№ 10
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500451 по описа за 2022 година
С решение № 711 от 14.07.2022 г. по гр.д. № 23/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е осъдено “Застрахователно дружество Даллбогг:
живот и здраве” АД да заплати на И. Х. С., както следва: (1) сумата 13 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от
07.02.2021 г., причинено от Г. Ж. Д., заедно със законната лихва, считано от
11.06.2021 г. до окончателното изплащане, като до претендирания размер на
обезщетението от 38 000 лв. заедно с лихва за забава претенцията е
отхвърлена и (2) сумата 113,91 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото непозволено увреждане, заедно със законната
лихва от 18.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът-ищец И. Х. С., непълнолетен, действащ със съгласието
на своята майка Н. Б. М.а, е останал недоволен от тази част на решението, с
която претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена.
Определеният и присъден от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил занижен. Решаващият състав не отчел в пълна
степен конкретни обективно съществуващи факти от значение за определяне
на справедливо обезщетение. В жалбата се излагат подробно аргументите на
страната за това, че при констатираните по делото телесни увреждания на
ищеца и проведеното лечение и възстановяване. Съдът не взел под внимание
относими критерии като социално-икономическата обстановка в страната към
датата на инцидента и съдебната практика за подобни случаи.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
1
присъждане допълнително на обезщетение в размер на 25 000 лв. заедно със
законната лихва.
Въззиваемият застраховател е представил писмен отговора на
жалбата на ищеца, с който я оспорва изцяло. Възразява, че е определил и
изплатил доброволно обезщетение на ищеца в размер на 12 000 лв., както и
допълнително 6500 лв., представляващо половината от присъденото
допълнително с обжалваното решението обезщетение в размер на 13 000 лв.,
заедно със законната лихва. Тези суми били достатъчни за репариране на
вредите на ищеца.
Ответникът “Застрахователно дружество Даллбогг: живот и
здраве” АД също е обжалвал решението с оплаквания за неправилност на
тази част от решението, с която е уважена претенцията на ищеца за
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 6500 лв. заедно с лихва за
забава от 11.06.2021 г., както и за сумата 113,91 лв. – обезщетение за
имуществени вреди заедно с лихва за забава.
В тези части решението било неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се тезата, че
изплатеното доброволно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12
000 лв. заедно с допълнително изплатеното в размер на 6500 лв. са
достатъчни за репариране на неимуществени вреди на ищеца. Поддържа се
възражението, че с непровеждането на рехабилитация или физиотерапия
ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, чрез удължаване на
периода на възстановяване.
Претенцията за имуществени вреди останала недоказана. Липсвало
медицинско предписание за носене на специални ортопедични обувки като
условие за облекчаване на последиците от травмата.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на исковете в частта за обезщетение за неимуществени вреди над
6500 лв., за обезщетение за имуществени вреди в размер на 113,91 лв., както и
за лихва за забава върху обезщетенията.
Въззиваемият по тази въззивна жалба ищец е представил отговор, с
който се оспорват оплакванията на застрахователя относно размера на
присъденото обезщетение.
Конституираната от първоинстанционния съд ДСП Карнобат не е
изразила становище по основателността на въззивните жалби.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
2
с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.
Обжалваното по настоящото дело решение е постановено по иск на осн.
чл. 432 КЗ на И. Х. С., род. на 01.09.2005 г., срещу “Застрахователно
акционерно дружество Даллбогг: живот и здраве” АД. Непълнолетният ищец
със съгласието на майка си Н. Б. М.а изложил в исковата молба твърдения, че
при ПТП на 07.02.2021 г. като пешеходец е бил блъснат от МПС – лек
автомобил Рено Меган с рег. № ЕВ2338АТ, управляван от Г. Ж. Д., със
сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” с ответника-
застраховател. От удара ищецът получил фрактура на десния глезен с
разместване, както и натъртвания и охлузвания по цялото тяло. Извършена
била на 09.02.2021 г. операция за открито наместване и остеосинтезиране на
фрактурата с плака и винтове. На 31.03.2021 г. е извършена друга операция за
екстракция на на част от металната остеосинтеза. В продължение на повече от
4 месеца ищецът не можел да се движи и стъпва самостоятелно на
травмирания крайник. Претърпял силни болки, от които временно изпаднал в
шок, както и силен стрес. Последиците от фрактурата още не били напълно
отминали, тъй като при промяна на времето и при по-голямо натоварване
ищецът продължавал да изпитва болки и неудобства. За така причинените му
вреди пострадалият отправил до застрахователя искане за застрахователно
обезщетение, в резултат на което застрахователят определил и му изплатил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3110 лв. за направени разходи за лечение
(плаки и винтове). След втората операция ищецът поискал да бъде обезщетен
и със сумата 113,91 лв., платена от него за закупуване на ортопедични
обувки, но застрахователят отказал това плащане.
Ищецът приема, че изплатените суми не са достатъчни и счита, че му се
дължи обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лв, т.е.
още 38 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 113,91
лв. Отправил искане да бъде осъден застлахователя да му заплати тези суми
заедно със законната лихва.
Застрахователят с отговора на исковата молба оспорил иска. Възразил,
че с вече изплатената от него сума в размер на 15 110 лв. са напълно
обезщетени неимуществените и имуществените вреди, претърпени от ищеца.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 38 000 лв. заедно с
вече изплатеното от 12 000 лв. било прекомерно и не отговаряло на
критериите за справедливост и съразмерност при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди. Ответникът оспорил
продължителността, степента и интензитета на твърдените болки и страдания.
