Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
гр. Пловдив, 24 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1881 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.256 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.5, ал.5 от Постановление №55 на МС от 30.03.2020г. за определяне условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., или обявената с Решение №325 на Министерския съвет от 14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България (ПМС №55 от 30.03.2020г.).
”ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, община Раковски, област Пловдив, Индустриална зона “Раковски“, завод “Ханон Системс“, ЕИК *********, представлявано от С.Г.- прокурист и С.П.- прокурист, чрез адвокат К.О.- пълномощник, обжалва отказ на директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта“ (Д“РЗС“)- Пловдив в Агенцията по заетостта (АЗ), да изпълни задължението си по чл.5, ал.5 от ПМС №55 от 30.03.2020г. да изпрати по електронен път на Националния осигурителен институт (НОИ) заявление по чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. с Вх.№ПМС2-06-13-02279 от 22.04.2020г. за месец 05.2020г.
Претендира се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да изпълни вмененото му от ПМС №55 от 30.03.2020г. задължение да изпрати по електронен път на НОИ заявление по чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. с Вх.№ПМС2-06-13-02279 от 22.04.2020г. за месец 05.2020г.; както и присъждане на всички съдебни и деловодни разноски и изплатени адвокатски хонорари по съдебното производство (лист 70, 83). На 23.02.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№3384 (листи 315-317) от адвокат О., в която се излагат съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.
Ответникът- директор на Д“РСЗ”- Пловдив в АЗ, чрез юрисконсулт В.Д.- пълномощник (лист 96, 97), изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмен отговор по жалбата (листи 93-95) е изразено същото становище, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 10.02.2021г. по електронна поща (лист 312) постъпват писмени бележки с Вх.№3162 (листи 313а-314) от юрисконсулт Д., подкрепящи изразеното становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Първоначално, с Определение №1870 от 05.11.2020г. жалбата на ”ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ” ЕООД е оставена без разглеждане; производството по делото е прекратено и жалбоподателят е осъден да заплати на Агенцията по заетостта сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
По частна жалба на ”ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ” ЕООД против Определение №1870 от 05.11.2020г. е образувано административно дело №13465 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2020г., Шесто отделение. С Определение №776 от 21.01.2021г. по дело №13465/2020г. на ВАС, Шесто отделение се отменя Определение №1870 от 05.11.2020г. и делото се връща на Административен съд- Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия, предвид наличието на хипотезата на чл.256 от АПК.
По допустимостта на заявеното оспорване, съдът констатира следното:
Според чл.256,
ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат
съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Предвид
посоченото и с оглед на обстоятелството, че процесното искане (жалбата) е
подадено при наличието на правен интерес, настоящият състав на съда приема за
установено, че заявеното оспорване е допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването е основателно.
По делото е прието заверено копие на заявление по чл.1, ал.2 с Вх.№ПМС2-06-13-002279 от 22.04.2020г. за месец май 2020г. (листи 17-18, 106а-107, 127-128 и др.), както и цялата административна преписка, свързана със заявлението (листи 100-106, 108-126, 129-288).
С процесното заявление, чрез системата за електронно управление, дружеството жалбоподател изпраща до Дирекция “Бюро по труда“ (Д“БТ“)- гр. Раковски (понастоящем Д“БТ“- Пловдив) документи за изплащане на компенсации по реда на чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. за периода от 06.04.2020г. до 26.06.2020г. С писмо Изх.№ПМС2-06-13-02279#1 от 30.04.2020г. (лист 9, 60, 126 и др.) на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Д“БТ“- Раковски се уведомява жалбоподателят, че е одобрен за включване в процедурата. С писмо от 09.06.2020г. (лист 32, 45 и др.) жалбоподателят уведомява Д“БТ“- Раковски, че би искало да актуализира информацията, подадена за месец май 2020г. Представени са Заповед №А 098 от 30.04.2020г. (лист 34 и др.) и Заповед №А 105 от 28.05.2020г. (лист 33 и др.) на ръководител на предприятието на жалбоподателя, съгласно които заповеди за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020г., на основание чл.138а, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), се установява непълно работно време за цялото предприятие, с продължителност на работното време за месец май от 5 часа, съгласно график, а за месец юни намаленият работен ден се определя на 6,18 часа.
На 15.06.2020г., в 15ч., с протокол за устно уведомяване на основание чл.18а, ал.7 от АПК (лист 177) на Д“БТ“- Раковски жалбоподателят се уведомява, че представеният списък на служителите към месечната отчетност за месец май по заявление Вх.№ПМС2-06-13-02279 от 22.04.2020г. при условията на чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. е спрян от Д“РСЗ“- Пловдив, поради съвпадение на лица и част от период 01.05.2020г. – 30.06.2020г. с тези по одобрено заявление от 02.06.2020г., по чл.1, ал.3 от ПМС №55 от 30.03.2020г.
С писмо по електронна поща от 02.07.2020г. (лист 19, 273) жалбоподателят отправя запитване до Д“РСЗ“- Пловдив относно обстоятелствата, дали одобрените от Д“БТ“- Раковски за изплащане на компенсация подадени заявления по реда на чл.1, ал.2 и по реда на чл.1, ал.3 от ПМС №55 от 30.03.2020г., са получени от Д“РЗС“- Пловдив и насочени ли са към НОИ за изплащане.
