№ 21912
гр. София, 29.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110155941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от ************ ООД
против Г. ИВ. СТ. искове с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. чл. 211
КТ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 960 лв. –
представляващи причинена от ответницата вреда умишлено и не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения на 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч.
– 20,00 часа чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя
дистанционно от личния си компютър от потребителския профил „*****“, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 29.09.2021 г., до
погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и отговорите на насрещната искова молба от
29.04.2022 г., че по силата на Трудов договор № */*** г. ответницата изпълнявала
длъжността „Продуктов мениджър“. Със заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. за
периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно ответницата
поради обявената Ковид епидемия и извънредна епидемична обстановка било
установено непълно работно време – от понеделник до петък от 19,00 ч. до 13 ч. С
предизвестие от 30.06.2021 г., връчено на ответницата на тази дата, трудовото
правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С изтичане на
двумесечния срок на предизвестието, уговорен в 13,1 от договора, трудовото
правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. Ищецът твърди, че по силата на
болничен лист № *****/16.08.2021 г. на 17.08.2021 г. ответникът – служител бил в
отпуск по болест поради временна неработоспособност. Твърди, че на дата 17.08.2021
г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа ответникът – служител от вкъщи от
личния му компютър дистанционно осъществил връзка с корпоративната мрежа на
ищеца, като копирал и изтрил над 250 файла. Те се отнасяли до вътрешни оперативни
процедури, информация за нови продукти, лични данни, типови документи, отчети и са
особено важни за дейността на дружеството. С помощта на дружество, което се
занимава с IT поддръжка, ищецът възстановил данните, за което заплатил сумата от
960 лв. с вкл. ДДС по фактура № ****/15.09.2021 г. Ищецът претендира тази сума от
1
ответника, като твърди,че последният умишлено е причинил вреда на работодателя си
и също така е изтрил файловете докато е бил в отпуск по болнични, т.е. не при или по
повод изпълнението на трудовите задължения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника против Г. ИВ. СТ., с
който не оспорва твърденията в исковата молба за наличие на валидно трудово
правоотношение с ответното дружество с описаното в исковата молба съдържание и
параметри, което е прекратено по посочения от ищеца начин/основание на 31.08.2021
г. Оспорва обаче да е причинила каквито и да са вреди на ищеца, като стореното от
него плащане по фактурата не се намира в причинна връзка с действията й. Излага в
тази връзка, че на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа
действително от вкъщи, докато е в отпуск по болест, е изтрила определени файлове,
но: 1. Изтриването на част от сочените от ищеца файлове е извършено от служебния
преносим компютър, който на тази дата се е намирал при ищеца – работодател, а не
при ответника у дома му; IP адресите на служебния лаптоп и личния компютър на
ответника са различни; 2. Изтририте файлове от личния компютър на ответника
представляват всъщност копия от файлове; ответницата оспорва да е трила оригинали
или създадени от друг потребител файлове, а само съставени от нея работни копия на
съществуващи „в оригинал“ файлове; 3. Има разлика между приложената справка към
ИМ и тази, връчена на ответника в процедура по чл. 193 КТ за даване на обяснения за
дисциплинарно нарушение, твърдяно от работодателя.
С молба от 29.04.2022 г. ищецът – работодател оспорва твърденията на
ответника. Сочи, че изтриването е осъществено от потребителския профил на
ответника, като са изтрити и оригинални файлове; оспорва съдържанието на изтритите
файлове от ответника да е било идентично с това на неизтрити файлове. Оспорва да е
изменял справката, представена с искането за обяснения. Излага в тази връзка, че
представената на ответника справка е изготвена с различна цел и обхваща други
нарушения, които нямат връзка с главния иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил и следните насрещни
осъдителни искове:
по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 565,54 лв. – обезщетение за
незаконно недопускане до работа за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г., ведно
със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда -
16.12.2021 г., до погасяване на вземането;
по чл. 224, ал. 1 КТ сумата за заплащане на сумата от 937,23 лв. - обезщетение
за неизползван годишен отпуск от 16 дни, ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г., до погасяване на вземането;
В тази връзка ответникът / и ищец по насрещните искове/ твърди, че
въвеждането със заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. за периода 17.05.2021 г. –
31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно служителя непълно работно време е
незаконосъобразно, защото според посоченото в КТ подобно работно време следва да
бъде установено за цялото предприятие или негово звено. В случая обаче
работодателят установил непълно работно време на това основание единствено
относно Г. С., като съществува поне още един служител на същата длъжност в
посочения период. В тази връзка ищцата по насрещните искове твърди да не е
допускана до работа в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. всеки ден след 13 ч., във
връзка с което претендира обезщетение. На следващо място, поради намаляването на
трудовото й възнаграждение във връзка с посочените заповеди, то незаплатено
останало половината от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
2
отпуск – сумата от 937,23 лв. Ищцата не спори да е получила сумата от 937,23 лв. –
половината от дължимото й на това основание обезщетение за 16 дни.
В определения от съда срок първоначалният ищец ************ ООД е
изразил становище във връзка с насрещните искове с две молби, подадени в един ден.
Дружеството твърди, че в сочения период 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. работното време
на ответника е било от 9,00 ч. до 13,00 часа, като в този времеви отрязък е била
допускана на работа. Работодателят оспорва служителят да е изявил желание или
готовност да работи след 13,00 часа. Твърди, че правомерно е установил спрямо
служителя непълно работно време на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ. Оспорва исковете за
лихва за забава по основание и размер.
Ноторно известно е по исковете, че за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. в РБ
е била обявена от МС извънредна епидемична обстановка във връзка с
разпространението на Ковид -19.
По главния иск безспорно е между страните, че по силата на трудов договор №
*/*** г. ответницата е изпълнявала длъжността „Продуктов мениджър“; че със заповед
№ */** г., № */*** г. и № */*** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл.
138а, ал. 2 КТ относно ответницата е установено непълно работно време – от
понеделник до петък от 19,00 ч. до 13 ч.; че с предизвестие от 30.06.2021 г., връчено на
ответницата на тази дата, трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ с изтичане на двумесечния срок на предизвестието, уговорен в 13,1 от
договора; че трудовото правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. при спазване на
срока на предизвестието и от двете страни; че по силата на болничен лист №
*****/16.08.2021 г. на 17.08.2021 г. ответникът – служител бил в отпуск по болест
поради временна неработоспособност; че на тази дата целия ден Г.С. си е била вкъщи;
че на Г.С. е предоставен потребителския профил „*****“ в сървъра на работодателя; че
по принцип на Г.С. е предоставен служебен лаптоп; че ищецът – работодател е
заплатил по фактура № ****/15.09.2021 г. на трето за спора лице сумата от 960 лв. с
вкл. ДДС за възстановяване на изтрити файлове.
По иска в тежест на ищеца е да докаже, че: е налице виновно противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 17.08.2021 г. във времевия отрязък
16,00 ч. – 20,00 часа умишлено Г.С. е копирала и изтрила файлове от сървъра на
работодателя дистанционно от личния си компютър от потребителския профил
„*****“; че изтриването е извършено не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения; че тези файлове са със соченото от ищеца съдържание; причинна връзка
между вредата – заплатените 960 лв. с вкл. ДДС, и поведението на Г.С..
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, вкл. че е изтрила
единствено работния копия на файлове; че служебният й лаптоп е бил на работното й
място, а не у дома; останалите й възражения.
По иска по чл. 213, ал. 2 КТ страните не спорят относно горепосочените
обстоятелства, вкл. и че със заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. за периода
17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно Г. С. е установено
непълно работно време – от понеделник до петък от 19,00 ч. до 13 ч.; че трудовото
правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. при спазване на срока на предизвестието
и от двете страни; че в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. служителят Г.С. не е
полагал труд след 13 часа; че заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. са връчени на
Г.С..
3
По този иск в тежест на ищеца Г.С. е да докаже, че се е явила, за да
започне/продължи да изпълнява трудовите си задължения в периода 17.05.2021 г. –
31.08.2021 г. всеки ден след 13 часа, за което съдът й указва на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК,
че не сочи никакви доказателства; размера на иска.
По този иск в тежест на ответника работодател е да докаже, че:
законосъобразно на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ за времето на обявената извънредна
епидемична обстановка е установил спрямо служителя Г.С. непълно работно време; че
служителят е бил допускан на работа.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ страните не спорят относно горепосочените
обстоятелства; вкл. за това, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение служителят е имал 16 дни неизползван платен годишен отпуск.
По този иск в тежест на ищеца Г.С. е да докаже размера на иска.
По този иск в тежест на ответника работодател е да докаже, че отпускът е
използван или е заплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ; останалите си възражения.
По исковете за забава в тежест на Г.С. е да докаже момента на изпадане на
работодателя в забава и размера на исковете.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото. Следва да бъдат приети
всички писмени доказателства. Основателно е искането на Г. С. по чл. 190 КТ по т. 2
от отговора. Обоснована е сочената от ответника връзка с един от насрещните искове.
Следва да бъде допуснато изготвянето на ССчЕ с посочени от страните въпроси.
Необходимо е и изготвянето на СТЕ, но след даване становище от Г.С. относно
въпросите от молба от 29.04.2022 г.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 07.11.2022 г. /понеделник/ от 15,30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Г. С. против
************ ООД насрещни осъдителни искове:
по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 565,54 лв. – обезщетение за
незаконно недопускане до работа за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г., ведно
със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда -
16.12.2021 г., до погасяване на вземането;
по чл. 224, ал. 1 КТ сумата за заплащане на сумата от 937,23 лв. - обезщетение
за неизползван годишен отпуск от 16 дни, ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г., до погасяване на вземането;
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на ************ ООД. УКАЗВА
на ищеца на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да уточни по какъв начин предявява двата иска по чл. 203, ал. 2 КТ – по
какъв начин се отнасят исковете за умишлено причиняване на вредата и причиняването
й не при или по повод на изпълнение на трудовите задължения на служителя.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Г.С.. УКАЗВА на ищеца на
4
осн. чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни
размера на двата предявени искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава за периода
31.08.2021 г. – 28.09.2021 г. върху двете главници.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще
бъде върната в съответните части.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Г. С. в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението да даде становище относно посочените в молба от 29.04.2022 г. въпроси
към СТЕ, след което ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за произнасяне по искането за
допускане на СТЕ.
ПРИЕМА приложените от страните до момента писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ЗЗД ************ ООД в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да представи препис от трудовите договори на
служителите, заемали длъжност „Продуктов мениджър“ за периода 17.05.2021 г. –
30.07.2021 г.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно счетоводна експертиза, като вещото лице
след като се запознае с материалите по делото да даде отговор на въпросите от
отговора исковата молба на л. 45 и от молба вх. № 86001/29.04.2022 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 300 лв., вносим от бюджета на съда.
Вещото лице да се призове.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите В.С. и Д.З. при режим на призоваване относно сочените от ответницата
обстоятелства.
Да се призоват на адреса на дружеството –ищец на л. 45 днес!
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане от ************ ООД относно сочените от
него обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ответницата Г. С.
5
да се изпрати препис от двете молба ито 29.04.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6