Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е
№…………………. 21.02.2020г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 21
февруари
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 209,
по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
СЪДЪТ, след като взе предвид предявената
искова молба и постъпилия писмен отговор в изпълнение на разпоредбата на чл.
312, ал.1 от ГПК,
Р А З П
О Р Е Д И:
ВНАСЯ
делото в 16.03.2020ч. от 14.10ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора
заверени копия на: удостоверение 349-000-11773/24.01.2020; докладна
записка № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., справка за въведени болнични листи и
вида обезщетение за временна неработоспособност, заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г., заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г., писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г., писмо № 8121р-17549 от
04.10.2019 г., правна консултация по прилагане на чл.187, ал.1 ЗМВР, платежни
бележки – 37 бр.,
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена
Стоянова, което след като се запознае с материалите по делото, направи справка
и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни
преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да
отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба. Вещото лице да
направи справка за графиците за положения от ищеца нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв., които да се платят от
ищеца в тридневен срок от съобщаването, по набирателната сметка на Районен съд
– Стара Загора, като банковото бордеро се представи по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи, с копие за ищеца, протоколи
за отчитане на положения от А.М. нощен труд за процесния период.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, както следва:
Ищецът
А.М.М., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че през периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр.Стара Загора на длъжност „Младши
инспектор” в Областна дирекция на МВР – Стара Загора ( ОД - МВР - Стара Загора
). Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е бил със статут
на държавен служител. Орган по назначаването се явявал директорът на ОД - МВР -
Стара Загора по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г.
на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г.
За процесния период полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Счита, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178,
ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.67,
ал.1 от ЗДС брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни
възнаграждения.Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с
допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според
размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. От
октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно
време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения
за първото тримесечие следвало да бъдат изплатени на служителите до края на
месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н.
Сочи, че предметът на иска произтича от
размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото
полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. имало
изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но
след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време, тази
методика останала неуредена със специална норма и следователно трябвало да се
прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Понятието „нощен труд” намирало своето легално определение в
чл.140 от Кодекса на труда КТ/, като коефициентът се определя като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и
заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на
чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
което ги прави различни правни институти. Според ищеца, двете плащания се
дължат кумулативно и независимо едно от друго.
Това е пряко следствие на факта, че
служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничил заплащането за
извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179. Разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент
1,143 се явявала своеобразен наднормен труд, за който следва да се прилага
съответната часова ставка като за извънреден труд. Тази извънредност произлизала
именно от факта, че служителите в МВР са принудени да полагат нощен труд над „нормалната”
за организма им продължителност от седем часа.
Изрично уточнява, че не претендира
допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25
лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на
извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените часове за един
отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Претендира допълнително възнаграждение за своеобразния
извънреден труд от надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на
посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите
на МВР.
Основното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се определял с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на
министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник.
Претенцията за главницата била формирана като разликата между часовете положен
нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143
умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
доколкото ищецът счита, че именно такава ставка следва да бъде приложена по
аналогия към посочените часове.
Или както следва:
Нощен труд Разлика при коеф.
1,143 Дължима сума
Октомври-декември 2016г.- 80 часа 11,44 часа 68,64 лв.
Януари - март 2017г. - 136 часа 19,45
часа 116,69 лв.
Април
- юни 2017г. - 112 часа 16,02 часа 96,10 лв.
Юли
- септември 2017г. - 56 часа 8,01 часа 48,05 лв.
Октомври-декември 2017г.- 160 часа 22,88 часа 137,28 лв.
Януари - март 2018г. - 176 часа 25,17
часа 170,19 лв.
Април - юни 2018г. - 136 часа 19,45 часа 140,43
лв.
Юли - септември 2018г. - 112 часа
16,02часа 115,66 лв.
Октомври-декември 2018г.- 136 часа 19,45 часа 140,43 лв.
Януари - март 2019г.- 144 часа 20,59
часа 163,69 лв.
Април - юни 2019г. - 152 часа 21,74 часа 172,83
лв.
Юли - септември 2019г.- 104 часа 14,87
часа 118,22 лв.
За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът положил общо 1504 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1719,07 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водел до наднормочасове, които
според ищеца представляват по аналогия своеобразен извънреден труд от 215,07
часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на
ответника към ищеца за целия период възлизало на 1488,21 лв. главница.
Ищецът моли, след установяване на
изложените в молбата обстоятелства, съдът да постанови решение, с което да
уважи изцяло претенцията му и осъди Областна дирекция на МВР - Стара Загора да му
заплати:
- Сумата от 1488,21 лв, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от
наднормочасове в размер на 215,07 часа за целия процесен период 01.10.2016г. -
30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху
главницата от 1488,21 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира за всички направени по делото
разноски, включително разходи за адвокатска защита.