По делото е наличен отговор без номер и дата (лист 35) на директора на Д“РЗС“- Пловдив, според който отговор списъкът на работниците и служителите, за които се искат компенсации за месец май 2020г. към одобрено заявление по реда на чл.1, ал.3 от ПМС №55 от 30.03.2020г. е придвижен към Централна администрация на АЗ.
На 16.07.2020г. в Д“РСЗ“- Пловдив постъпва жалбата с Вх.№10-06-636 (листи 6-8 и др.) против мълчалив отказ на директора на Д“БТ“- Раковски, против мълчалив отказ на директора на Д“РСЗ“- Пловдив и против мълчалив отказ на ТП (териториално поделение)- Пловдив на НОИ, която жалба е адресирана до министъра на труда и социалната политика (МинТСП).
С писмо Рег.№ 10-06-636#1 от 22.07.2020г. (лист 255, 256 и др.) на директора на Д“РЗС“- Пловдив жалбоподателят се уведомява, във връзка с подадената жалба с Вх.№10-06-636 от 16.07.2020г., че са констатирани несъответствия по подаденото от него заявление по чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. с Вх.№ПМС2-06-13-02279 от 22.04.2020г., което се състои в това, че дружеството не е спазило задължението си да уведоми писмено (включително по електронен път) Агенцията по заетостта, в срок от 3 работни дни от датата на отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите по аргумент от чл.8, ал.1 от ПМС №55 от 30.03.2020г. Заповед №А 105, с която се отменя частично Заповед №А 098 от 30.04.2020г. за определено в предприятието непълно работно време, е издадена на 28.05.2020г., а заявлението за корекция на данните за месец май 2020г. в заявление по чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. постъпва в Д“БТ“- Раковски на 12.06.2020г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Спорът е във връзка с изплащане на компенсации на основание §6 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците (ЗАКОНЪТ) и ПМС №55 от 30.03.2020г.
Посочените нормативни актове уреждат процедура, компетентни органи и съответни действия за изплащане на компенсации.
С разпоредбата
на §6 от ПЗР на ЗАКОНЪТ е предвидено, че за периода от 13 март 2020г. до 30 юни
2020г., но за срок не по-дълъг от три месеца, НОИ превежда 60 на сто от размера
на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски
за сметка на осигурителя за лица, осигурени по чл.4, ал.1 т.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) от осигурители, отговарящи на критерии, определени с
акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния
осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по
заетостта писмена информация.
А в чл.4 от ПМС №55 от 30.03.2020г. е предвиден ред за започване на процедурата със заявление от работодателите в дирекция “Бюро по труда“ по мястото на работа на работниците и служители,
В ПМС №55 от 30.03.2020г. не се съдържа изрична регламентация относно реда за оспорване на актовете, издадени във връзка с неговото приложение. Съгласно чл.5 от ПМС №55 от 30.03.2020г., комисия, определена със заповед на директора на дирекция “Бюро по труда“, разглежда документите по чл.4 (заявлението за изплащане на компенсации с придружаващите го документи) и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението (ал.1), отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации (ал.3), а директорът на дирекция “Бюро по труда“ изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите на комисията и документите по чл.4, ал.2, т.4 и 5 (ал.4). Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на НОИ обобщената информация по ал.4. Съгласно разпоредбата на чл.7 от ПМС №55 от 30.03.2020г. и на основание §6 от ПЗР на ЗАКОНЪТ, НОИ ежемесечно изплаща на работодателите по чл.5, ал.4, компенсациите по чл.1, ал.5 въз основа на обобщената информация, предоставена от Агенцията по заетостта.
Така цитираната процедура разкрива няколко особености. Производството започва пред един орган- Агенцията по заетостта, създадена въз основа на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и приключва с издаване на административен акт от НОИ, който е друга структура, съгласно КСО, като производството пред Агенцията по заетостта е необходимо условие за произнасяне от НОИ. Агенцията по заетостта не е подчинен орган на НОИ, поради което действията на нейните длъжностни лица по чл.5 от ПМС №55 от 30.03.2020г. не са помощни органи на НОИ. По тази причина, ако НОИ не се произнася, когато няма изпратена информация от Агенцията по заетостта, не може да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, тъй като няма материална предпоставка за произнасяне. Иначе казано, НОИ може да формира мълчалив отказ или да се произнесе по изплащане на компенсациите изцяло или частично, само когато има изпратена информация от Агенцията по заетостта. От друга страна, не е налице и хипотезата на чл.58, ал.2 от АПК, според която норма, когато производството е започнало пред един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаване на акт, мълчалив отказ възниква, независимо дали издаващия акта орган, е бил сезиран с предложение.
В настоящата процедура Агенцията по заетостта не прави предложение до НОИ да издаде административен акт, а само изпраща обобщена информация и НОИ сам преценява дали да издаде административен акт въз основа на тази информация. При така цитираната уредба се стига до положението, когато длъжностните лица и органи на Агенцията по заетостта може да не извършат предписаните им от ЗАКОНЪТ и постановлението действия по чл.5 от ПМС №55 от 30.03.2020г. и да не бъде изпратена информацията на НОИ, и съдът да прецени, че няма годен административен акт за обжалване, тъй като са междинни актове, подпомагащи издаване на акта, и от друга страна, да няма формиран мълчалив отказ от НОИ, който да бъде предмет на жалба, тъй като НОИ няма задължение да се произнесе, когато няма изпратена информация от Агенцията по заетостта, чийто органи не са помощни органи в структурата на НОИ или подчинени на него.
При така дадената правна уредба, настоящият състав на съда намира, че ако в правната сфера на жалбоподателя настъпват неблагоприятни последици от отказ за изплащане на компенсации за месец май 2020г., то техен източник е актът, за който е уведомен устно на 15.06.2020г. и представлява изпълнение на задължението по чл.5, ал.6 от ПМС №55 от 30.03.2020г., а решението на комисията по чл.5, ал.1, взето с протокола, съставен по реда на чл.5, ал.3. Именно, действието/бездействието по неизпращането на този протокол от страна на Агенцията по заетостта, е предмет на жалбата до настоящата инстанция.
Съответно, налице е хипотезата на чл.256 от АПК относно действията/бездействията на органите и длъжностните лица на Агенцията по заетостта във връзка с предоставяне, чрез изпращане на информацията по чл.5, ал.5 от ПМС №55 от 30.03.2020г. на НОИ.
Защитата по реда на раздел II от глава петнадесета на АПК е защита срещу бездействие на административен орган по задължение за извършване на фактически действия, които същият е длъжен да извърши по силата на закона. От една страна, това означава, че защитата се отнася единствено до фактическите действия на административните органи, но не и до задълженията им за дължими по закон волеизявления на администрацията. От друга страна, защитата е предвидена само срещу фактическо бездействие да се извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт, като прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредена от властническо волеизявление.
В случая, несъмнено се установява, че на 15.05.2020г., чрез системата за “Електронно управление“ е изпратено до Д“БТ“- Раковски заявление (обр.3) за изплащане на компенсации по реда на чл.1, ал.3 от ПМС №55 от 30.03.2020г. за периода 01.05. – 30.06.2020 г., а на 10.06.2020г., пак чрез системата за “Електронно управление“ е изпратено до Д“БТ“- Раковски заявление (обр.2) за изплащане на компенсации по чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. за периода 06.04. – 20.06.2020г. И за двете заявления, дружеството жалбоподател получава входящи номера. И по двете заявления е изготвен отговор, че дружеството жалбоподател е одобрено съгласно подадените документи за кандидатстване по процедурата за изплащане на компенсации по реда на чл.1, ал.2 и ал.3 за двата периода. Второто заявление обаче, директорът на Д“РЗС“- Пловдив не разглежда и не препраща към НОИ.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че безспорно е налице фактическо бездействие от страна на Агенцията по заетостта (в лицето на Д“РЗС“- Пловдив), което и към настоящия момент не е прекратено, тъй като ангажиментът на Агенцията по заетостта е свързан само и единствено с изпращане на обобщена справка до НОИ, както се посочи подробно по-горе.
Няма данни по настоящото дело от страна на Агенцията по заетостта да се предприети някакви действия в указаната насока.
Вярно е, че на 16.06.2020г. на жалбоподателя е изплатена сума в размер на 179 840,53 лв. (лист 307) от НОИ, в която сума не са включени заявените компенсации по процесното заявление, т.е. фактическо бездействие е налице, което по никакъв начин не е преодоляно, поради което и искането на жалбоподателя за задължаване на Агенция по заетостта да изпрати заявление с Вх.№ПМС2-06-13-02279 от 22.04.2020г. на НОИ се явява основателно.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а такива в случая се констатират в общ размер от 200,00 лв., от които 50,00 лв.- заплатена държавна такса за образуване на настоящето производство (лист 86), както и 150,00 лв.- заплатена държавна такса за образуваното производство по дело №13465/2020г. на ВАС (лист 24, дело №13456/2020г.). за разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, чието бездействие се оспорва, каквото в случая се явява Агенцията по заетостта.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта“- Пловдив в Агенцията по заетостта, да изпълни задължението си по чл.5, ал.5 от ПМС №55 от 30.03.2020г. да изпрати по електронен път на Националния осигурителен институт заявление по чл.1, ал.2 от ПМС №55 от 30.03.2020г. с Вх.№ПМС2-06-13-02279 от 22.04.2020г. за месец 05.2020г.
ОПРЕДЕЛЯ срок от 7 дни за изпълнение на задължението по чл.5, ал.5 от ПМС №55 от 30.03.2020г., считано от датата на влизане в сила на настоящето решение.
ОСЪЖДА Агенцията по заетостта, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ №3, ЕИК *********, да заплати на ”ХАНОН СИСТЕМС ПЛОВДИВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, община Раковски, област Пловдив, Индустриална зона “Раковски“, завод “Ханон Системс“, ЕИК *********, сумата от общо 200,00 (двеста) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../п/.......................
/Н.Бекиров/