите на
вещото лице съдът възприема за доказано пълното изпълнение от страна на
кредитора на задължението за предоставяне на уговорения кредит в разпореждане
на клиента по разкритата разплащателната
сметка, и надлежно усвояване на наличностите, предоставени чрез вноските
на длъжника в поредността, уговорена за прихващане по договора.
Към момента на подаване на исковата молба, адресирана до ответницата несъмнено
е било налице неизпълнение на задълженията за плащане на повече от 7 анюитета,
поради което към тази дата е била осъществена хипотеза на чл. 17 от анекса
допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. С тази
клауза страните изрично са се отклонили
от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са договорили конкретен фактически
състав, при настъпване на който кредиторът да може да лиши длъжника от
преимуществата на сроковете по погасителния план, без да е необходимо да
доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на плащанията. Тази
договорка също принципно е допустима при уреждане на отношения със
специализирани в кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква
регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на обслужването
на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от
специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ. Съдът съобразява задължително тълкуване в т.
18 от ТР4/2013г на ОСГТК, с което се приема, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва след упражняване на правомощието на банката с
изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно
изискуем при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки. Съответно на
уговорката между страните, макар да не може да отчита автоматични последици от
сбъдването на условието, съдът приема, че следва да възприеме тази клауза след
като допълни към уговорената хипотеза и императивно изискуемия субективен
елемент. Съответно трансформиращ ефект на нарочно волеизявление на кредитора за
отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно потестативно
право, установено в полза на кредитора, следва да се приема за настъпил автоматично
с връчването на уведомлението на длъжника (т.е без да се изисква и срок за
предупреждение).
В конкретния случай, кредиторът не сочи предварително уведомяване на
длъжника за упражненото трансформиращо право, а се позовава на инкорпорирано в
исковата молба изявление. Такъв характер на исковата молба принципно се приема
в практиката на съдилищата (решение № 169 от 17.01.2017г. по т.д.№ 1272/2015г.,
II т.о. на ВКС, Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. II т.о.
на ВКС, Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. IV г.о. на ВКС), но довършването на
фактическия състав на предсрочната изискуемост изрично се свързва не с
подаването, а с връчването на исковата молба на ответника. Съответно
проведената процедура по издирване на настоящ и постоянен адрес и залепяне на
съобщенията по реда на чл. 47 ГПК след удостоверяване на напускане на
известните адреси на ответницата налага за връчване на уведомлението до длъжника
да се приеме датата на фикционното връчване на исковата молба (чл. 47 ал. 5 ГПК) или датата 24.04.2018г.
Независимо, че този факт е настъпил след предявяване на иска, на осн. чл.
235 ал. 3 ГПК той следва да бъде отчетен и съответно да се приемат за изискуеми
и начислените задължения с ненастъпил по погасителния план падеж. Същевременно
обаче, ищецът е сезирал съда само с искане за присъждане на начислени лихви и
обезщетение за забавено плащане до 12.02.18г, поради което въпреки
съобразяването на новонастъпилия факт, той остава извън предмета на настоящото
дело по тези съединени претенции( по аргументите възприети в мотивите към т. 1
от ТРОСГТК 8/2017). Съдът отчита изчисленията на вещото лице по варианта на
последна колона на таблица 17 (л. 282) към съответните дати, както следва:
Задълженията за главница възлизат на сбор от просрочени части от
анюитетни вноски по план с падежи от
20.12.16г до 20.01.2018г в размер на 13325.96 евро ( л. 272) и
предсрочно изискуема (непадежирала по погасителен план) остатъчна главница от
33835,68 евро в общ размер на тези вземания. Съответно и сборната претенция на ищеца е основателна за общ размер от 47161,64 евро и следва да се уважи в цялост.
Начислената договорна лихва по
вноските по плана, само с падежи до
12.02.18г възлиза на 2054.08 евро (колона две от същата таблица). Претенцията
на ищеца е основателна до размера, посочен от вещото лице и следва да се уважи в цялост.
Уговореното като наказателна лихва
обезщетение за забава в размер на 5 %, дължимо върху непогасена част от кредита
не е било потвърдено като дължимо и в анекса, където в чл. 5.8 за случаите на
забава е предвидено само едно неустоечно обезщетение. Съответно уговорката за
допълнително увеличаване на лихвата с 5 % (т.нар. лихва върху просрочена
главница) е отпаднала и не се дължи за претендирания от ищеца период. Претенцията за 2906,44 евро следва да се
отхвърли изцяло.
Доколкото както главницата, така и възнаградителната лихва са уговорени
като части от анюитетни вноски с фиксирани падежи, забавата ангажира
отговорността на длъжника и по двата вида плащания. Мораторното обезщетение,
предвидено в анекса е общо, но според изчисленията на вещото лице само върху частите за договорна лихва към същия момент
(колона три от приложение № 17 на л.
282) възлиза на съответно 249.60евро, а
след приспадена на извънпроцесния период върху частите от вноските за главница с настъпил падеж до 12.02.2018г (колона „остатък от наказателна лихва“ на
приложение 15 на л. 271)възлиза на 968,06евро. Ищецът е претендирал 179,75 евро
по първата от тези претенции, поради което тя следва да се уважи в цялост, а
втората до размера, установен от вещото лице, като се отхъврли за горница до 2906.44
евро.