Изрично уточнява, че не претендира лихва за
забава.
Посочва банкова сметка ***:
BG18ТТВВ94001527688758.
Ответникът
Областна дирекция
на МВР – Стара Загора в срока по чл.131 ГПК, чрез представителя си, е подала писмен отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и
размер.
Не оспорва фактите, че за процесния период 01.10.2016 год. до 30.09.2019.2019 год. ищецът е заемал длъжност ст.
полицай в група ОРР на сектор ОП при Първо РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара
Загора, т.е. бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това
време полагал труд на смени по график, които включвали и нощен труд от 22.00 до
06.00 часа. Твърди се още, че този положен от ищеца нощен труд бил заплатен
напълно.
Твърди се още, че положените часове нощен труд от
ищеца не са били превръщани в дневен труд, с умножение по коефициент 1.143, тъй
като приложимата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) не
предвиждала такъв ред. А Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата била неприложима, по следните съображения:
Държавните служители - полицейски органи, какъвто бил
и ищецът, по отношение на тях приложение намирали специалните разпоредби на
ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключвали
приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория
служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на
техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в
цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към
други законови норми, това изрично било регламентирано.Уреждането на статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон
дерогирало приложението на общия закон, в случая КТ /Решение №55 от 07.04.2015
год. по гр.д. №5169/2014 г., Г.К. III Г.О. на ВКС/.
Приложимата в случая била Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, в чл.3, ал.1 предвиждала, че за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или
24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време
на ищеца. В ал.3 на същия текст била предвидена възможността държавните
служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно първото изречение на ал.3 допустимо било полагането на труд
през нощта - тоест уреждала се възможността за полагане на нощен труд и на
второ място между 22.00 ч. — 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а
именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч. Във второто изречение на ал.3 било
предвидено и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да надвишава
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова регламентация
напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Тоест в случая и
законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд
от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на възможността
да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от
22.00 ч. до 06.00 ч., определяло и неговата продължителност - 8 часа. Тук се
проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като
чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите
разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 35 часа. Оттук
заради различната продължителност на нощния труд следвало и неприложимостта на
правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. При положение, че
ЗМВР и Наредба №812la- 776 от 29.07.2016 г. регламентирали изцяло работното време на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в
НСОРЗ, не означавало непълнота, а неприложимост.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения
били уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не
се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В този смисъл, че не било необходимо трансформиране
на часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните
работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
/отм./, възприето от Докладната записка, рег. № 8121р-20741 от
30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР.
Действително за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през
който била действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г.) се извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в
несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
Същият подход бил възприет и при
създаването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега
действащата наредба.
В отговора също така се твърди, че за да има
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа бил по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е било
трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните щели да бъдат
умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за заплащане.
Изразява се становището, че дори при общата нормативна
уредба (КТ, НСОР) била налично разбирането, че часовете в повече, които се
получавали при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане
на нощен труд, като компенсация се явявали именно тези часове в повече,
заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. В този смисъл били
разясненията в писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП. В посоченото
писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било записано, че получените часове в
повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране
за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице само
ако работниците и служителите действително работили извън установеното за тях
работно време, което не било налице в конкретния случай. Отново според
тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни било установено с
цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащането на извънреден
труд.
Относно неоснователността на исковите претенции,
ответникът сочи съдебна практика и се позова и на становище на проф.В. Мръчков
относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗМВР и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г.
Д оглед на горното, ответникът счита исковете за
главници за изцяло неоснователни, а оттам и акцесорните искове за лихви за
такива. Излага и допълнителни съображения за неоснователността на исковете за
мораторни лихви в насока за неправилно определяне на периодите на същите,
предвид това че се касаело за сумирно изчисляване на работното време, за
тримесечен период.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С така В тежест на ищеца е да
докаже за процесния период съществуването на правоотношение с ответника,
породено от сочения от ищеца договор, по силата на който е бил назначен на
съответната длъжност, това че е работил на смени и е полагал извънреден труд,
броя положени часове извънреден труд и размерите на дължимите за тях
възнаграждения. Ответникът следва да
докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и
правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземанията, респ. тяхната
изискуемост.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че едно доброволно уреждане
на спора ще доведе до благоприятен изход по делото.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия, като в тази връзка да направят
своевременно исканията си.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото да се
докладва незабавно, в случай на
постъпване на искания на страните, депозирани по повод указанията на
съда и доклада по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: