№ 958
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20211000503775 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от Гл. ХVІІІ ГПК (отм.),
приложим съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на действащия ГПК.
С решение № 264819/16.07.2021 г. по гр. д. № 1923/2006 г. на СГС, I-1
състав е отхвърлен предявения от Г. С. М. против Л. Н. Л. иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен
договор от 22.12.2004 г. за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от недвижим имот -
апартамент № 14 в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, състоящ се от
една стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения със застроена
площ 41.79 кв.м., при съседи: изток - ап. 13, запад - зелена площ, север - обща
стая, юг - зелена площ, отгоре - ап. 21, отдолу - ап. 7, заедно с прилежащото
избено помещение № 14 с площ 2.76 кв.м., при съседи: изток - мазе на ап. 20,
запад - мазе на ап. 31, север - коридор, юг - коридор, заедно с 1.984% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Ищецът Г. С. М. е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение с оплаквания, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, поради което
се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което искът му да
бъде уважен. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното
производство страдало от редица пороци - незаконосъобразно не било
1
допуснато обезпечение, незаконосъобразно по делото не бил привлечен
купувача на процесния имот, липсвал доклад по делото, в предмета на
настоящото дело бил включен и евентуален иск по чл. 55 (59) ЗЗД, по който
съдът не се произнесъл; съдът незаконосъобразно не приел за съвместно
разглеждане инцидентен установителен иск, незаконосъобразно съдът н есе
произнесъл по искане за спиране на делото до приключване на гр.д. №
29312/21 г. на СРС, висящо към момента. СГС незаконосъобразно присъдил
разноски в полза на ответника. Предвид всичко изложено се иска да бъде
отменено обжалваното решение.
Направено е и искане на жалбоподателя да бъде назначен служебен
защитник, тъй като пълномощникът адв. В. Я. е заявил, че няма връзка с
доверителя си и не му е плащано от него, но няма отказ от пълномощия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм.), срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт чрез адв. В. Я., с пълномощно по делото.
Държавна такса е внесена.
Ответникът Л. Л. е депозирал отговор на въззивната жалба в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба от Г. С. М.,
депозирана на 26.07.2022 г., срещу решение № 262043/20.06.2022 г. по гр. д.
№ 1923/2006 г. на СГС, I-1 състав, с което първоинстанционният съд е
оставил без уважение молба на ищеца Г. С. М., обективирана във въззивна
жалба вх.№ 346875/03.09.2021 г., за допълване по чл. 193, ал. 2 ГПК /отм./ на
решението от 16.07.2021 г. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на решението по чл. 193, ал. 2 ГПК /отм./ Съответно от
въззиваемата страна Л. Н. Л. е постъпил отговор на същата на 29.09.2022 г., с
който се излагат съображения за правилност на решението.
Предмет на настоящото въззивно производство е и частна жалба на Г.
С. М., депозирана на 27.09.2022 г., срещу определение № 26656/09.09.2022 г.
на СГС по делото, с което е оставена без разглеждане молба от 26.07.2022 г.
на Г. С. М. за допълване по чл. 193, ал. 2 ГПК /отм./ на решението от
20.06.2022 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение. Съответно от въззиваемата страна Л. Н. Л. е
постъпил отговор на същата, с който се излагат съображения за правилност
на определението.
Посочените въззивни жалби и частна жалба са подадени в
законовоустановения срок и от активно легитимирана страна в процеса,
против валидни и допустими съдебни решения и определение, подлежащи на
въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
2
По възраженията на процесуалния представител на въззивника за
незаконност на настоящия съдебен състав и по оплакванията му срещу отказа
му да се отведе:
В проведеното на 22.06.2023 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на въззивника – адв. Я. многократно отправи
твърдения за незаконността на съдебния състав на САС, разглеждащ
съдебното производство и искания за неговия отвод. Тъй като според него
двата въпроса са свързани, то следва да им бъде даден отговор за процесуална
икономия в съответната последователност.
На първо място твърденията за незаконност на съдебния състав са
безпочвени. В случая въззивното производство е разпределено на съдия -
докладчик съобразно правилата за случайно разпределение на делата,
действащи в САС и използваната за тази цел компютърна централизирана
система. Това е видно от протокола за избор на съдия – докладчик на стр. 2 от
делото. Към м. декември 2021 г. определеният съдия – докладчик
правораздава в първи въззивен граждански състав от Гражданска колегия на
САС, който включва председателя, друг член съдия и съдията – докладчик. В
последствие последният е преместен да правораздава в Търговската колегия
на САС, като висящите дела на негов доклад в Гражданската колегия са
преразпределени съобразно вътрешните правила на САС и съответни
заповеди на административното ръководство на съда. В тази насока е
определен настоящият съдия – докладчик по делото и могат да бъдат
посочени заповед №А-480/03.04.2023 г., заповед №А-496/04.04.2023 г. и
други на административния ръководител – председател на САС. Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че е законно
определен и че оплакванията на процесуалния представител на въззивника са
неоснователни.
