№ 176
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120205010 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на Д. Н. Н., ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: гр.Бургас, ********, против Наказателно постановление №11-01-
454/15.11.2022г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция,
гр.София, с което на основание на основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за
държавната финансова инспекция, за нарушение на чл.20, ал.7 от Наредба за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на
цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване
на превозите, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че същото е незаконосъобразно и в случая липсва извършено от жалбоподателя
нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
К. Г. - БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и
доразвива. Счита, че са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН, поради което и неправилно е било
преценено, че жалбоподателят е извършил нарушението. Моли за отмяна на обжалваното
НП.
1
За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен
начин. Застъпва, че са спазени процедурата и сроковете на ЗАНН, като самото нарушение е
описано изчерпателно и коректно, поради което и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Д. Н. Н. е заемал към процесната дата - 15.09.2020г. длъжността кмет
на Община Бургас. На същата дата на основание чл.61 от Наредба №33 за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България е сключен Договор за
извършване на превоз на ученици по редовни автобусни линии №140/15.09.2020г. между
„Бургасбус“ ЕООД и СУ „Иван Вазов“, гр.Бургас. Договорът урежда условията за превоз на
пътници от учебното заведение по маршрути от гр. Черноморец, с. Равнец, с. Маринка и с.
Равна гора до гр. Бургас и обратно с редовните автобусни линии. Срокът на действие на
договора е от 15.09.2020г. до 30.06.2021г. Към договора е сключен и анекс от 21.10.2020г., с
които е включен и превоз от с. Ново Паничарево.
Към датата на сключване на договора между училището и превозвачът липсвал писмен
договор за делегиране на правото за организиране на безплатни превози, сключен между
кмета на Общината и съответното училище. При извършена финансова инспекция в Община
Бургас св. П. Н. - ст. финансов инспектор, констатирала горните факти и преценила, че чрез
бездействие на 15.09.2020г. жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.20,
ал.7 от Наредбата, поради което и на 27.05.2022г. му съставила АУАН с №11-01-
454/27.05.2022г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които Н. изложил доводи за незаконосъобразност на
издадения АУАН.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписките по акта, счел фактическите
констатации на актосъставителя за безспорно установени и не дал вяра на изложеното във
възражението. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на
чл.20, ал.7 от Наредбата, в следствие на което било издадено обжалваното понастоящем
Наказателно постановление №11-01-454/15.11.2022г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция в гр.София.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Самите страни не спорят по установените
факти, а единствено касателно правната им оценка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
2
обжалване по чл.59, ал.2, вр. с чл.58д, т.2, вр. с чл.28 ЗАНН (видно от известието за
доставяне на л.12, наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
06.12.2022г., а жалбата е депозирана по пощата на 14.12.2022г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН съставен от компетентен орган, като вмененото нарушение и
съответстващите му правни норми са описани пълно и ясно, като поначало са описани
обстоятелства, относими към признаците на твърдяното нарушение. Съдът обаче намира, че
не се доказва извършено нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.283, ал.2 изречение второ от ЗПУО (Доп. - ДВ, бр. 99 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.),
средства от държавния бюджет за транспорт се предоставят и за ученици, които пътуват
ежедневно до училище в друго населено място в същата или в съседна административно-
териториална област, в което се обучават за придобиване на квалификация по професия, и
обратно, ако такова обучение не се провежда в населеното място, в което живее ученикът,
или ако ученикът се обучава по защитена специалност от професия или специалност от
професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда, и в
населеното място, в което живее, няма организирано професионално образование по същата
или по друга защитена специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на
специалисти на пазара на труда. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредбата, превозите на децата и
учениците по чл.19, т.8 се организират от общината по местонахождение на училището и
детската градина, съответно от училищата или детските градини, на които е делегирано това
право, чрез: 1. сключване на договор за специализиран превоз с автомобилен транспорт; 2.