Повдигнал възражение за съпричиняване на вредите, изразяващо се в
непровеждане на рехабилитация или физиотерапия. Оспорил имущественото
увреждане със стойността на закупените ортопедични обувки поради липсата
на медицинско предписания за носене на такива.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
3
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени в общ размер от 25 000 лв., поради което, отчитайки вече
изплатеното обезщение в размер на 12 000 лв., присъдил допълнително
сумата 13 000 лв. заедно с лихва за забава, считано от 11.06.2021 г., а за
горницата до 38 000 лв. заедно с лихва за забава отхвърлил исковете.
Присъдено било и обезщетение за имуществени вреди в размер на 113,91 лв.
заедно със законната лихва от 18.09.2021 г. до изплащането. За половината от
присъденото обезщетение за неимуществени вреди (6500 лв.) то не е
обжалвано и е влязло в сила.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В
допълнение и по повод конкретните оплаквания, които се свеждат до
определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания,
съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените телесни
увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на
лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване. Пострадалото дете към момента на
инцидента е било на 15 години. Пътното произшествие му е причинило
фрактура на глезена, охлузвания и натъртвания. Лечението на фрактурата е
изисквало три оперативни намеси, последните две – за екстракция на плаки и
винтове. Възстановяването е протекло без усложнения, но като последица от
фрактурата според в.л. д-р Тодоров за него не е препоръчителна активна
спортна дейност.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2021 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е справедлива сума в
размер на 25 000 лв. Този общ размер на обезщетението с оглед вида,
характера и тежестта на уврежданията не може да се приеме за прекомерен, в
какъвто смисъл са оплакванията на застрахователя. От друга страна така
определеният размер не е занижен, каквито са оплакванията на ищеца. Този
размер държи сметка за конкретните обстоятелства: възрастта на пострадалия,
тежестта на увреждането и последиците му, както и за обективните
икономически условия в страната към 2021 г., когато вредите са настъпили.
4
Ето защо съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер от 25 000 лв. Към настоящия момент
застрахователят е платил доброволно 12 000 лв. преди завеждане на делото и
7292,70 лв., в т.ч. 6500 лв. главница и 792,70 лв. законна лихва, след
постановяване на обжалваното решение с преводно нареждане от 23.08.2022
г. Сумата, която е платена след влизане в сила поради необжалване от
застрахователя на решението за 6500 лв., не може да бъде взета под внимание
при преценката на основателността на иска във въззивното производство, а
следва да се отчете при изпълнението на решението. В частта, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000 лв. заедно
със законна лихва обжалваното решение ще се потвърди.
Основателна е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
Няма спор, че ищецът е закупил ортопедични обувки след втората операция и
това е подпомогнало възстановяването му, като според експерта това е в
причинно-следствена връзка с фрактурата.
В заключение – въззивните жалби са неоснователни. Обжалваното
решение, което е правилно, ще се потвърди.
Двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80
ГПК.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38 от Закона за адвокатурата поотделно – за защитата по собствената му
жалба и за защита против жалбата на застрахователя. При този изход на
делото на представлявалия безплатно ищеца адвокат следва да се определи
възнаграждение за защитата му против въззивната жалба на ответника-
застраховател при защитаван интерес в размер на 6613,91 лв. (6500 лв. +
113,91 лв.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на ВАдвС
възнаграждението следва да е в размер на 950 лв.
Ответникът с оглед изхода на делото има право на разноски само за
защитата си против неоснователната жалба на ищеца при защитаван интерес
в размер на 25 000 лв. Тъй като е представляван от юрисконсулт, има право на
разноски за възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 711 от 14.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 23/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдено
“Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: живот и здраве” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. Г.
М. Димитров № 1, да заплати на И. Х. С., ЕГН **********, със съгласието на
майка му Н. Б. М.а, двамата от с. С., община С., ул. **** със съдебен адрес:
гр. София 1000, ул. Княз Борис I № 85, ет. 4, ап. 10, адв. М. и адв. Щ.,
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 07.02.2021 г. над размера от
5
6500 лв. до присъдения размер от 13 000 заедно със законната лихва от
11.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 113,91 лв. заедно със законната лихва от
18.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която са
отхвърлени исковете на И. Х. С., ЕГН **********, със съгласието на майка му
Н. Б. М.а, двамата от с. С., община С., ул. **** със съдебен адрес: гр. София
1000, ул. Княз Борис I № 85, ет. 4, ап. 10, адв. М. и адв. Щ., против
“Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: живот и здраве” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. Г.
М. Димитров № 1, за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
07.02.2021 г. над присъдения размер от 13 000 лв. до претендирания размер от
38 000 лв. заедно със законната лихва за забава.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: живот и
здраве” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, бул. Г. М. Димитров № 1, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адв. А. М. от САК, с адрес на кантората: гр. София
1000, ул. Княз Борис I № 85, ет. 4, ап. 10, сумата 950 лв. – възнаграждение за
процесуалното представителство на И. Х. С. във въззивното производство.
ОСЪЖДА И. Х. С., ЕГН **********, със съгласието на майка му Н. Б.
М.а, двамата от с. С., община С., ул. **** със съдебен адрес: гр. София 1000,
ул. Княз Борис I № 85, ет. 4, ап. 10, адв. М. и адв. Щ., да заплати на
“Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: живот и здраве” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. Г.
М. Димитров № 1, сумата 200 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на ДСП Карнобат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6