В проведеното на 22.06.2023 г. открито съдебно заседание съдебният
състав отказа да се отведе от разглеждането на делото, въпреки настоятелните
искания в тази насока на адв. Я.. Липсват основания, посочени в чл. 12, ал. 1
и ал. 2 ГПК (отм.), поради което исканията за отвод са оставени без уважение.
Постановените определения, с които е оказан отвод на съдебния състав, не
подлежат на самостоятелно обжалване, а тяхната законосъобразност се
проверява при инстанционния контрол на постановения акт по същество на
делото. Ето защо е правно ирелевантно колко на брой пъти е поискан отвод
на съдения състав в проведеното открито съдебно заседание, при положение
че липсва основание за такъв. Следва да бъде уточнено, че несъгласието на
процесуалния представител на въззивника с произнасянията на съдебния
състав, с начина на водене на съдебното производство и твърденията му за
незаконност на състава не представляват основания, посочени в чл. 12, ал. 1 и
3
ал. 2 ГПК (отм.).
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от приетите доказателства –
нотариален акт № 138, том I, рег.№ 629, дело № 148/1998 г., се установява, че
на 15.12.1998 г. П. П. М. (майката на ответника Л. Н. Л.) е придобила чрез
договор за покупко-продажба процесния недвижим имот, а именно
апартамент № 14, находящ се в гр. ***, ж. к. ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***,
състоящ се от една стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения
със застроена площ 41.79 кв.м., заедно с 1.984% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Договорът е сключен по
време на брака й с бащата на ответника Н. Л. М., поради което липсва спор и
относно обстоятелството, че собствеността е придобита от родителите на Л.
Н. Л. в режим на съпружеска имуществена общност.
Видно е от съдържанието на нотариален акт № 26, том II, рег.№ 18998,
дело № 194/12.11.2004 г., че П. и Н. М. на 12.11.2004 г. са прехвърлили на
сина си Л. Л. чрез договор за дарение 1/2 ид. ч. от процесния апартамент.
Безспорно също така е, че на 22.12.2004 г. страните по делото са
сключили предварителен договор, съгласно който Л. Н. Л. се е задължил да
прехвърли по нотариален ред правото на собственост върху процесния
недвижим имот, а Г. С. М. да му заплати уговорената продажна цена от
левовата равностойност на 9 000 евро (17 602.47лв.). В договора е
удостоверено плащане на цялата цена от М. в деня на сключването му.
Уговорено е правото на собственост да се прехвърли до 10 дни от
представянето на всички изискуеми документи за имота. С подписана на
31.03.2011 г. от Л. Н. Л. декларация, с нотариална заверка на подписа, се
потвърждава сключения с Г. С. М. предварителен договор на дата 22.12.2004
г. на посочената в него цена, която е получил изцяло от него.
Видно е от съдържанието на нотариален акт № 127, том II, рег.№ 3930,
дело № 233/2005 г., че 09.09.2005 г., след сключване на предварителния
договор, Л. Н. Л. е прехвърлил безвъзмездно с договор за дарение
притежаваната от него 1/2 ид. ч. от апартамента на своята майка П. М..
С подадената от Г. С. М. искова молба на 26.05.2006г., въз основа на
която е образувано процесното първоинстанционно дело пред СГС, заедно с
иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ищецът предявил и иск по чл. 135 ЗЗД против Л. Н.
Л. и неговите родители П. и Н. М. за прогласяване относителната
недействителност на извършеното от ответника дарение за 1/2 ид. ч. с
нотариален акт № 127/2005 г. Поради съображения, че двата иска не
подлежат на съвместно разглеждане СГС с определение от 03.04.2006 г. е
4
отделил искът с правно основание чл. 135 ЗЗД и по него е образувано гр.д. №
346/2008г. по описа на СГС, 1-16 състав.
