Определение по дело №365/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 317 вр. чл. 310 – чл. 316 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 57/15.06.2011 г., постановено по Г. д. № 558/2011 г. по описа на РС – К., същият съд е обявил за недействителна клаузата за изпитателен срок в Допълнително споразумение № 11/09.02.2011 г., сключено между „О. к.” , Г. К. и Й. М. Б. от с. З., общ. К., отменил е Заповед № 26/28.02.2011 г. на изпълнителния директор на „О. к.” , Г. К., с която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Й. М. Б. от с. З., общ. К., като незаконосъобразна и е признал уволнението за незаконно. Й. Б. е възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението – „машинист псм/фадромист и монтъор” в спомагателни звена към Дирекция „ИЕ”, транспортен цех – авто в „О. к.” , Г. К.. Дружеството е осъдено – на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ - да заплати на ищеца Б. сумата от 1767,63 лева, представляваща обезщетение за времето от 01.03.2011 до 01.06.2011 г., п­ез което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2011 г. – датата на завеждане на исковата молба – до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 300 лева, като исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлена в останалата й част за периода от 02.06.2011 г. до 01.09.2011 г. и до пълния предявен размер от 3300 лева като неоснователна. „О. к.” , Г. К. е осъдено още да заплати по сметка на РС – К. сумите от 100 лева - държавна такса, както и от 60 лева – направени по делото разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от дружеството – ответник по исковете. Излага се становище, че процесната клауза относно срок за изпитване не е незаконосъобразна, тъй като ищецът е бил преназначен на длъжността „машинист/фадромист и монтьор”, като именно във връзка с последното (думата „монтъор” е удебелена в текста на жалбата) е бил установен срокът на изпитване, така че работодателят да може да провери годността на работника да изпълнява с второто му задължение (т. е. – с това на монтьор). Моли съдът да отмени атакуваното решение и да остави в сила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Макар да липсва изричен петитум в такъв смисъл, от текста на жалбата следва да бъде извлечено, че се иска отмяна на решението въобще в уважителната му част, а не само относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство. Твърди, че неправилно районният съд е отхвърлил частично иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като сочи, че предвид обжалването на първоинстанционното решение от страна на акционерното дружество продължава да бъде без работа, съответно – да не получава трудово възнаграждение. От въззивната инстанция се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на съответната претенция в пълния й размер. Претендират се и разноски.

Отговори по жалбите не са постъпили.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция „О. к.” , редовно призовано, не се представлява. В същото заседание Й. М. Б. от с. З., общ. К., редовно призован, не се явява лично,чрез процесуалният си представител поддържа подадената насрещна жалба, като сочи, че мотивите на районния съд досежно уважителната част на решението са съобразени със закона, включително с неговия разум и обръща внимание върху обстоятелството, че съгласно прекратителната заповед на работодателя трудовият договор е прекратен само по отношение на длъжността „фадромист/машинист”, а по отношение на именно на длъжността „монтьор” (т. е. – новия елемент в правоотношението) прекратяване липсва. От друга страна, що се отнася до отхвърлителната част на решението, заявява, че ищецът продължава да бъде без работа, поради което му се дължи обезщетение в тази връзка и за оставащия период от време, извън този, във връзка с който е уважена претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Въз основа на изложеното иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния съдебен акт в уважителна му част, да отмени в отхвърлителната и да уважи в пълен размер иска за обезщетение. Претендира направените във второинстанционното производство разноски.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е и правилно.

Районният съд е сезиран с искова молба от Й. М. Б. от с. З., общ. К. против „О. к.” , въз основа на която е произнасянето с обжалваното решение. Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Вторинстанционният съд споделя правните и фактическите изводи на първата инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, уточнявайки и добавяйки следното:

Напълно следва да бъде споделено становището, на което е застанал РС – К., в смисъл, че работодателят и ответник по исковете не е представил каквито и да било доказателства за това, че допълването на наименованието на длъжността на ищеца въз основа на допълнителното споразумение ¯т 09.02.2011 г. е довело до внасяне на качествено нов елемент в неговата трудова функция, т. е. – да е налице различна работа в резултат на това споразумение, а не една и съща такава по смисъла на чл. 70, ал. 5 от КТ. Нещо повече – такива твърдения не са релевирани в предвидения за това процесуален срок, а именно – с отговора на исковата молба, какъвто изобщо не е бил подаден в случая. Ако такива твърдения бяха направени своевременно от страна на ответника по исковата претенция, то в негова тежест би било да ги докаже. Впрочем, във въззивната жалба, подадена от работодателя, липсват конкретни доводи във връзка със съжденията, изложени в мотивите на обжалваното решение досежно липсата на такива доказателства.

Що се отнася до въззивната жалба, подадена от ищеца Б., то следва да се посочи, че представените от него доказателства касателно оставането му без работа не установяват обстоятелството, че същият е продължил да бъде безработен и след периода, за който е уважена от страна на първоинстанционния съд исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Доказателства, установяващи основателността на визираната част от исковата претенция, във връзка с която е и жалбата на ищеца, не се ангажират и като нови такива в хода на вторинстанционното производство.

Отделно от доводите, съдържащи се в процесната жалба, въззивната инстанция не установи и нарушения на императивни материални разпоредби, допуснати от първоинстанционния съд.

Изложеното означава, че жалбите се явяват неоснователни, съответно – атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид липсата на доказателства за направени във връзка с настоящото второинстанционно производство разноски от страна на ответника по въззивната жалба, подадена от „О. к.” , Г. К., то такива не следва да бъдат присъждани.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/15.06.2011 г., постановено по Г. д. № 558/2011 г. по описа на РС – К..

Настоящото решение, в частта, с която е потвърдено решението на РС – К. относно частичното отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, не подлежи на обжалване, а в останалата си част може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - К. в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: