№ 1048
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206030 по описа за 2023 година
При секретар Милен Владимиров като разгледа докладваното от съдията НАХД №
6030 по описа на СРС за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Х. Х., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 23-4332-001132/01.02.2023 г., издадено от Г. В. Б. – Началник група в
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, упълномощена със Заповед на министъра на
вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. с което на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, .т. 1 ЗДвП, като нарушението се изразявало в това, че на 21.01.2023 г., около 16:13
ч., в гр. ***, на бул. „***“ № ***, с посока на движение от бул. „***“ към „***“ водачът
управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова лична собственост. Като по време на
движение на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, движейки се в крайна лява лента за
задължителен ляв завой, водачът извършва маневра, която създава опасност за участниците
в движението, без да се съобразява с тях. При извършената проверка същият не носи КТ към
СУМПС.
В жалбата се твърди, че не е посочена маневрата, която се твърди да е извършена от
страна на жалбоподателя, която да се явява опасност за участниците в движението, като тази
празнота нарушавала правото на защита на нарушителя. Излага се, че не е посочено коя
конкретна хипотеза на чл. 179, ал. , т. 5 е нарушена. Твърди се, че в АУАН е посочено
различно действие - предприемане на маневра в нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП. Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, за което е наказан на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, навежда, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че
водачът не носи КТ към СУМПС, а е наказан за това, че не носи свидетелство за управление
на МПС от съответната категория, което е друго нарушение. Моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В хода на
1
производството същият се представлява от адв. К. П., надлежно упълномощена, която не се
явява в съдебно заседание. Депозира становище от 24.01.2024 г., с което моли да бъде даден
ход на делото и подържа жалбата, няма доказателствени искания, преповтаря наведените в
жалбата твърдения, представя договор за правна защита и съдействие и списък на сторените
разноски.
Въззиваемата страна – Началник сектор към СДВР, ОПП – СДВР, редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
От страна на въззиваемата страна се явява свидетел С. Х. П., редовно призован, в
качеството му на актосъставител.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2023 г., около 16:13 ч., в гр. ***, на бул. „***“ № ***, с посока на движение от
бул. „***“ към „***“ жалбоподателят Д. Х. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
негова лична собственост.
По време на движение на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, движейки се в
крайна лява лента за задължителен ляв завой, жалбоподателят завил надясно.
Свидетелят С. П., инспектор при 04 РУ СДВР, се намирал в патрулен автомобил, който
бил няколко автомобила зад този на жалбоподателя. Като видял действията на Д. Х., св. П.
го настигнал и Х. бил спрян за проверка. При проверката свидетелят П. установил, че
жалбоподателят не носи контролен талон към СУМПС. За констатираните нарушения били
съставени два фиша с номера GT 1656770 и GT 1656771.
Жалбоподателят отказал да разпише същите, при което св. С. П., в присъствието на А.
К., съставил на Д. Х. АУАН серия GA акт № 857223/21.01.2023 г. Жалбоподателят отказал да
получи АУАН, което било удостоверено с подписа на свидетеля А. К.. (спазен 43, ал. 2
ЗАНН)
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление №
23-4332-001132/01.02.2023 г., от Началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на
жалбоподателя Д. Х. Х., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. П.
(актосъставител) както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
– справка-картон на водача, АУАН Серия GA, акт № 857223 от 21.01.2023 г., Наказателно
постановление № 23-4332-001132/01.02.2023 г., Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г., акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. на старши инспектор Г. В. Б. и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав, след извършена оценка на показанията на свидетеля С. П., прецени,
че показанията му са последователни и логични, без вътрешни противоречия.
Актосъставителят си спомня за случая и излага своите преки и непосредствени възприятия
относно извършването на проверката, констатираните нарушения, съставянето на фишове, а
впоследствие и на АУАН за нарушението, а именно, че въпросният автомобил е завил
надясно от лента, предназначена за ляв завой, като по този начин Х. не е спазил пътната
маркировка. Като видели това служителите от патрула го настигнали и го спрели. Поради
това съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали,
затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
2
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води
до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени
по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице, в рамките
на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ
на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
компетентност са спазени.
По отношение на нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 179,
ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 150 лв. (по т. 1 от НП):
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е
посочена маневрата, която се твърди да е извършена от страна на жалбоподателя, която да се
явява опасност за участниците в движението, като тази празнота нарушавала правото на
защита на нарушителя. Поради това настоящият съдебен състав намира, че както АУАН, така
и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, а именно в
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5, от ЗАНН в АУАН и наказателното
постановление следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено както и на доказателствата, които го потвърждават, но в настоящия
случай видно от административно наказателната преписка в съответните актове няма пълно
описание на посочения реквизит. В АУАН общо е описано, че жалбоподателят „по време на
движение на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, движейки се в крайна лява лента за
задължителен ляв завой водача извършва маневра, която създава опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях.“
В настоящия случай не са посочени в АУАН и НП никакви определени фактически
действия или бездействие от страна на жалбоподателя. Неговите действия се установяват
едва от показанията на свидетеля в съдебното производство, но не са описани при
съставянето на АУАН и НП. Така в хода на административнонаказателното производство
жалбоподателят не е могъл да разбере с какво от поведението си е нарушил ЗДвП.
Пропускът да бъде отразена като пълна и ясна обстановката на извършеното нарушение не
може да бъде преодолян в съдебното производство чрез разпит на свидетелите и
установяване на описаната от съда фактическата обстановка, която е различна спрямо
общото описание в АУАН и НП. В този смисъл липсата на конкретно описание на
нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото
на защита и препятства преценката за материалноправна законосъобразност на
наказателното постановление.
С оглед така установеното съществено нарушение в административнонаказателното
3
производство – липса на задължителен реквизит по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 4 от
ЗАНН, водещо като самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно, съдът намира, че същото следва да бъде отменено в частта по т. 1.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. (по т. 2 от НП):
Съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.),
която към момента на извършване на нарушението е предвиждала задължение за водача на
МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към него, е претърпяла
изменение (изм., бр. 67 от 2023 г.), след което се предвижда че водачът е длъжен да носи
само СУМПС за съответната категория, т. е. е отпаднало задължението да се носи и
контролен талон към него. Изменена е и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, която, в редакцията, действаща към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 15
от 15.02.2013 г.) е предвиждала, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното МПС. След изменението, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. от
редакцията на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са заличени думите "контролен талон", т. е.
понастоящем не се предвижда налагане на административно наказание на водач, който не
носи контролен талон към СУМПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В случая до влизане в сила на НП е последвало изменение
на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като последвалата
редакция е по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда задължение за носене
на контролен талон към СУМПС и съответно не предвижда налагане на административно
наказание за неизпълнението на такова задължение. При отпадане наказуемостта на този вид
деяния и то до влизането в сила на НП, несъмнено следва да се приеме, че са последвали по-
благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което налага
именно тяхното приложение и отмяна на обжалваното НП и в тази му част (по т. 2).
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, както в частта, в която е наложено
наказание по т. 1, така и в частта, с която е наложено наказание по т. 2.
Досежно претендираното от жалбоподателя присъждане на разноски, сторени от него
за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че с оглед изхода на делото, а именно отмяна в
цялост на обжалваното наказателно постановление, искането се явява основателно. На
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва а бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. настоящият състав
намира, че претендираният размер е съобразен с предвиденото в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14
от 2025 г.), а и от страна на въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-001132/01.02.2023 г., издадено от Г.
В. Б. – Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, упълномощена със Заповед
4
на министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Д. Х. Х.,
ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, .т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. Х. Х., с ЕГН
********** сумата от 400 (четиристотин) лева за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5