С решение от 12.08.2016 г. по гр. д. № 346/2008 г. на СГС, искът с
правно основание чл. 135 ЗЗД е уважен по отношение Л. Л. и П. М. с
обявяване относителната недействителност спрямо ищеца Г. М. на договора
за дарение, обективиаран в посочения нотариален акт № 127/2005 г., като
искът е отхвърлен по отношение Н. М. поради липса на пасивна материална
легитимация, защото не е придобил права от договора за дарение. Решението
на СГС е потвърдено с решение № 74/09.01.2018г. по в. гр. д. № 5836/2016 г.
на САС, последното недопуснато до касационно обжалване с определение №
291/29.03.2019 г. по гр.д.№ 3661/2018 г. по описа на ВКС и влязло в сила на
29.03.2019 г.
Не е спорно между страните, че след влизане в сила на решението по
иска по чл. 135 ЗЗД и по време на висящността на първоинстанционното
производство, на 10.07.2020г. е сключен договор за покупко-продажба, с
който родителите на ответника П. и Н. М. са прехвърлили правото на
собственост върху процесния апартамент на трето лице Л. В. К.. Видно от
представената справка на Агенция по вписванията този договор е вписан след
вписване на исковата молба на Г. С. М., извършено на 09.03.2007 г., с която е
предявил иска по чл.135 ЗЗД и процесния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
При така установените обстоятелства, СОФИЙСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД намира от правна страна следното:
По въззивната жалба срещу решение № 264819/16.07.2021 г. по гр. д. №
1923/2006 г.:
Софийски градски съд е бил сезиран с конститутивен иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен
договор от 22.12.2004 г. за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от процесния
апартамент № 14 в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, заедно с 1.984%
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е преобразуващо, защото страната по
предварителния договор може едностранно чрез иск, без
съгласие на насрещната страна и въпреки противопоставянето й, да
доведе до правна промяна – учредяване или прехвърляне
на права, която рефлектира не само в нейната правна сфера, но
и в правната сфера на насрещната страна. Правото е акцесор‐
но на правоотношението, което предварителният договор
поражда. Всяка от страните по предварителния договор може да предяви
иск за сключването на окончателния договор. За да бъде уважен искът за
обявяване на предварителния договор за окончателен, съдът установява дали
5
преобразуващото право на ищеца съществува или не, което става с
постановеното по делото решение. Предмет на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е
това преобразуващо право и с постановеното по спора решение със сила на
пресъдено нещо се признава или отрича неговото съществуване. В първия
случай от момента на влизане на решението в сила преобразуващото право по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се погасява и се замества от настъпилата вследствие на
конститутивното действие на решението промяна. Ако искът бъде уважен,
съдебното решение замества окончателния договор.
Съдът уважава иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато установи, че към релевантния
за формиране на силата на пресъдено нещо момент са настъпили всички
предвидени в закона и в предварителния договор предпоставки за
сключването на окончателния договор. Ако те не са налице, съдът трябва да
отхвърли иска, дори и предварителният договор да не е развален или
прекратен на друго основание.
В разглежданият случай към момента на приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд, а и понастоящем, липсва една от
основните предпоставки за обявяване за окончателен на процения
предварителен договор, а именно ответникът – продавач да притежава
правото на собственост върху целия или идеална част от процесния
апартамент. Налице е виновно неизпълнение на продавача по предварителния
договор, което не може да бъде санкционирано чрез обявяването му за
окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Безспорно е, че на 10.07.2020 г.
родителите на ответника П. и Н. М. са прехвърлили правото на собственост
върху процесния апартамент на трето лице за настоящия спор - Л. В. К..
Последният не е обвързан от влязло в сила на 29.03.2019 г. съдебно решение
от 12.08.2016 г. на СГС, което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена по
отношение Л. Л. и П. М. относителната недействителност спрямо ищеца Г. М.
на договора за дарение, обективиаран в посочения нотариален акт №
127/2005 г. за дарената 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния
апартамент. В тази насока следва да се изтъкне, че обявената относителна
недействителност е само в отношенията между кредитора Г. М. и длъжника Л.
Л. и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял - П. М., а по
отношение на всички останали лица, включително Л. В. К., в това число в
отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на
сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя П.
М.. Поради това приобретателят, с когото Л. Л. е договарял, като титуляр на
правото на собственост върху имуществото може да го прехвърли на трето
лице - Л. В. К., а последното на свой ред да извърши прехвърляне, като във
всички случаи прехвърлянето ще се явява извършено от титуляр и следва да
бъде атакувано с нарочен иск по чл. 135 ЗЗД. По въпроса е постановена т. 3 от
6
Тълкувателно решение № 2/09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГТК на
ВКС, съгласно която защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща
разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е
разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД
за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка
с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на
предпоставките на чл. 213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно
производство.
В разглеждания случай намира приложение и чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД
спрямо приобретателя на имота Л. В. К., тъй като съдебното решение по
уважения иск по чл. 135 ЗЗД не е било вписано в шестмесечния срок от
влизането му в сила и съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС вписването на исковата молба
е загубило действието си. Въззивникът Г. М. не твърди, а и не са представени
доказателства съдебното решение по уважения иск по чл. 135 ЗЗД, влязло в
сила на 29.03.2019 г., да е било вписано в шестмесечния срок. Последният
срок е изтекъл значително време преди прехвърлянето на имота през
м.07.2020г. Следователно, макар и исковата молба да е била вписана преди
продажбата, по аргумент от чл. 115, ал. 2 ЗС вписването й е загубило
защитното си действие с последица непротивопоставимост правата на Г. М.
спрямо последващия приобретател Л. К..
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение от 16.07.2021 г. да бъде изцяло потвърдено.
По въззивната жалба срещу решение № 262043/20.06.2022 г. по гр. д. №
1923/2006 г.:
С решение № 262043/20.06.2022 г., постановено по реда на чл. 193, ал. 2
ГПК (отм.) е оставена без уважение молба на ищеца Г. С. М., обективирана
във въззивна жалба вх.№ 346875/03.09.2021 г., за допълване по на решението
от 16.07.2021 г.
Настоящият съдебен състав констатира, че с процесната искова молба
действително са били предявени няколко обективно и субективно съединени
искове с различно правно основание и подлежащи на разглеждане по
различен ред. Ето защо обосновано и законосъобразно СГС със свое
определение от 03.04.2006 г. на основание чл.103 ГПК /отм./ е постановил
разделянето им, като производството по гр.д. № 01923/2006г. е
продължило само по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По
отношение останалите искове по чл. 240 ЗЗД, по чл. 135 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД
7
първоинстанционният съд е разпоредил препис от исковата молба и
приложенията да се докладват на председателя на СГС за образуване на
отделни дела. При тези обстоятелства може категорично да се заключи, че
считано от 03.04.2006 г. предмет на делото пред СГС, както и понастоящем
предмет на настоящото въззивно производство, е единствено един предявен
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поради тези причини искането за
допълване на решението от 16.07.2021 г. е неоснователно. Както вече беше
посочено не са налице предпоставките на чл. 193, ал. 2 ГПК (отм.) за
допълване на постановеното съдебно решение и правилно
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца в тази
насока. С оглед гореизложените съображения решение № 262043/20.06.2022
г. следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба срещу определение № 26656/09.09.2022 г. на СГС:
Следва отново да се подчерта, че предмет на производство гр. д. №
1923/2006 г. пред СГС, считано от 03.04.2006 г., е бил единствено иска с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по който първоинстанционният съд се е
произнесъл с решението си от 16.07.2021 г. С молба от 26.07.2022 г. от
пълномощника на ищеца - адв. Я., е направено отново искане за допълване,
но на решението от 20.06.2022 г. Изложените в тази молба от 26.07.2022 г.
съображения касаят изцяло възражения срещу мотивите и правилността на
решението на СГС от 16.07.2021 г. и преповтарят първото искане за
допълване на решението от 03.09.2021 г. Тъй като първоинстанционният съд
се е бил произнесъл вече по искането по чл. 193, ал. 2 ГПК (отм.), то
обосновано и правилно е заключил, че молбата от 26.07.2022 г. е недопустима
и я е остави без разглеждане. С оглед гореизложените съображения и
определение № 26656/09.09.2022 г. на СГС следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) в полза на адв. М. З. от САК следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно
релевантната към приключване на устните състезания пред САС редакция на
приложимия подзаконов нормативен акт (Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения), което възлиза на сумата от 900
лева, за предоставената безплатна адвокатска защита на въззиваемия при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
8
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264819/16.07.2021 г. по гр. д. №
1923/2006 г. на СГС, I-1 състав.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262043/20.06.2022 г. по гр. д. №
1923/2006 г. на СГС, I-1 състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 26656/09.09.2022 г. по гр. д. №
1923/2006 г. на СГС, I-1 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) Г.
С. М. с ЕГН:********** да заплати на адв. М. З. от САК, сумата от 900 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред Софийски апелативен съд на Л. Н. Л..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9