превоз по автобусни линии по утвърдена транспортна схема; 3. железопътен транспорт с
пътнически влак II класа; 4. превоз за собствена сметка; 5. таксиметров превоз.
Според разпоредбата на чл.43, ал.1 от Наредбата, стойността на безплатните превози
на децата и учениците по чл.19, т.8 се компенсира на превозвачите със средства от
централния бюджет чрез бюджетите на общините. В чл.43, ал.2 е посочено също така, че
когато кметът на общината е делегирал на училище или на детска градина организирането
на безплатни превози на ученици, той му предоставя и средствата, които е получила от
централния бюджет за тази цел. Съгласно чл.20, ал.4 от Наредбата, организирането на
превозите по чл.20, ал.1, т.2 от същата се урежда с договор за възлагане на обществен
превоз, сключен по реда на Регламент № 1370/2007, като превозвачът или по заявка на
възложителя снабдява учащите се безплатно с превозен документ за съответния маршрут и
ежемесечно фактурира стойността на услугата при условията на сключения договор. В
чл.20, ал.7 от Наредбата е регламентирано, че делегирането на правото за организиране на
безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината
и съответното училище или детска градина. Видно от посочените разпоредби и в НП, във
3
вина на жалбоподателя е вменено нарушение, изразяващо се в бездействие - че не е сключил
договор с училището за делегиране на правото за организиране на безплатни превози. Освен
това, от постановлението става ясно, че се твърди че нарушението е извършено точно на
определена дата - 15.11.2022г.
Ето защо, за да се докаже съставомерно поведение от страна на жалбоподателя,
следва да се установи, че именно на конкретно посочената дата същият е бил длъжен да
извърши дължимото действие. Следва да се установи и че от субективна страна
жалбоподателят е съзнавал, че на съответната дата е бил длъжен да действа по предписания
в закона начин. При анализа на нормативната уредба, както и от прочита на
предупреждението обаче, по никакъв начин не се доказва, че именно на 15.11.2022г.
жалбоподателят е бил длъжен да сключи договор с СУ „Иван Вазов“, гр.Бургас. Самата
наредба не определя законов срок, в който общините следва да сключат такъв договор т.е. не
е определен срок, в който задълженият субект е следвало да действа. От това следва, че явно
АНО е счел, че датата, на която е бил сключен договорът за превоз от страна на СУ „Иван
Вазов“, гр.Бургас с „Бургасбус“ ЕООД е датата, на която жалбоподателят е бил длъжен да
действа. Логиката на Наредбата обаче е първо кметът да делегира, чрез сключване на
договор, право на училището да сключи договор с превозвача и едва след това, след като
вече е налице делегиране, училището да сключи договор с превозвача. В случая няма
никакви данни училището да е информирало предварително кмета за нуждата от сключване
на договор с превозвач, няма данни предварително да е информирало кмета, че ще сключи
договор на точно определена дата и дори липсват данни училището да е информирало
кмета, че вече е сключило договор с превозвача. След като в наредбата няма срок за
делегирането на правото и след като не се доказва по никакъв начин жалбоподателят да е
бил наясно, че ще се сключва договор за превоз между училището и превозвача, не може да
се извлече извод, че за него обективно е възникнало задължение да извърши някакво правно
дължимо действие. На практика се установява, че училището е сключило съответния
договор без да е налице необходимото за това делегиране от страна на кмета, което няма как
да се вмени в отговорност на последния по посочените разпоредби. В обобщение на
гореизоженото, по мнение на съда липсва осъществен от обективна страна състав на
нарушение от страна на жалбоподателя на твърдяната от АНО дата, поради което и
обжалваното постановление следва да бъде отменено като издадено в нарушение на
материалния закон.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая, с
оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат на жалбоподателя, но той не е
направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се
произнесе по тях.
4
Така мотивиран, Районен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-454/15.11.2022г., издадено от
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, гр.София, с което на основание
чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за
нарушение на чл.20, ал.7 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони
и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, на жалбоподателя - Д. Н.
Н. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ******, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5