Съобразно паричния характер на задълженията и направеното искане, на осн.
чл. 214 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплати присъдената главница, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението, като съответно на установените
стойности се разграничи размера, изискуем до предяване на иска от останалата
част, чиято изискуемост настъпва в хода на процеса.
По претенция за разноски:
Въпреки, че част от претенцията за главница е станала дължима в хода на
процеса, съдът преценява, че ответницата е причинила съдебната защита в цялост.
Напускането на адресите без съответно
уведомяване на кредитора за промяната в обявените данни за адреса на длъжницата
е осуетило успешното ѝ издирване преди започване на исковия процес,
съответно и предявяването на осъдителния иск не е израз на неположена грижа, а
напротив действие в най- голяма степен съхраняващо интереса на ответницата,
допуснала значително по обем неизпълнение на погасителен план. Предвид
направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответницата
следва да понесе направените от ищеца по делото разноски, съобразно
представените по делото доказателства за заплатени държавни такси, хонорар на
вещо лице, авансираните разноски за особения представител и както и заплатеното
по банков път след съответно фактуриране (л. 9-11) възнаграждение на адвоката,
представлявал страната. Установените по доказателствата за плащане размери
възлизат на общо 13636,42лв. Съответно на основателната част от претенциите (90,7%)
съдът определя размер от 12368,48лв като
обща компенсация за понесените от ищеца деловодни разноски.
Ответницата не е направила никакви
разноски за защитата си, но с оглед поетите от бюджета на съда разходи от 250
лв за възнаграждение на експерта по служебно възложени в неин интерес задачи,
авансираната сума следва да бъде възстановена от тази страна ( аналогично на
чл. 78 ал. 7 вр. чл. 77 ГПК).
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.М.Р. ЕГН **********, руска гражданка,
дългосрочно пребиваваща в България с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, гр. София, пл. «Св.
Неделя» 7, представлявано от Л Х и Е Мпо сметка на кредитополучателя в *** АД, IBAN ***ни задължения, породени от
неизпълнение на договор за ипотечен кредит № 302/1978 от 10.09.2012г., изменен
с анекс от 01.06.2016г и приложен към него погасителен план:
·
сумата 47 161,64 € (четиридесет и седем хиляди
сто шестдесет и едно евро и шестдесет и четири евроцента), представляваща сбор
от просрочени части от вноски по план с падежи от 20.12.16г. до 20.01.2018г.
в размер на 13325.96 евро и остатък от 33835.68 евро от ползваната
главница, изискуем след упражнено право на предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху това
задължение, считано от 13.02.18г до
24.04.18г само върху 13325.96 евро, съответно от 24.04.18г. до окончателно
изплащане върху целия размер от 47 161,64 евро,
на осн. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60 ЗКИ
·
сумата 2054.08 € (две хиляди петдесет и четири
евро и осем евроцента), представляваща сбор от договорни лихви, начислени по
същия договор като възнаграждение за ползване на предоставената главница,
формиран като части от падежирали вноски по погасителен план за периода
20.01.17г. – 12.02.2018г., на осн. чл.
430 ал. 2 ТЗ
·
сумата 179.75 €
(сто седемдесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента) представляваща
сбор от обезщетителна лихва(неустойка за забавено плащане), начислена върху
просрочени задължения, формиращи части за лихви с настъпили падежи по
погасителния план за периода 20.01.17г. – 12.02.2018г., на осн .чл. 92 ЗЗД
·
сумата 968.06 €
(деветстотин шестдесет и осем евро и шест евроцента) представляваща сбор от обезщетителна
лихва(неустойка за забавено плащане), начислена върху просрочени задължения,
формиращи части от главницата с настъпили падежи по погасителния план за периода 20.12.16г.
– 12.02.2018г., на осн .чл. 92 ЗЗД
·
сумата 12368.48 лв (дванадесет хиляди триста
шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща направени
от ищеца по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за държавна, такса,
хонорар на вещо лице, аванс за възнаграждение на особен представител и хонорар
на адвокат, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 и
т.8 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените от същия кредитор
претенции срещу същия длъжник по същия договор, както следва:
·
за плащане на сборно вземане от 2906.44 евро за
договорни лихви, претендирани като начислени по т. 4.3 от първоначален договор
за допуснато просрочие на главница за периода 20.12.16г. – 12.02.18г.
·
за горница над 968.06 евро до 3224.56 евро,
претендирана като обезщетителна
лихва(неустойка за забавено плащане), начислена върху просрочена главница за
периода 20.12.16 г. – 12.02.18г.
ОСЪЖДА Т.М.Р. ЕГН **********, руска гражданка, дългосрочно
пребиваваща в България с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата 250 лв (двеста
и петдесет лева), представляваща авансирани за нейна сметка разноски в
производството на основание чл. 78 ал. 7 вр. чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на Т.М.Р. ЕГН **********, че следва да представи доказателства за заплатената присъдена сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза
на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него допълнително
ще бъде начислена и такса от 5 лв., на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: